№ 11706
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110110067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от „***“ АД срещу „***“ АД иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сума в размер на 2747.10 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” /с включена сумата от 15.00 лева
– ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.02.2022г. до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сума в размер на 147.29 лева – обезщетение за забава за периода от 16.08.2021г.
до 24.02.2022г.
Релевират се доводи, че на 31.03.2021г. в гр. София на бул. „***“, управлявайки
лек автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК, водачът му В. К. Г. реализира
ПТП, при което уврежда товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. №
СВ **** АМ, собственост на „***“ ООД, управляван от В. Х. З.. Отговорността за
настъпване на ПТП-то била на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. №
СВ ** СК В. К. Г., който започнал маневра за смяна на лентите, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които минават покрай
него и без да се съобрази с тяхното положение. Ищецът заявява, че по този начин е
ударил движещия се в крайна лява лента товарен автомобил с марка „Дачия“, модел
„Докер“ с рег. № СВ **** АМ, който имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
В ИМ се твърди, че за произшествието е съставен Протокол за ПТП от
1
31.03.2021г., в който било записано, че отговорността за ПТП-то била на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК. Към момента на настъпване на
ПТП товарен автомобил с марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ имал
сключена застраховка „Каско +“ при ищеца. Била образувана ликвидационна преписка
№ *********. Изплатена била сума на автосервиза, извършил ремонта,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 2732.10 лева. Във връзка с
ликвидацията на преписката ищецът реализирал обичайни разноски в размер на 15.00
лева.
След изплащането на застрахователното обезщетение и суброгирането в
правата на застрахованото лице от „***“ АД била изпратена регресна покана до
ответника за възстановяване на сумата от 2747.10 лева /с включена сумата от 15.00
лева – ликвидационни разноски/, но ответникът отказал да погаси задължението си.
Ищецът претендира и разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Счита, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани като в тази връзка са релевирани следните възражения:
водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК не е нарушил
императивни разпоредби от ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП; касае се
за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК заявил на представители на ответното дружество, че
водачът на товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ ще
управлява автомобила си с превишена скорост и няма да съобрази същата с
интензитета на движение; оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП;
оспорва съдържанието на представения от ищеца двустранен констативен протокол от
31.03.2021г. Твърди, че изключителна вина за настъпване на ПТП-то носи В. З. в
качеството си на водач на застрахован при ищцовото дружество автомобил. Твърди, че
претендираният размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди е
прекормерно завишен. Същият не кореспондирал със средните пазарни цени за ремонт
на процесното МПС, по които е могло да бъде отремонтирано или заплатено. Оспорва
всички претендирани вреди по товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.
№ СВ **** АМ да са в резултат от процесното ПТП, като твърди, че не се намират в
причинно-следствена връзка със същото, с твърдения механизъм. В условията на
евентуалност твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ, както и твърди, че
същият е предприел изпреварване непосредствено преди кръстовище. Възразява срещу
акцесорния иск за лихва върху главницата, размерът му и началният момент, от който
се търси. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК; признава
заплащането от страна на ищеца на сума в размер на 2747.10 лева. Ответникът
2
претендира и разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца „***“ АД е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на лицето
причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето, причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
31.03.2021г. /л. 10/ се установява, че на 31.03.2021г. в гр. София на бул. „***“ се е
осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – В. К. Г., управляващ лек
автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК и В. Х. З., управляващ товарен
автомобил с марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ, собственост на
„***“ ООД. На товарния автомобил с марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ ****
АМ са нанесени щети. В тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на
процесното ПТП, както и вината на водача В. К. Г.. В тази връзка следва да се вземе
предвид обстоятелството, че видно от представения по делото протокол /л. 10/ се
установява, че делинквентът В. К. Г. е признал обстоятелството, че вината за
процесното ПТП е негова. Посоченото обстоятелство напълно съответства на
събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля В. Х. З.
/л. 86, стр. 2 и сл./, чиито показания съдът кореспондира като обективни и
непротиворечиви и съответстващи на механизма на настъпване на ПТП, посочен в
протокола и в исковата молба.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно константната практика на ВКС изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о.
на ВКС, Решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството по
предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното
поведение на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ** СК,
доколкото от представения по делото протокол за ПТП и от изготвената САТЕ се
установява, че последният не е спазил правилата за движение по пътя, ударил е
3
товарен автомобил с марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ и е причинил
процесното ПТП. Не са установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно
въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест, каквито и да било годни
доказателствени средства, въз основа на които настоящият състав да приеме, че е
налице съпричиняване от страна на водача на пострадалия товарен автомобил с марка
„Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СВ **** АМ.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период;
плащането на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност, с изготвения по делото доклад /л. 62/ същите са отделени като безспорно
установени в отношенията между страните.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че вредите,
нанесени на процесния товарен автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че пазарната стойност на
щетите възлиза на сумата 3386.56 лева /л. 118/. Доколко ищецът е претендирал сума в
по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното начало съдът е обвързан от
размера на предявения иск, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на заявлението – 24.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен e иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца „***“ АД е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния
за изпълнение на паричното задължение.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
4
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва
след изтичане на 30 дни от представянето на доказателствата за установяване на
основанието или размера на вредата /в този смисъл е и Решение № 165/24,10,2013г. по
т. д. № 469/2012г. на ВКС, ТК, IIотделение/. Приложим е принципът, регламентиран в
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за представяне на
доказателствата за установяване на основанието или размера на вредата Когато
задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в който
бъде поканен от кредитора. В този смисъл са Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. №
677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение №
89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№
535/08г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о.; Решение №
86/10,07,2012г. по гр. д. № 467/2011г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./. Доколкото
регресната покана по процесната щета е получена от ответника на 15.07.2021г. /л. 47 и
сл./, следователно искът е основателен за процесния период от 16.08.2021г. до
24.02.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 147.29 лева, определена по реда
на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът
следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, които възлизат
на сумата от 599.88 лева, от които сума в размер на 159.88 лева – ДТ; сума в размер на
200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; сума в размер на 200.00 лева – депозит
за САТЕ; сума в размер на 40.00 лева – депозит за свидетел.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„***” № 1 да заплати на „***” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „***” №
68, на основание чл.411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 2747.10
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” /с включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2022г. до изплащане на
вземането и сума в размер на 147.29 лева – обезщетение за забава за периода от
5
16.08.2021г. до 24.02.2022г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 599.88
лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6