№ 3836
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. Д. К. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К,
№ 5914033, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600.00 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП.
С жалбата се атакува електронният фиш, като се иска неговата отмяна
като неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки от името на упълномощен
представител на ответника по жалбата, в които се иска електронният фиш да
бъде потвърден като законосъобразен. Моли се да бъде присъдено
възнаграждение за представителство от юрисконсулт и се възразява за
прекомерност на договорения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
1
На 13.06.2017 г. Държавният институт по метрология на Република
Хърватия е одобрил типа на уреда за измерване Cordon M2. На 06.07.2018 г. в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден от
Българския институт по метрология, под № В-46 била вписана мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата Cordon M2 със срок на валидност от 10 г. Към 14.04.2022 г.
мобилната система за видеоконтрол Cordon M2 с номер МD 1192 била
преминала периодична проверка за техническа изправност на 14.03.2022 г., за
което бил съставен и протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
На 14.04.2022 г., в 16:57 часа, по АМ „А1-Тракия“ до бензиностанция
„Петрол“, 1-ви километър, с посока на движение от с. Равно поле към гр.
София се движел лек автомобил „КИА Сиид“ с рег. № ..., собственост на
„Пазар на производителя – Пазарджик“ АД, където горепосочената мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 113 км/ч., при ограничение на
скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак B-26. Системата за видеоконтрол
била активирана в стационарен режим на работа, с посока на задействане
„приближаващ“, за което бил съставен протокол за използване на АТСС.
Нарушението било извършено, след като на 17.01.2022 г. влязъл в сила
ЕФ серия К, № 4237637, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, извършено от
жалбоподателя.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила, от където като негов собственик е
идентифицирано „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД . С оглед на това
бил издаден процесният електронен фиш серия К № 5914033, с който на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 600 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на
движение била 80 км/ч., а установената скорост на автомобила 113 км/ч., т. е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 33км/ч.
Собственикът, чрез своя представляващ, депозирал декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП като посочил жалбоподателя като лице, което управлявало
гореописания автомобил на процесните дата и час и приложил копие от
личната му карта.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
образци на електронни фишове, протокол от последваща техническа проверка
2
на мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с фабричен номер MD1192,
извлечение от БИМ за вписан тип средство за измерване, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване от ДИМ на Р. Хърватия от 13.06.2017
г., протокол от 15.03.2022 г. за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, ежедневна форма на отчет,
сертификат за успешно завършен курс на обучение на Виктор Викторов,
справка – картон на водача, декларация от 13.05.2022, с приложено копие от
СУМПС, както и веществените доказателства – фотоматериал от паметта на
техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представените по делото решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, извлечението от регистъра на вписаните типове средства за
измерване и протокола за периодична проверка на средството за измерване се
установи, че процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за
измерване, същата е технически изправна, преминала е последваща проверка,
като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е 3 %
при измерена скорост над 100 км./ч. Вещественото доказателство по делото -
фотоматериал, приложен по делото, установява, че на процесната дата и място
лекият автомобил с ДК № ... се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата, както и конкретно измерените стойности.
Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, се установява
от наличния по делото протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, както и от представените оптични
изображения, показващи разположението на АТСС на пътното платно.
Установява се и авторството на нарушението в лицето на
жалбоподателя, като в тази насока съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 181,
ал. 2 ЗДвП предвижда презумпция за авторството, за посочения в
декларацията от представляващия юридическото лице субект. В случая в
декларацията е посочен именно жалбоподателят, като е приложено и копие от
неговото СУМПС, поради което за съда не съществува съмнение за неговата
самоличност. Разбира се, законовата презумпция за авторство на нарушението
може да бъде оборена, но в случая по делото не са представени никакви
доказателства друг да е управлявал процесното МПС при извършване на
нарушението.
На последно място от писмените доказателства се установява и че
нарушението е било извършено, след като на 17.01.2022 г. влязъл в сила ЕФ
серия К, № 4237637, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, извършено от
3
жалбоподателя.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и
сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма, електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя
изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало
електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното
изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства
безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
4
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес по
издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.
Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
5
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал, и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в протокола за проведена
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол CORDON M2 със сериен № MD1197, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 117 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е 3%., поради което правилно във фиша е отразена скорост от
113 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
6
инкриминираната скорост е намалена на 113 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 33 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за
това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - CORDON M2 със сериен № MD1192 е било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 117 км/ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 %) при ограничение от 80 км/ч., установена с пътен
знак за ограничение на скоростта В-26,с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е 21 км/ч.
По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил
материалния закон правилно, защото по силата на § 6, т. 33 от ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В случая е
безспорно установено, че нарушението е извършено в условията на
повторност, защото лицето е наказано за същото по вид нарушение с ЕФ
серия К, № 4237637, който е в сила от 17.01.2022 г., а процесното нарушение е
извършено на 14.04.2022 г., т.е. в едногодишния срок.
Както беше посочено, съдът намира, че по делото се установява и
авторството на нарушението. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗДвП предвижда
презумпция за авторството, за посочения в декларацията от представляващия
юридическото лице субект. В случая в декларацията е посочен именно
жалбоподателят, като е приложено и копие от личната му карта, поради което
за съда не съществува съмнение за неговата самоличност. Разбира се,
законовата презумпция за авторство на нарушението може да бъде оборена, но
в случая по делото не са представени никакви доказателства друг да е
управлявал процесното МПС при извършване на нарушението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на
изрично ограничение по силата на закона. Тук е моментът да се отговори на
възражението в жалбата, че липсвало посочване в ЕФ на формата на вината.
Това е точно така, но законът, при изчерпателното изброяване на реквизитите,
7
които следва да се съдържат в ЕФ, не е посочил, че в него следва да има
твърдения за формата на вината. А досежно реквизитите на ЕФ ЗАНН не се
прилага, защото са налице специални правила в ЗДвП, които следва да се
съблюдават стриктно. В този смисъл, съдът намира, че не е налице нарушение
на процесуалните правила, а възражението е неоснователно.
Предвиденото административно наказание "глоба" е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, в полза на СДВР следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в каквато насока е искането юрисконсулта
от депозираните писмени бележки, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. При
определяне на размера от 80 лева - минималния, съдът съобрази разпоредбите
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, липсата на фактическа и
правна сложност на делото и положените процесуални усилия – подадени
писмени бележки. Така, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
СДВР определеното от съда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 5914033, издаден от
СДВР, с който на К. Д. К. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00 (сто) лева
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на
въззиваемата страна - СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9