№ 2398
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110201908 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на С.К. Г., ЕГН ********** чрез адв. Т.Г. срещу
наказателно постановление № СО -Т - Д - 21 – 10-437/07.09.2021 г., издадено
от заместник – кмета на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на наказателното
постановление, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е съставен
от некомпетентен орган, при неясно описание на нарушението, както и че в
него не е посочено, дали свидетелят, който го е подписал е свидетел на
констатиране на извършеното нарушение или е свидетел при съставяне на
АУАН. Поддържа се, че жалбоподателят е продавал царевица, за което е
разполагал с разрешение, но не и други стоки. Застъпва се тезата, че не е
доказано извършването на търговия от жалбоподателя, тъй като не е
извършена контролна покупка от страна на проверяващите.
Незаконосъобразността на НП се обуславя и от това, че не е изследван
въпросът в какво качество е действал жалбоподателят, тъй като според
изложеното в жалбата същият извършва такава дейност за множество
дружества, за което има сключен граждански договор, какъвто е бил и
процесният случай. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението
като маловажен случай. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят С.К. Г. редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Г..
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована се
представлява от юрк. К., с представено пълномощно, която пледира за
потвърждаване на НП, като счита, че нарушението е доказано по несъмнен
начин, а наложената глоба е в минимален размер. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.06.2021 г. свидетелят Д. ЯНК. ЯН. – старши инспектор в Столичен
инспекторат и неговата колежка – свидетелят ДМП.. извършили проверка на
лица, извършващи търговска дейност на територията на Южния парк в гр.
София, район „Триадица”. На същата дата, около 13:30 часа жалбоподателят
С.К. Г. извършвал търговия на открито на алея в парка, в близост до входа
откъм бул. „Гоце Делчев“, като продавал балони и детски играчки, които
били закупувани от клиенти в парка. За осъществяване на търговската
дейност жалбоподателят заемал около 0,5 кв. м. от парковата алея. В
изпълнение на служебните си задължения свидетелите извършили проверка
на жалбоподателя, който не представил разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на район „Триадица”. За установеното нарушение на чл. 23
от НРУИТДТСО свидетелят Д.Я. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение № 21-10-437/01.06.2021 г.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения и получил екземпляр от него. Възражения не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1 от
НРУИТДТСО на С.К. Г. било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева. Препис от НП бил връчен на пълномощник на
жалбоподателя на 17.12.2021 г., а на 23.12.2021 г. била подадена и жалба
срещу него.
Фактическата обстановка по делото съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Д. ЯНК. ЯН., ДМП.., както и
събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
Заповед рег. № СО-РД-09-2540/12.12.2014г., заповед № РД-09-
567/20.06.2013г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011г., всички на кмета на
Столична община, длъжностна характеристика, разрешение за ползване на
място за извършване на търговия на открито № 1020А/01.06.2021 г., приходна
квитанция № **********/04.06.2021 г., пълномощно,
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. ЯНК. ЯН. и ДМП..,
доколкото същите са лицата, които лично са извършили проверка на
жалбоподателя и са лично са констатирали обстоятелствата, за които дадоха
показания пред съда - извършваната търговска дейност от страна на
жалбоподателя, извършените продажби на балони и детски играчки и
липсата на разрешително за това. И двамата свидетели заявиха, че лицето е
продавало и варена царевица /освен балони и детски играчки/, за която
дейност е разполагало с нужното разрешително. Показанията на свидетелите
са последователни, подробни, обективни и информативни, поради което
2
съдът ги кредитира изцяло. От техните показания се установи, че контролна
покупка не е извършена от тях, но това не е било и необходимо, доколкото
същите са наблюдавали извършването на продажби на балони и детски
играчки от страна на жалбоподателя на други клиенти.
Съдът кредитира и приетите по делото писмени доказателства, като
съобрази, че са съставени за цели извън процеса и допринасят за изясняване
на релевантната фактология. По делото е представено разрешение за ползване
на място за извършване на търговия на открито № 1020А/01.06.2021 г.,
приходна квитанция № **********/04.06.2021 г., от които са установява, че
разрешение за продажба на варена царевица на територията на Южен парк –
III ч., вход от бул. „Гоце Делчев“- при градина „Азбукари“ е дадено на „М-Е
2“ ЕООД, като лицето, което ще извършва търговска дейност от името на
търговеца е Юри Кънчев Стойчев. Посоченият документ обаче не
удостоверява дадено разрешение на жалбоподателя за извършване на
търговия с балони и детски играчки.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на
17.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. От
представените по делото два броя заповеди на кмета на СО са установява
компетентността на актосъставителя Д.Я., в качеството му на служител на
Столичен инспекторат да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО, както
и правомощията на заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така
съставените АУАН. С оглед изложеното съдът намира доводът на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за
неоснователен.
Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че процедурата по
съставяне на АУАН е опорочена от непосочване качеството на свидетеля,
вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано конкретното качество на
свидетеля ДМП.., но от нейния разпит пред съда се установи, че същата е
присъствала при извършването на проверката и при установяване на
нарушението. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, в
която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на „ двама други
свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при извършване,
нито при установяване на нарушението/, а съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението
изцяло съответства на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано ясно, точно
и конкретно, като е дадена съответстваща на фактическото описание правна
3
квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДСО „търговия на открито
се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността”. По делото несъмнено се установи, че 01.06.2021 г.
жалбоподателят С.К. Г. е осъществявал търговия на открито, като е продавал
балони и детски играчки. Съдът намира, че по делото е доказано по
категоричен начин извършването на търговия – и двамата свидетели са
наблюдавали извършването на продажби на посочените стоки от страна на
жалбоподателя - свидетелят Я. заяви, че е имало клиенти, които са купували
детски играчки, а свидетелят П. посочи, че е видяла, че жалбоподателят е
продавал балони и е взимал пари. Установи се, че за извършване на
посочената дейност /търговия с детски играчки и балони/ същият не е
притежавал разрешение за ползване на място по образец, издадено от кмета
на район „Триадица”. Търговската дейност е извършвана на открито по
смисъла на чл. 19 от Наредбата, а именно върху терен, представляващ
общинска собственост – на алея в Южния парк.
Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че
жалбоподателят Г. е продавал само царевица, за което е имал разрешение, но
не и детски играчки и балони. Разпитаните свидетели действително
потвърдиха, че жалбоподателят е продавал царевица, за което е имал
разрешително, но и двамата са категорични, че той е продавал освен царевица
и балони и детски играчки, за което не е притежавал разрешително.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е
съзнавал, че извършва търговска дейност, продавайки балони и детски
играчки, на терен, представляващ общинска собственост – паркова алея.
Знаел е, че не притежава разрешително за извършването на тази дейност, като
пряко е целял именно осъществяването й.
Съдът намира за недоказано твърдението, изложено в жалбата, че
жалбоподателят е извършвал търговията въз основа на граждански договор –
такъв нито е представен с жалбата, нито впоследствие в хода на съдебното
следствие. Същевременно твърдението в жабата е обобщено, като не е
посочено дружеството, с което се твърди да е имал сключен граждански
договор жалбоподателя.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗАНН „за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ е дадена в параграф
1, ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която такъв е „този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Съдът намира, че в
процесния случай деянието на жалбоподателя не покрива посочените
изисквания – извършеното от него разкрива типичната степен на обществена
4
опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението, с оглед на което чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим.
За извършеното от жалбоподателя нарушение разпоредбата на чл. 36,
ал. 1 от Наредбата предвижда налагане на глоба от 300 до 2 000 лева.
Наложената от АНО глоба е в минимален размер от 300 лева, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя. Съдът намира, че същата
е справедлива, обоснована от данните за липса на извършени други
административни нарушения от жалбоподателя, като същата ще допринесе за
постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при
съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, нарушението е безспорно доказано, а административното наказание
– в минимален размер, поради което наказателното постановление следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал.4 вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО -Т - Д - 21 – 10-
437/07.09.2021 г., издадено от заместник – кмета на Столична община, с което
на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община на жалбоподателя
С.К. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА С.К. Г., ЕГН ********** да заплати на Столична община
сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5