МОТИВИ по НОХД № 471/2019 година по описа на Мездренски
районен съд:
Подсъдимият Е.З.И. *** е
предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинения за извършени
престъпления, както следва:
- по чл.343б ал.1 НК, за това, че на 23.11.2019 г.
около 08.37 часа в гр. *** на кръстовището на ул. „***” с ул. „***” е
управлявал лек автомобил „***”, модел „***” с регистрационен номер ***,
собственост на *** З***с ЕГН ********** от гр. ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,63 промила на хиляда, установено
по надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7410” с фабричен номер 0045.
- по чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК, за това, че на 23.11.2019 г. около 08.37 часа в гр. *** на
кръстовището на ул. „***” с ул. „***” е управлявал лек автомобил „***”, модел „***”
с регистрационен номер ***, собственост на *** З***с ЕГН ********** от гр. ***,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със Заповед №
19-0967-000082/08.02.2019 г. на Началник Група към ОДМВР гр. Враца Сектор Пътна
полиция гр. Враца, влязла в законна сила на 27.05.2019 г.
В с.з. подсъдимият е заявил,
че разбира в какво го обвиняват, като отрича по своя воля да е управлявал
процесното МПС. Пред съда И. твърди, че на инкриминираната дата около 08.15
часа в дома му пристигнали служители на РУ ***, сред които бил Б.В..
Първоначално В. разговарял с брата на И., който е собственик на лек автомобил „***”, модел „***” с регистрационен номер ***, като се
интересувал къде е подсъдимият. Последният по това време спял, тъй като бил на
заведение предишната вечер. От силните викове на улицата И. се събудил и слязъл
при полицейските служители. Те го попитали къде се намира лекия автомобил „***“.
Подсъдимият се поинтересувал какво се случва, но контролните органи не му
съобщили подробности, а само му казали да се облича и да тръгва с тях. Въпреки
че И. няколко пъти споменал за употреба на алкохол, служителите настоявали да
дойде с тях. След като се приготвил, подсъдимият се качил в полицейската кола,
която се отправила към ул. „Георги Димитров“. Пред дом № 45 била паркирана
колата на И.. В. обяснил на подсъдимия, че трябва да махне колата. Последният
го попитал къде да я остави, а отговорът бил „Карай я“. След това разговорът
приключил. Полицейските служители са качили в служебния автомобил и продължили
обхода си. След като те си тръгнали, И. се отправил с автомобила към ул. „***“.
На кръстовището на тази улица с ул. „***“ управляваното от подсъдимия МПС било
спряно за проверка от полицейски патрул, включващ свидетеля В. и други
служители на управлението. На И. била извършена проверка за алкохол с
техническо средство, която била положителна и отчела 1,63 промила на хиляда
алкохол. подсъдимият бил отведен в РУ *** от полицейските служители, където му
били съставени актове за административно нарушение. След като подписал
актовете, протоколите за предупреждение, И. се прибрал в къщи.
Участващият по делото
представител на прокуратурата поддържа обвинението така, както е възведено в
обвинителния акт, като счита, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства изцяло подкрепят изложената фактическа обстановка. По отношение
вида и размера на наказанията, се иска на И. да бъдат наложени наказания
лишаване от свобода в размер около средния за всяко едно от деянията, като с
оглед предишните му осъждания, да бъде постановено ефективното им изтърпяване.
Защитникът адв. Венелина
Червенкова от ВрАК е изразила становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан
по възведените срещу него обвинения поради липсата на доказателства, които по
категоричен начин да установят, че на инкриминираната дата същият е извършил
описаните деяния. Възраженията са свързани с липсата на умисъл в действията на И.,
който според защитата, е изпълнявал
полицейски нареждания, включително да премести автомобилът на друго място, след
което при изпълнението на същите подсъдимият е спрян за проверка от контролните
органи и санкциониран за описаните в обвинителния акт деяния. Алтернативно се
иска да бъдат наложени наказания в минималния размер в случай, че И. бъде
признат за виновен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Е.З.И. е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“,
за които на 27.09.2017 г. му е издадено СУМПС със срок на валидност до 27.09.2027
година. На 08.02.2019 г. била издадена от Началник Група при ОДМВР гр. Враца
Сектор Пътна полиция гр. Враца Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0967-000082 по чл.171 т.1 б.“д“ от Закона за
движението по пътищата, с която на И. била наложила принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата
глоба. От съдържанието на въпросната заповед ставало ясно, че на 08.02.2019 г.
подсъдимият извършил деяние, съставляващо нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП. По
силата на този индивидуален административен акт било допуснато предварително
изпълнение, считано от 15.20 часа на 08.02.2019 г. и било отнето СУМПС №
*********. Заповедта била връчена на И. на 18.05.2019 г. и влязла в сила на
27.05.2019 г. Независимо от това, че бил с отнето СУМПС, И. продължил да
управлява. За извършените нарушения на правилата за движение подсъдимият бил
санкциониран по административен ред, съобразно ЗДвП.
На 22/23.11.2019 г. И. бил на заведение и там
употребил алкохол. Лекият автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на
неговия брат *** З.,***5. Около 08.00 часа на 23.11.2019 г. на място
пристигнали свидетелите Б.В. и Г.Г. ***, които били изпратени от оперативния
дежурен в управлението да извършат проверка по постъпил сигнал от граждани за
оставена без надзор кола. Контролните органи извършили оглед на автомобила, при
който установили, че предната лява врата е широко отворена, музикалната уредба
работела, а вътре в автомобила имало следи от стомашно съдържание. Във връзка с
изпълнение на служебните им задължения, двамата свидетели имали информация, че
въпросният автомобил се ползва от Е.И.. По тази причина двамата посетили дома
на подсъдимия в гр. *** на ул. „Стефан Стамболов“ № 4. Там свидетелят В.
разговарял с брата на И., който потвърдил, че въпросният автомобил е негова собственост,
но се използва от Е.И.. След време в разговора се включил и подсъдимият.
Полицейският служител го попитал дали знае в момента къде се намира автомобила.
И. отговорил, че не си спомня добре къде го е оставил, тъй като предишната нощ
бил на дискотека. При това положение полицейските служители го помолили да ги
придружи, след което всички се отправили към ул. „Г. Димитров“ № 45. След като
пристигнали, контролните органи приканили подсъдимия да провери дали има липси
от колата и дали всичко е така, както е било оставено. И. заявил, че всичко е
на мястото си. Свидетелят Г. изготвил на подсъдимия протокол за предупреждение
да не оставя автомобила без надзор и да не го управлява без СУМПС. Последното
било изрично вписано от полицейския служител, тъй като на контролните органи им
бил известен факта на отнемане на СУМПС на И.. След като документните
формалности били уредени, свидетелите продължили обхода си. Около 08.35 часа
полицейският патрул се намирал на кръстовището на ул. „Г. Кирков“ и ул. „***“,
когато срещу него се появил лекия автомобил „*** ***“. Свидетелят В. подал
сигнал за спиране със стоп-палка и след като колата спряла, поискал за проверка
документите на водача. МПС се управлявало от подсъдимия. Той предоставил на
контролните органи личните си документи и тези на автомобила. Тъй като сред тях
лип9свало СУМПС, свидетелят В. извършил по служебен път проверка, която
показала, че същото е отнето по силата на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Тъй като водачът имал мирис на алкохол, контролните
органи го изпробвали с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен
номер 0045. Проверката била положителна и отчела 1,63 промила на хиляда алкохол
в издишания от подсъдимия въздух. Последният отказал да предостави кръвна проба
за анализ. Предвид резултатите на техническото средство, полицейските служители
свалил табелите с регистрационни номера, заключили колата, оставяйки я на
безопасно място, след което привели подсъдимия в РУ-***. Там на същия били
съставени актове за административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Б.В.В. и Г.А.Г., от обясненията на подсъдимия в
частта относно местонахождението на процесното МПС, както и от писмените
доказателства: АУАН № 54908/23.11.2019 г. /л.16/; АУАН № 54909/23.11.2019 г.
/л.17/; талон за изследване /л.18/; справка за нарушител/водач /л.21-л.24/; Писмо
№ 467р-5634/26.11.2019 г. от Началника на Сектор ПП относно връчването на ЗППАМ
/л.27/; ЗППАМ № 190967-000082/08.02.2019 г. /л.33/; Писмо от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията гр. *** с приложена към него справка с
данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на притежавани имоти и извършени
сделки с тях, собственост на Е.И. за периода месец май 2002 – 22.11.2019 г.
/л.35-л.38/; характеристични данни /л.50/; справка за съдимост /л.51-л.52
ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.57/; протокол за предупреждение от 26.11.2019
г. /л.61/; разпореждане на полицейски орган от 26.11.2019 г. /л.62/; заповед за
задържане /л.63/; протокол за личен обиск на лице /л.65-л.66/; разписка за
върнати вещи и пари на задържаното лице /л.67/.
При така установената фактическа обстановка е видно,
че подсъдимият Е.И. е извършил престъпления по транспорта. Действал е умишлено.
От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343б ал.1 НК.
Въпреки регламентираната в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП /ред. ДВ бр.101/16 г., в сила от
21.01.2017 г./ забраната за водач да управлява ППС под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози, подсъдимият е сторил това с
концентрация по-висока от нормативно определената – над 0,5 на хиляда,
ангажираща наказателната му отговорност. От гласните доказателства по делото
/показанията на свидетелите В. и Г./ безспорно е установено, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол над
предвидената в закона такава. Данните от техническото средство “Алкотест Дрегер
7410” с фабр. № 0045 сочат, че на посочената в обвинителния акт дата И. е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Установената концентрация в издишания
от него въздух е била 1,63 промила на хиляда. Резултатите от проверката с
техническо средство кореспондират и с твърденията на самия подсъдим, който,
според свидетелите, е признал, че е употребил алкохол предишната вечер. Преценени
в съвкупност, доказателствените източници, отбелязани по-горе, мотивират съда
да приеме, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол и така е нарушил забраната, визирана в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП /изм.и доп. ДВ бр.101/16 г. в сила от 21.01.2017 г., действаща към посочената
в обвинителния акт дата/. В пледоарията си защитата е развила доводи в смисъл,
че за управлението на МПС подсъдимият е изпълнявал разпореждания на
полицейските служители и по тази причина не е извършил умишлено посоченото в
обвинителния акт деяние. Тази теза е развита и в обясненията на самия И.. След
преценка на събраните доказателства, съдът не споделя изложените в тази насока
мотиви. Основания за този извод се съдържат в показанията на полицейските
служители В. и Г.. Независимо един от друг, двамата са категорични, че в нито
един момент не са обсъждали с И. въпросът с преместване на автомобила от
мястото, където е бил паркиран, а именно на ул. „Г. Димитров“ № 45. Целта на
тяхната проверка по подадения сигнал е била да се установи лицето,
собственик/ползвател н автомобила, което да го приведе във вид, несъздаващ
затруднения при преминаването на останалите МПС по улицата. Полицейските
служители твърдят, че процесният автомобил е бил с широко отворена предна лява
врата, която е създавала пречки за преминаване на други автомобили поради
липсата на достатъчно място за разминаване с него. Твърденията на И. и на
защитника му за дадени разпореждания от страна на полицейските служители във
връзка с преместване на процесното МПС не намират опора в останалите
доказателства по делото. При това положение не може да се сподели тезата, че
последвалите действия на подсъдимия, свързани с управлението на МПС, са били
във връзка с изпълнение на полицейски разпореждания. С оглед на изложеното до
тук, настоящият състав счита, че И. е извършил деяние, съставляващо от
обективна и субективна страна престъпление по чл.343б ал.1 НК.
Същевременно доказателствата по делото сочат, че И. е
извършил и деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.343в ал.3 вр.
ал.1 НК. Разпоредбата на чл.343в ал.3 НК
изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. В настоящият случай, с влязла
в сила на 27.05.2019 година Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0967-000082, издадена от Началник Група при ОД МВР
гр.Враца Сектор Пътна Полиция, СУМПС № ********* на И. е било временно отнето
по реда на чл.171 т.1 б.„Д” от Закона за движението по пътищата до заплащане на дължимата глоба. Изпълнението
на мярката е започнало още със съставянето на АУАН № 069847 от 08.22.2019 година,
съставен за нарушение на чл.190 ал.3 от Закона за движението по пътищата
/управление на МПС с наложено наказание глоба с фиш серия М № 938955 на ОД МВР
Пловдив от 08.10.2018 година, незаплатена в срока за доброволно плащане/. Няма
данни по делото, че към датата 23.11.2019г. И. е заплатил наложената му с глоба,
т.е. към инкриминираната дата принудителната административна мярка за временно
отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
действала. От доказателствата по делото безспорно е установено, че
на 23.11.2019г. И. е управлявал МПС. Това обстоятелство позволява да се направи
извода, че именно в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство подсъдимият е управлявал МПС. Ето защо същият е извършил деяние,
съставлящо от субективна и обективна страна престъпление по чл.343в ал.3 вр.
ал.1 НК. Това е така, тъй като И. е управлявал МПС без да има надлежно
свидетелство за управление, съзнавайки, че същото му е временно отнето с
налагане на принудителна административна мярка. Във въпросната ЗППАМ, връчена
на подсъдимия на 12.05.2019 година, изрично е посочено, че принудителната
административна мярка ще действа до заплащане на дължимата глоба. При това
положение, според настоящият състав, И. е съзнавал, че в рамките на срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство не следва да управлява
МПС, но въпреки това е извършил такова деяние.
Причини за извършване на деянията от страна на
подсъдимия са ниското правно съзнание и незачитане на установените със закон
задължителни правила за безопасно движение по пътищата в Република България.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, при
определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът взе предвид наличието
на предходни осъждания; материалното положение – безработно лице, без постоянни
доходи; добрите характеристични данни, а така също характера на деянията и
степента им на обществена опасност и след като не намери основание за
приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, му налага наказания,
както следва:
- на основание чл.343б ал.1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на
изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лева в полза на Държавата.
- на основание чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на
изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лева в полза на Държавата.
В съответствие с чл.23 ал.1 НК, съдът налага
най-тежкото от определените по-горе наказания на подсъдимия И., а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при строг режим на
изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лева в полза на Държавата.
Съгласно разпоредбата на
чл.343г НК, съдът, наред с наказанието за престъпление по чл.343б НК, е длъжен
да постанови и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК. С оглед характера на
деянието и степента му на обществена опасност, сравнително високата степен на
алкохолно опиване на подсъдимия, наличието на голям брой нарушения на ЗДвП,
вкл. след отнемане на СУМПС, видно от справката, издадена от Сектор ПП на ОД на
МВР Враца, приложена на досъдебното производство, съдът постанови, на основание
чл.343г НК, подсъдимият И. да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
По горните съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: