Р Е
Ш Е Н
И Е №372
гр.
Русе, 23.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 8 октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. гр. дело № 537 описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
”Е****
” АД е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1398/2019г., по
съображения, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който предявеният
иск се отхвърли изцяло.
Постъпил
е отговор от С.П.П., Р.П.С. и Т.С.П., чрез
пълномощника им адв. Т.Т., със становище, че жалбата
е неоснователна.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на делото е иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.
От
фактическа страна по делото е установено следното: между наследодателя
на ищците и ответника - ”Е**** ” АД е сключен договор за продажба и доставка на
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Р****, ****, обект с абонатен № ****. На 01.07.2018г. от служители на
“Е****”
АД /с ново наименование „Е****“ АД/ била извършена проверка на електромера
/СТИ/, измерващ електрическата енергия за процесния обект и собственост на
дружеството, при която било констатирано, че при проверка с еталонен уред се
измерва грешка от „-4,83%“ при товар от 15,03А. Съставен бил Констативен
протокол № 1701665/01.07.2018г., подписан от служители на „Е****“ АД и от единия от ищците – С.П.П.. Електромерът бил демонтиран, поставен в индивидуална запечатана
и пломбирана опаковка и
бил подменен с друго СТИ.
При
извършена метрологична експертиза, съгласно Констативен протокол № 79/28.01.2019г.
на БИМ, било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера,
наличие на допълнителна платка с елементи, запоени към схемата на електромера.
Последният не позволявал да бъде софтуерно прочетен. Електромерът не
съответствал на одобрения тип.
В
резултат на констатациите в двата протокола било начислено допълнително количество ел.
енергия за периода 03.04.2018г. до 01.07.2018г. (общо 90 дни) в размер на 3168 кВтч, при което начисляване била съобразена 1/3 от
пропускателната способност на СТИ. За това количество електроенергия „Е****“ АД издало фактура №
**********/08.02.2019г. на обща стойност 589,78лв., която била претендирана за
плащане чрез изпращането й с писмо до починалия наследодател на ищците по
делото.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебна техническа експертиза (основано
единствено на констатациите в протокол на БИМ за метрологична експертиза) се
установява, че процесният електромер, който е статичен, еднофазен, двутарифен,
подменен съгласно констативния протокол от 01.07.2018г., не бил в състояние да
отчита пренесената към абоната електроенергия, тъй като е осъществено
вмешателство в схемата му, което е довело до невъзможност информацията да бъде
прочетена софтуерно. Вещото лице прави
извод, че е налице неотчитане на пренесената към абоната електроенергия, тъй
като по време на проверката установената грешка била минус 4,83%. Променена
била функционалността на СТИ. Математическите
изчисления на количеството и стойността на допълнително начислената
електроенергия за процесния обект за минало време били изпълнени коректно и
съгласно правилата за преизчисления уредени в ПИКЕЕ. Според вещото лице не
можело да се установи кога е монтирано допълнителното устройство в електромера,
колко време е работило и какво представлява, за да може да бъде изчислено
действителното количество електроенергия, която не е отчетена в регистрите му.
Допълнителното начисление на енергия в случая било основано само на
установеното компрометиране на СТИ и нормите на ПИКЕЕ.
Според
показанията на разпитания свидетел И.
Н.
К.
- „****“
в "Е****"
АД, който участвал при извършената проверка на 01.07.2018г. на СТИ за процесния
имот, проверката е извършена с еталонен уред и установила, че СТИ е извън класа
си на точност, тъй като измерва преминалата енергия с грешка минус 4,83%. Щом в
протокола било отбелязано, че ведомствената пломба е нарушена, означавало, че
върху нея има видима намеса.
Настоящият
състав намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, с оглед определения предмет на делото и разпределението
на доказателствената тежест. От ангажираните в производството доказателства не
се установява да са били налице предпоставки дружеството служебно да коригира
сметките на абоната за доставена му електроенергия за минал период.
Правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, на основание чл.83 ал.1 т.6 и ал. 2 от ЗЕ, се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). С решение на ДКЕВР са приети такива ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., с характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите
на чл.1 - чл.47 и чл.52–чл.56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от
6.02.2017г. по адм.дело № 2385/2016г. на ВАС, обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г., а тези на чл.48-51- с Решение
№ 2315/ 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на
тричленен състав на ВАС, потвърдено с Решение № 13691-от 08.11.2018 г. по адм.дело № 4785/2018 г. на ВАС,петчленен състав. На
основание чл. 195 ал. 1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, затова следва
да бъде споделен изводът на районния съд, че предвид отмяната на разпоредбите
на ПИКЕЕ и приемане на нови ПИКЕЕ обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.,
облигационните отношения между страните към момента на изготвянето на
„корекция“ на сметката за процесния имот са регулирани единствено от ОУ.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че по въпроса относно наличие на
основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице трайна съдебна
практика на ВКС, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за
нищожна /Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, по т. д. №582/2010г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д.
№ 225/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013г. по т. д. № 1080/11г. на
ВКС т.о., Решение № 201/21.12.13г. по т. д. № 799/12 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятства правилното отчитане на ползваната енергия и е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №
39/2010г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия и поради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват
потребителите.
Горните
съображения са обосновали правилния извод на районния съд, че по делото
ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че реално е доставил
на потребителя отчетеното с процесната фактура количество ел.енергия, като и
естеството на установената с Констативния протокол неизправност на СТИ, вида и
начина на функциониране на поставеното в него допълнително устройство и как то
се отразява върху точността на измерването.
С
оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и го е уважил изцяло.
Обжалваното
първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и обосновано следва
да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
Предвид
изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, който следва да
заплати на ищците сумата от 600 лева –
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1146/26.06.2019г., постановено по гр. д. № 1398/2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
„Е****”
АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В****, ****, ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.П. ЕГН**********,с адрес ***, Р.П.С. ЕГН********** с адрес ***
и Т.С.П. ЕГН********** с адрес ***, сумата от
600 лева – адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: