Р Е Ш Е Н И Е
№ 232/10.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5389 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 100055/08.10.2019 г., издадено от Т.В.И. на
длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лв. за това, че на 18.09.2019 г. около
08,30 ч. в гр. Варна в съдове за твърди битови отпадъци, находящ
се на ул. „Тролейна“ срещу № 8 и в близост до вход на Варненски затвор, от
склад за цветя, находящ се на ул. „Тройлейна“ № 6, стопанисван от „М.“ ЕООД, се изхвърлят
отпадъци от опаковки – кашони, подложки за цветя и други, което е извън
определените от Кмета на Община Варна – нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател чрез
процесуалния си представител адв. Б.Д. – П. поддържа въззивната
жалба и искането за отмяна на наказателното постановление. Излага съображения
за липса на извършено нарушение. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.К. излага
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли
за потвърждаване на същото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
18.09.2019 г. около 06,00 ч. – 06,15 ч. служители на Община Варна, измежду
които и св. Н.Н.К. (старши инспектор в сектор
„Екологичен контрол“ в Община Варна), извършили проверка по чистотата в района
на ул. „Тролейна“, около входа на Затвора – Варна, където имало контейнер (съд
за битови отпадъци). При предварително наблюдение контролните органи
установили, че контейнерът винаги е препълнен и около него се образуват микросметища, основно от кашони, изхвърлени от обектите
наоколо.
Около
07:00 ч. на място дошъл сметопочистващ автомобил,
който обслужил наблюдавания съд, след което св. К. проверила съда, като
установила, че в него няма никакви отпадъци.
Около
07:30 ч. започнало движение наоколо из обектите и от 07:30ч. до 08:30ч. няколкократно
от обект магазин/склад за цветя и други стоки, които се продават в него, който
се намира на ул.Тролейна №6, стопанисван от „М.“ ЕООД, няколко служители
изхвърлили няколкократно отпадъци в този съд, а именно кашони, подложки за
цветя и други. След като последният служител, на който били направени снимки,
изхвърлил отпадъци, проверяващите служители заснели контейнера и отишли в
обекта, където се легитимирали на управителя на „М.“ ЕООД.
На същата дата св. Н.К.
съставила срещу дружеството АУАН за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество е депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 08.10.2019 г. заместник – кметът на
Община Варна Т.И. приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Н.Н.К.,
св. П.И.Ч. (частично) и св. Ч.М.Т. (частично) и писмени доказателства:
констативен протокол, 2 броя заповеди на кмета на Община Варна и веществени
доказателства – 4 бр. снимки.
Изхвърлянето
на отпадъци от обект, стопанисван от въззивното
дружество, извън определените от кмета на общината места, инсталации и
съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване се установява на първо място
от показанията на св. Н.Н.К.. Същата е свидетел –
очевидец на деянието, като показанията й са последователни, логични и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Св. К. възпроизвежда
точно и хронологично събитията, които е възприела на място, а именно
обслужването на съда за битови отпадъци от сметопочистващ
автомобил и напълването му с кашони, подложки за цветя и други от служители на въззивното дружество, измежду които и св. Т.. Същата
посочва, че и друг път е извършвала проверка на процесния
обект, стопанисван от санкционираното дружество, предупреждавала е служителите
и управителя, като изрично заявява, че ги познава. Показанията на св. К. в тази
част се потвърждават и от показанията на св. Ч., която заявява, че управителят
е казал, че отново има проблеми с органите, които ги обвинявали, че изхвърлят
отпадъци от техния склад. От най – голямо значение в случая са показанията на
св. К., в частта в която заявява, че е видяла служителите на санкционираното
дружество за изнасят отпадъците директно от магазина и да ги изхвърлят в
контейнера, доколкото представляват първично доказателство за извършеното
нарушение. Показанията на св. К. се потвърждават и от веществените
доказателства по делото – 4 бр. снимки, от които се установява, че лице от
мъжки пол изхвърля, а не взима (както твърди св. Т.) кашон. На следващо място
от снимките се установява, че в съда за битови отпадъци са изхвърлени и
подложки за цветя, саксии, цветя, найлонови опаковки, каквито са характерни за
дейността на магазините и складовете за цветя.
Съдът
кредитира показанията на св. Ч. и св. Т.
само в частта, в която същите заявяват, че е извършена проверка от контролните
органи на Община Варна. Съдът не кредитира показанията на св. Ч. и св. Т. в
частта, в която същите заявяват, че в обекта, в който работят, не се използват
обикновени кашони, както и че е невъзможно изхвърлянето на такива, доколкото
използваните кашони са за многократна употреба. Съдът не кредитира показанията
им и в частта, в която заявяват, че не е възможно и изхвърлянето на пластмасови
подложки за саксии, тъй като цветята се продават с подложките (показанията на
св. Ч.), както и предвид обстоятелството, че същите са амбалаж и винаги се
връщат в склада на „М.“ ЕООД, независимо дали са повредени или не (показанията
на св. Т.). На първо място съдът намира, че посочените двама свидетели,
доколкото се намират в трудови правоотношения със санкционираното дружество, са
заинтересовани от изхода на делото и с показанията си целят благоприятен за
санкционираното дружество резултат. На следващо място показанията на посочените
свидетели в посочените части противоречат на показанията на св. К., както и на
представените по делото снимки, от които се установява, че лице от мъжки пол
изхвърля, а не взима кашон от единствения в близост съд за битови отпадъци.
Съдът намира за недостоверни показанията на посочените свидетели и предвид
обстоятелството, че наблизо няма друг обект за продажба на цветя, поради което
и противоречи на житейската логика подложки за саксии да бъдат изхвърляни от
съседните обекти – пекарна, книжарница, затвор и т.н.
По
изложените съображения съдът даде вяра на показанията на св. К. по отношение на
съставомерните обстоятелства, а не на показанията на
св. Ч. и св. Т..
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени и веществени доказателства като достоверни
и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 75, т. 1 от Наредбата на ОбС
Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна забранява
изхвърлянето на отпадъци извън определените от кмета на общината места,
инсталации и съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване.
При анализа на приложимата нормативна
уредба съдът намира, че въззивното дружество е
осъществило нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците
на територията на Община Варна, доколкото от събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин, че намерените в съда за битови отпадъци
кашони, подложки за цветя и други са от
дейността на санкционираното дружество. Същите са били изхвърлени в контейнер
за битови отпадъци въпреки разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, съгласно която ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и
административни сгради са длъжни да събират разделно отпадъци от опаковки
най-малко от отпадъчни материали от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло
и разпоредбата на чл. 17 от Наредбата, съгласно която лицата по чл. 15 предават
разделно събрани отпадъци:1. на организации по оползотворяване, които имат
изградена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията
на съответния район на община Варна; 2. като използват контейнерите за разделно
събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината, когато
количеството на отпадъците, генерирани от дейността не възпрепятства
функционирането на общинската система за разделно събиране на отпадъци по чл.
12, ал. 1, т. 1; 3. на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО.
Доколкото контейнерът, в
който са били изхвърлени кашони, подложки за цветя и други, не е бил определен
за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината, то
съдът намира, че процесните отпадъци са изхвърлени
извън определените от кмета на общината места, инсталации и съоръжения за
обезвреждане и/или оползотворяване.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на законодателството в областта на управлението
на отпадъците.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за
нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Варна.
По
възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че липсата на обсъждане
на депозираното от дружеството възражение срещу съставения АУАН не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на въззивното
дружество, доколкото районният съд извършва същата дейност като наказващия
орган преди него и като съд по същество контролира правораздавателната дейност
на органа на изпълнителната власт. Районният съд проверява на първо място дали
съответният АУАН е годна основа за издаване на наказателно постановление,
поради което същите възражения биха могли да бъдат направени и взети предвид и
в производството по обжалване на наказателното постановление.
Неоснователно се явява възражението,
че нито в АУАН, нито в НП са описани нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено и по- конкретно от кого, кога, при какви обстоятелства е
извършено същото, както и дали мястото, на което са изхвърлени отпадъците е
разрешено или неразрешено за изхвърляне на отпадъци. В тази връзка съдът намира,
че както в АУАН, така и в НП пълно, ясно и точно са посочени всички съставомерни факти и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Посочена е датата и часа, както и в какво се изразява нарушението
– изхвърляне на отпадъци от кашони, подложки за цветя и други в съд за твърди
битови отпадъци, което място е извън от определените от кмета на Община Варна.
Относно достоверността на показанията
на св. К., от една страна, и св. Ч. и
св. Т., от друга страна, съдът изложи съображенията си в частта за
доказателствата, поради което и възражението на процесуалния представител на въззивното дружество за липса на извършено нарушение е
неоснователно.
По
имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.
86, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Варна едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране,
транспорт и депониране на битови или строителни отпадъци, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1 400 до 4 000 лв.
При
определяне на размера на имуществената санкция съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни
нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи
път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието е определено в
минималния размер от 1400 лв.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – Община Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 100055/08.10.2019 г., издадено от Т.В.И. на
длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на „М.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 75, т. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: