№ 989
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № НП-13-
656/14.05.2020 г., издадено от изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което, на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ; на основание чл.
229, ал. 3 ЗЗ - имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 2, ал. 3 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП); на основание чл. 229,
ал. 3 ЗЗ – имуществена санкция, в размер на 1 250 лева, за нарушение на чл. 29, ал. 1 НОПДМП и,
на основание чл. 221, ал. 2 ЗЗ - имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.
86, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непрецизно описание; опорочена процедура по връчване на НП; неправилно посочен местно
компетентен съд; липса на мотиви за отмерване на санкциите, над предвидените в закона
минимуми); за обективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 16.04.2019 г. *** била хоспитализирана в ОГТХА на *** по Клинична пътека №
5 „Раждане“, като била създадена ИЗ № 13811. На 21.04.2019 г. пациентката била е изписана
без оплаквания, със спокойна оперативна рана. Савова е здравноосигурена и извършената
медицинска дейност от лечебното заведение по Клинична пътека 5 „Раждане“ била отчетена
и заплатена от НЗОК.
При хоспитализирането си, пациентката попълнила и подписала Декларация за
информирано съгласие. При изписването си, тя заплатила на касата на лечебното заведение
за допълнително поискани услуги - „Такса битово обслужване от 2 до 3 дни (с 2 до 3
нощувки)“ – сума, в размер на 70.84 лв„ за което получила Фактура №
**********/21.04.2019 г. Съгласно „Придружително писмо по служебна бележка“ изх. №
466/01.07.2019 г., издадена на *** от ***, „Пакет такса битово обслужване“ включвал
немедицински дейности: хотелски услуги: телевизор; безплатен WI FI; климатизационна
система; висококачествено постелъчно бельо; индивидуално сервиране на диетично-лечебна
храна по време на престоя; административни услуги: оформяне и обработка на документи;
поддръжка на компютърна система и софтуер; консумативи за административно
обслужване; финансови услуги: поддръжка на софтуер за финансово-счетоводна и отчетна
дейност; консумативи за финансово обслужване; застраховка „Гражданска отговорност“.
В същата Фактура № **********/21.04.2019 г., в която била обособена „Такса
битово обслужване“, на позиция 2 било вписано основание: „Престой в стая с две легла (на
ден)“ с ед. цена: 83.33 лв. и обща цена: 249.99 лв., като на проверяващия екип не била
предоставена попълнена и подписана от пациентката „Декларация за избор на стая с две
легла“, за което бил съставен протокол за липси, удостоверяващ това обстоятелство.
С Направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК №7, издадено на 12.04.2019 г. от д-
р * *** в ***, пациентката г-жа *** била изпратена за планова хоспитализация, с насочваща
диагноза „Състояние, присъщо на бременността“. В ИЗ № 1381 1/2019 г., съставена на
пациентката, била вписана като лекуващ лекар д-р ***. Изготвена била епикриза, екземпляр
от която бил предоставен срещу подпис на пациентката, като екземпляр бил приложен в ИЗ.
Епикризата била подписана от д-р * ***, в качеството й на „лекуващ лекар“.
В попълнена и подписана от *** бланка: „Избор на допълнителни услуги“, била
посочена д-р ***, като била нанесена сумата 900 лв. Пациентката попълнила и подписала:
„Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, за „раждане“, с посочен
оператор - д-р *** и екип от медицински специалисти: д-р ***, д-р ***, ак. ***
На 17.04.2019 г., под спинална анестезия от д-р * ***, в качеството й на избран
оператор, била извършила „Ниско цервикално цезарово сечение“, описано в оперативен
протокол № 250. При изписване от * на 21.04.2019 г., *** заплатила на касата на лечебното
заведение 900 лв. по фактура № **********/21.04.2019 г. за „Избор на екип: Раждане“.
В попълнена и подписана бланка „Избор на допълнителни услуги“ фигурирало
„Допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в ЛЗ“, с определена цена от 700
лв. Сумата съответствала на общата сума по фактура № **********/21.04.2019 г., където
били обособени в три позиции основанията „Допълнително обслужване, свързано с престоя
на пациента в лечебното заведение извън осигурените Здравни и Общи грижи (цена за 12
часа- 265 лв.; цена за 24 часа- 400 лв.; цена час- 35 лв.). В разписания и утвърден ценоразпис
на лечебното заведение не било конкретизирано - какви са допълнително предоставените
медицински услуги, невлизащи в заплащането по пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Ценоразписът на ЛЗ, бланката за избор и издадената фактура били с пакетна цена за
определен часови интервал, без да е уточнено видът и единичната цена за предоставените
медицински услуги.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
2
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Р. Р.; АУАН; НП; заповед; фактури; придружително писмо по служебна бележка;
извадка от ценоразпис; протокол за установени липси; направление за хоспитализация; ИЗ;
епикриза; бланка „Избор на допълнителни услуги“; заявление за избор на лекар/екип; оперативен
протокол; фактура; декларация за информирано съгласие.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, като НП се атакува, със
съображения по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Доколкото жалбата на санкционираното дружество е била приета за разглеждане от
местно компетентни съдилища (СРС и АССГ), то детайлно обсъждане на възраженията за
указания съд и за връчването на постановлението е безпредметно.
В противовес на твърденията във въззивната жалба, наказващият орган е изложил мотиви
по размера на санкциите (л. 6, абз. 2), поради което и възражението в тази насока почива на
тенденциозен прочит на атакувания административен акт.
3
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, като пациент всеки
има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните,
културните и религиозните му права. По пунктове първи и четвърти от атакуваното
наказателно постановление, липсата на надлежна конкретизация, касателно „такса битово
обслужване“ и „допълнително обслужване свързано с престоя на пациента в лечебното
заведение извън осигурените здравни и общи грижи“ са от естеството – да нарушат
икономическите права на ползвателя на здравна услуга (пациента), поради липса на
изначална информация – какви суми, за какви услуги и в кои случаи се дължат.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ /НОПДМП/, здравноосигурените лица имат право на достъп до
медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с
оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни
заведения при спазване изискванията на наредбата, като цитираната разпоредба следва да се
коментира, във връзка с чл. 246. от НОПДМП: „Допълнително поисканите услуги по чл. 24а. ал.
1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след
представяне на ценоразписа на услугите“, във връзка с чл. 81, ал. 3 от 33: „Условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредба на
Министерския съвет". Получаването, от страна на дружеството-жалбоподател, на сумата от 249.99
лв., с посочено основание „престой в стая с две легла (на ден)“ от потребителя на здравна услуга,
без заявено предварително писмено желание, съставлява акт на неправомерно начисление на
парични суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, т.1 от НОПДМП, не се допуска извършването на избор
на лекар/екип: 1. който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, като същата се прилага субсидиарно - във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ: „Условията и
редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредба
на Министерския съвет".
Четирите нарушения са формални и са довършени с неправомерно начисляване на
средства за съответните услуги (встрани от предмета на спора остава абсурдността на таксуването
на пациенти за „поддръжка на компютърна система и софтуер“, за „консумативи за
административно обслужване“ или за „поддръжка на софтуер за финансово-счетоводна и отчетна
дейност“, съобразно съдържанието на предоставената от дружеството-жалбоподател информация).
Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
4
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълнените
задължения на дружеството-жалбоподател са застрашили обществените отношения, свързани с
информационната обезпеченост на всички хоспитализирани пациенти, т. е. е застрашило правата и
интересите на потенциално неограничен кръг потребители на здравна услуга, поради което и с
оглед и броя на нарушенията (общо 4 за един пациент) следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 ЗЗ, на лечебно заведение-юридическо лице, което
наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането
му, се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 до 3 000 лв.
Съгласно нормата на чл. 229, ал. 3 ЗЗ, юридическо лице, което наруши разпоредбите на
този закон или нормативните актове по прилагането му, извън случаите по чл. 209 - 228в, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение - от 2 000 до 5 000
лв.
Доколкото санкциите по пунктове първи и втори от атакуваното наказателно
постановление са отмерени в предвидения в закона специален минимум, а производството е
образувано по жалба на санкционираното лице (т. е. при забраната non reformatio in peius), то и
подробни разсъждения в тази насока са безпредметни. Броят на констатираните в рамките на
проверката нарушения, касателно един и същи пациент, според настоящия съдебен състав,
предполага размер, над минималния и около средния. В този смисъл и по пунктове трети и
четвърти размерът е бил законосъобразно отмерен (относително по-високия по пункт трети е
съобразен и с най-високия размер на неправомерно начисленото и получено плащане от
жалбоподателя – 900 лева, отнесен към сумата от 700 лева по последния пункт).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
5
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-13-656/14.05.2020 г., издадено от
изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което, на основание чл. 221, ал. 2
ЗЗ, на *** била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1,
т. 1 ЗЗ; на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗ - имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 2, ал. 3 НОПДМП; на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗ – имуществена санкция, в размер на 1 250
лева, за нарушение на чл. 29, ал. 1 НОПДМП и, на основание чл. 221, ал. 2 ЗЗ - имуществена
санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати по сметка на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6