Решение по дело №1379/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1423
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20207050701379
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /06.10.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1379 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на „Елдоминвест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 2153-03-39/22.05.2020 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 5104-03-42/30.03.2020 година на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което настъпилата на 17.01.2020 година злополука със С.Д.К. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че постановеният акт е необоснован, тъй като административният орган не е основал изводите си на всички относими факти. Твърди, че злополуката е настъпила в резултат на умишлено и грубо неспазване на правилата за безопасност при работа от страна на пострадалия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 28.09.2020 година излага подробните си съображения.

 

Ответникът - директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Заинтересованата страна – С.С.Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Не изразява становище по същество.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Административното производство е образувано въз основа Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-11/22.01.2020 година подадена от жалбоподателя.

Със Заповед № 5101-03-11#6 /12.02.2020 година директорът на Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 17.01.2020 година със С.Д.К.. Периодът за извършване на разследването е от 17.02.2020 година до 17.03.2020 година.

В хода на разследването са взети писмени обяснения от Д.Д.К., Я.Т.Т., К.С.К., А.Г., И.П.Л., Г.М.Г., Т.И.И. и С.С.Д.. От обясненията на лицата се установява, че след почивката от 15,00 до 15,15 часа при изнасяне на продукция – разкроена ламарина, посредством ръчно водим електрокар С. е заклещил крака си в малка врата, находяща се на изхода от цеха и е ударен от затварящата се голяма врата, която не е била обезопасена чрез поставяне на държащите куки. След инцидента пострадалият е бил контактен и е откаран в болница.

Изискани и представени са Трудов договор № 96/24.08.2017 година, от който е видно, че пострадалият е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя, считано от 24.08.2017 година и е заемал длъжността „разкройчик метал“, Епикриза от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД гр. Варна, от която е видно, че пострадалият е хоспитализиран на 17.01.2020 година, в 17,18 часа с диагноза счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито в ляво, както и че след извършено оперативно лечение на 20.01.2020 година е починал на същата дата в 19,10 часа.

Резултатите от извършеното разследване на злополуката са обективирани в Протокол № 5101-03-11#16/17.03.2020 година. Екземпляр от протокола е връчен на жалбоподателя и С.С.Д. – майка на пострадалия. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу протокола на 20.03.2020 година.

С Разпореждане № 5104-03-42/30.03.2020 година, злополуката, станала на 17.01.2020 година, е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Срещу разпореждането е депозирана жалба вх. № 5104-03-42#1/22.04.2020 година от „Елдовинвест“ ООД Варна. Жалбоподателят е навел твърдения за умишлено неизпълнение на възложени от работодателя правила за поведение, в резултат на което е настъпила злополуката.

С Решение № 2153-03-39/22.05.2020 година директорът на Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат органът е приел, че на 17.01.2020 година, в цех 11, участък „Разкрой“, при изнасяне на готова продукция, посредством ръчно водим електрокар, при преминаване през отворените железни врати С.Д.К. е ударен от голямата врата, кракът му се заклещва в малката врата и е затиснат от електрическата количка. Приел е, че С.Д.К. е бил в трудово правоотношение с „Елдоминвест“ ООД гр. Варна към датата на злополуката, поради което настъпилата злополуката е трудова.

Оспореното решение е издадено от Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт - компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, и в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, при спазване на действащите материално правни разпоредби и административно производствените правила, като същият е мотивиран и е съобразен с целта на закона. Не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК.

Решаващият орган е обсъдил всички събрани в производството доказателства и е мотивирал правните си изводи, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Легално определение на понятието „трудова злополука“ се съдържа в чл. 55, ал. 1 от КСО и това е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки – 1.) внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; 2.) злополуката да е станала с осигурено лице; 3.) функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4.) неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и 5.) причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

Видно от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице, както и на допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 17.01.2020 година, в цех 11, участък „Разкрой“, при изнасяне на готова продукция, посредством ръчно водим електрокар, при преминаване през отворените железни врати С.Д.К. е ударен от голямата врата, кракът му се е заклещил в малката врата и е затиснат от електрическата количка. С.Д.К. е в трудово правоотношение с „Елдоминвест“ ООД гр. Варна към датата на злополуката. Злополуката е настъпила през време и по повод на извършваната работа по трудовото правоотношение с „Елдоминвест“ ООД гр. Варна. Според съда, несъмнено е налице функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето на пострадалото лице.

Твърденията на жалбоподателя, че не са налице установени нарушения на трудовото законодателство, в резултат на които да е настъпила злополуката са ирелевантни към настоящия спор. Както съдът посочи по-горе поведението на работодателя не е от значение за квалифициране на злополуката като трудова.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за наличие на евентуално умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице, следствие от неспазването на правилата за безопасност в работния процес. Това е така, защото обстоятелството дали са спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са в резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката, арг. чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Възражението на жалбоподателя, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната му характеристика, не променят направените по-горе изводи за трудовия характер на злополуката. От друга страна, трайната съдебна практика е възприела, че злополуката е трудова, дори когато за настъпването и са допринесли извършени от пострадалия нарушения на трудовия му договор.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. Умишленото увреждане трябва да бъде доказано с всички доказателствени средства. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал, и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, водят до единствения възможен извод, а именно, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето и условията на труд, както и че изискванията на  чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. Доводите, свързани с поведението на пострадалия, могат да бъдат съобразени в евентуалното гражданско производство по иск за заплащане на обезщетение на пострадалото лице, поради което съдът намира за неоснователни твърденията на допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените правила, изразяващи се в несъбиране на всички относими доказателства. Това е така, защото исканите и представени на по-късен етап в хода на съдебното производство доказателства, биха били относими в едно такова исково производство, а не в настоящото.

Отделно от това съдът намира за ирелевантно и твърдението на жалбоподтаеля (наведено едва в писмената защита), че смъртта е настъпила в резултат на лекарска грешка, тъй като нито с разпореждането, нито с потвърждаващото го решение е изведен извод за настъпване на смъртта в резултат на трудовата злополука. С разпореждането е прието, че в резултат на трудовата злополука е настъпила трайна неработоспособност, поради което елемента вредоносен резултат, като  част от обективните предели на стабилитета на индивидуалния административен акт, конститутивен по своя характер, е трайна неработоспособност, а не смърт. Именно този стабилитет ще бъде съобразен от гражданския съд при разглеждане на евентуален иск по чл. 200 от Кодекса на труда. Стабилитетът на акта не обхваща мотивите му, поради което гражданският съд няма да е обвързан с начина на настъпване на злополуката и наличието на действия на пострадалия, които са довели до този резултат.

Предвид гореизложеното и въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че Разпореждане № 5104-03-42/30.03.2020 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че настъпилата на 17.01.2020 година злополука със С.Д.К. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, е законосъобразно, издадено от компетентен административен орган, в предвидената за това форма, в съответствие с материалния закон и целите на закона, с подробно изложени мотиви, поради което и правилно, и в съответствие с материалния, и процесуалния закон, е потвърдено с Решение № 2153-03-39/22.05.2020 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елдоминвест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********, срещу Решение № 2153-03-39/22.05.2020 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 5104-03-42/30.03.2020 година на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което настъпилата на 17.01.2020 година злополука със С.Д.К. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: