№ 30806
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110161741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 77467/2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „..............рещу Т. ИЛ. ИВ., с която се претендират следните
суми: 1 919.06 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № **********/24.10.2017
г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането; 1 009.91 лв. –
договора лихва за периода от 19.09.2018 г. до 03.09.2019 г.; 195.47 лв. – лихва за забава за
периода от 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г.; 874.04 лв. – законна лихва за забава за периода от
03.09.2019 г. до 27.10.2021 г.; 1 823.81 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендира и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Между страните заедно със
сключването на Договора за потребителски кредит е сключено и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които се изразяват в: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдът намира, че това Споразумение не може да бъде
възприето като отделен договор от сключения Договор за потребителски кредит дори и само
поради обстоятелството, че възнаграждението по това Споразумение е изрично включено в
1
параметрите на Договора за потребителски кредит при формиране на дължимата от
потребителя сума, като погасителната вноска по Договора освен главница и
възнаградителна лихва включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че горепосочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за
които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита. Анализът на съдържанието на описаните в Споразумението и т.
15 от Общите условия „допълнителни услуги“ налага извод, че те касаят именно
усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и
управлението /по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен
брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези
„допълнителни услуги“ в самостоятелно Споразумение, обективирано в отделен от Договора
за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за
кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с
нищожност на Споразумението на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че така описаният пакет „допълнителни услуги“ по съществото си не
представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да обосновава заплащане на възнаграждение в определения
размер. Ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което
потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на
кредитополучателя. Конкретно за услугата приоритетно разглеждане на искането за
потребителския кредит изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на кредита, в
случай че не бъде избран допълнителен пакет, т. е. не се установява конкретна полза или
преимущество за кредитополучателя.
На следващо място, в случая е уговорено заплащането на възнаграждение не за
конкретно поети от заявителя задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването
на ясно описани условия, а само за предоставени му възможности, които той така или иначе
има по силата на самия закон. На възможността длъжникът да поиска извършването на
някоя от посочените в Споразумението „допълнителни услуги“ не кореспондира никакво
насрещно задължение на кредитора. Касае се за клаузи, която поставят изпълнението на
задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, поради което са неравноправни и следователно нищожни /чл. 143, т. 3 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП/.
В противоречие с изискванията на закона за т. нар. предоставен пакет от
допълнителни услуги не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, а заплащането на
възнаграждението от потребителя е предвидено като предварително, а не за реално
предоставени услуги. Възнаграждението е дължимо от потребителя само заради
възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана от него. На практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което той има по силата на закона, като правото да се инициира
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика потребителят трябва да заплати
правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор,
2
като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
кредитора. В този смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост
при договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на определена
услуга.
С уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на
разходите по кредита, защото сборът от уговорения размер на възнаграждението по
договора и цената на допълнителния пакет очевидно надхвърля ограничението по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги,
то те следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.
След като клаузите за възнаграждение по Споразумението за предоставяне на
допълнителен пакет услуги са нищожни, съответното възнаграждение не е дължимо от
потребителя. По тази причина вземанията, произтичащи от тези клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени
по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне, като на заявителя не се дължат
разноски за отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 77467/2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „..............рещу Т. ИЛ. ИВ., с която се претендира сумата от 1
823.81 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Делото да се докладва след влизане в сила на разпореждането с оглед даване на
указания до заявителя за предявяване на осъдителен иск.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3