РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 87 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Регионална
дирекция по горите гр. Русе (РДГ – Русе) против Решение № 162/23.12.2019 г. на
Районен съд – Бяла, постановено по АНД № 289/2019 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 822/01.11.2019 г., издадено от Директора на РДГ –
Русе, с което на Х.И.М. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) за
извършено нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от същия закон и е определено на
основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите
вещи – предмет на нарушението – 2,5 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесни
видове „айлант“, „орех“ и „джанка“ в размер на 129,03 лева. Твърди се незаконосъобразност на оспореното съдебно
решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Наведени са доводи за неправилност на правните изводи на
въззивния съд, поради несъобразяването им с относимата за случая правна уредба,
а именно разпоредбите на Закона за горите, както и неправилност при цененето на
събраните в хода на производството доказателства, при което съдът е кредитирал
неотносими към правния спор доказателства – метеорологична обстановка, действия
на кметския наместник. Иска се от съда да отмени решението на районния съд и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Касационният ответникът – Х.И. М.,
чрез пълномощника си адв. К. Ц., излага становище за неоснователност на жалбата
като в хода на делото по същество развива съображения относно
незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление. Пледира
решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Беленският районен съд е приел, че в процесния случай са
налице обективните признаци на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, но
липсва субективният елемент от фактическия състав на административното
нарушение, доколкото действията на наказаното лице са изцяло в съответствие с
дадените му от кметския наместник на с. Каран Върбовка устни указания,
потвърдени впоследствие с издадена от наместника служебна бележка. При липса на
субективен елемент на административното нарушение съдът е приел, че
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя във въззивното производство, като освен това районният съд е
развил и допълнителни доводи, че деянието, за което на М. е наложено
административно наказание може да се приеме за извършено в условията на крайна
необходимост, а това изключва наличието на обществена опасност на деянието.
Тези констатации и изводи са дали основание на районния съд да отмени като
незаконосъобразно оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора
пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция
и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
Не могат да бъдат споделени доводите на
касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, тъй като бил
обсъждал факти и обстоятелства, които нямат връзка с извършеното нарушение. Законът
за административните нарушения и наказания в чл. 42, т. 4 и в чл. 57, ал. 2, т.
5 въвежда императивно изискване както в АУАН, така и в наказателното
постановление, освен описание на извършеното нарушение, да бъдат посочени и
обстоятелствата, при които то е извършено. В случая извънредната ситуация,
свързана с настъпилата влошена метеорологична обстановка в района на с.Каран
Върбовка на 30.04.2019 г. и предприетите от кметския наместник действия по
отношение на падналата при бурята дървесина, безспорно представляват
обстоятелства, предпоставили извършването на административното нарушение и като
такива не само съдът следва да ги обсъди, но същите е следвало да намерят
отражение и в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съобразно цитираните разпоредби на ЗАНН. Всъщност именно игнорирането
им съставлява нарушение на закона.
Едновременно с това касаторът твърди, че
въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а е възприел
единствено становището на жалбоподателя. Това твърдение не намира опора в
съдържанието на решението на районния съд, в което не се установява да има
доказателства, още повече пък такива представени от наказващия орган, които да
не са били взети предвид. Именно въз основа на съставения от служителите на РДГ
констативен протокол и техните свидетелски показания (единствените
доказателства на ответника във въззивното производство) съдът е приел за
установено, че в случая са налице обективните признаци на нарушение по чл.213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ, т.е. че Х.М. съхранява в двора си дървесина, непридружена с
превозен билет – констатация, която всъщност не се оспорва от страните.
Обстоятелството, че съдът не е възприел тезата на административно-наказващият
орган за наличие на доказано от обективна и субективна страна административно
нарушение, не представлява необсъждане на доказателства по делото.
На следващо място
неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че районният съд
неправилно е ценил представената по делото служебна бележка, издадена от
кметския наместник на с. Каран Върбовка, която според касатора е „неофициален
документ“. Съгласно чл. 93, т. 5 от НК, приложим по силата на чл. 85 от ЗАНН,
"официален документ" е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В
случая процесната служебна бележка е издадена от кметския наместник на с. Каран
Върбовка именно в това му качество, като със същата в писмена форма е
удостоверено волеизявлението на длъжностното лице по отношение на добитите
дърва от района на „Старите кошари“, където не е спорно, че са настъпили щетите
от бурята на 30.04.2019 г. Липсата на изходящ (а не входящ, както сочи
касатора) номер на издадената бележка не съставлява порок на формата,
вследствие на който документът да бъде квалифициран като „неофициален“, според
тезата на касатора. Отделно от това отразеното в служебната бележка изявление
на длъжностното лице е изрично потвърдено и в дадените от него свидетелски
показания пред въззивния съд.
Така от събрани
пред районния съд доказателства, въззивната инстанция правилно е достигнала до
извод за недоказаност на административното нарушение от субективна страна.
Тезата на касатора, развита в касационната жалба, че наличието на вина не е
част от състава на административното нарушение, поради което произнасянето на
съда по въпроса за вината е недопустимо, е в пряко противоречие със законовата
регламентация на административно-наказателната отговорност. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От своя страна
деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях
наказания, се определят със закон или указ (чл. 2, ал. 1 от ЗАНН). Според чл. 7
от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (ал. 1)
като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
(ал. 2). Така при определяне на конкретните състави на административни
нарушение се определят обективните признаци на нарушението, както и дали се
наказва само умишленото му извършване, т.е. дали непредпазливите деяния от
посочения вид не се наказват. Когато липсва такова изрично посочване по силата
на цитираната норма на чл. 7 от ЗАНН на санкциониране подлежи както умишленото,
така и непредпазливото извършване на конкретното деяние. Във всички случаи обаче
деянието следва да е извършено виновно. В настоящия случай не се твърди
умишлено извършване на нарушението, а тезата на касационния жалбоподател е, че
деянието е извършено в условията на непредпазливост. Съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 3 от НК, приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. С оглед на процесното нарушение нарушителят е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че за законосъобразното съхраняване на добита дървесина се
изисква разрешение и съответен документ. В конкретния случай от доказателствата
по делото се установява безспорно, че субективното убеждение на касационния
ответник Х.М. е, че разполага с необходимото разрешение и с нужния документ,
издаден му от собственика на дървесината – Община Две могили, чрез кметския
наместник, който е служител на общината. М. не е бил длъжен да предвиди, че
документът, удостоверяващ даденото разрешение да транспортира дървесината,
добита след пораженията от бурята, следва да бъде издаден от друго длъжностно
лице на Община Две могили, както и че следва да е в друга форма и по-подробно
съдържание. При това положение деянието, за което е санкциониран касационният
ответник не е извършено виновно, включително и в хипотезата на непредпазливост
като форма на вината, поради което не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за което да бъде наложено административно наказание,
независимо, че осъществява обективните признаци на състава на нарушение по чл.
266, ал. 1 вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Освен
това, при извършена от касационния съд служебна цялостна проверка за спазването
на материалния закон при издаването на наказателното постановление, настоящият
съд установи, че дори и да се приеме, че е изпълнен състава на посоченото
административно нарушение, наказателното постановление отново се явява
незаконосъобразно по отношение на наложеното административно наказание поради
факта, че по делото не е безспорно установена датата на извършване на
нарушението. В наказателното постановление и в АУАН е посочено, че нарушението
е извършено на 18.10.2019 г., когато е проведена повторна проверка в дома на
касационния ответник. В същото време обаче в АУАН се сочи, че нарушението е
открито на 10.10.2019 г., 12:25 часа, което при дата на извършване 18.10.2019
г. е обективно невъзможно. От друга страна от съставения от проверяващите
констативен протокол на 10.10.2019 г. е видно, че на тази дата същите са
установили, че „лицето съхранява дърва за огрев без горска марка и превозен
билет…“. Това означава, че към този момент – 10.10.2019 г. нарушението е
установено (открито), т.е. и извършено. Така от съставения АУАН, а в
последствие и от НП не става ясно за нарушение, извършено на коя точно дата е
санкциониран касационният ответник – за нарушение, извършено на 10.10.2019 или
за нарушение, извършено на 18.10.2019 г., както се сочи в наказателното
постановление.
Наказателното
постановление е незаконосъобразно и в частта, с която е определено наказаното
лице „да заплати парична равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението:
2,5 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесни видове „айлант“, „орех“ и „джанка“
в размер на 129,03 лв.“. В тази част наказателното постановление не съдържа посочване
на правното основание за постановяване на цитирания резултат. В същото време и
в Закона за горите липсва уредена подобна хипотеза. Законът урежда отнемане в
полза на държавата на вещите – предмет на нарушението, но в случая не е
постановено такова отнемане, а заплащане равностойността на липсващи вещи.
Последното обстоятелство – липсата на вещите, пък се опровергава категорично от
дадените от служителите на РДГ свидетелски показания, в които те заявяват изрично,
че и при двете проверки в двора на наказаното лице процесната дървесина, за
неправомерното съхранение на която е съставен АУАН, е била налична в двора на
касационния ответник, т.е. не е липсваща.
В обобщение на всичко изложено и след
извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в
настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира,
че решението, с което е отменено наказателно постановление № 822/01.11.2019 г.
на Директора на РДГ - Русе, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на
материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
162/23.12.2019 г. на Районен съд – Бяла, постановено по АНД № 289/2019 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 822/01.11.2019 г., издадено от
Директора на РДГ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.