Мотиви към Присъда
№ 168, постановена на 27.06.2019г. по
н.о.х.д. № 1676 по описа на Районен съд – Варна, пети наказателен състав за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1285 по описа за 2017г. на Второ РУ към ОД на
МВР – гр. Варна на Г.Й.Г. за това, че за периода от месец май 2017 г. до месец
март 2019 г. включително, в град Варна, след като е бил осъден с решение №
2606/27.06.2016 г. по гражданско дело № 3809/2016 г. по описа на Районен съд
гр.Варна, влязло в законна сила на 09.07.2016 г. да издържа свой низходящ - син
- Ал. Г.Г., роден на *** г., чрез неговата майка и
законен представител, К.А.С., с месечна издръжка от 150 лева, съзнателно не
изплатил повече от две месечни вноски, а именно 23 месечни вноски по 150 лева,
равняващи се на общо 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет лева/ –
престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс.
Г. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната
фаза на производството доказателства. Представителят на Варненската районна
прокуратура предлага предвид чистосърдечните самопризнания на Г. и данните за
влошеното му здравословно състояние по отношение на същия да бъде наложено
наказание „пробация” в размер на 6 месеца за
задължителните пробационни мерки.
Подс. Г.Й.Г., редовно призован, явява се лично, като в становището си по
същество твърди че е виновен и моли да му се наложи наказание „пробация“.
В последната си дума моли за
наказание „пробация“.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Г.Й.Г. е роден на ***г***, понастоящем живее в гр. Варна, ул. „Поп Хр.
Върбанов“ № 10, българин, български гражданин, не работи, женен, реабилитиран,
с ЕГН: **********, диагностициран с двусъдова коронарна болест, с имплантация
на три излъчващи стента.
В
приобщено по делото писмо от НАП-Варна с дата 27.07.2018 г. е посочено, че Г.
нямал регистриран трудов договор от 01.01.2016 г. до
27.07.2017 г.
В
приобщено по делото писмо от Дирекция „Бюро по труда" - гр.Варна с дата
20.07.2018 г. е посочено, че Г. нямал регистрация в Дирекция „Бюро по
труда" - гр.Варна.
От
приобщена по делото справка от Агенция по вписванията е видно, че Г. нямал
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993
г. до 01.12.2017 г.
Подс. Г.Й.Г. и св. К.А.С.
са родители на Ал. Г.Г., роден на *** г.
От
2008 г. обв.Г. и св.С. били разделени, като детето
живеело при майка си в град Варна, която се грижела за него.
Със
съдебно решение № 2606/27.06.2016 г. по гражданско дело № 3809/2016 г. по описа
на Районен съд гр.Варна, влязло в законна сила на 09.07.2016 г., Г. бил осъден
да издържа своя малолетен син, Ал. Г.Г., като му
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, платима до пето число на месеца,
за който тя се дължала, като издръжката следвало да се заплаща чрез майката и
законен представител на детето - св.С., до настъпването на законна причина за
изменението или прекратяване й.
От
месец май 2017 г. до месец март 2019 г., в град Варна, подс.
Г., макар да знаел, че дължи издръжка на сина си на основание решението на
съда, не бил заплатил нито една вноска за издръжката на Ал. Г.Г. чрез неговата майка и законен представител, св. К.А.С.,
която издръжката за горепосочения период от 23 месеца била в общ размер на 3450
лева.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св.
К.А.С., както и приобщените на основание чл. 283 НПК - решение № 2606/27.06.2016 г. по гражданско
дело № 3809/2016 г. по описа на Районен съд гр.Варна, влязло в законна сила на
09.07.2016 г., писмо на Националната агенция по приходите ТД – гр. Варна с приложена
към същото справка за актуално състояние на трудовите договори на Стоянов,
справка съдимост, както и удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на Г.Й.Г., издадено от Службата по вписванията,
представени в хода на съдебното следствие епикризи.
По делото не бяха констатирани
противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични,
последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични
изводи от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Г.Й.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 183, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през инкриминирания период същият не е изпълнил задължението си
за плащане на издръжка в размер на 3450 лева (23 месеца по 150 лева), след като
е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.
Деянието несъмнено е съставомерно доколкото се касае до незаплащане на повече от
една месечна вноска, а именно 23 последователни такива, след влизане в сила на
съдебното решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно.
Същото е било осъществено чрез
бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно решение),
съществуването на който създава задължение за страните по него да възприемат
занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материалноправно положение.
Поради това, родителят осъден
да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка
в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява
родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва
да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои
негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за детето си
през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в
размер на повече от две вноски, както и общественоопасния
характер на деянието и е целял настъпване на общественоопасните
му последици.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият Г. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК предвижда за подобно
деяние наказание „лишаване от свобода”
до една година или „пробация“.
В конкретния случай, като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че
същият е с чисто съдебно минало - реабилитиран, както и изразеното от същия съжаление,
обстоятелството че и към настоящият момент същият страда от сърдечни проблеми
видно от представените епикризи към месец май 2019г.
е с поставени 3 бр. стентове.
Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха.
Наред с това следва да се
отбележи, че за същия неприложима се явява разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК,
тъй като до момента същият не е погасил нито една от дължимите вноски за
инкриминирания период.
При така изброените смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите такива, с оглед максимално
ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 НК.
Съдът намери, че на този етап
най-подходящо за него се явява наказанието „пробация“
по – специално изразяващо се в следните пробационни
мерки – по чл. 42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана с периодичност от два пъти
седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 НК –
задължителни срещи с пробационен служител за същия
период от шест месеца.
Съдът счете, че двете задължителни пробационни мерки, изпълнявани за един разумен период от
време, какъвто се явява в конкретния случай 6- месечния срок, би способствал за
поправянето на подсъдимия, осъзнаване на неговите задължения като родител,
както и възпитаването у същия на умения да съблюдава установения в Република
България правов ред, като едновременно с това не създава прекомерни затруднения
на същия, несъответстващи на обществената опасност на извършеното от него
деяние.
За пълнота следва да бъде
обърнато внимание на подсъдимия, че така постановеното му наказание, подлежи на
стриктно изпълнение, тъй като ако това не се случва за съответния пробационен съвет съществува законовата възможност по чл.
43а НК да предложи на окръжния съд да
наложи друга пробационна мярка или да замени
изцяло или отчасти така определеното наказание „пробация“
с наказание „лишаване от свобода“.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: