Р Е Ш Е Н И Е
Номер
603
27.02.2017 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански
състав
На 26.01.2017 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ БОРИСОВА
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Димитрия Гаджева
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 62 по описа за 2015 година
намери
за установено
следното:
Искове с правна квалификация чл.108 ЗС
и чл.59 ЗЗД.
Ищцата И.Г.Г. с ЕГН *** от гр.***
твърди в исковата молба, че е собственик на основание договор за продажба,
сключен с нотариален акт № *** г. на пловдивски нотариус на гараж с
идентификатор ***, находящ в дворно място с адм.адрес гр.***, който гараж е със
застроена площ от 39 кв.м. същият бил закупен от ищцата, заедно с апартамент в
сградата, построена в същото дворно място, от праводателите Я.Н. и Г.Н..
Гаражът се състоял от две гаражни клетки, като едната от тях- дясната , се
ползвала без основание от ответника Ж.Й.Ж. с ЕГН **, живущ на същия адрес. Въз
основа на тези обстоятелства са предявени искове да бъде осъден ответника да
предаде на ищцата дясната северозападна гаражна клетка със застроена площ от
20,20 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ***, както и да заплати
обезщетение за това, че е била лишена от ползването на същата гаражна клетка, в
размер на сумата от 1440 лв. за периода 01.01.2013 г.- 01.01.2015 г. Ангажирани
са доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в отговор на исковата молба
оспорва иска. Възразява, че ищцата не е придобила с договора за продажба
процесната гаражна клетка, а само другата такава. Поддържа, че процесната
гаражна клетка е негова собственост на основание наследствено правоприемство,
въз основа на което е предявен е насрещен иск за собственост почл.124, ал.1 ГПК. Също ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните поделото
доказателства, прие следното:
Ищцата е представила нотариален акт №
*** по описа на нотариус *** с район на действие ПРС, от който е видно, че на
*** г. е закупила от Я.Н.Н. и Г.Л.Н. апартамент, заемащ северозападната част на
четвърти жилищен етаж и целия пети етаж в жилищна сграда, находяща се в гр.***,
ведно с гараж, построен в североизточната
част на дворното място, както и 2/9 ид.ч. от дворното място. В акта за
собственост не е посочена застроена площ на гаража.
От представените от ответника писмени
доказателства, се установява следното:
С договор за продажба на недвижим имот
по НА № *** г. на пловдивски нотариус Й.Ж.Н. е закупил от В.М.Х. и К.В.Х. 1/3
ид.ч. от къщата и 1/3 ид.ч. от дворното място в гр.***.
С договор за доброволна делба от ***
г. съсобствениците си поделят сградата, като в дял на Й.Н. се дава първия етаж,
някои помещения от сутеренния, а на В.Х. и К.Х. се дава втория етаж и други
помещения в сутеренния етаж. Страните си разпределят и ползването на дворното
място и тавана.
Съгласно представените на л.26-32 от
делото разрешение за проектиране от 06.03.1973 г., строителни книжа-Протокол №
18 от 04.06.1973 г. за дадена строителна линия и определено ниво от
ГНС-Пловдив, обяснителна записка към
одобрен проект, на Й.Н. е разрешено строителство на гараж със застроена площ от
19,25 кв.м. и размери 3,50м/5,50 м. в съсобственото дворно място.
От изслушаната СТЕ, изготвена от
арх.П.М., се установява, че съгласно КЗСП за допълващо застрояване са
предвидени 2бр.гаражи в процесния УПИ *** от кв.*** нов по плана на кв.***.
Издадена е виза за проектиране на една гаражна клетка с размери 3,50/5,50 м. на
06.03.1973 г. , според графичната част на която се предвиждат за изграждане два
гаража в северната част на имота. За гаражна клетка „източна“ няма строителни
документи. Предвидените по плана два гаража са строени едновременно, с общи
колони, 4 на брой, по разделителния /преграден зид/ от12 см. и обща
стоманобетонова покривна плоча. Застроените площи на гаражите са :
североизточния гараж със ЗП от 18,62 кв.м. и на северозападния-ЗП от 19,56
кв.м. Според вещото лице се касае за една сграда, състояща се от два
самостоятелни обекта / с.з. на 24.09.2016 г./. Т.е., процесният гараж / дясна
гаражна клетка/ представлява самостоятелен обект по смисъла на §5, т.39 от ДР
на ЗУТ.
С договор за доброволна делба от
24.02.1993 г. в дял на Й.Н. и В.Н. се поставя
източния гараж, построен в
северната част на дворното място, а в дял на В.Х., Е.Х. и Ю.Х. се поставя западния гараж,построен в северната част
на мястото.
На *** г., с договор за продажба, оформен с нотариален акт № ***
г. на пловдивски нотариус, В.Х., Е.Х. и Ю.Х.
прехвърлят собствеността върху втория жилищен етаж, 1/3 ид.ч. от
дворното място, както и на един гараж,
построен в североизточната част на двора, на Е.Н.Г.. Последната от своя
страна дарява на *** Г.Д. придобитите втори жилищен етаж, 1/3 ид. ч. от двора и
един гараж, построен в североизточната
част на двора с нотариален акт № ***
С договора за продажба, сключен с
нотариален акт № *** Г.Д. продава на Я. и Г.Н./праводателите на ищцата/ ,
жилищния имот, заедно с гараж, построен в
североизточната част на дворното място, както и 2/9 ид..ч. от мястото.
От показанията на свид.С. се
установява, че гаражите, построени в периода 1973-1974 г. от бащата на
ответника и другия съсобственик- В.Х., са се ползвали от тях. Ж. ползвал десния
гараж, а В.- левия. След смъртта на съпруга й го отдавала под наем.
Свид.К.К., който живеел в съседство от
1977 г. и е близък *** на ответника, също заявява, че единият гараж /южният/ се
е ползвал от Ж. и от *** му Й., вкл.е бил предоставян за ползване и на
свидетеля в периода 1986 г.- 1990 г.
В показанията си свид.Х., *** на ищцата,
твърди, че при закупуването на жилището в сградата, им бил показан и гаража от
39 кв.м. в двора, който бил нанесен в скицата. След придобиване на
собствеността и поради възникнали спорове с ответника, през м.септември 2006 г.
ищцата предоставила на същия ползването на едната гаражна клетка, тъй като той
ограничавал достъпа до гаража. През 2014 г. поискали от ответника да подпишат
договор за ползването, но той отклонил предложението за следващата година. До
м.септември 2006 г. гаражът не бил ползван от ответника.
Съгласно заключението на в.л.Р.
среднопазарният наем за процесната гаражна клетка за периода 01.01.2013 г.-
01.01.2015 г. е на стойност 1392 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска за
собственост и ревадникация ищецът следва да се установи при условията на пълно
, главно доказване, че е собственик на наведеното придобивно основание- в
случая договор за продажба. С оглед изричното оспорване на транслативния ефект
на продажбата досежно процесната гаражна клетка, ищецът по необходимост следва
да установи и правата на своите праводатели по сделката. В разглеждания случай
съдът намира, че тези права не се установиха, поради следното:
От обсъдените документи за собственост
се установява, че към момента, когато са построени гаражите- 1973 г.- 1974 г.,
дворното място е било съсобствено между Й.Ж.Н., В. и Е.Х., поради което и при
липса на данни за друго, изградените два гаража са станали съсобствени на
същите лица по правилото на чл.92 ЗС- при квоти, съответстващи на квотите в
съсобствеността на дворното място. Впоследствие съсобствеността е прекратена с
цитирания договор за доброволна делба от *** г., в резултат на която процесния
северозападен гараж е станал изключителна собственост на наследодателя на
ответника- Й.Ж.Н.. Възражението на ищцата за нищожност на доброволната делба е
неоснователно. Несъмнено е установено по делото, че към датата на сключването й
в имота са съществували двата гаража, предмет на делбата. Без значение за
действителността на делбата е липсата на учредено право на строеж и издадени
строителни книжа за втората гаражна клетка. Наред с това договорът е сключен в изискуемата
форма за действителност- писмена с нотариална заверка на подписите / чл.35,
ал.1 ЗС/. При това положение останалите съсобственици В.Х., Е.Х. и Ю.Х., при
извършената от тях продажба на *** г. не са могли да се разпоредят с повече
права , от колкото разполагат, поради което следва да се приеме, че в
нотариалния акт *** г. е описан поставеният в техен дял при делбата
североизточен гараж, който е предмет и на последвалите разпореждания от
03.07.1995 г., 16,01.2004 г. и на продажбата от *** г., с която като негов
собственик се легитимира ищцата. Процесният северозападен гараж, останал в
собственост на Й.Н., след неговата смърт на *** г., е преминал в собственост на
неговите наследници по закон- ответника Ж.Ж. и неговата майка В.Ж. /съгласно
удостоверение за наследници № *** г. на
Община ***/, при квоти съответно ¼ за ответника и ¾ за неговата
майка.
В обобщение на изложеното, налага се
извод, че с договора за продажба , сключен с нотариален акт № *** г. на
нотариус ***, ищцата не е придобила право на собственост върху процесния
северозападен гараж, на който като собственик на ¼ идеална част на
основание наследствено правоприемство се легитимира ответника. Казаното
обуславя неоснователност на иска по чл.108 ЗС и на обусловения от него иск по чл.59 ЗЗД и основателност на насрещния иск за собственост.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.4 ГПК на ответника ще се присъдят направените от него деловодни
разноски, които се констатираха в размер от 79,10 лв. платена ДТ по насрещния
иск, 1490 лв. платено адвокатско възнаграждение за едни адвокат / половината от
платения хонорар от 2980 лв. по договора за правна помощ от 06.03.2015 г. ,
уговорен за двама адвокатски адв.Д. и адв.Д./ и 17 лв. депозит за свидетел.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно ,
тъй като същото е съобразено с цената на исковете и е в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Г. с ЕГН
*** от гр.*** против Ж.Й.Ж. с ЕГН ***, гр.*** за предаване на владението на
осн.чл.108 ЗС на дясната гаражна клетка със застроена площ от около 20,20 кв.м.
/ означена като северозападен гараж със ЗП от 20,20 кв.м. в скица Приложение №
2 към СТЕ на в.л.М. на л.142 от делото/, намираща се в сграда с идентификатор
***, със застроена площ от 39 кв.м., построена в северната част на ПИ с
идентификатор *** в гр.***, както и за заплащане на обезщетение за ползването
на същата гаражна клетка, в размер на сумата от 1440 лв. за периода 01.01.2013
г.- 01.01.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И.Г.Г.с ЕГН *** от гр.***, че Ж.Й.Ж. с ЕГН ***, гр.*** е собственик на
основание наследствено правоприемство на дясната гаражна клетка със застроена
площ от около 20,20 кв.м. / означена
като северозападен гараж със ЗП от 20,20 кв.м. в скица Приложение № 2 към СТЕ
на в.л.М. на л.142 от делото/, намираща се в сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 39 кв.м., построена в северната част на ПИ с идентификатор
*** в гр.***.
Скица Приложение № 2 към заключението
на в.л.М. на л.142 от делото да се счита част от решението.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН *** от гр.*** , да
заплати на Ж.Й.Ж. с ЕГН ***, гр.*** сумата от 1586,10 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ДГ