Р Е Ш Е Н И Е
07.06.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
28 май 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 219 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5542 от
14.01.2019г., на Началник на отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”,гр.София с което на Г.С.К. с ЕГН:**********,***, е
наложено административно наказание: „глоба” в размер на 1000.00 лева,на
основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение по чл.26,ал.2,т.1,буква”а”
от Закона за пътищата,във вр. с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.С.К. с ЕГН:**********,***,обжалва
наказателно постановление №5542 от 14.01.2019г., на Началник на отдел „Контрол
по РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”,гр.София, с което му е наложено административно наказание:
„глоба” в размер на 1000.00 лева,на основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата,
за нарушение по чл.26,ал.2,т.1,буква”а” от Закона за пътищата,във вр. с
чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено НП, като излага
доводи за допуснати процесуални нарушения.В съдебно заседение адвокат С. моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно на
основанията посочени в жалбата и на изложените в съдебно заседание.
Въззиваемата страна,чрез
своя представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно изаконосъобразно,постановено при стриктно спазване на процесуалните
правила.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства-показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 19.12.2018г., в 10.30
часа на Път 1,км.335+400,на табела за начало на с.Джерман,в посока
гр.Дупница,жалбоподателя управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси-МПС с две оси марка”ДАФ”, модел „ХФ430”,с рег.№ КН 4142АХ и полуремарке
с три оси с рег.№ КН 3630ЕВ.В процеса на направената проверка на жалбоподателя
било направено измерване,при което е било констатирано,че са били надвишени
нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или ППС,както следва:при измерено разстояние между осите 1,31м,сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,450т., при максимално
допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква”б” от Наредбата.Измерването
било извършено с техническо средство-ел.везна DFW-KR№118873 и ролетка 1305/18-5м.Измерените
параметри на горепосоченото ППС,показват че същото е извънгабаритно по смисъла
на §1,т.1 от ДР на Наредба №11 от 03-07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС,респективно тежко по чл.3,т.2 от
Наредбата.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/ разрешително или квитанция
за платени пътни такси/ за дейност от специабно ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя/АПИ/.
На
нарушителя бил съставен АУАН№0006571 от 19.12.2018г., от за установеното
нарушение по чл. по чл.26,ал.2,т.1,буква”а” от Закона за пътищата,във вр. с
чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС,като АУАН бил подписан без възражение от страна
на жалбоподателя.Въз основа на съставения акт
е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.
С оглед на така
установеното, съдът счете,че жалбата е
допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна
страна, а по същество е основателна и
съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения.
В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на санкцията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.
Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно цитирания чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, в обхвата на пътя за дейности от специалното ползване на пътищата, без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС. Въпреки горното, в АУАН и в НП не е посочено, че става въпрос за дейност, свързана със специалното ползване на пътищата, което е съставомерен признак на нарушението, като определението за специално ползване на пътищата се съдържа в ДР на ЗП - § 1, т. 8. От съдържанието на АУАН и НП не е видно как точно е установено, че за съответното ППС няма издадено разрешение или че не е платена такса, като правният извод, че липсват такива, не компенсира факта. В тази връзка не е ясно какви са характеристиките на пътя, дали е част от републиканската пътна мрежа или е част от общинска пътна мрежа, като непредставянето на такова в момента на проверката не води до единственият възможен извод, че разрешение не е било издадено или че не е платена дължимата такса. Непосочването на съставомерните признаци на нарушението, липсата на пълно, точно и ясно описание на същото от фактическа страна, непосочването на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, представляват съществени процесуални нарушения, тъй като лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП визира забрана в обхвата на пътя движението на тежки ППС, без специално разрешение за това. За да е осъществен този състав е задължително посочване на конкретна разпоредба в Наредбата, която е нарушена виновно. При наличие на две измервания по т. 1 и 2 от НП и констатации за нарушения по различни текстове от Наредбата, както е посочено по-горе, то и ангажирането на административнонаказателната отговорност само по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗП, без да е уточнена съответстващатата разпоредба от Наредбата, води до липса на конкретизация в приетата квалификация, а оттам и до нарушаване правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност. Отделно от това, в приложимата санкционна норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вкл. и в легалната дефениция за специалното ползване на пътищата - § 1, т. 8 от ДР на ЗП, е употребен съюзът "и" - "извънгабаритни и тежки пътни превозни средства". Стриктното прилагане на разпоредбата предпоставя кумулативно наличие и на двата елемента, определящи характеристиките на превозното средство - "извънгабаритни и тежки ППС". Затова и съставомерността на конкретното деяние не може да се обуславя от административнонаказващият орган само с наличието на единия от тях - "тежко пътно превозно средство", както е в процесния случай.
Разширително тълкуване на норми на санкционното право - наказателното и административнонаказателното право, е недопустимо. Само на това основание, НП, като издадено в нарушение на приложимата санкционна материалноправна норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП подлежи на отмяна.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата визира максимално допустимото натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1, разграничавайки категориите пътища (за всички или само за част от тях), в зависимост от това, дали ППС е с пневматично или признато за еквиваленто окачване или без такова, като на първо място от фактическа страна в АУАН и НП изобщо не е посочено, каква е максимално допустимата маса на провереното МПС и с какво окачване е същото.
Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да научи в извършването на какво именно нарушение и въз основа на кои доказателства е обвинен.
В НП е налице противоречие между мотиви и санкция, поради което е нарушен чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
В случая се твърди, че при измерено разстояние между осите от 1,31 м. товарният автомобил имал натоварване на тройната ос на полуремаркето от 26,450 т. и поради това попадал под определението на чл. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т .2 и т. 3, буква "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРББ за движение на тежки и извън габаритни ППС (Наредбата).
Няма спор, че общата маса
на процесното ППС е до 45 тона.
Тези му параметри сочат на изключението по чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 14, ал. 3 от
същата Наредба, което изключение гласи: „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до
22 м.“. Констатираната сума от натоварването на ос
от тройната ос на ППС е 26,450
т., при допустимо максимално натоварване 24 т., но административнонаказващият
орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от посочената
Наредба,че тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само
на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, като в
случая констатираното натоварване на ос е значително по- малко от допустимото.Следователно при тези параметри,
необходимото и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на
определена такса. В наказателното постановление е посочена стойност - натоварване на осите, която сочи на
изключението по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Не е необходимо издаването на
разрешително, а единствено и само заплащането на съответната пътна такса.
Такава действително е била заплатена от страна на превозвача, което обстоятелство не е спорно между
страните.
Въз
основа на гореизложеното, в конкретния случай движението на процесното ППС не
може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1 ,
б."а" от Закона за пътищата, защото тази норма въвежда забрана за
движение на тежки и извън габаритни ППС без разрешение, а не без заплатена
такса. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение
на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредбата на Министъра на
МРРБ за движение на тежки и извън габаритни ППС.
След като нормативно в чл. 14, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че е
допустимо движение на тежки ППС до определени параметри на превишаване на
допустимите натоварвания на ос (с не повече от 30%) без издадено разрешение при заплащане на
определена такса и доколкото в случая процесното ППС отговаря на условията на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата, административнонаказателната разпоредба, която
съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти,
е тази на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба в диапазона от 500 лв. до 3000 лв. за управление на ППС, което
алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения
за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за
движение на ППС, след заплащане на такса, са определени от Наредба №
11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно,
когато движението на извънгабаритно или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, какъвто е процесния случай, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3
от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
а не състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП (срв. Р № 260/14.04.2018 г. по КАНД №
214/2018 г. на Административен съд-Плевен). В тази връзка следва да се приеме,
че заплащането на дължимата такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата срещу издадена
квитанция, не означава за получено по облекчен ред разрешение за движение на
тези ППС по пътищата от републиканската пътна мрежа. Не означава, че ако е заплатена такса, то
налице е и разрешение, поради което движението на извънгабаритно/тежко ППС при липсата на платена такса по реда на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата не съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1 от ЗП и е несъставомерно деяние по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Разрешението за движение на извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в
чл. 26, ал. 3 от ЗП - от
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища, но в хипотезата на чл. 14,
ал. 3 от Наредбата се заплаща такса, а не се издава индивидуален
административен акт. Като не е квалифицирал правилно и съставомерно
установеното нарушение, органът не може да упражни правото си да ангажира
отговорността на жалбоподателя.
Коментираната правна квалификация, осъществена от административнонаказващия орган несъответства на фактите, включени в описаното изпълнително деяние. Тези пороци на санкционния акт обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.
На следващо място,в НП е прието за извършено нарушение това, че при проверката жалбоподателят не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно. На жалбоподателят обаче е наложено наказание по чл. 53, ал. 1, от ЗП за нарушение, което не е извършено. Нормата на чл. 53, ал. 1, от ЗП предвижда санкция „глоба“ от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, на физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, букви "а" от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. От една страна в НП е записано (прието е!), че при проверката не е представено от водача валидно разрешение, а от друга страна, е наложена санкция за това, че процесното ППС, определено като тежко и като извънгабаритно, се движи по РПМ без разрешително. Непредставянето и липсата на изискващото се разрешително или квитанция, тоест неплащането на дължимата такса, са две различни неща. В резултат на това се е стигнало до липсата на логическо и правно единство между фактическото и правното обвинение, като съществено ограничава правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност - да разбере за какво точно е привлечен към отговорност, въз основа на какви факти и кое законово предписание е нарушил, за да отстоява своята теза срещу това твърдение. При това положение се налага извода, че атакуваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Неправилната правна квалификация на нарушението, е довела до незаконосъобразност на наложената административна санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Неправилното приложение на материалния закон е винаги основание за отмяна на НП, тъй като извън правомощията на съда е да променя квалификацията на нарушението, извършено от нарушителя, като приеме, че то представлява друг вид административно нарушение, когато наказващият орган е определил неправилно приложимия материален закон. Съдът няма възможност да преквалифицира деянието, тъй като са различни признаците от състава на нарушението, по което жалбоподателят е бил санкциониран и това, по което е следвало да бъде санкциониран. Съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка само дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. Освен това, по този начин се лишава наказаното лице от защитата срещу новата квалификация на деянието му. Ето защо, съдът не може да извършва преквалификация, когато са налице нови или различни признаци, а при констатирана незаконосъобразност на изложената в наказателното постановление правна квалификация, следва да отмени наказателното постановление. Законосъобразността на издаденото НП е обвързана със законоустановеността на административното наказание. Грешният вид на наложената санкция, както е в конкретния случай, води до незаконосъобразност на НП, тъй като има за последица прилагане на незаконни административни санкции.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”
от ЗП, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, който предвижда, че се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 или които извършат или
наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП забранява без разрешение дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, изразяващи се в движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Легалната дефиниция за специалното ползване на пътищата се съдържа в § 1, т. 8 от ДР на ЗП: "използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица".
С оглед на така изложеното,настоящия съдебен състав, счита че липсва единство между фактическо и юридическо обвинение, което е винаги съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита при обвинението в извършването на административно нарушение и е основание за отмяна НП. Отделно от това, съюзът "и": "извънгабаритни и тежки пътни превозни средства", употребен в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, въведена като правно основание за а ангажиране на административнонаказателната отговорност, предпоставя кумулативно наличие и на двата елемента, определящи характеристиките на превозното средство, а фактическо описание за това в обстоятелствената част на АУАН и НП не е изложено. При наличие на само единия от тях, деянието е несъставомерно от обективна страна. Разширително тълкуване на норми на санкционното право (наказателното и административнонаказателното право), е недопустимо - чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Само на това основание НП, като издадено в нарушение на приложимата санкционна материалноправна норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, подлежи на отмяна.
На следващо място, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неправилно обаче административнонаказващият орган за това нарушение е ангажирал отговорността на жалбоподателя. При буквално тълкуване на визираната за нарушена норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното ОблПУ или община заявление за издаване на разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1, т. 5 от ДР на ЗП и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Т. е. доколкото жалбоподателят, като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен), няма задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе, последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС или на извършващите превозите. В процесния случай жалбоподателят не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено във вина на водача. На следващо място, видно от доказателствата, жалбоподателя работи като шофьор при превозвача и извършва превоз на товар, който е собственост на трето лице. Обективните елементи на вмененото му нарушение включват движение на тежък/извънгабаритен товарен автомобил без съответното разрешение, като в чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени лицата, които са задължени да подадат заявление за издаване на съответното разрешение. В чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП не е изрично посочено, че това задължение е вменено на водачите на ППС, поради което съдът намира, че адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в зависимост от това, от чие име се извършва превоза. Горното следва от разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която визира същите като лица, които носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Те са длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява и т. н. С оглед на горното нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субекти на установеното нарушение по чл. 26 от ЗП могат да бъдат собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива ППС. След като в случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Нещо повече, за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Доказателства в този смисъл не са представени по делото, поради което и не е налице субективният елемент на твърдяното административно нарушение. Управлението на автомобила без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по визирания в НП текст. Установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, какъвто жалбоподателят със сигурност не е (срв. Р № 260/24.04.2018 г. по КАНД № 214/2018 г. на Административен съд-Плевен, Р № 236/04.12.2017 г. по КАНД № 210/2017 г. на Административен съд-Габрово).
Не се доказа, че извършените от контролните органи измервания на теглото и разстоянието между осите на ППС са точни и че са били сторени с надлежни и годни техническо средство.
При извършването на проверка за съобразяване със стойностите по чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС, контролните органи са задължени да използват единствено средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията (чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ).
В
делото липсват надлежни и
безспорни доказателства, че електронната везна DFW-KR, с която е извършено измерването
на натоварването на осите на ППС, е от одобрен тип от БИМ (липсва удостоверение
от БИМ за признаване на одобрен тип средство за измерване, от което да е видно,
че процесната везна е признат и одобрен тип средство за измерване от БИМ или от
председателя на ДАМТН, съгл. чл. 26, ал. 1, във
връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ и чл. 32, ал. 2 от ЗИ, със съответен срок
за валидност), че е преминала надлежна последваща проверка и че е била със
знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Действително, съгласно §5а от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол не подлежат на одобряване везните с
автоматично действие от датата на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз. В настоящия случай
не се установи от доказателствата по делото, дали измервателен уред DFW-KR
с № 118873 е везна с автоматично действие и дали спрямо нея намира приложение
разпоредбата на §5а от горецитираната наредба. Напротив, събраха се
доказателства, че процесната везна е с неавтоматично действие, а това е и служебно
известно на съда от дела със същия предмет. Съгласно заповед № А-616/11.09.2018
г. на председателя на ДАМТН за периодичността на последващите проверки, които
подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 82 от 05.10.3018), везните с
неавтоматично действие биват клас I, II, III и IV и са с различна периодичност на
последващи проверки. Поради липса на посочване в АУАН и НП на вида на везната и
респ. на нейния клас, лишава съда, този път от възможността, да изследва
въпроса за периодичността на последващите проверки. Следователно няма как да се приема, че
измерването е извършено с годно техническо средство и че по категоричен начин е
установено, че управляваното от жалбоподателя ППС, е претоварено.
По делото не са представени и доказателства за годността
на използваната ролетка, доколкото не е представено необходимото свидетелство
за калибриране.
Не може да се направи извода, че използваните при измерването на ППС технически средства, а именно везна електронна тип DFW-KR и ролетка отговарят на изискванията на Закона за измерванията, поради което и не може да се приеме, че измерените с тях стойности са верни (в тази връзка е представена експедиционна бележка, от която е видно че се касае за други стойности, които разколебават обвинителната теза на АНО, комуто лежи тежестта на доказване в административно-наказателното производство, тъй като АУАН не се ползва с присъща доказателствена сила).
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: