Районна
прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление предложение
обвиняемият С.Й.В., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК,
за това, че на 23.12.2018 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура, разписана в глава XXVIII от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на С.В.. Излага съображения, че от приобщените
по делото доказателствени материали извън всякакво съмнение се изяснява, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 325, ал. 1 НК. Изтъква, че извършеното от обвиняемия на инкриминираната
дата е морално укоримо, нарушава етичните норми и установения в страната правов
ред. Предвид изложеното, пледира обвиняемият да бъде признат за виновен, като
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – „глоба“, определена в минимално предвидения от закона размер.
Защитникът на обвиняемия В. – адв. Х., поддържа
казаното от представителя на държавното обвинение. Акцентира върху
обстоятелството, че подзащитният му изразява съжаление за стореното, взел си е
поука и е оказал е пълно съдействие в рамките на воденото досъдебното
производство. Предвид това, защитата пледира на обвиняемия да му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 лв.
В рамките на
предоставеното му правно на лична защита, обв. В. поддържа казаното от своя
защитник. Изразява съжаление за стореното.
С правото си на
последната дума, обв. В. моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.Й.В. е роден на *** ***, *****, български гражданин, със средно-
специално образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Свидетелката
И. М. работела като **** в „ЦСМП“- Пловдив, като на 23.12.2018г. тя изпълнявала
своите служебни задължения за времето от 07:30ч. до 19:30ч. В същия ден, обв. В.
се срещнал със свои приятели /неустановени в хода на разследването/ и както и
предишния ден, употребил значително количество алкохол. Предвид въздействието
на алкохолните напитки той не успял да се ориентира и да се прибере в дома си,
а останал да лежи на земята пред Дом на културата „Борис Христов" в гр. Пловдив.
Там бил забелязан от свидетелите Л. Т. и Р. Н., които независимо един от друг
позвънили на тел. 112. На мястото пристигнал медицински екип с лекар св. М.,
която констатирала безпомощното състояние на обв. В.. Свидетелката М.
подготвила необходимите документи за обвиняемия, който бил трудно контактен,
дезориентиран и от него се носел силен мирис на алкохол. След като свидетелката
се уверила в стабилните му жизнени показатели, обвиняемият бил транспортиран до
спешния кабинет на УМБАЛ „Свети Георги" в гр. Пловдив на
бул."Пещерско шосе" № 66. Още докато линейката пътувала към
болничното заведение обв. В., непровокиран от никого и нищо, започнал да се
държи агресивно, като буйствал и махал с ръце и крака, както и опитвал да си
запали цигара, докато лежал в линейката. На няколко пъти св. М. му направила
забележка, но обвиняемият се показал незаинтересован, опитал се да влезе във
физическо съприкосновение със св. М., като правел опити да стане прав в
линейката и не спирал да псува по адрес на св.М., полицията и медиците като
заявявал: „Ще ви *** майката.". В УМБАЛ „Свети Георги" обв. В. бил
предаден на дежурния екип в състав свидетелите А. Х. и Б. С., като с посочените
двама *** по това време в звено „Спешно вътрешно отделение" /кабинети 11 и
12 на втория етаж в болницата/ се намирала и св. Л. П.-****, св. Т. К. - ***,
както и св. Р. Р. -**** в спешното звено. Още с влизането си в кабинета, обв. В.
се изправил в носилката, скочил от нея и започнал да псува намиращите се там
медицински лица. Св. Р. се намесил като указал на обв.В. да седне на леглото в
кабинет 12, за да бъде прегледан от доктор Х.. По същото време, в този кабинет
се намирал и друг пациент, който бил включен на системи и бил заспал.
Първоначално, обв. В. разхвърлял из помещението личните си вещи, след което се
приближил до спящия пациент и започнал да уринира върху него. Действията му
били възприети от св. Р., който го приближил и му направил забележка, но вместо
да ревизира поведението си, обв. В. се нахвърлил върху него като му скъсал
баджа и го стиснал силно в областта на врата, така че и двамата паднали на
земята. Намесила се св. Л. П., както и св. Т. К., които повикали и св. С.А.,
който пристигнал в кабинета заедно със свои колеги, за да преустановят
агресивните действия на обвиняемия.
По повод на така извършеното от обвиняемия,
било образувано досъдебно производство № 178/ 2019г., по описа на 02- ро РУ при
ОД на МВР, водено за престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК.
Впоследствие, с нарочно постановление от 03.02.2020г., С.Й.В. бил привлечен в
качеството на обвиняем.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена въз основа на показанията на
свидетелите М. / л. 42- 43 от ДП/, Х. / л. 44- 46 от ДП/, П. / л. 47- 48 от ДП /,
С. / л. 49- 50 от ДП/, А. / л. 51- 52 то
ДП/, Р. / л. 53- 54 от ДП/, В. / л. 55- 56 от ДП/, К. / л. 57- 58 от ДП/, Т. /
л. 61 от ДП/, Н. / л. 62 от ДП/, както и
от приобщеното по реда на НПК писмено доказателствено средсва, а именно: Протокол
за оглед на вещество доказателство от 10.06.2019г. / л. 63-65 от ДП/.
Фактическите изводи на съда се базират и на назначената и изготвена в рамките
на досъдебното производство съдебно- психиатрична експертиза на обв. С.В. / л. 69-
72/.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт.
Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то
настоящият съдебен състав счита, че не се налага по-детайлното обсъждане и
анализ на доказателствените материали. Следва да се отбележи и че установената
на база гореизброените доказателствени материали фактическа обстановка, не се
оспорва и подлага на съмнение от страна на обвиняемия.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи, че изводът за съдебното минало и
характеристичнитте данни на обвиняемия, съдът направи въз основа на приложените
по делото справка съдимост и характеристична справка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка, то по един категоричен и
несъмнен начин се установява, че с поведението си, обвиняемият В. е реализирал
в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци,
на престъпния състав по чл. 325, ал. 1 НК.
Безспорно по
делото се установи, че обвиняемият се е държал грубо, арогантно и подчертано
безпардонно спрямо обгрижващите го медицински специалисти от УМБАЛ „Св. Георги“
– гр. Пловдив. Поведението, демонстрирано от обв. В. е неуместно, непровокирано
по какъвто и да било начин и е един ясен израз на неуважението му към
установените порядки за общуване между правните субекти.
Спецификите на конкретната деятелност на
обвиняемия- вербална и физическа агресия, насочена към медицинските специалисти
и персонала в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив и уринирането върху друг пациент,
по един несъмнен начин налагат извода, че деянието е извършено по хулигански
подбуди. Съобразно
разясненията, дадени в ППВС № 2 от 29.06.1974г., хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва посегателството, движен от
стремежа си да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на общежитието, морала и човешката личност. В
конкретния случай, със следваната от обвиняемия линия на поведение, той демонстрира
арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки, и
то на публично място. В настоящия случай, укоримостта на поведението,
демонстрирано от обвиняемия се допълва и от факта, че е извършено под
въздействие на алкохолни субстанции.
От субективна
страна се установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал противоправния
характер на своите действия и че посредством тях, той демонстрира явно
неуважение, както към обществото, така и към отделните личности, срещу които е
насочил вербалната си и физическа агресия. Същевременно, обвиняемият пряко е
целял да погази обществените отношения, свързани с осигуряване на
нравствеността, етиката и нормалното протичане на общуването между индивидите в
обществото.
По изложените
съображения, обвиняемият С.Й.В., съобразно чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК бе
признат за виновен за извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 325,
ал. 1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия В. деяние, съдът счита,
че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – „глоба“.
Така на първо
място, за посоченото престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицание“.
На следващо
място, от приложената по делото справка съдимост, се установява, че обвиняемият
не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението,
предмет на наказателното производство не са налице причинени съставомерни
имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения,
разписани в чл. 78а, ал. 7 НК.
По отношение размера на наказанието, следва да
се съобрази, че чл. 78а, ал. 1 НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000
лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наказание,
определено в минимален размер от 1 000 / хиляда/ лв, би било напълно съответно на разпоредбата
на чл. 54 НК, доколкото в настоящия случай се констатираха преимуществено
смекчаващи обстоятелства досежно отговорността на обвиняемия – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, изразяване на съжаление за стореното и
демонстриране на готовност от страна на обв. В. да се поправи. Единственото
отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че процесното деяние е извършено
в пияно състояние.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лв. напълно съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия В., без да се накърнява
принципът на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.