№ 113
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000354 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********,
подадена чрез адв. К.Л. от ВАК, срещу решение № 260049/02.03.2021г.,
постановено по т. д. № 424/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което въззивникът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД – гр.
Варна, ЕИК *********, сумата от 939 250.34 лв., представляваща платена на
отпаднало основание цена за произведена от ответника ел. енергия,
формирана от разликата между преференциална цена за произведеното
количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство
за съответната година през месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015г., месеците
08, 09, 10, 11, 12.2016г. и месеците 08, 09 и 10.2017г. и приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в
съда - 23.03.2020 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 55, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
1
Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на решението,
въззивникът моли за неговото обезсилване, или, в евентуалност, за отмяна и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакването
за недопустимост на атакувания съдебен акт е обосновано със съображения за
произнасяне извън предмета на спора и заявеното в исковата молба
основание. По същество се поддържат доводите за постановяване на
решението в противоречие с материалния закон и при неправилна правна
квалификация на иска. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни
разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна
представя отговор, чрез адв. Л.М. от АК – Велико Търново, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени
доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за
въззивна инстанция.
Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на трето
лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на жалбата.
Съставът на въззивния съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова
молба на „Енерго-Про Продажби” АД - гр. Варна, с която е предявен
осъдителен иск срещу „Вентус България“ ЕООД – гр. Варна, за присъждане
на сумата от 939 250.34 лв., представляваща платена без основание цена за
произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между
преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след
достигане на нетното специфично производство за съответната година през
месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015г., месеците 08, 09, 10, 11, 12.2016г. и
месеците 08, 09 и 10.2017г. и приложимата цена за излишък на балансиращия
2
пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Претендира
се и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-
11/13.08.2004г., допълнена с Решение № И 1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР, а
ответното дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана
мощност от 4 МW, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
№ СТ-05-247/08.02.2013 г. Сочи се също, че между страните е налице
облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328
от 21.02.2013г., съгласно чл. 16, ал. 1 от който, цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие е
разпоредбите на ЗЕВИ. Твърди се, че приложимата преференциална цена по
този договор, е определена с Решение № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР, като
по силата на т. 7 от същото преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи,
работещи до 2 250 часа е в размер на 148.71 лева без ДДС. С влязло в сила
решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. д. № 473/201З г. тричленен състав на
ВАС, е отменено Решение № Ц - 18/ 28.06.2012г. на ДКЕВР в раздел I, т. 7 и
т. 8, с което са определени, считано от 01.07.2012г., преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 часа – 148.71 лв. /MWh и над 2 250 часа - 132.71
лв./ MWh, като преписката била върната на ДКЕВР за ново произнасяне по
раздел I, т. 7 и т. 8. В изпълнение на указанията КЕВР е приела Решение № Ц-
29 от 16.11.2017г., с което са определени същите преференциални цени,
считано от 01.07.2012г., при нетно специфично производство за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа – 1 860 кWh, и за вятърни
електрически централи, работещи над 2 250 часа – 2 139 кWh. Сочи се, че
през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември на
2015г., за месеците август, септември, октомври, ноември и декември на
2016г., както и за месеците август, септември и октомври на 2017г. ищецът е
закупил от „Вентус България“ ЕООД електроенергия общо в размер на
3
7 046 197 kWh, която изцяло е заплатена по преференциални цени общо за
сумата 985 771.44 лв. с ДДС, включително и за обемите над НСП, вместо по
цена за излишък на балансиращия пазар.
Исковата сума е формирана по размер като разликата между
заплатените преференциални цени за съответните месеци – по 148.71 лв.
/MWh или по 132.71 лева/ MWh, и дължимата цена за излишък на
балансиращия пазар. Според ищеца плащането на преференциална цена за
доставената ел. енергия след достигане на НСП противоречи на законовата
уредба, уреждаща процесните обществените отношения / чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/,
и е в отклонение на административни актове на КЕВР, конкретно – Решение
№ Ц-29 от 16.11.2017г. на КЕВР, постановено след отмяна на Решение № Ц-
18/ 28.06.2012 г., а платеното в повече подлежи на връщане като изначално
недължимо.
Ответното дружество е оспорило предявения иск при твърдения, че
връщането на процесните суми се обосновава с приложимостта на
административни актове, които са били предмет на съдебно обжалване, и
впоследствие са отменени. В тази връзка твърди, че и постановеното в хода
на производството Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР, издадено след
отмяна на Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на ДЕКВ, също е неприложимо,
защото е отпаднало основанието за издаване на административния акт. Освен
това, сочи, че същото било издадено при неправилно придаване на обратно
действие на определеното НСП за минал период, като се твърди, че
уреждащият го административен акт може да има действие само занапред.
Общият смисъл на доводите на ищеца и на третото лице – помагач
„НЕК“ ЕАД срещу тези на ответника, е че отмяната на административните
актове на КЕВР, с който е определена преференциална цена и нетно
сецифично производство, не може да дерогира нормата на закона - чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ, поради което нито възниква основание за изкупуване на по - големи
обеми електрическа енергия по преференциални цени, нито може да бъде
отложено приложението на закона във времето, необходимо на КЕВР да
постанови заместващо решение на отменените административни актове.
За да се произнесе по оплакването в жалбата за недопустимост на
атакувания съдебен акт, въззивният състав съобрази следното:
4
По аргумент от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.,
на Пленума на Върховния съд, отделните фактически състави на чл. 55, ал.1
ЗЗД имат самостоятелен характер и съставляват отделни, различни по
основание претенции. При предявен иск по един от фактическите състави,
съдът не може да постанови връщане на даденото на друго, различно
основание. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти,
обстоятелства и твърдения, формиращи фактическото основание на иска,
сочат, че исковите суми се претендират като подлежащи на връщане поради
престирането им при начална липса на договорно и законово основание.
Предявената претенция несъмнено е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че още към момента на плащането липсва
основание за преминаване на сумите, чието връщане се претендира, в
патримониума на ответника, с оглед приложимостта на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и
на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР. По този иск ищецът дължи
доказване на факта на предаване на процесната сума, а ответникът –
основанието за получаването й към момента на разместване на благата.
В мотивите на обжалваното решение окръжният съд е докладвал спора
съобразно заявеното в исковата молба основание, а именно, че е предявен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 939 250.34 лв.,
представляваща получена без основание цена за произведена от ответника
електрическа енергия. Прието е, че процесното правоотношение, макар и
нормативно предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където
договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с
норми от императивен характер. Съобразен е чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г., както и постановените от ДКЕВР Решение № Ц-
18/28.06.2012год., частично отменено с влязло в сила решение №
16672/12.12.2013 год. по адм. д. № 473/2013г. на ВАС, последващо приетото
от регулаторния орган Решение № Ц-29/16.11.2017г., също отменено в частта
му по т. 1, с влязлото в сила решение № 5209/09.08.2018 г. по адм.д.№
13565/2017г. на АССГ, както и Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР, с
което отново е определена, считано от 01.07.2012г., преференциална цена без
ДДС за изкупуване на ел.енергия, произведена от вятърни ел. централи,
работещи до 2 250 ч. в размер на 148.71 лева/МWh, при нетно специфично
производство в размер на 1860 kWh/kW,. Предвид установеното по делото
5
обстоятелство, че през исковите периоди ВяЕЦ на ответника е достигнала
нетното си специфично производство от 1860 kWh/kW, е направен извод, че
за произведената след това ел. енергия се прилага цената за излишък на
балансиращия пазар. След разглеждане на всички релевирани от ищеца
факти, обстоятелства и твърдения, формиращи фактическото основание на
иска, преценка на релевантните факти, настъпили в хода на производството, и
обсъждане на всички възражения и доводи на ответника срещу
претендираните права, съдът е направил крайния правен извод, че липсва
доказано основание за задържане на процесните суми и предявеният иск, (
докладван като такъв за осъждане на ответника да заплати исковата сума като
получена без основание цена за произведена от ответника електрическа
енергия), се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като краен извод, при проверка по чл. 269 ГПК по допустимостта,
съставът на въззивния съд намира, че оплакванията във въззивната жалба за
недопустимост на решението, обосновани с твърдения и доводи за
произнасяне извън предмета на спора и заявеното в исковата молба
основание, са неоснователни предвид посоченото по – горе съдържание на
мотивите на обжалвания съдебен акт и поради следните съображения.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9
от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното
основание; предмет на делото е спорното материално субективно право –
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.
Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и
петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи
разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
6
В случая, въпреки че в диспозитива на решението сумата 939 250.34 лв.
е присъдена като платена на отпаднало основание цена за произведена от
ответника ел. енергия, първоинстанционният съд е докладвал и разгледал
въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба,
т.е. разгледан е предявеният иск и не е допуснато нарушение на принципа на
диспозитивнотото начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. Същевременно, непълната
цифрова квалификация на иска / посочен е текстът на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с
който са уредени три отделните фактически състава на кондикционни искове
/, не е довела и до неправилно приложение на материалния закон. След
обсъждане на въведените от ищеца релевантни за спора факти във връзка със
събраните по делото доказателствата и становищата на страните, са
направени правни изводи съобразно приложимия фактически състав за
спорното материално право - липса на основание за заплащане на исковата
сума - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По правилността на решението.
Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват
от съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272
от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази
следното:
Страните са обвързани от облигационно правоотношение за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, по
силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013г., съгласно чл. 16, ал. 1
от който, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се
определя от ДКЕВР в съответствие е разпоредбите на ЗЕВИ. Съгласно чл. 16,
ал. 3 от договора, цената, по която производителят ще продава на купувача ел.
енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 28.06.2012г. и е
148.71лв. Това е цената по т. 7 от решението, приложима за вятърни
електрически централи (ВтЕЦ), работещи до 2 250 часа. Т. е. още при
7
сключването на договора между страните е установена принадлежност на
енергийния обект на производителя към групата на производителите по т. 7
от отмененото решение № Ц-18 от 28.06.2012г. и по съответните точки от
заместващите го Решение № Ц-29/16.11.2017г. и Решение № Ц - 35 от
13.08.2020 г. на КЕВР. В случай, че производителят считаше своя енергиен
обект са принадлежащ към вятърни ел. централи, работещи над 2 250 ч., би
следвало да фактурира за месеци от юли 2015г., както и през цялата 2016г. и
2017г. въз основа на преференциална цена по т. 8 от Решение № Ц-
018/28.06.2012г. за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа.
На основния спорен въпрос, който е дали след изменението на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ, в периода, в които няма решение на КЕВР за определяне на
преференциална цена и НСП, поради забавяне при постановане на
първоначалното или заместващите решения, лицензиантът за крайно
снабдяване с електрическа енергия, в случая „Енерго-Про Продажби” АД има
задължение, а доставчикът на ел. енергия от възобновяем източник има
основание да получи преференциалните цени съобразно договора,
включително и за обемите над НСП, вместо по цена за излишък на
балансиращия пазар, не може да се отговори в полза на производителя на ел.
енергия от възобновяеми източници. Отрицателен е и отговорът на въпроса,
дали една електрическа централа, след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и
приемане на решение от КЕВР за определяне на НСП за различните категории
енергийни обекти, за един енергиен обект е възможно да се прилагат два
прага на нетно специфично производство и обектът да попадне
последователно през една календарна година в две ценови категории,
определени със съответни решения на КЕВР.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел.
енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на
договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на
производството на енергия от процесния обект е действал Законът за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото
производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на
пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния
8
енергиен източник. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници,
Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от 03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на
инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в
рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и
възможност за договаряне на произведени количества на свободен и
балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са
съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено
действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая, такива цени са
били определени с Решение № Ц - 018 от 28.06.2012г. на ДКЕВР в два
варианта за вятърни електрически централи / ВтЕЦ/, приложими според
мотивите на регулаторния орган поради специфични за всеки вид
производство критерии – т. 7 - за вятърни електрически централи (ВтЕЦ),
работещи до 2 250 часа – 148.71 лв./МВтч; и т. 8. - за вятърни електрически
централи (ВтЕЦ), работещи над 2 250 часа – 132.71 лв./МВтч;
С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел.
енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не
само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично
производство", до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел.
енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството
– по цена за излишък на балансиращия пазар. В отменените Решения № Ц-18
от 28.06.2012г. на ДКЕВР и Решение № Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР, както и в
подлежащото на предварително изпълнение Решение № Ц - 35 от 13.08.2020
г. КЕВР е запазила разграничението според годишни часове работа и посочва
различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно,
като въз основа на първоначално предпоставен критерий за наличие на два
специфично обособени района в страната. В периодите от момента на влизане
в сила на отменителните решения на административния съд до момента на
постановяване на заместващите решения на КЕВР за определяне на
преференциални цени и НСП не съществува основание за заплащане на
преференциални цени въобще. В тези периоди, в резултат на отпадането с
обратна сила на правните последици, разпоредени с отменените ценови
решения на КЕВР, липсва предвиденият в ЗЕВИ административноправен
9
елемент за дължимата от ищеца преференциална цена, както и на установени
конкретни стойности на съответното нетно специфично производство, спрямо
което да се прилагат преференциални цени. Т. е. временната липса на
регламентация не създава права за доставчика да получи повече, отколкото
му се дължи по силата на закона, въз основа на отмененото или
предстоящото, заместващо ценово решение на КЕВР. Отмяната на ценовите
решения не слага край на висящото административното производство по
издаване на предвидения от закона административен акт, при което
решението за преференциална цена ще бъде приложимо, независимо от броя
на отменени и заместващите решения на КЕВР, считано от началния момент
на периода на приложимост на предходните отменени решения, с които
отношенията между производителите на ел. енергия и лицензианта относно
изкупуването на произведената ел. енергия не се преуреждат със задна дата, а
се уреждат по напълно идентичен начин.
Неоснователен е доводът в жалбата, че съобразяването на
постановеното в хода на производството Решение № Ц - 35 от 13.08.2020 г. на
КЕВР съставлява произнасяне извън заявения предмет на спора.
Промяната на правоотношението в посока на лимитиране на плащането
на преференциални цени не произтича от административните актове на
КЕВР, а от ЗЕВИ. В тази връзка, за съда не възниква правомощие, респ.
задължение за упражняване на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК на
Решение № Ц - 35 от 13.08.2020г. на КЕВР, тъй като този административен
акт, както и предходните ценови решения на КЕВР не се явяват
правопораждащи факти относно наличието на основание за плащане на
преференциални цени за целия обем на произведената от ответника и
продадена на ищеца ел. енергия от възобновяем източник, без ограничения,
каквото следва да се установи в процеса, за да се отрече основателността на
исковата претенция. Отмяната на този административен акт би възобновило
административната процедура по определяне на преференциални цени и НСП
от единствено компетентния за това административен орган – КЕВР. До
постановяване на заместващо ценово решение вземането на производителя
към лицензианта, произтичащо от договора за изкупуване на ел. енергия от
възобновяем източник, не съществува предвиден от закона административен
елемент, необходим за определянето му въз основа на преференциални цени,
10
за който и да е обем от доставената ел. енергия. Тъй като съгласно чл. 16, ал.
1 от процесния договор за изкупуване на ел. енергия, цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие е
разпоредбите на ЗЕВИ, би имало основание временно за плащане само по
цена за излишък на балансиращ пазар за целия обем от доставена ел. енергия,
до приемането на заместващо ценово решение от КЕВР. В тази връзка,
обратно на разбирането на въззивника, определянето на преференциални цени
и НСП само за период след съответното поредно ценово решение на КЕВР е в
противоречие с интересите на производителите.
Съдът не споделя интерпретацията на новата регулация на завареното
правоотношение между страните, извлечена от начина, по който ответното
дружество е фактурирало закупената от ищеца ел. енергия, тъй като тя също е
в противоречие със законовата регламентация на спорните правоотношения.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира приложение
както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Трайно
се е наложило в съдебната практика по приложението на посочената
разпоредба разбирането за следното: ако се допусне, че един и същи
производител може да промени началното си планиране и да преминава от
една към друга тарифа в рамките на една и съща година, това би довело до
получаване на приход на производителя над заложената за съответната група
централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата
нова регулация, целяща ограничаване, в обществена полза, на прихода над
нормирана обща възвращаемост от инвестицията.
По размера на заплатените без основание суми:
Въпреки че вещото лице – специалист по ел. централи, на което, заедно
с експерт по счетоводство, е възложено от първоинстанционния съд
изпълнението на комплексна съдебно– счетоводна и тефническа експрертиза,
е направило изчисления в заключението въз основа на цялото произведено за
съответните месеци количества ел. енергия по цена за излишък, а не само това
след достигане на НСП, от разпита на вещите лица в съдебно заседание, както
и след елементарни аритметични изчисления съобразно приложените по
делото и към заключението таблици, съдът намира, че е проведено главно
11
пълно доказване и по отношение размера на платените суми без основание.
По изложените съображения и на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ,
настоящият въззивен състав прави извода, че преференциална цена по
процесното правоотношение е дължима до достигане размера на нетното
специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в
подлежащо на предварително изпълнение Решение № Ц - 35 от 13.08.2020 г.
За количествата, надхвърлящи размера на НСП, се заплаща по цена за
излишък на балансиращия пазар, а за разликата над тази цена ищецът е
извършил плащания без основание. Цената на свободен пазар, която
ответникът заявява в евентуалност, че се дължи за доставените количества ел.
енергия над НСП, е неприложима, тъй като не е осъществена сделка за
продажба на ел. енергия на свободен пазар.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени,
следва да бъде потвърдено, но с обективиране на нарочен диспозитив от
въззивния съд предвид направената прецизна квалификация на спора по
отношение на главната претенция, намираща правно основание в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата 24 384 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І - ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/02.03.2021г., постановено по т. д.
№ 424/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, е осъдено да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата от
939 250.34лв., представляваща платена без основание цена за произведена от
ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена
12
за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното
специфично производство за съответната година през месеците 07, 08, 09, 10,
11 и 12.2015г., месеците 08, 09, 10, 11, 12.2016г. и месеците 08, 09 и 10.2017г.
и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда - 23.03.2020 г. до
окончателното й плащане, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, местност
„Траката“ № 4-112, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата
24 384 лв. / двадесет и четири хиляди триста осемдесет и четири лева/,
представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13