РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,
06.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 435
по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба
от Б. К.С. *** против Детска градина „***“ гр.Плевен. В исковата молба ищцата
твърди, че работила в ответната детска градина на длъжност „***“. Твърди, че
съобразно практиката, всеки учител прави записи в дневниците на четирите групи
като вписва предстоящите за седмицата часове в групите и тяхната тематика.
Твърди, че при записите в последната графа следва да се впише фамилно име на
учителя и подпис. Твърди, че на 09.01.2019г. попълнила дневника, като в
последната графа вместо подпис, вписала името си поради техническа грешка. В
първия учебен ден от новата седмица, около 9,30 часа, служител в градината и
връчил заповед за налагане на дисциплинарно наказание „***“. Ищцата твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като преди издаването и,
работодателят не е искал обяснения, не отговаря на истината, че не е изпълнила
задължения по длъжностна характеристика и не е попълвала дневник без реално
отработени часове. В заключение моли съда да отмени заповедта и да и присъди
разноските. В съдебно заседание ищцата поддържа предявената искова молба и моли
съда, с оглед направеното признание на предявения иск да постанови решение при
условията на чл.237 ГПК.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът признава
предявения иск. В съдебно заседание прави искане за намаляване на претендираните
от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на
иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази
насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил съдебното
дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се
основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като както в писмения
отговор, така и в съдебно заседание ответникът е признал иска, а ищецът е
поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което
страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за съществуване на правото
му се подкрепя от представените по делото писмени доказателства. При тези факти,
съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3
на чл.237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на
признанието на иска.
С оглед изхода от делото и предвид факта, че
ответникът е признал иска в съдебното заседание, след завеждане на исковата
молба, с което свое поведение е дал повод за завеждане на делото, то в негова
тежест следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца и дължими
по делото разноски. Ответникът е възразил по отношение на претендираните от
ищцата разноски. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ,
ищцата е нейният процесуален представител са договорили възнаграждение в размер
на 300 лева. Минималното такова е посочено в чл.7 ал.1 т.2 на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , съгласно чл.7 ал.1 т.1 от която
за отмяна на
уволнение (чл.344,
ал.1, т.1 КТ) или за възстановяване на работа (чл.344,
ал.1, т.2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2;
за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес –
съобразно ал. 2. В случая е видно, че с писмения отговор, ответникът е направил
признание на иска, делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключено е в едно съдебно заседание. При така изложеното, съдът счита, че на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ наказанието “***”, наложено на Б. К.С. с ЕГН ********** *** със Заповед № ***., издадена от ***на Детска градина „***“ гр.Плевен, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА „***“ ***представлявана от ***ДА ЗАПЛАТИ
на Б. К.С. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА „***“ ***представлявана от ***ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд Плевен държавна такса в размер на 30 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: