Мотиви към присъда по НОХД № 3283/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската градска прокуратура (СГП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство (ДП) № 1770/2015 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.
пр. № 14239/2015 г. по описа на СГП, с
което е повдигнала обвинение срещу подс. А.С.Х. за това, че :
1. Ha 08.07.2015 г., около 18.00 ч.,
в гр. С., бул. „********, MOЛ „Сердика”, паркинг ниво „-2”, е отнел чужди
движими вещи - кожен портфейл, марка „Армани”, на стойност 35.00 (тридесет и
пет) лева, парична сума в размер на 200 (двеста) лева, мобилен телефон, марка „Самсунг”,
модел „Галакси Ес 4”, на стойност 450 (четиристотин и петдесет) лева, и СИМ карта
на стойност 6 (шест) лева, всичко на обща стойност 691 (шестстотин деветдесет и
един) лева, от владението на К.К.С., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - нанесъл на К.С. удари с юмруци по главата,
запушил устата ѝ с ръка и притискал тялото ѝ надолу към краката,
докато С. седяла на предна лява седалка на лек автомобил, марка „Мазда”, модел
„Трибют”, с регистрационен № **********,
като е извършил деянието в условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от
Наказателния кодекс (НК) и след като е бил осъждан два или повече пъти на
„лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, като за поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва:
- с определение по НОХД № 383/2012 г. по описа на PC – Е.П., в сила от
12.03.2013 г., с което за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2, т. 3, т. 4 и т.
5, вр. чл. 194, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за
срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години ;
- с определение по ЧНД № 18862/2014 г. на СРС, в сила от 17.03.2015
г., са групирани наказанията по НОХД №
20632/2013 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1 от НК ; по НОХД № 4538/2014
г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД № 12966/2013 г. по описа на СРС, за престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК ; по НОХД №
14114/2013 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
194, ал. 1 от НК ; по НОХД № 2157/2013
г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД № 14157/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД №
2877/2014 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по НОХД № 21474/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, като му е определено едно общо, най-тежко наказание, в размер на
една година и осем месеца „лишаване от свобода“ ;
- с определение по НОХД № 2149/2015 г. по описа на СРС, в сила от
08.04.2015 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК ;
2 Ha 08.07.2015 г.,
около 18.00 ч., в гр. С., бул. „********, MOЛ „Сердика”, паркинг ниво „-2”,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Мазда”, модел „Трибют”, с perистрационен № **********, на стойност 5 940 (пет
хиляди деветстотин и четиридесет) лева, от владението на К.К.С., без нейно
съгласие, с намерение да го ползва, като за отнемане на превозното средство
употребил сила – нанесъл на К.С. удари с юмруци по главата, запушил устата
ѝ с ръка и притискал тялото ѝ надолу, докато С. седяла на предна
лява седалка на автомобила, след което е изоставил автомобила без надзор в гр. **********”,
на разклона за затворническо общежитие „Кремиковци” – престъпление по чл.
346, ал. 5, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
разпореждане на съдията - докладчик от 04.08.2016 г. съдебното производство е
прекратено, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Делото е върнато на Софийската градска
прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на неговия защитник.
Разпореждането
на съдията – докладчик е протестирано и с определение на Апелативен съд - С. (САС),
постановено по ВНЧД № 1072/2016 г., е
отменено и делото е изпратена на СГС, за разглеждането му.
С
разпореждане на съдията - докладчик от 13.12.2016 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, по реда на
глава двадесета от НПК, но е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В
хода на съдебното производство, пострадалото лице - К.К., на основание чл. 271,
ал. 6, вр. чл. 76 и чл. 84 от НПК е конституирана като частен обвинител (ЧО) и
граждански ищец (ГИ). Приет е за съвместно разглеждане и предявения граждански
иск срещу подс. Х., за причинени имуществени вреди, в размер на 235 (двеста
тридесет и пет) лева, както и за неимуществени такива, в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева, от инкриминираните с обвинителния акт деяния, ведно със законната
лихва, считано от датата на твърдяното увреждане – 08.07.2015 г., до
окончателното им изплащане. ЧО и ГИ С. се представлява от упълномощения ѝ
повереник – адвокат Дочка Х., САК.
Като
ЧО е конституиран и пострадалият Г.Д.Х., на основание чл. 271, ал. 6, вр. с чл.
76 от НПК.
Подс.
А.Х. се защитава от служебно назначения защитник – адв. И.И., САК.
В
съдебното заседание, проведено на 26.01.2017 г., преди започване на съдебното
следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това,
закрепено в разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК, за провеждане на съдебното
следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма
от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След така направеното
искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да
протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на
фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното
производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият,
защитаван от упълномощен защитник, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тях.
Предвид
така изразеното изрично желание от страна на подсъдимото лице, както и при
наличието на направено от него самопризнанието на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след
като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, в рамките на съдебното следствие, проведено по
правилата на глава двадесет и седма от НПК, с определение, постановено по реда
на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за същите факти.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения срещу подс. А.Х..
Желае съдът да го признае за виновен, тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно –
показанията на свидетелите С., К., Е. и Х., протокола за оглед на
местопроизшествието, протокола за разпознаване, заключенията на изготвените
експертизи, справка за съдимост и др. Прокурорът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на осъдителна присъда. Твърди, че подсъдимият е
лице с висока степен на обществена опасност, с трайно изградени престъпни
навици, миналите осъждания не са изиграли никаква роля в неговото поведение. Досежно
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, букви „а“ и „б“ от НК, предлага да се наложи на подсъдимото лице
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 7 (седем) години, което да се
редуцира, съобразно правилата на чл. 58а от НК. По отношение на престъплението
по чл. 346, ал. 5, предл. 1, вр. с ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК,
прокурорът предлага наказание „лишаване от свобода“, за срок от 3 (три) години,
което да се редуцира по правилата на чл. 58а от НК, както и наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от 5 (пет) години.
Прокурорът пледира съдът, след като определи наказанията, да наложи по-тежкото
от тях, съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. Представителят на
държавното обвинение прави искане, съдът да уважи изцяло предявения граждански
иск по отношение на имуществените вреди, а по отношение на неимуществените
вреди – по преценка на съда, като следва разноските по настоящото наказателно
производство да бъдат възложени на подс. Х..
Повереникът
на ЧО и ГИ С. – адвокат Х., поддържа изцяло становището на СГП. Пледира да бъде
уважен изцяло гражданският иск, както по отношение на имуществените вреди, така
и по отношение на неимуществените такива. Намира, че досежно имуществените
вреди, същият се явява доказан от заключенията на вещите лица и стойността на
отнетите вещи, а относно претърпените неимуществени вреди - от показанията на
св. С. К. Х., както и от приетите по делото писмени доказателствени средства.
ЧО
Х. поддържа изцяло казаното от повереника на ЧО и ГИ С..
Защитникът
на подс. Х. прави искане, в случай на постановяване на осъдителна присъда, съдът
да съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК. Желае определяне на наказанията под
предвидения в закона минимум, по отношение и на двете престъпления, като му
наложи по-тежкото от тях. Защитата изтъква доводи, че съдът не следва да
съобразява предходната съдимост на подсъдимия като отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство, тъй като тя е взета предвид от законодателя в
квалифициращия признак от законния състав на престъплението „грабеж“. Твърди,
че посочените четири осъждания на първата страница в обвинителния акт на прокурора,
всъщност не касаят подс. А.Х.. Също така защитникът посочва, че претърпените
имуществени вреди от страна на ЧО и ГИ С. са доказани по вид и размер и следва
да бъде обезщетена по отношение на тях. Намира обаче, че претенцията за неимуществените
вреди е прекомерна по размер и следва съдът да присъди обезщетението в намален
размер.
В
правото си на лична защита, подс. Х. твърди, че съжалява за извършените от него
деяния. Изтъква доводи, че това е инцидентна проява, осъществена по неясни и за
него причини и обстоятелства. Сочи, че визираните на първата страница в
обвинителния акт четири осъждания не касаят него и съдът не следва да ги
съобразява при постановяване на крайния си съдебен акт. Подсъдимият отправя
искане, досежно грабежа, съдът да не налага наказание около средния, предвиден
в закона, размер, тъй като не смята, че такъв размер на наказанието „лишаване
от свобода“ би въздействало върху него предупредително и превъзпитателно. Желае
наказание около минимума, предвиден в закона. По отношение на наказанието за
противозаконното отнемане на инкриминираното моторно превозно средство, подсъдимото
лице не взима становище. По отношение на предявения граждански иск, подс. Х.
поддържа изтъкнатото от защитника му.
В
предоставената му последна дума, моли за минималното наказание, предвидено в
закона.
От фактическа страна
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение :
Към
08.07.2015 г. подс. Х. изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в затворническо
общежитие „Кремиковци” към затвора – гр. С., с начало на наказанието 04.06.2014
г., в размер на две години.
Със
заповед № 265/03.07.2015 г., подсъдимият
бил награден с отпуск с удължено свиждане с близките, извън района на
общежитието, за срок от 12 часа, за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на
08.07.2015 г.
На
08.07.2015 г., в 07.00 ч., подсъдимото лице напуснало територията на затворническо
общежитие „Кремиковци” и се отправило с автобус на градския транспорт към гр. С..
Около
18.00 ч., подс. Х. посетил сградата на търговски център (МОЛ) „Сердика”,
находяща се на бул. „********, гр. С.. Придвижвайки се, стигнал до паркинга за
автомобили на търговския център, до ниво „ -2”.
Около
18.00 ч. на същата дата, св. К.С. влязла на територията на търговски център,
като управлявала лек автомобил, марка „Мазда”, модел “Трибют”, с ДК № **********, собственост на св. Г.Д.Х..
Св.
С. търсела място, на което да паркира лекия автомобил, докато пазарува в търговския
център. Насочила се към ниво „- 2”, паркомясто № 161, като предприела маневра по паркиране на
автомобила.
Подс.
Х., който се намирал на същото ниво на паркинга, в близост до паркомясто № 161, забелязал управлявания от св. С. лек автомобил
и извършваната маневра по паркирането му на горното паркомясто. След
преустановяване на движението на автомобила, подсъдимият се приближил към
предната лява врата на лекия автомобил, отворил я и започнал да нанася удари с
юмруци в областта на главата на седящата на предна лява седалка св. С., като в
същото време притискал главата ѝ към скоростния лост. С цел да не
привлече вниманието на намиращи се в близост посетители, подс. Х. затискал с
ръка устатата на св. С.. Подсъдимият, продължавайки да нанася удари по главата
на свидетелката, крещял „Дай портфейла,
къде е портфейлът?”, като успял да вземе портфейла от дамската чанта на св.
С., намираща се на дясната седалка на автомобила. Отнетият от подс. Х. портфейл
бил кожен, марка „Армани”, на стойност 35 лева, в него имало парична сума в
размер на 200 лева, както и лични документи – лична карта и свидетелство за
управление на моторно – превозно средство (СУМПС), последните без стойност. Тъй
като към автомобила се приближила неустановена по делото жена, подсъдимото лице
за кратко преустановило нанасянето на удари върху св. С., която в този момент
успяла да излезе от автомобила през предната лява врата. Когато излязла извън
автомобила, св. С. успяла да огледа и възприеме добре външността на подс. Х..
След
като излязла от автомобила, св. С. избягала към намиращия се в близост вход на
търговския център, за да потърси помощ. В този момент подсъдимият се качил в
лекия автомобил, марка “Мазда”, модел “Трибют”, с ДК № **********, привел го в движение чрез
завъртане на намиращия се в гнездото на контактния модул ключ на автомобила и
потеглил към гр. Бухово.
Към
момента на потеглянето на автомобила, в него останал мобилният телефонен апарат,
ползван от св. С. и държан от нея – марка „Самсунг”, модел „Галакси Ес 4”, на
стойност 450 лева и СИМ карта, поставена в него, на стойност 6 лева, който бил
изпаднал в автомобила.
Подсъдимото
лице решило да използва лекия автомобил, чието владение отнел от св. С., за да
се прибере обратно в сградата на затворническо общежитие „Кремиковци”.
Управлявайки
лекия автомобил, Х. се насочил към сградата на затворническото общежитие. Около
19:30 ч. пристигнал на ул. ”Буховско шосе”, в близост до разклона за затворническо
общежитие ”Кремиковци”, гр. Бухово, където слязъл от автомобила и го оставил
без надзор.
На
08.07.2015 г. около 23:55 ч. лекият автомобил бил намерен от служители при
СДВР, които извършвали обход на маршрута, по който били назначени на работа.
Процесният лек автомобил бил открит на ул. ”Буховско шосе”, в близост до
разклона за затворническото общежитие ”Кремиковци”, находящо се в гр. Бухово.
Подс.
А.С.Х. е роден на *** г., в гр. П., българин, български гражданин, със средно
специално образование, не работи, неженен, осъждан, живущ ***, понастоящем в затвора
– гр. С., ЕГН **********.
Същият
е осъждан към момента на деянията, както следва :
1.
с определение по НОХД № 383/2012 г. по
описа на PC – гр. Е.П.,
в сила от 12.03.2013 г., с което за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2, т. 3,
т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“, за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.
66, ал. 1 от НК, за срок от три години ;
2.
с определение по ЧНД № 18862/2014 г. на
СРС, в сила от 17.03.2015 г. са групирани наказанията по НОХД № 20632/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК ; по НОХД № 4538/2014 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД № 12966/2013
г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК ; по НОХД № 14114/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК ; по НОХД № 12157/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД № 14157/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по НОХД № 2877/2014
г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по НОХД № 21474/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, като му е определено едно общо, най - тежко наказание, в размер на
една година и осем месеца „лишаване от свобода“ ;
3.
с определение по НОХД 2149/2015 г. по описа на СРС, в сила от 08.04.2015 г., му
е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
По доказателствата
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от
подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства, писмените
доказателства и способите за доказване, проверени от съда при постановяване на
определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :
Показанията
на свидетелите С. К. Х. (разпитана в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд), К.К.С. (л. 24 – л. 25 от ДП), Д.Д.К. (л. 31 от ДП), Ц.Г.Е.
(л. 32 от ДП), Г.Д.Х. (л. 42 – л. 43 от ДП) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства - протокол
за оглед на местопроизшествие (л. 22 – л. 23 от ДП), протокол за
освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето (л. 33 от ДП),
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 37 – л. 38 от ДП), протокол за
освидетелстване (оглед на лице) (л. 50 от ДП), протокол за разпознаване на лица
(л. 63 – л. 64 от ДП), амбулаторен лист № 523/09.07.2015 г. (л. 106 от съдебното
производство (СП)), резултат от компютърна томография на глава (главен мозък),
извършено от д-р К.Д.на 08.07.2015 г. (л. 107 от СП), болничен лист № Е20152421938/09.07.2015 г. (л. 108 от СП),
амбулаторен лист № 000765/22.07.2015 г.
(л. 109 от СП), амбулаторен лист №
000291/ 22.07.2015 г. (л. 110 от СП), болничен лист № Е20140633373/22.07.2015 г. (л. 111 от СП), рецептурна
бланка от 08.07.2015 г. (л. 112 от СП), квитанция № 91/08.07.2015 г. (л. 113 от СП), болничен
лист № Е20178256998 (л. 115 от СП),
справка за съдимост с бюлетини и влезли в сила определения за одобряване на
споразумения и по чл. 306, ал. 1, т. 7 от НПК (л. 38 – л. 75 от СП), писма от ПР – НСлС, от МП – ГД „ИН”, МП – ГД „ИН” –
затвора – гр. Бобов дол (л. 77 – 79 от СП) ; веществени доказателствени средства - изготвени фотоснимки от
местопроизшествието, приложени във фотоалбум (л. 27 – л. 30 от ДП), изготвени
фотоснимки от местопроизшествието, приложени във фотоалбум (л. 40 – л. 41 от
ДП), изготвени фотоснимки от освидетелстване на лице (л. 51 – л. 52 от ДП) ; веществени доказателства – две бели
салфетки в найлоново пликче (прозрачно), съдържащи нокти от ръцете на К.К.С.,
приобщени към делото с протокол за доброволно предаване от 09.07.2015 г. (л. 34
от ДП), фланелка – сива, с къс ръкав, размер „XL“ и надпис на гърдите „Kapalua
Beach“, приобщена към делото с протокол за доброволно предаване от 09.07.2015
г. (л. 54 от ДП), оптичен носител – диск, приобщен към делото с протокол за
доброволно предаване от 09.07.2015 г. (л. 55 от ДП), оптичен носител – диск,
приобщен към делото с протокол за доброволно предаване от 10.07.2015 г. (л. 57
от ДП), оптичен носител – диск, приобщен към делото с протокол за доброволно предаване
от 08.07.2015 г. (л. 58 от ДП), халка от бял метал със заоблени ръбове,
приобщена към делото с протокол за доброволно предаване от 22.07.2015 г. (л. 65
от ДП), цветна снимка и оптичен носител – диск, приобщени към делото с протокол
за доброволно предаване от 22.07.2015 г. (л. 66 от ДП) ; способи на доказване - заключения на
дактилоскопна експертиза № 282-Д/
15.07.2015 г. (л. 104 – л. 108 от ДП), на съдебно - оценителна експертиза (л.
112 – л. 115 от ДП), на съдебно - медицинска експертиза № 195/09.07.2015 г. (л. 118 от ДП), на съдебно
- техническа експертиза № 183/
20.11.2015 г. (л. 120 – л. 124 от ДП).
Съдът намира, че всички гласни,
писмени и веществени доказателствени средства, писмени доказателства и способи
на доказване по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата
обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират писмени и веществени доказателства и гласни и писмени
доказателствени средства и способи за доказване, които да не са относими към
предмета на доказване по наказателното производство.
Съдът
не взе под внимание при преценката си по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК протокола
за изземване на следи от миризми (л. 39 от ДП), тъй като на същите не е
извършено експертно изследване (експертиза), съответно така иззетите мирисови
следи са неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния
акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към предмета на
доказване по настоящото наказателно производство, така, както е очертан в
разпоредбата на чл. 102 от НПК.
Съдът, също така, не взе предвид и
докладни записки, писма, постановления на разследващия орган, справки,
призовки, заявления за издирване и за снемане от издирване на МПС, защото
същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват
обстоятелства от него.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени
и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие
с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което
не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2,
вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства, изводими от свидетелските показания, писмените и
веществени доказателствени средства, писмените доказателства и веществени
доказателства и заключения на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа
обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно
спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така
направеното самопризнание от подс. Х. изцяло и несъмнено се потвърждава от
доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или
доказателствено средство, от което съдът може да направи различни или
противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената
част на обвинителния акт на прокурора.
По тези причини, съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От правна страна
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
По
безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс.
Х. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
букви „а“ и „б“ от НК, а именно – грабеж.
От обективна страна, подсъдимият, в
условията на опасен рецидив и в двете му хипотези, на инкриминираните време и
място, използвайки сила спрямо св. С., ѝ е отнел чужди, а именно нейни,
движими вещи – кожен
портфейл, марка „Армани“, на стойност 35 (тридесет и пет) лева, както и парична
сума в размер на 200 (двеста) лева, всичко на обща стойност 235 (двеста
тридесет и пет) лева, от владението
ѝ, желаейки да ги присвои противозаконно, т. е. без легитимно правно
основание.
Изпълнителното деяние на грабежа го характеризира като
типично усложнено съставно престъпление. То включва в себе си два разнородни,
функционално свързани акта, които поотделно също са престъпни. Единият от тях е
принудата, а другият – кражбата. Първият има функцията да улесни извършването
на втория. Тъй като са взаимосвързани, осъществяват се въз основа на едно
решение и са насочени към една и съща цел, представляват единна, съставна,
усложнена в изпълнително отношение престъпна деятелност, обособена като едно
престъпление.
В конкретния случай, подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на това престъпление, като е консумирал всеки един от
актовете на това сложно присвоително престъпление. Упражнил е принудата върху
св. С., с цел да ѝ отнеме нейни вещи – посочените по-горе портфейл и пари.
Принудата се е изразила в използване на физическо насилие спрямо свидетелката,
а именно нанасяне на удари с юмруци по главата ѝ, запушването на устата и
притискането на тялото ѝ надолу към краката. Упражнената от подс. Х. принуда
имала съставомерната цел да сломи възможната съпротивата на св. С., като по
този начин се осигури постигането на целта му за отнемане на нейното имущество,
което се е и случило. Същевременно, физическата принуда се съпътствала с
действията по намиране и отнемане на чуждите движими вещи на пострадалото лице.
По този начин подсъдимото лице прекъснало владението на св. С. върху вещите
ѝ и установило свое, осъществявайки фактическа власт върху същите.
Също
така, подсъдимият е извършил деянието си, при условията на квалифициращият съставомерен
признак – „опасен рецидив”, и в двете му хипотези. Конкретно, настоящото
престъпление е извършено от подсъдимото лице, след като е било осъждано за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и
след като е било осъждано два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва :
-
с определение по НОХД № 383/2012 г. по
описа на PC – гр. Е.П., в сила от 12.03.2013 г., с което за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години ;
-
с определение по ЧНД № 18862/2014 г. на
СРС, в сила от 17.03.2015 г. са групирани наказанията по НОХД № 20632/2013 г. по описа на СРС, за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по НОХД № 4538/2014 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по НОХД №
12966/2013 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, по НОХД
№ 14114/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по НОХД № 12157/2013 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по НОХД №
14157/2013 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по НОХД № 2877/2014 г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК и по НОХД № 21474/2013 г. по
описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е определено едно общо, най - тежко наказание,
в размер на една година и осем месеца „лишаване от свобода“ и
-
с определение по НОХД № 2149/2015 г. по
описа на СРС, в сила от 08.04.2015 г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“, за срок от една година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От
субективна страна, подс. Х. е извършил престъплението с пряк умисъл –
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавал
е общественоопасния му характер – засягане на обществените отношения, свързани
с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, както и
тези, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и
да избира поведение, като е целял настъпването на общественоопасните последици
на деянието. Това е било
обективирано в поведението му - отнемане на движими вещи от пострадалото лице,
посредством прилагане на принуда спрямо него. По този начин е реализирал
намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. Интелектуалният
момент е включвал определени представи относно особеностите, както на
физическото въздействието върху пострадалата, така и на вредоносния резултат. Налице е и
допълнителният субективен признак от законния състав на престъплението, а
именно намерението противозаконно да присвои отнетите движими вещи. Предвид
цялостното обективирано поведение на подс. Х. се установява, че в неговото
съзнание се е формирала представа, че отнема насилствено чуждите движими вещи
от владението на ЧО и ГИ С., въпреки нейното несъгласие, а това нейно
несъгласие би било преодоляно, само чрез използваната физическа принуда от
страна на подсъдимия, изразяваща се в удари с юмруци по главата, запушване на
устата ѝ с ръка, притискане на тялото надолу към краката ѝ.
От
друга страна, подсъдимият несъмнено е съзнавал, че извърша престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК. Тези субективни
факти съдът приема за безспорно доказани, изхождайки и от обстоятелството, че
подс. Х. е извършил настоящото престъпление по време на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” за предишно престъпление, извършено отново в
условията на опасен рецидив, и в двете му хипотези. По този начин е обхванат от
субективна страна и квалифициращият инкриминираното деяние, предмет на делото,
съставомерен елемент „опасен рецидив”.
Поради така установеното и съобразявайки, че по нито
едно от така наложените наказания не са изтекли повече от пет години от
изтърпяването им, съдът призна подс. Х. за виновен в извършването на
престъплението при наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив“, и в
двете му разновидности, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
При
така направените фактически констатации, репродуциращи изложените твърдения в
обвинителния акт, настоящият съдебен състав оправдава подс. Х. за отнемане на
мобилния телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси Ес 4“, на стойност 450
(четиристотин и петдесет) лева и СИМ карта на стойност 6 (шест) лева, както и
за сумата от 456 (четиристотин петдесет и шест) лева, представляващи разликата
от повдигнатото му с обвинителния акт на прокурора обвинение за грабеж на вещи
на обща стойност 691 (шестстотин деветдесет и един) лева, до сумата от 235
(двеста тридесет и пет) лева. По делото несъмнено се установи, че употребената
сила от страна на подсъдимото лице по отношение на ЧО и ГИ С. е била насочена
към отнемането единствено на кожения портфейл, марка „Армани“, ведно с намиращата
се в него сума в размер на 200 (двеста) лева. Подсъдимият, докато нанасял удари
по главата на св. С., крещял „Дай
портфейла, къде е портфейлът?“. В резултат на извършеното от него деяние, подс.
Х. установил своя фактическа власт върху посочените движими вещи – процесните
кожен портфейл и сумата от 200 (двеста) лева. След като отнел противозаконно
процесното моторно превозно средство и потеглил с него, се оказало, че в
автомобила останал инкриминираният от прокуратурата мобилен телефон на стойност
450 (четиристотин и петдесет) лева и СИМ карта, на стойност 6 (шест) лева,
които били случайно изпаднали в автомобила. Виждайки това, подсъдимото лице не
само не се е възползвало и не е осъществило фактическа власт и върху мобилния
телефонен апарат, а дори го прибрало в жабката, където е бил впоследствие и намерен,
обективирайки по ясен и недвусмислен начин липсата не само от обективна, а и от
субективна страна на намерение за противозаконно присвояване. Предвид тези
факти, настоящият съдебен състав счита, че подс. Х. не е отнел процесния
мобилен телефон, а същият случайно е останал в лекия автомобил, както впрочем е
посочила и в показанията си св. С..
Относно
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1,
предл. 2, вр. с ал. 1 от НК, отново по безспорен и несъмнен начин се
установи, че от обективна и субективна страна подс. Х. е извършил и него.
От
обективна страна категорично се установи, че подсъдимият, на инкриминираните
време и място, противозаконно установил фактическа власт върху чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Мазда“, модел „Трибют“, с ДК № **********, чието владението отнел от
управлявалата го до този момент св. С., без нейно съгласие, след което е
изоставил автомобила без надзор в гр. **********“, на разклона за затворническо
общежитие „Кремиковци“. Съдът прие, че в случая е налице и квалифициращият
деянието съставомерен признак „изоставено
без надзор”, защото винаги, когато деецът остави отнетото моторно превозно
средство на друго място и лиши предишния владелец от възможността да упражнява
обичайния контрол върху него, както е и в настоящия случай, е налице оставяне
без надзор. По делото несъмнено се установи, че процесният лек автомобил е
оставен именно по този начин - без надзор, от подс. Х..
От
субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл – предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, съзнавал е общественоопасния му характер
– неправомерно засягане на обществените отношения, свързани с нормалното
осъществяване на транспортната дейност, като е искал настъпването на тези
общественоопасни последици – а именно преустановяване на владението от страна
на ЧО и ГИ С. и установяване на своя фактическа власт върху предмета на
престъплението – моторното превозно средство – лек автомобил, марка „Мазда“,
модел „Трибют“, с ДК № **********. Налице
е и другият субективен признак от законния състав на престъплението, а именно –
намерение за ползване на отнетото процесно моторно превозно средство, след
което същото да се остави без надзор. Подс. Х. е трябвало да достигне района на
затворническо общежитие „Кремиковци“ на 08.07.2015 г., най-късно до 19.00 ч.,
както несъмнено се установи в настоящото наказателно производство. Именно това
е мотивирало дееца да предприеме и противозаконното отнемане на чуждото моторно
превозно средство, а именно с цел да го използва – за по-бързото му придвижване
до район „Кремиковци“, след което да го остави без надзор в ненаселено място,
на пътя.
Настоящият
съдебен състав обаче, при така приетата и от държавното обвинение фактическа
обстановка, не се съгласява с направения правен извод на прокурора, че е налице
и другият квалифициран състав на престъплението по чл. 346, ал. 5, пр. 1 от НК,
а именно употреба на сила за отнемане на превозното средство. За да е налице
този квалифициран състав на престъплението, е абсолютно задължително употребените
сила или заплашване да са насочени към отнемането на моторното превозно
средство или за запазване на вече установеното владение върху него, т. е. те
улесняват установяването на фактическа власт от страна на дееца върху предмета
на престъплението (превозното средство) или за запазването на вече установената
от дееца фактическа власт върху него. В настоящия случай, несъмнено се
установи, че не е налице от обективна страна квалифициращото обстоятелство по
чл. 346, ал. 5, пр. 1 от НК, тъй като се устави, че св. С. е излязла от
процесния автомобил и е избягала към намиращия се в близост вход на търговския
център, за да потърси помощ. В този момент, подс. Х., възползвайки се от
ситуацията, се качил в лекия автомобил, привел го в движение чрез завъртане на
ключа, останал в контактното гнездо, и потеглил към гр. Бухово.
С
оглед прецизност на правния анализ, настоящият съдебен състав пояснява, че
действително подсъдимият е употребил физическа принуда по отношение на ЧО и ГИ С.,
но тя е била насочена към отнемането на процесния кожен портфейл, марка
„Армани“ и паричната сума в него, с което е реализирал, както категорично се
установи, инкриминираният състав на сложното присвоително престъпление „грабеж“,
по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, букви „а“ и „б“ от НК.
Поради
изложеното, съдът оправда подс. А.Х. по повдигнатото му обвинение по чл. 346,
ал. 5, пр. 1 от НК, а именно за отнемане на процесното моторно превозно
средство чрез употреба на сила.
По наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл.
198, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а“ и „б“ от НК, законодателят
е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
Настоящият
съдебен състав отчита като смекчаващо отговорността на подс. Х. обстоятелство
младата му възраст.
Индивидуализирайки конкретното наказание,
съдът прецени, че са налице отегчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелство,
каквито са по-бруталната и по-висока по интензитет на засягане личността форма
на принуда - употреба на сила, извършване на деянието по отношение на жена,
които принципно са сравнително по-уязвими от мъжете и чиято съпротива обичайно
по-лесно се преодолява, на неоживено място - паркинг ниво „-2“ на търговския център.
Стойността на предмета
на престъплението не е особено висок, поради което съдът намери, че не следва
да го отчита като отегчаващо обстоятелство.
С оглед установеното, съдът прецени,
че наказанието „лишаване от свобода" следва да се отмери по-скоро към
минималния, предвиден в санкционната част на конкретната материално – правна
наказателна норма размер, въпреки състоянието на лек превес на отегчаващите над
смекчаващото обстоятелство, с оглед изначално високия минимален законов праг на
наказанието, съотнесен към конкретиката на настоящия случай. Подходящ и
справедлив размер на наказанието, според настоящия съд, се явяват седем години
„лишаване от свобода“. Такъв размер се явява адекватен на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. По този начин подс. Х. ще бъде
изолиран за сравнително продължителен период от обществото и ще бъде лишен от
възможността да извършва престъпления. Поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, според този съд, са действително трудно постижими цели, но все пак
в този период компетентните държавни органи ще имат възможност да му
въздействат, вероятно по-интензивно от настоящия му престой в пенитенциарното
заведение, за да се постигне и тази най-важна, измежду визираните в чл. 36 от НК, цел.
Отделно,
така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за
престъпно поведение и в останалите членове на обществото.
Предвид направеното
от подс. Х. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието за извършеното
престъпление следва да бъде намалено при спазването на императивните правила на
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК установява юридическо
задължение за съда да определи наказание, ръководейки се от нормите на общата
част на материалния закон, като така определената санкция я редуцира с една
трета. Също така, в ал. 4 на същата правна норма алтернативно е предвидена
възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и
условия за редуциране на наказанието, и за прилагане на чл. 55 от НК, при
положение, че последното е по-благоприятно за дееца. В настоящият случай, съдът
намери, видно от изложеното по-горе, че спрямо подсъдимия не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл.
55 от НК, обуславящи приложението на материално правната разпоредба на чл. 58а,
ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото
бе определено при общите условия на чл. 54 от НК. Предвид изричния регламент на
чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с една трета, а
именно на 4 (четири) години и 8 (осем) месеца „лишаване от свобода”. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, в
затвор, на основание чл. 57, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), съобразно
действащата към момента на постановяване на
присъдата - 26.01.2017 г., редакция на закона – ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.
Относно
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК, законодателят
е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за срок от една до десет години,
както и кумулативно наказание – „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“, видно от чл. 346, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Отново
като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете единствено младата
възраст на подс. Х..
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете извършването на деянието непосредствено
след извършване на друго престъпление, възползвайки се от напускането на владелеца
на превозното средство, в светлата част на денонощието.
Определяйки вида и размера на
конкретните наказания, съдът прецени, че същите следва да бъдат определени при
лек превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно към средния размер на предвидения
в санкционната част на конкретната материално – правна наказателна норма размер,
досежно наказанието „лишаване от свобода”. Подходящ и справедлив размер на
наказанието, според настоящия съд, се явяват три години „лишаване от свобода“,
както и кумулативно – две години „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство”. Наказание в такъв размер отговаря адекватно на степента на
обществена опасност на деянието и на степента на лична обществена опасност на
дееца. По време на изтърпяването на наказанието, подсъдимият ще има възможност
да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Пред същият стои предизвикателството
да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието да се подготви за
порядъчен и законосъобразен начин на живот.
Така
отмереното наказание има за предназначение да постигне и предвидената в чл. 36
от НК общопревантивна цел, като въздейства предупредително и възпитателно и
върху другите членове на обществото.
И
за това престъпление, както и за предишното обсъдено такова, предвид
направеното от подс. Х. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието за извършеното
престъпление следва да бъде редуцирано при спазването на императивните правила
на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 от НК, съобразно всички изложени по-горе аргументи. Отново не са
налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 55 от НК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК.
С оглед изложеното и законово закрепеното задължение на съда, произтичащо от
особеността на диференцираната процедура, по която протече съдебното производство,
в съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от
свобода” на подсъдимото лице за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2,
вр. с ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на 2 (две)
години „лишаване от свобода”. И това, така наложеното наказание, следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, в затвор, на основание чл. 57, ал. 1,
вр. с чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съобразно действащата към
момента на постановяване на присъдата - 26.01.2017
г., редакция на закона – ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.
В изпълнение на задължението си по
чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно, най - тежко наказание измежду
наложените на подсъдимото лице, а именно наказанието „лишаване от свобода”, за срок
от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца, което, на основание чл. 57, ал. 1, вр.
с чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.), подсъдимият
трябва да изтърпи в затвор, при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 23, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, съдът присъедини към така наложеното
най-тежко наказание и наказанието „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“, за срок от 2 (две) години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
По гражданския иск
Както категорично
приема съдебната практика и теория – деянието, което съставлява престъпление,
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, е същевременно и деликт, по смисъла на чл. 45
и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г., по т. д. № 2/2012 г.,
ОСНК на ВКС. В случая, за подс. Х., наред с реализираната наказателна
отговорност, възниква и гражданска отговорност за причинените имуществени и
неимуществени вреди на ГИ К.К.С., в резултат на извършеното деяние,
съставляващо деликт, по смисъла на ЗЗД. Поради това, престъплението е източник
и на облигационно правоотношение, като пострадалият, претърпял вреди от
деянието, предмет на обвинението, е процесуално легитимиран да предяви в
съдебната фаза на наказателния процес граждански иск за обезщетение на вредите
от деянието, съставляващо престъпление, като се конституира в процесуалното
качество на граждански ищец.
В
случая се касае за деликтна отговорност, по повод претендираните имуществени и неимуществени
вреди от страна на ГИ С., от извършените престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви „а“ и „б“ от НК и по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК. Гражданският ищец е предявил
граждански иск в настоящото съдебно производство, с искане подсъдимият да бъде
осъден да ѝ заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 235 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деликта – 08.07.2015 г., до окончателното ѝ изплащане, и обезщетение в
размер на 5 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деликта – 08.07.2015 г. Между обвиненията, за което подс. Х. е признат за
виновен и осъден и гражданския иск, съществува тясна връзка. Отговорът на
въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването
на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, съдът изложи
съображенията си по-горе. В настоящия случай, безспорно по делото се установи, че в резултат на
извършените престъпления, ГИ С. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди,
които, съгласно правилото на чл. 45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимият следва да репарира. Осъществен е
фактическият състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между тях, както и вината на дееца – подс. Х.. По делото по
категоричен начин се доказа виновността на подсъдимото лице и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди за ГИ С., които са в пряка причинна връзка с извършените
от обективна и субективна страна грабеж и противозаконното отнемане на
процесното моторно превозно средство от подсъдимия.
По отношение на предявения
граждански иск в частта му за претендираното обезщетение за претърпените
имуществени вреди, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде уважен
изцяло, като основателен, и да осъди подс. Х., на основание чл. 51, ал. 1, вр.
с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ГИ К.С. сумата от 235 (двеста тридесет и пет)
лева, представляваща обезщетение за причинените от него имуществени вреди.
Претърпените от К.С. имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
извършеното деяние от подс. Х., изразяващи се в отнемането на процесния кожен
портфейл, марка „Армани“ на стойност 35 (тридесет и пет) лева, както и парична
сума в размер на 200 (двеста) лева, всичко на обща стойност – 235 (двеста
тридесет и пет) лева. Гражданският иск в частта за претендираните имуществени
вреди се доказва от заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебна оценителна експертиза (л. 112 – л. 115 от ДП).
Претенцията на ГИ С. обхваща и
искане за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
– изразяващи се в причинените болки и страдания, в резултат на упражнената
физическа принуда от подсъдимия, елемент от сложното присвоително престъпление
– грабеж, а именно – упражнената сила, изразяваща се в нанасяне на удари с
юмруци по главата, запушване на устата ѝ с ръка, притискане на тялото
ѝ надолу към краката, докато св. С. седяла на предната лява седалка на
лек автомобил, марка „Мазда“, модел „Трибют“, с ДК № **********. По отношение на основателността
на предявения граждански иск в тази му част, съдът го намира за частично основателен, явяващ се доказан от събрания и
проверен в хода на наказателното производство доказателствен материал – а
именно от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. К. Х.
(разпитана в хода на съкратеното съдебно следствие), К.К.С. (л. 24 – л. 25 от ДП)
; от събраните и проверени писмени
доказателствени средства и писмени доказателства – амбулаторен лист № 523/09.07.2015 г. (л. 106 от СП), резултата
от компютърна томография на глава (главен мозък), извършено от д-р К.Д.на
08.07.2015 г. (л. 107 от СП), болничен лист № Е20152421938/09.07.2015 г. (ли. 108 от СП),
амбулаторен лист № 000765/22.07.2015 г.
(л. 109 от СП), амбулаторен лист №
000291/22.07.2015 г. (л. 110 от СП), болничен лист № Е20140633373/22.07.2015 г. (л. 111 от СП),
рецептурна бланка от 08.07.2015 г. (лист 112 от СП), болничен лист № Е20178256998 (л. 115 от СП), както и от
заключението на вещото лице по назначена съдебно - медицинска експертиза № 195/09.07.2015 г. (л. 118 от ДП). От
горепосочените доказателствени материали се установява здравословното и
психическо състояние на ГИ С. непосредствено след извършения деликт от страна
на подс. Х., а именно – оток, кръвонасядане и хематом на лявата орбитална
област с почти пълно затваряне на очната цепка ; оток и кръвонасядане на
скулата и бузата до левия долночелюстен ъгъл вляво ; охлузване и кръвонасядане
на лигавицата на горната устна и зъбния венец ; оток, охлузване и кръвонасядане
на долната устна; кръвонасядане на лявата ушна мида и лявата задушна област ;
отоци, групирани в лявата половина в окосмената част на главата; оток и
кръвонасядане на лявата мишница ; кръвонасядане по гърба на лявата длан. От
съдебно - медицинската експертиза е видно, че на ГИ С. е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, явяващо се пряка и непосредствена
последица от умишленото противоправно поведение на подс. Х., т.е. употребената
сила по отношение на К.С.. Съдът отчита и настъпилия период на временна
неработоспособност на гражданския ищец, изживения стрес, страх да излиза сама в
продължителен период от време след извършеното престъпление, както и
невъзможността да полага грижи за двете си малолетни деца в периода, следващ
извършването на деликта.
Предвид изричната разпоредба на чл.
52 от ЗЗД, обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което настоящият съдебен състав определя в размер на 3 000
(три хиляди) лева, като отхвърля като недоказан до пълния му предявен размер от
5 000 (пет хиляди) лева.
Причинените на гражданския ищец
вреди – и имуществените, и неимуществените, последните, независимо че са с неимуществен произход,
но са оценени с паричен еквивалент, по същество са парично задължение, което
виновния причинител – подсъдимият, дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
това задължение, подсъдимото лице дължи обезщетение, в размер на законната
лихва от деня на забавата. Тъй като задължението е от непозволено увреждане,
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът, в случая
подсъдимият, се смята в забава и без покана. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от деня на
причиняване на непозволеното увреждане. Този ден за гражданския ищец е датата
на инкриминираното деяние – 08.07.2015 г., когато настъпва непозволеното
увреждане, така както е претендирано. Върху уважения размер на гражданския иск
следва да се присъди законната лихва, считано от тази дата до окончателното
ѝ изплащане, в какъвто смисъл е и изрично предявения за това граждански
иск.
По веществените доказателства
Съдът присъди веществените
доказателства по делото, както следва : халка от бял метал със заоблени ръбове,
фланелка – сива, с къс ръкав, размер „ХL“ и надпис на гърдите „Kapalua beach”,
на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, да се върнат на правоимащото лице, а именно
собственика им – подс. Х., след приключване на наказателното производство с
влязъл в сила съдебен акт, а останалите веществени доказателства - цветна
снимка, найлоново пликче (прозрачно), с две бели салфетки в него, съдържащи
нокти от ръцете на К.К.С., както и оптичен носител (диск), да останат по
делото.
По разноските
С
оглед признаване на подс. Х. за виновен по предявените му обвинения, на
основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените
по делото разноски, а именно 292.65 лв. (двеста деветдесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки), от които
212.65 лв. (двеста и дванадесет лева и шестдесет и пет стотинки) в полза на
държавата, а 80 лева (осемдесет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт
на Република България, по сметка на Софийския градски съд, както и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 лева (пет лева) държавна такса за
издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийския градски
съд.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ......................................