Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 03. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети септември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8786 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от
„Е.А.“ ЕАД *** против В.И. ***. Твърди се, че на 19. 07. 2018 год. ищцовото дружество е депозирало пред
Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника, с което се
претендира заплащане на обезщетение за ползване на лек автомобил марка и модел:
*** с шаси ***, двигател ***, с ДК№ ***, в размер на 200 лв. месечно за периода от м.
юли 2016 год. до м. юни 2018 год., или общо в размер на 4 800 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и за предаване на движима вещ лек автомобил
марка ***, модел ***, с шаси ***, двигател ***, с ДК№ ***, на
застрахователна стойност от 5 000 лв. Твърди се, че след депозиране на
заявлението е било образувано ч. гр. дело № 5366 по описа за 2018 год. на
Плевенския районен съд и е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираните от ищеца суми и връщане на описаната вещ. Твърди
се, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК, като съдът с разпореждане от 08. 10. 2018 год., връчено на
ищеца на 05. 11. 2018 год. е указал на последния, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението ищцовото дружество може да предяви установителен иск. Твърди се, че на 06. 06.
2008 год. между „Е.А.“ ЕАД (предишно „Е.А.“ АД) като лизингодател и В.И.В. като
лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг ***. Твърди се, че
съгласно клаузите на договора „Е.А.“ ЕАД е придобило и предоставило за ползване
от лизингополучателя предмета на договора за финансов лизинг, а именно: лек
автомобил марка ***, модел ***, шаси: ***, двигател: ***, с ДК№ ***,
собственост на „Е.А.” ЕАД. Твърди се, че при подписването на договора
автомобилът е бил предаден на лизингополучателя В.И.В.. Твърди се, че по силата
на лизинговия договор ответникът В.И.В. се е задължил да изплаща гореописания
автомобил за срок от 36 месеца с лизингови вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, в който са посочени стойността на лизинговите
вноски и падежа на всяка от тях. Твърди се, че срока на посочения по-горе
лизингов договор е изтекъл на 01. 06. 2011 год., като към този момент
ответникът в качеството на лизингополучател е имал непогасени задължения по
договора, както и задължение за изплащане на остатъчната стойност на
имуществото обект на договора за финансов лизинг. Твърди се, че във връзка с
горепосочените обстоятелства на 09. 12. 2013 год. лично на ответника В.И.В. е
било връчено уведомление, с което му е даден седмодневен срок за плащане на
сумата от 4 831, 55 лв., от които 2 246, 15 лв., представляващи задължения
по договора, и 2 585, 40 лв., представляващи остатъчна стойност на имуществото. Твърди се,
че с уведомлението ответникът е бил уведомен, че в случай на неизпълнение на
горното ще загуби всякакви права по отношение на имуществото, предмет на
договора. Твърди се, че със същото уведомление ответникът В.В. е бил поканен в
тридневен срок да предаде на ищеца владението върху лизинговото МПС. Твърди се,
че на 16. 11. 2015 год. на електронната поща на ответника отново е било
изпратено уведомление, с което отново ищцовото дружество е поканило ответника в
15- дневен срок да заплати дължимите по договора суми, като в противен случай
незабавно да върне на ищеца владението на лизинговия автомобил, който
ответникът владее без правно основание и въпреки изричното противопоставяне на ищцовото дружество. Твърди се, че и към момента на депозиране на
исковата молба ответникът не е заплатил дължимите суми и имуществото се владее
от лизингополучателя без правно
основание. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че същият му дължи сумата от 4 800 лв., представляваща
обезщетение за ползване на процесния лек автомобил за периода м. юли 2016 год.- м.
юни 2018 год., ведно със законната лихва, считано от 19. 07. 2018 год. до изплащане
на вземането. Отделно от това ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същият следва да му предаде процесния лек автомобил.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенциите на ищеца намират
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно двете вземания по заповеди за
изпълнение на парично задължение и за предаване на движима вещ по ч. гр. д. № 5366/
2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът
за признаване за установено парично вземане на ищеца е частично основателен, а
искът за признаване вземане за връщане на движима вещ- изцяло основателен.
Безспорно по делото е, че на
06. 06. 2008 год. между „Е.А.” АД *** като лизингодател и В.И. ***
като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг № ***, по силата
на който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил марка ***, модел ***, шаси: ***,
двигател: ***. Видно е, че
лизинговият срок е бил определен на 36 месеца. Видно е, че съгласно т. 11. 8 от
общите условия на „Е.А.” АД
по договори за финансов лизинг, които ответникът е получил и приел, в случаите,
когато лизингополучателят не е упражнил правото си на опция за прехвърляне
правото на собственост върху имуществото, лизингополучателят връща имуществото
на лизингодателя на адреса на управление на последния като за целта се изготвя приемо-
предавателен протокол, който се подписва от двете страни.
Видно от приложения по делото
приемо- предавателен протокол от
11. 06. 2008 год., че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
лизинг: да придобие лизинговия автомобил
и да предаде същия на ответника.
Посочените от особения представител на ответника несъответствия при
описанието на лизинговия автомобил /пропускането на една буква в номера на
двигателя и разместване на цифрите в държавния контролен номер/ според съда не
са съществени и не внасят съмнения относно това какъв е бил предметът на
сключения между страните договор, доколкото марката, модела и най- вече номера
на шасито на автомобила достатъчно ясно идентифицират лизинговата вещ. Тези конкретизиращи белези на
автомобила, както и вече правилно изписаните номер на двигател и държавен
контролен номер фигурират и в изпратеното до ответника и получено лично от него
на 09. 12. 2013 год. уведомление, в което лизингодателят подробно е описал
какви са последиците след изтичането на срок на лизинговия договор, включително
посочено е задължението на лизингополучателя за връщане на лизинговата вещ и за
заплащане на обезщетение за ползването на същата въпреки противопоставянето на
собственика.
При тези обстоятелства се
налага изводът, че между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за финансов лизинг. Ищецът е изпълнил
изцяло задълженията си по договора и е изправна страна. Различно е положението
с ответника, доколкото видно от данните по делото от негова страна е налице неизпълнение
на парични задължения по договора, изразяващо се в незаплащане на дължими
лизингови вноски, застраховки, данък и т. н. Изтичането на срока на действие на
лизинговия договор е правопораждащ факт за две основни задължения на ответника:
да върне лизинговата вещ на лизингодателя, тъй като не са били налице условия
за придобиване на правото на собственост върху тази вещ, и да заплати
обезщетение за ползването на лизинговата вещ след прекратяването на договора с
оглед субсдиарното приложение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД. Това обезщетение е
съизмеримо със средния пазарен наем на ползваната вещ и съгласно заключението
на вещото лице В.И. в конкретния случай възлиза на сумата от 4 550, 40 лв.
В този размер предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата до
претендираните 4 800 лв. същият следва да се отхвърли. Неоснователно е
възражението на особения представител на ответника за погасяване на горното
вземане поради изтекла давност: началният момент, от който се претендира
обезщетението е м. юли 2016 год., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 19. 07. 2018 год., т. е. във
всички случаи предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл.
Основателен е и следва да се
уважи и вторият от предявените искове- за признаване за установено, че
ответникът дължи връщане на процесната движима вещ на ищеца, тъй като това е
негово основно задължение след изтичане на срока на договора- чл. 345 ал. 1 от ТЗ и субсидиарно чл. 233 ал. 1 от ЗЗД
/във вр. с чл. 347 ал. 2 от ТЗ/.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 190, 90 лв. съобразно признатата част от вземането и направените
в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 1 233, 08 лв.
съобразно уважената част от исковете.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.И.
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Е.А.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***- ***, представлявано от ***,
сумата от 4 550, 40 лв., представляваща обезщетение за
ползване на лек автомобил
марка ***, модел ***, шаси: ***, двигател: ***, с ДК№ ***, през
периода м. юли 2016 год.- м. юни 2018 год., ведно със законната лихва, считано
от 19. 07. 2018 год. до изплащане на вземането, като за разликата до 4 800
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.И.
***, ЕГН **********, че същият следва да предаде на ищеца „Е.А.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***- ***, представлявано
от ***, следната движима вещ: лек автомобил марка ***, модел ***, шаси: ***,
двигател: ***, с ДК№ ***.
ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Е.А.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***- ***, представлявано от ***, сумата от 190, 90 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Е.А.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***- ***, представлявано от ***, сумата от 1 233, 08 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: