Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч,28.02.2020
г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на четвърти февруари двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА в.гр.д. N 43 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е въззивна жалба
№13108/27.11.2019 г. от И.П.С. против съдебно решение №476/28.10.2019 г. по
гр.д. 450/2019 г. на ЛРС, което е атакувано изцяло като недопустимо, неправилно
и незаконосъобразно. Посочва се ,че по делото са представени няколко
пълномощни, но не се установява представителната власт по съдопроизводствените
действия в исковото производство и преупълномощаване на адв. дружество „И. и Д.”
за проц.представителство на ищеца. Твърди, че кредитора-ищец не е изчерпал
всички способи да уведоми длъжника Хр.Х.
за прехвърляне на вземането, като не е издирил актуален постоянен и настоящ
адрес на длъжника. Счита, че атакуваното съдебно решение е недопустимо, тъй
като не е изчерпан реда по чл. 47 от ГПК за редовно призоваване на въззивника. Въззивникът твърди, че за да може договорното изменение
да прояви своето действие е необходимо длъжникът да е уведомлен /в смисъл
изявлението да е достигнало до него/ и да е установено по безспорен и несъмнен
начин.Въззивникът посочва, че не може да се вземе направеното изявление на
кредитора,след подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение/
включително и с връчване препис от исковата молба/ , че счита договора за
предсрочно изискуем, тъй като това е факт настъпил след предявяване на иска по
чл. 422, алинея първа от ГПК- и представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление.Моли атакуваното съдебно решение съдебно
решение №476/28.10.2019 г. по гр.д. 450/2019 г. на ЛРС да бъде отменено изцяло,
като неправилно и необосновано/ алтернативно да бъде обезсилено като
недопустимо/ както и да бъдат присъдени направените в двете инстанции съдебни
разноски.
Подаден е писмен отговор №14338/30.12..2019
г. от „Е.М.”ЕООД-.София, в който подробно се отговоря на доводите на въззивника
и се посочва, че въззивната жалба е неоснователна и недоказани и следва да бъде
оставена без уважение.
В съдебно заседание И.П. се явява лично
и с процесуален представител адв. Хр.Д.. Заявява,че поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена.
Въззиваемият не изпраща представител в
съдебно заседание.
От представените доказателства по гр.д.
450/2019 г. на ЛРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Съдебното решение №476/28.10.2019 г. по гр.д. 450/2019 г. на ЛРС е
валидно,допустимо и правилно. Възраженията на въззивника относно процесуално
представителство са необосновани, тъй като са представени надлежни пълномощни в
полза на процесуалните представители, а активната процесуална легитимация на
ищеца-въззиваем произтича от договора за цесия. С пълномощно от 09.03.2010 г.
,безсрочно с нотариална заверка на подпис управителят на “Е.М.” ЕООД – София е
упълномощил адвокатско дружество “И. и Д.” с права да представлява дружеството,
като реализира материалните и процесуалните му права пред съдилища във всякакви
производства, по които упълномощителят е страна, а също и да връчва от името на
упълномощителя на негови длъжници съобщения и уведомления за извършени цесии, с
които той е придобил вземанията си спрямо тези длъжници, както и да
преупълномощава други адвокати и адвокатски дружества. По пълномощно без срок
от 21.07.2011 г. Адвокатското дружество “И. и Д.” е преупълномощило адв. М.Х.Х.
с правата, предоставени му от “Е.М.” ЕООД. Възражението относно нередовно призоваване на Хр. Х. е
необосновано, тъй като за съдебно заседание на 25.06.2019 г. призовката му е
получена лично от него на 05.06.2019 г. и не му е нарушено правото на защита.
Още повече, че нередовното призоваване на страна не води до недопустимост на
съдебното решение, тъй като тя се определя от абсолютните и относителни
процесуални предпоставки, сред които то не попада.
Въззивната инстанция счита,че
направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като
на основание чл. 110 от ЗЗД погасителната давност относно дълга е петгодишна.
Предвид уведомяването на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на
25.10.2014 г.-Хр.Х. и 31.10.2014 г.-И.С., към датата на подаване на заявлението
15.11.2018 г. давностния срок не е бил
изтекъл. Относно вида на приложимата давност в казуса първоинстанционият
съд е цитирал непротиворечива и установена съдебна практика, която не е
необходимо да бъде преповтаряна.
Съдът приема, че е сключен договор
за потребителски кредит № РК12-00681/02.03.2012 г. между „С.“ ЕАД и Х.К.Х.-
длъжник, И.П.С.- съдлъжник.Качеството на И.С. като съдлъжник се извежда, както
от титулната част на договора, където е посочено изрично, така и от изписването
му като „съдлъжник” при подписване в края на договора. Следователно доводът на
въззивника, че И.С. има качеството на поръчител не намира опора в данните по
делото и в този смисъл останалите възражения по въззивната жалба са
несъстоятелни. Предмет на договора е предоставяне на Х.Х. на потребителски
кредит в общ размер на 10000 / лева/ , за срок от 120 месеца от датата на първо
усвояване, ведно с дължимите лихви, такси и комисиони, в съответствие с
погасителен план, който е неразделна част от договора и съдържа размера, броя и
датите на плащане на погасителните вноски /приложен в делото/.Постигнато е
съгласие между страните за първа погасителна вноска на 23.04.2012 г. и последна
– на 06.03.2022 г. Страните са договорили в чл. 18.4 и 18.5 от договора
приложение на чл. 121 и сл. от ЗЗД- солидарна отговорност на съдлъжника за
изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, включително лихви,
такси, комисиони и разноски, съгласно договорените условия и до окончателното
погасяване на всички дължими суми, като вземанията на Банката по отношение на
длъжника/съдлъжника са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях при
условията на солидарност.Всеки от солидарните длъжници отговаря за изпълнението
на цялото задължение, а банката може да прехвърли вземанията си по настоящия
договор на трети лица, като информира длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията- 18.6 от договора. Уговорена е предсрочна изискуемост на кредита при
конкретни условия-чл. 21 от договора-в т.ч. ако длъжникът не издължи на
съответния падеж частично или напълно, която и да е договорена анюитетна
вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисиона, както
и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора.
Настоящата инстанция счита,че
съдебно-икономическа експертиза е професионално изготвена и съобразява изводите
си с нея. Установява се по счетоводните записвания, че сумата 10000 лева е усвоена еднократно на
06.03.2012 г., като е задължена съответна заемна сметка в лева и заверена
разплащателна сметка в лева, с титуляр Х.К.Х..
Последвало е частно
правоприемство по договор за прехвърляне на парични вземания от 29.09.2014 г.
от „С.“ ЕАД- цедент на “Е.М.” ЕООД- цесионер. С цесията цедентът е продавал на
цесионера вземания към свои длъжници по Приложение № 1 към договора за цесия
вкл. вземането от длъжника Х.К.Х. за сума в размер на 11416.64 лева. „С.“ ЕАД-София, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от Банката на
„Е.М.“ ЕООД по договора за цесия с подробно индивидуализирани парични вземания,
описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Х.К.Х. е
получил лично срещу подпис уведомлението на 25.10.2014 г., а И.П.С. го е
получил също лично срещу подпис- на 31.10.2014 г., като над подпис и дата са
изписани ръкописно и двете им имена. В известията за доставяне е посочено, че се изпраща уведомление за
цесията и уведомление за предсрочно изискуемост и следователно длъжниците са
били уведомени за тези две обстоятелства.
По счетоводните данни е видно,че от 06.03.2012
г. до 15.04.2013 г. са внесени общо 1682.09 лева, с които са погасени:
задължения за главница – 331.49 лева, договорни лихви – 1120.60 лева, 2%
комисионна по т. 7.2 от договора за кредит – 200.00 лева и такса за
кандидатстване по т. 7.1 от договора – 30.00 лева, като с тези плащания били
изцяло издължени погасителни вноски за главница и лихва с вальор 23.10.2012 г.
Спирането на плащането е на 15.04.2013 г., а от датата на следващия вальор – 23.11.2012 г. до
10.01.2014 г. -датата на отписване на кредита и отнасянето му по задбалансови счетоводни
сметки- не са погасени 14 бр. погасителни вноски за главница общо в размер на
690.69 лева и 9 бр. погасителни вноски за лихва общо в размер на 906.20 лева и
още 66.56 лева, начислени за периода от 27.12.2013 г. до 10.01.2014 г., или
общо лихви 972.76 лева /906.20 лв. + 66.56 лв./. Неиздължените погасителни
вноски за главница в размер на 690.69 лева и непадежиралите вноски за главница
в размер на 8977.82 лева, или общо 9668.51 лева, съставляват неплатения остатък
от кредита /10000.00 лева - 331.49 лева – погасена главница/. По същество непогасените
от Хр.Х. и И.С. задължения по договора за кредит по вид и размер са: главница,
осчетоводена по задбалансова счетоводна сметка – 9668.51 лева, лихви,
осчетоводени по същата сметка – 972.76 лева и лихви, начислени върху
задбалансови вземания за главница – 775.37 лева, или общо задължение: 11416.64
лева. Вещото лице е констатирало, че е направено едно единствено плащане към
новия кредитор „Е.М.“ ЕООД на 29.09.2014 г. в размер на 50.00 лева.
Подадено е заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11913/15.11.2018 г. по
ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд от “Е.М.” ЕООД – гр.
София.Издадена е заповед № 1334/16.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК солидарно против длъжници Х.К.Х. и И.П.С., за
следните суми: 1301.87 лева – непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер на 9668.51
лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК 12-00681 от 02.03.2012
г., 1698.13 лева - договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. /дата на
сключване на договора за кредит/ до 29.09.2014 г. /дата на обявяване на
предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в
размер на 60.00 лева.
В исковата молба
№2616/05.03.2019 г.,подадена в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК кредитора е предявил иск само за 1301.87 лева – непогасена главница, част от
задължение за главница в общ размер на 9668.51 лева, дължими по Договор за
потребителски кредит № РК 12-00681 от 02.03.2012 г., а няма искане за
присъждане на договорната лихва в размер на сумата 1698.13 лева - договорна
лихва за периода от 02.03.2012 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до
29.09.2014 г. /дата на обявяване на предсрочна изискуемост.
Ловешки окръжен съд приема,
че е сезиран пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ за установяване съществуване на вземане на
кредитор и предявените искове са основателни и доказани. Предвид въведения
петитум, както по заявлението от 15.11.2018 г. , така и по исковата молба 02616/05.03.2019
Г. е предявен частичен иск за сумата 1301.87
лева – непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер
на 9668.51 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК 12-00681 от
02.03.2012 г. Съдът намира,че спрямо Х.Х. - кредитополучател, и И.С. –
съдлъжник исковете са основателни и следва да бъдат уважени, тъй като те са
подписали договора РК12-00681/02.03.2012
г ,за тях е възникнала договорна солидарност и те имат качеството на солидарни
длъжници. Положителният установителен иск по чл. 422 от ГПК се определя от развитието на
заповедно производство, издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
полза на кредитора срещу солидарните длъжници. Заповедното производство се е
развило по несъдебно изпълнително основание по чл.60 ал.2 от ЗКИ в
производството по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 450/2019 г. на ЛРС и
срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение е постъпило възражение
на длъжниците.
Ловешки окръжен съд намира,че се доказва съществуване на облигационни
отношения между страните по договор за потребителски кредит № РК 12-00681 от
02.03.2012 г. между “ между „С.“ ЕАД и Х.К.Х.-
длъжник, И.П.С.- съдлъжник относно предоставяне
на потребителски кредит в размер
на 10000 лева. Страните нямат спор и
съдът приема,за установено, че е сключен валиден договор за банков заем по
смисъла на чл.430 от ТЗ,в законовоустановена писмена форма за действителност.
Договорът за банков кредит при действие на чл. 430 от ТЗ е двустранен, реален,
формален и възмезден по характер. В казуса страните са договорили
възнаградителна лихва в т.10.75 % от договора № РК 12-00681, което определя
възмездния характер на сделката.Предвид вложените по делото доказателства
банката е добросъвестна страна в облигационните отношения, тъй като е
предоставила своевременно пълния размер на сумата по банковия заем на
кредитополучателя за определена цел и при уговорени условия и срок.Извършена е
цесия на дълга на 29.09.2014 г. в полза на “Е.М.”
ЕООД – гр. София, която е валидна, надлежно съобщена на длъжниците и е
произвела правно действие. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
предвид данните, че длъжниците са спрели плащането по дълга на 15.04.2015 г. В
цитираната по горе в мотивите клауза на договора –чл. 21.1 от договора е
предвидено, че при непогасяване в срок на изискуеми задължения на
кредитополучателя към банката се
създават предпоставки за неизпълнение на сключения между страните договор за
банков кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем. Размерът на дълга е
изчислен по съдебно-икономическата експертиза на сумата 9668.51 лева, като
е съобразен размера на платените
вноски.Следователно искът с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
240 от ГПК е основателен и доказан в предявения размер от 1301.87 лева, като частичен иск от сумата 9668.51
лева и следва да бъде уважен.
Предвид на така изложените съображения Ловешки
окръжен съд намира,че атакуваното съдебно
решение №476/28.10.2019 г. по гр.д. 450/2019 г. на ЛРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е доказал направени и
заплатени за настоящата инстанция разноски в полза на упълномощения адв. Х. и
следователно такива не следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно
решение №476/28.10.2019 г. по гр.д. 450/2019 г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване по цена
на иска на основание чл. 280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.