№ 6496
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20241100100787 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата А. А. И. твърди, че е понесла значителни неимуществени вреди,
в резултат от настъпване на пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 22.02.2023 г. в гр. Добрич. Пътният инцидент настъпил, докато ищцата
пресичала пътното платно на улица „Х. Ботев“, по която нямало пешеходна
пътека, пред фризьорски салон, разположен в междублоково пространство.
Преди да пресече ищцата се огледала и след като не възприела наличие на
опасност, тя предприела действия на пресичане на пътното платно, но по
време на пресичането била ударена от движещ се на заден ход микробус
„Форд Транзит“ с рег. № В **** РР. Вследствие на удара, ищцата твърди, че е
получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място и
ожулвания на брадата. В резултат от травмите, ищцата понесла значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, не
можела да се движи и да спи спокойно, изпитвала затруднения при
осъществяване на ежедневните си дейности, както и постоянен психически и
физически дискомфорт. За тези вреди, ищцата счита, че е надлежно
1
материално легитимирана да получи застрахователно обезщетение в размер
на 70 000 лева. В резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие,
ищцата понесла също и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
разходи за лечение, в общ размер на сумата от 85 лева.
Тъй като гражданската отговорност на водача, който бил отговорен за
деликта, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество - ищцата отправила на 06.04.2023г.
претенция към застрахователя /ответника/ по реда на чл. 380 от КЗ. По повод
на претенцията била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-
7270/06.04.2023г. Ищцата поддържа, че след завеждане на претенцията по чл.
380 от КЗ, тя представила пред ответното застрахователно дружество всички
документи, с които разполагала и които били достатъчни за определяне
размера на застрахователното обезщетение, но и към момента не била
получила нито ясен отговор от ответника, нито плащане на застрахователно
обезщетение. Неизпълнението на задължението да изплати дължимото
застрахователно обезщетение, поставило ответника в забава спрямо ищцата,
която породила правни последици от датата на уведомяване на
застрахователното дружество – 06.04.2023 г., а лихвата за забава според
ищцата била дължима до датата на пълното и окончателно плащане на
обезщетението.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане
на ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в размер на
сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество – 06.04.2023 г. до датата на
окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
сумата от 85 лева. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищцата
претендира и за осъждане на ответника да й заплати направените съдебни
разноски.
Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявените искове, като
пред съда поддържа становище за тяхната неоснователност – както по
основание, така и по размер. В становището си, ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
2
застраховка „Гражданска отговорност”, по силата на което е поел задължение
да обезпечи гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
„Форд Транзит“, с рег. № В **** РР към датата на настъпване на процесното
ПТП, но при това оспорва останалите предпоставки за възникване на
задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва
описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
както и твърдението, че същото е настъпило единствено по причина от
действията на водача на „Форд Транзит“, поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от негова страна. Поддържа доводи, че процесното
произшествие е настъпило в пряка причинно- следствена връзка с
поведението на пострадалата /ищцата/, тъй като с действията си, тя е
поставила водача на „Форд Транзит“ в невъзможност да избегне
настъпването на пътния инцидент. В тази връзка се поддържа тезата, че
ищцата, в качеството си на пешеходец е предприела неправомерно пресичане
на улицата, на необозначено за целта място, с което е създала предпоставки за
настъпване на произшествието и е станала причина за осъществяването му.
Излагат се съображения за наличие на обективната възможност на
пострадалата, ако би положила дори елементарно внимание и грижа за
собствената си безопасност - да възприеме своевременно предприетото от
водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ движение на заден ход. При
това, ответникът поддържа тезата, ищцата е взела и реализирала решение да
предприеме пресичане точно зад спрелия товарен микробус, а в тази
ситуация, водачът не е имал възможност да я забележи и да я предпази от
удар. Мястото, където е възникнало произшествието, според ответника не е
маркирано с пешеходна пътека и поради това, преди да предприеме
пресичане на пътното платно – пешеходката би следвало да е особено
предпазлива респ. да избере друго място за пресичане. Ответникът оспорва
факта на настъпване на описаните от ищцата вредоносни последици –
твърденията за вида, тежестта и размера на получените телесни увреждания,
за продължителността на възстановителния период, както и твърденията за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и
настъпването на процесното ПТП. Ответникът оспорва предявените искове и
като прекомерно завишени по размер, с оглед принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД.
На самостоятелно основание, ответникът поддържа доводи за
3
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
което счита, че ако съдът намери претенциите за основателни - следва да
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като при настъпване на
удара, пострадалата не се е движила на обозначеното за целта място,
намирала се е на платното за движение и е предприела пресичане на
необозначено за целта място.
Ответникът оспорва изцяло и акцесорният иск за присъждане на законна
лихва като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния
иск. Отрича тезата, да е изпадал в забава и релевира довод, че ищцата не е
изпълнила задължението си да му представи всички необходими документи,
които дават основание да се направи извод за възникването на правото на
застрахователно обезщетение и размера на обезщетението. Моли за
отхвърляне на исковете респ. при условията на евентуалност, за редукция на
претендираните застрахователни обезщетения. Предвид очаквания
положителен изход от спора, ответникът претендира за осъждане на ищцата,
да му заплати сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените с исковата молба и приети като
доказателства преписи от книжа по ДП № 151/2023 г. по описа на Първо РУ –
Добрич, ОД на МВР – Добрич: Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2400-23-17/22.02.2023 г. на 01 РУ гр. Добрич мотивира твърдението
за настъпването на процесното ПТП.
Приетото като доказателство по делото Определение от 12.10.2023 г. по
АНД № 1031/2023г. по описа на Районен съд Добрич, което е постановено
при условията на чл. 78а от НК мотивира извода, че между страните е било
постигнато споразумение, с което обвиняемият К.М.Д. се е признал за
виновен в това, че на 22.02.2023 г. в гр. Добрич, по локална улица след
кръстовището с ул. „Х. Ботев“, пред фризьорски салон, намиращ се на
административен адрес № 42, при управление на товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № В **** РР, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл.
94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е
4
причинил средна телесна повреда на А. А. И., изразяваща се в счупване на
лъчева кост на дясната ръка на типично място, водещо до трайно затруднение
на движението на горен десен крайник за период от около 2-3 месеца.
Заключението на експертизата, което е изготвено от вещо лице Х. И.
/специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт/,
обосновава следните изводи, относно подлежащите на доказване
правнозначими факти:
Пътно- транспортното произшествие е било реализирано на 22.02.2023
г., около 11.30 ч. в гр. Добрич, в светлата част на денонощието при движение
на пешеходката А. И. /на 90 г./ по локална улица след кръстовището с ул. „Х.
Ботев“, в близост до фризьорски салон и до сградата на бл. 5. Преди
настъпване на инцидента, пешеходката предприела пресичане на локалната
улица, в посока от фризьорския салон към бл. 5. В същото време, товарен
автомобил „Форд Транзит“ с peг. № В **** РР с водач К.Д. се намирал на
локалната улица, след кръстовището с ул.„Х. Ботев“, в близост до бл. 5.
Водачът на автомобила предприел маневрата „движение на заден ход“ в
посока от бл. 5 към кръстовището с ул. „Х. Ботев“ със скорост на движение
не повече от 5 км/ч. Посоката на движение на пешеходката била отляво
надясно, а спрямо товарния автомобил „Форд“, по траектория на движение
разположена зад товарния автомобил. При така описаното движение на
товарния автомобил и на пешеходката, настъпил удар между лявата задна
врата на товарния автомобил и тялото на пешеходката, който бил реализиран
на пътното платно на локалната улица. Вследствие на удара, пострадалата
паднала на асфалтовата настилка.
След анализ на данните, вещото лице сочи, че мястото на удара по
дължина е на пътното платно на локална улица, водеща към чл. 5 в кв. „Х.
Ботев“ в гр. Добрич, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ е
разположено на разстояние от около 3 метра след линията на ориентира, а по
широчина – на около 1,50 метра вляво от десния край на платното за
движение.
Според становището на вещото лице, пешеходката е разполагала с
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие, ако не е предприела навлизане на платното за
движение на локалната улица, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ в
5
гр. Добрич, защото при навлизането на пътното платно, пешеходката е
следвало преди всичко да се убеди, че по този начин не се поставя в опасност
от преминаващи по улицата транспортни средства.
Според становището на вещото лице - предотвратимостта на инцидента,
от гледна точка на пешеходката, е способстван от пределно ниската скорост,
с която е била извършвана маневрата от товарния автомобил. Според
становището на вещото лице - водачът на автомобила, който е предприел
маневрата за движение на заден ход, също е могъл да предотврати
настъпването на инцидента, ако бе осигурил адекватно обезопасяване на
самата маневра в процеса на нейното извършване.
Като доказателства по делото са приети медицински документи –
Епикриза, Лист за преглед на пациент от 22.02.2023 г. в МБАЛ – Добрич,
Лист за спешна медицинска помощ, Реанимационен лист – Спешно
отделение рег. № 3254, Амбулаторни листове (3 бр.), Резултат от образно-
рентгенографско изследване, фактура (1 бр.) и фискални бонове (4 бр.), /на
стр. 14-25 от делото/, които съдържат данни за здравословното състояние на
ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на
анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Като доказателства по делото са приети и следните медицински
документи – Амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата А. И. на
25.06.2024 г., както и Лист от рентгенографско изследване в Отделение по
образна диагностика в Диагностично – консултативен център – II - Добрич“
ЕООД на 26.06.2024 г. /стр. 82-83 от делото/.
Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която е
изготвена от вещото лице д-р К. С. обосновава следните изводи, относно
подлежащите на доказване правнозначими факти:
Вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила фрактура на дясна
лъчева кост на типично място, с разместване на фрагментите и охлузване в
областта на брадата. Непосредствено след настъпване на инцидента, ищцата
е била прегледана в МБАЛ Добрич, където е било направена рентгенова
снимка, при което е установено счупване на лъчевата кост на дясна
предмишница, в долния й край, с разместване на фрагментите, поради което
е била извършено наместване на счупването на дясна гривнена става и
поставяне на гипсова имобилизация.
6
На 04.04.2023 г., ищцата е била прегледана от ортопед- травматолог след
сваляне на гипсовата имобилизация. При извършения преглед е установено
начално зарастване на счупването и вторично разместване на фрагментите и
е взето решение за продължаване с консервативно лечение.
Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза възприема
извода, че при нормално протичане на лечебния процес - периодът на
възстановяване би бил около 4 месеца. Според становището на експерта, при
ищцата няма данни за забавено възстановяване от полученото увреждане и
може да се приеме условно, че лечебният процес при пострадалата е
завършил с успех, като се отчита естеството на травмата и избрания от
лекарите консервативен, а не оперативен способ за лечение. Според вещото
лице, изборът на консервативен способ е бил наложителен, поради
повишения медицинския оперативен риск при пострадалата. В резултат от
консервативното лечение, счупването е зараснало с известно разместване на
фрагментите, което на свой ред е довело до деформация на дясна гривнена
става и ограничен обем движение.
Съгласно направените експертни уточнения - разчитането на
рентгенографско изследване, обективирано върху оптичен диск, е насочило
към диагноза „посттравматична деформация на радиуса на типичното
място“, респ. на мястото на счупването. Вещото лице счита, че това
заключение съвпада с описаното при извършения преглед на ищцата на
04.04.2023г., когато е била свалена гипсовата имобилизация и е направена
рентгенова снимка. На база аналитичен преглед на данните в болничния лист
в амбулаторния лист, както и на база извършения преглед на ищцата –
вещото лице мотивира извод, че след лечението на ищцата се е проявила
т.нар. т. нар. дорзална флексия т.е. ограничение в изправянето на китката
нагоре.
Съгласно експертното становище, приложената по делото фактура №
**********/04.04.2023г. установява, че направеният ищцата разход за сумата
от 85 лева е бил направен за нуждите на лечението на увреждането, което е
получено при процесното ПТП.
В дадените пред съда показания, свидетелката Р.З.Д. /дъщеря на ищцата
/ заявява, че е узнала от сина си, че майка й е претърпяла ПТП. Посетила
ищцата, която била в болницата в Добрич още същия ден. Според
7
впечатленията на свидетелката, след инцидента майка й била в съзнание, но
била много уплашена, била видимо травмирана, ожулена, брадата й била
наранена, ръката била „увиснала“ /цит/ в неестествена поза и била
счупена. Свидетелят си спомнял, че след прегледа в деня на инцидента,
щцата останала няколко часа в болницата, за да й бъде направена рентгенова
снимка и за да гипсират ръката , след което вечерта се прибрала в дома си.
Контузена била дясната й ръка. Свидетелят сочи, че до този момент ищцата
живеела заедно с тях в гр. Добрич в едно домакинство. На следващата
сутрин се наложило да облича майка си, но тя изпитвала силни болки и по
този повод поискала отново да бъде прегледана от лекар.
Според показанията на свидетелката - майка й изпитвала болки в ръката
около 6 месеца, които продължавали дори и след имобилизацията. През
целия шестмесечен период, пострадалата приемала болкоуспокояващи
медикаменти и изпитвала сериозни затруднения при хранене и при
хигиенното и битово обслужване. Към момента се налагало ищцата да живее
постоянно с дъщеря си в гр. Добрич, тъй като имала нужда от чужда помощ
и съдействие.
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на товарния автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № В **** РР, със застрахователно
покритие, предоставено от ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД.
При липса на спор между страните и въз основа на приетата като
доказателство Претенция вх. № 3627/06.04.2023 г. /на стр. 28 от делото/,
съдът приема за установено, че на 06.04.2023 г. ищцата е предявила
претенция към ответното дружество за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ, във връзка с която е образувана щета
№ 0000-1000.03-23-7270/06.04.2023 г.
С прието като доказателство писмо от 06.11.2023 г., ищцата е
представила пред ответното застрахователно дружество допълнително
поисканите от него с писмо изх. № 3524/10.04.2023 г. документи.
Документите били получени от ответника на 08.11.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
8
следните правни изводи:
По претенциите с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
Предявената искова претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени вреди/ се основава на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ -
ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за причинените от застрахования водач неимуществени и
имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки
за възникване на задължението на ответника – в качеството на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен
автомобил „Форд Транзит“, рег. № В **** РР – да обезщети ищцата за
причинените вреди.
Събраните в хода на делото доказателства мотивират извод, че
поведението на водача на товарния автомобил, чиято гражданска
отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него, в
действителност е било виновно, противоправно и причиняващо вреди. За
този извод съдът е обвързан в хипотезата на чл. 300 от ГПК от правните
последици на влязло в сила определение от 12.10.2023 г., постановено по
АНД № 1031/2023 г. съгласно описа на РС Добрич, постановено при
условията на чл. 78а от НК относно противоправността на това деяние и
характера на неговите последици.
Заключението на приетата без оспорване съдебна авто - техническа
експертиза също способства за приемане на категорично мотивиран извод,
относно противоправния характер на поведението на водача на товарния
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В **** РР, както и за причинно-
следствената връзка между това противоправно поведение и настъпването на
произшествието, което е източник на вредите. Настоящият състав на съда е
категоричен в оценката си за обосноваността и правилността на експертните
изводи, поради което кредитира експертизата като доказателствено средство.
Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение
медицински документи, на които се основава заключението на приетата без
оспорване съдебно- медицинска експертиза, както и показанията на
9
разпитания свидетел способстват за установяване на характера и обема на
претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства,
съдът намира, че водача на лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В ****
РР в действителност е осъществил покрит застрахователен риск по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Следователно, съдът приема, че са налице всички посочени по- горе и
нормативно установени предпоставки, за възникване на задължение за
ответника (в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ - да изплати на ищцата застрахователно
обезщетение.
Поради спецификата на процедурата по разглеждане на споразумението
обаче, очевидно не е разглеждан от съда въпроса за съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, респ. за поведението
на пострадалото лице в рамките на механизма на настъпване на процесното
ПТП, поради което изводи в тази насока не са били формирани при
разглеждане на делото пред наказателния съд. При това положение,
настоящият състав на сезирания със спора граждански съд дължи да разгледа
това възражение в контекста на разглеждания граждански спор, без да бъде
обвързан в хипотеза на чл. 300 от ГПК.
По спорните въпроси за механизма на настъпване на пътния
инцидент и поведението на пострадалия пешеходец;
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа
експертиза, което впрочем не бе оспорено от страните при приемането му,
съдът счита, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния
инцидент се е пряка и непосредствена последица от поведението на водача на
участвалия в произшествието автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В **** РР,
чието нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП. Водачът
на процесния автомобил е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и преди да
започне движение назад да се убеди, че пътят на превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
10
движението и по време на движение назад. Водачът е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя, попадащ в траекторията на движение зад
превозното средство, а при невъзможност лично да извърши това е бил
длъжен да осигури присъствие на друго лице, което да му сигнализира за
опасности. Тези задължения на водача очевидно не са били спазени.
От друга страна обаче, настоящият състав на съда намира, че за
настъпване на пътния инцидент е допринесло, макар и в значително по-
малка степен неправомерното поведение на пострадалата пешеходка
/ищцата/, която е предприела пресичане на пътното платно на необозначено
за целта място, но без да положи дори елементарна грижа или
съобразителност на собствената си безопасност. След комплексна и
задълбочена преценка на събраните доказателства - настоящият състав на
съда възприема извод, че при настъпването на инцидента, пострадалата
пешеходка /ищцата/ е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. В същият този контекст е и становището на
приетата без оспорване съдебна авто - техническа експертиза, която дава
обосновано становище, че ищцата обективно е имала възможността да
предотврати произшествието ако бе положила елементарна грижа за своята
безопасност, и ако тя беше предприела пресичане след като изчака
приключване на предприетата от водача на автобуса маневра за движение на
заден ход. Изводите на съдебната авто-техническа експертиза, според която
принос за настъпването на инцидента има и пострадалата пешеходка, съдът
кредитира напълно, като отчита тяхната задълбоченост, аналитичност и
практическия опит на вещото лице при изследване причината за настъпване
на такива инциденти. В случая, няма как да се отрече, че автомобилът е бил
ясно видим за пешеходката, защото се е движил с ниска скорост по пътното
платно, което тя пресича. При условие, че водачът на товарния автобус вече
е започнал извършване на маневрата за движение на заден ход –
пострадалата на свой ред не е била освободена от задължението си по чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - да не предприема пресичане на пътното платно на
необозначено за това място без да се съобрази с приближаващото я пътно
превозно средство, С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че
действително е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.
По преценка на настоящия съд, относно обема на съпричиняването на
11
вредоносния резултат от страна на участниците в него, съдът счита, че
приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е в размер
около 10 %. За да формира този извод, настоящият състав на съда взе
предвид обстоятелството, че в конкретния случай, ударът е настъпил при
движение на автомобила в нетипична и обективно непредвидима за
останалите участници в движението посока - маневра - движение назад.
При изложените изводи, съдът намира, че е постигнато решаване на
спора, по отношение основанието на исковете и усилията на съда следва да
се концентрират върху размера на платимото застрахователно обезщетение,
съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който следва да
бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
По размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди;
Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като
се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД.
Трайната съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще
бъдат разгледани в следващата част от мотивите на настоящото решение.
Релевантни за определяне размера на обезщетението в конкретния
случай са обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на
настъпване на увреждането - 91 години, вида, броя и тежестта на
уврежданията - счупване на дясна лъчева кост на типично място,
претърпените болки - с голям интензитет през първите няколко дни и с
умерен интензитет през следващите няколко месеца и извършената
репозиция и последваща гипсова имобилизация за период от 40 дни. Съдът
взе предвид фактите, че лечебният и възстановителен период на ищцата е
продължил в рамките на четири месеца, както и че същият е приключил без
да са налице данни за забавено възстановяване от полученото увреждане.
12
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и фактите, че
ищцата е претърпяла социални и битови затруднения, тъй като контузеният
крайник е наложил непрекъсната нужда от чужда помощ в обслужването и
хигиената. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че инцидентът е повлиял
негативно не само върху социалното,но и върху емоционалното състояние на
пострадалата, която е била в напреднала възраст /90г./т.
При отчитане размера на обезщетението, съдът взе предвид и
обстоятелството, че според становището на вещото лице - при ищцата са
налице трайни последствия, изразяващи се в ограничение на движението на
китката.
От друга страна обаче, съдът не установи да е налице пряка причинно-
следствена връзка между претърпяното ПТП и полученото ограничение на
слуха при ищцата, както се твърди от нейна страна. При събраните в хода на
настоящия процес доказателства, съдът намира, че нарушенията в слуха на
пострадалата са резултат на развитието на общо заболяване и напреднала
възраст, а не на травматични промени.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със
социално -икономическите условия в страната, към момента на настъпването
на вредите (вкл. взе предвид публично оповестените данни за жизнения
стандарт на населението, който е определен от размера на минималната и
средна работна заплата за страната за 2023 г. ), съдът приема че
компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
За разликата - над посочената сума от 20 000 лева и до пълния размер на
претендираното обезщетение - претенцията следва да бъде отхвърлена,
поради прекомерност. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че
понятието за „справедливост“ има социални измерения и се определя не
само от максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска
отговорност“, но и от социално- икономическите условия и жизнения
стандарт в страната, при проявление на вредоносните последици. На
социално- икономическият критерий при определяне на обезщетението, в
контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в
практиката на ВКС на РБ.
13
При наличие на съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД -
определеното обезщетение следва да бъде редуцирано с 10 %, съответна на
приноса на пострадалата при настъпването на пътния инцидент.
Следователно, застрахователното обезщетение, което се присъжда на ищцата
следва да бъде редуцирано, до размер на сумата от 18 000 лева.
Следователно, предявеният иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на
сумата от 18 000 лева, а за разликата над присъдената сума и до пълния
размер на обезщетението от 70 000 лева - следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По размера на дължимото застрахователно обезщетение за
имуществени вреди;
Ищцата претендира заплащане от застрахователя на стойността на
направените разходи за лечение на травмите.
Установеният и доказан с разходни документи общ размер на
заплатените от ищцата суми за медицински преглед, рентгенова снимка и
поставяне на инжекция е в размер на сумата от 85 лева.
От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се
установи, че направеният разход по нея е във връзка с проведеното лечение
на ищцата на увреждането, получено вследствие на процесното ПТП на
22.02.2023 г.
Съдържанието на приетата като доказателство фактура №
**********/04.04.2023г. установява изрично платеца на сумата – А. И.,
поради което съдът приема за доказана надлежната материална легитимация
на ищцата да претендира споменатата сума, като неин личен разход,
произтичащ от настъпването на пътния инцидент.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, сумата на застрахователното
обезщетение следва да бъде редуцирано с 10 % - съответна на приноса на
пострадалата при настъпването на пътния инцидент - до размер на сумата от
76, 50 лева.
В заключение, съдът намира, че ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата редуцираното с 10 %
застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди, породени
14
от установените в процеса травматични увреждания в размер на 76, 50 лева, а
за разликата - над посочената сума и до пълния размер от 85 лева - искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ
за лихва върху претендираното застрахователно обезщетение;
На основание чл. 497, ал. 1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на
ищцата законната лихва, изчислена върху присъдения размер на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
Претенциите на ищцата се основават на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от
КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано
от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице.
При това, отправената от ищцата претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо вх. № 3627/06.04.2023 г. е била
съобразена по смисъл и съдържание с разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, но
по отношение на приложенията към нея следва да се отбележи, че
застрахователят основателно е поискал да бъдат представени и
допълнителни доказателства за установяване на обосноваващите тази
претенция факти. От представеното по делото Писмо изх. № 3524 от
10.04.2023 г. /находящо се на л. 28 от делото/ се установи, че във връзка с
отправената до ответното дружество претенция, от същото е било поискано
да бъдат представени допълнително документи – копие от влязло в сила
постановление, заверен препис на влязла в сила присъда или препис от
одобрено споразумение, установяващ изхода от образуваното производство
по повод на ПТП и заверени копия от авто-техническа експертиза и съдебно-
медицинска експертиза.
Страните не спорят, а приетите в хода на съдебното дирене
доказателства мотивират извод, че ищцата е представила пред ответното
застрахователно дружество поисканите от него документи на 08.11.2023 г. /
известие за доставяне, находящо се на лист 29 от делото/.
По изложените съображения, по аргумент от чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, ще
трябва да се приеме, че застрахователят (ответник) е изпаднал в забава от
15
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, които са необходими за установяване на
претенцията. Следователно, застрахователят - ответник дължи да заплати на
ищцата законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, считано от
23.11.2023г. В този контекст, съдът намира за неоснователна претенцията за
присъждане на лихва върху посоченото по- горе обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди - в периода – считано от 06.04.2023г.
до 23.11.2023г. За този период, претенцията за присъждане на лихва следва
да бъде отхвърлена.
Застрахователят - ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ищцата законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на
предявяването на иска - на 22.01.2014 г. до деня на окончателното плащане.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски;
Всяка от страните е претендирала да получи направените в хода на
процеса разноски и всяка от тях е изпълнила задължението си по чл. 90 от
ГПК.
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, следва да получи от ответника направените съдебни разноски,
вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. Понеже ищцата е освободена от задължението за заплащане на
държавна такса и от задължението за предварително заплащане на съдебни
разноски - фактически понесените от бюджета на съда такси и съдебни
разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с
уважената част от иска. Следователно, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд
сумата от 723, 06 лева, представляваща размер на дължимата според
уважената част от исковете държавна такса и сумата от 103, 17 лева разноски
за събиране на поискани от ищцата доказателства, респективно да заплати
сума в общ размер на 826, 23 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, адвокат Н. В., който е бил упълномощен от ищцата за процесуално
представителство по делото /с пълномощно на стр. 6 от делото/ е
16
легитимиран да получи от ответника възнаграждение по чл. 38 от ЗА, чиито
размер е съобразен с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението,
изчислено от съда, на основание чл. 8, ал. 2, т. 4 от НМРАВ възлиза на 6256,
80 лева, поради което и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на адв. В. сумата от 1613,77 лева.
Ответното дружество също има право да получи част от претендираните
съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за
процесуално представителство/ и съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските за събиране
на доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка,
възлиза общо на сумата от 1060 лева. От тези разходи, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника съответна част, равна на сумата от 786, 60
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** да заплати на А. А. И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. **** и съдебен адресат: адв. Н. В., гр. Добрич, ул. ****,
офис 13, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 18 000 /осемнадесет
хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП
на 22.02.2023 г., причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ В **** РР, както и сумата от 76, 50 /седемдесет и шест лв. и петдесет ст./
лева – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди / разходи за лечение/ заедно със законната лихва върху
тези суми, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, начислена
за периода, считано от 23.11.2023 г. до деня на окончателното плащане, като
при това
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта - за горницата над присъдената сума от 18 000
лева и до пълния претендиран размер за 70000 лева и претенцията за
присъждане застрахователно обезщетение за имуществени вреди - в частта за
17
горницата над присъдената сума от 76, 50 лева и до пълния претендиран
размер за 85 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за периода
от 06.04.2023 г. до 22.11.2023 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. Н. В. от АК Добрич, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 1613,77 /хиляда шестстотин и
тринадесет лева и седемдесет и седем ст./ лева – представляваща
възнаграждение за процесуално представителство в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. А. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 1060 /хиляда и шестдесет/ лева -
представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ****** да заплати по сметка Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 826, 23 лева
/осемстотин двадесет и шест лева и двадесет и три ст./ лева -
представляваща общия размер на дължимите такси и съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд, от чието заплащане ищцата е била
първоначално освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, с
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване
на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18