Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../21.03.2022г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №4255 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №75-6/26.02.2015г.,
постановено по гр.д. №30875/2013г. по описа на СРС, 75 състав, е признато за незаконно
и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.Г.Я.,
извършено със заповед №06-028/17.05.2013г. на пълномощника на „Д.К.Е.Б.“ ЕООД,
с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 20.05.2013г.; възстановен е на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.Г.Я. на заеманата преди уволнението длъжност „старши
програмист, софтуерни приложения“ в отдел „Инженеринг, софтуер“ при „Д.К.Е.Б.“
ЕООД. С решението е осъдено на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ „Д.К.Е.Б.“ ЕООД да заплати на А.Г.Я. сумата от 18402 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.05.2013г. до
20.11.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 19.07.2013г. до окончателното й изплащане. Осъдено е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „Д.К.Е.Б.“ ЕООД да заплати на А.Г.Я. сумата от 700
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение. Осъдено е на основание
чл.78, ал.6 от ГПК „Д.К.Е.Б.“ ЕООД да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 836,08 лева.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в цялост. В
жалбата се излагат оплаквания, че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно
като противоречащо на материалния закон и задължителната тълкувателна практика
на ВКС. Излагат се доводи, че в противоречие със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, както и в нарушение на съдопроизводствените
правила съдът неправилно е приел, че представените по делото трудов договор и
длъжностна характеристика касаят различни правоотношения или има едностранна
промяна, извършена от работодателя. Въззивникът поддържа, че между страните не
е налице спор, че тези два документа касаят едно и също правоотношение,
възникнало между страните, като между тях било безспорно, че изискванията към
служителя са за длъжността, посочена в трудовия договор и са именно тези, които
са разписани в приложената от ищеца длъжностна характеристика. Посочва се, че
длъжностната характеристика била представена по делото от ищеца и нямало нито
твърдения, нито оспорвания за нейната свързаност с трудовия му договор, като
същият несъмнено приемал свързаността и единството на тези два документа,
определящи кръга на правата и задълженията по трудовото правоотношение на
страните. Цялостната защита на ищеца се базирала на тази характеристика без да
се оспорва фактът, че тя е част от единствения трудов договор, сключен между
страните. Поради това, като е приел без да има такова твърдение или спор, че е
налице противоречие между длъжността по трудовия договор и по длъжностната
характеристика, съдът е нарушил принципите на служебното и на състезателното
начало по чл.7 и чл.8 от ГПК и необосновано е установил несъществуващо
противоречие, мотивирало го да приеме именно на това основание, че уволнението
на ищеца е незаконно. Необоснован бил и изводът на съда, че не се установява
кои са качествата, които ищецът следва да притежава за заеманата длъжност. Този
извод бил декларативен и не бил подкрепен от никакви аргументи и факти.
Наличието на изискванията за качества било установено от длъжностната
характеристика, а липсата им от събраните по делото гласни доказателства и от
приложените писмени доказателства – кореспонденцията между страните, докладната
записка на прекия му ръководител, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и годишната оценка на ищеца Я.. Въззивникът излага доводи, че съдът е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, установени в чл.146, ал.1,
т.2-5 от ГПК, задължаващи го при изготвянето на доклада по делото да отдели
спорното от безспорното, да посочи кои права и кои задължения се признават, кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената
тежест, не е приел за безспорно, че трудовият договор от 28.10.2011г. и
длъжностната характеристика определят рамките на трудовото правоотношение на
страните, правата, задълженията и изискванията за длъжността. Единственият
безспорен факт, приет от съда, бил този на прекратяване на трудовото
правоотношение, като според въззивника, за да бъде прекратено същото, би
трябвало да е безспорен и акта на неговото възникване, както и наличието на ТПО
относно длъжността, заемана от ищеца. В противен случай, съдът следвало, съгласно
чл.146, ал.2 от ГПК да даде съответни указания на страните по спорните факти. В
нарушение на чл.146, ал.3 от ГПК съдът не дал възможност на ответника да събере
поисканите с отговора на исковата молба гласни доказателства и в резултат на
това процесуално нарушение при събирането на доказателствата, съдът приел
недоказаност на твърденията на ответното дружество за липсата на качества на
ищеца за заеманата от него длъжност. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението, бил
пропускът на съда да обсъди наведените в отговора на исковата молба твърдения
на ответника за това, че представената от ищеца длъжностна характеристика е
съществувала като такава преди сключването на трудовия договор между страните,
а не впоследствие. Поддържа се, че установените още преди сключването на
трудовия договор изисквания за заемане на длъжността са съответно приложени към
длъжността на ищеца от самото начало – още към датата на сключване на трудовия
договор. Поради това не можело да има спор, че тези два документа са
съществували непрекъснато и без промяна по време на действието на трудовия
договор и са определяли кръга на правомощията, задълженията и отговорностите на
ищеца при упражняването на възложената му работа. На следващо място
първоинстанционният съд не приложил установената практика на ВКС, а практиката,
на която се позовал, била тълкувана неправилно без да има връзка с фактите и
становищата на страните по конкретното дело и без да е налице идентичен и
сходен казус от фактическа страна. Необоснован и неправилен бил изводът на
съда, че не е установено по делото кои са качествата, които ищецът следвало да
притежава за заеманата длъжност, тъй като разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ
не касаела установяване на обективните изисквания за заемането на длъжността,
както е приел съдът, а установяването на тези качества на конкретния служител,
които му липсват или които са в недостатъчна степен, за да изпълнява ефективно
възложената му работа. В противоречие с установената съдебна практика
първоинстанционният съд приел, че работодателят не е установил кои са нужните
качества за заемане на длъжността при липса на спор относно тези качества така,
както са били установени предварително в подписаната между страните длъжностна
характеристика. С оглед изложените съображения въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че решението е правилно и постановено
при точно спазване на материалния и процесуалния закон. Въззиваемата страна
изразява становище, че подкрепя извода на първоинстанционния съд, че от събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява, че предпоставката „липса на качества“ в заповедта за уволнение не е
налице. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
По иска с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Между страните в
производството е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „Старши програмист, софтуерни приложения“ в
отдел „Инженеринг, софтуер“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят
е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1,
т.5 от КТ.
Съобразно
становището, възприето в мотивите към т.3 от ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС,
субективното право на работодателя по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно
писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у
работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните
елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено
или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на
работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и
навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване
трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда
съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото
основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се
извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане
значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение.
Упражняването на
потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението
се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които
желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за
прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието
за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено
понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това
понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на
знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и
всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина
за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението
си при прекратяване на трудовия договор по чл.328,
ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за
прекратяване на договора.
Правилото, че
работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита
правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на
защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът
или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия
резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с
отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на
уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от
уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената
част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.
За
индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или
да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата
(начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата
алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят
могат да упражнят правото си на защита.
В случая в
оспорената заповед е посочено конкретно в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата от страна на ищеца, както и кои качества му липсват за
ефективно изпълнение на възложената работа, а именно: служителят А.Я. показва
системно незадоволителни резултати на поставените задачи в работния процес: не
изпълнява задачите спрямо изискването на заданието, не спазва предварително
дефинираните срокове, не уведомява своевременно своя ръководител за възникнали
проблеми, не сътрудничи ефективно с колегите от екипа за бързо решаване на
възникналите проблеми; не притежава необходимите качества да изпълнява
възложените задачи: бързина и ефективност при самостоятелна работа и работа в екип,
сътрудничество с колеги от екипа, своевременна комуникация към пряк ръководител
при проблеми с поставени задачи. Така изложено води до напрежение в екипа и
поставя на риск поети ангажименти към клиенти на компанията, което от своя
страна би довело и до допълнителни разходи за дружеството.
С оглед доводите
на страните пред двете съдебни инстанции спорно по делото е налице ли са
предпоставките на чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съобразно трайно
установената практика на ВКС в тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества. Доказването на отрицателните факти "липса на
качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които
имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е
дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени
задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други
подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една
от тях (в този смисъл Решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г.,
ІV г.о. на ВКС).
Липсата на
качествата, описани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника, ищец в производството, се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели, негови колеги:
Св. Б.В.посочва,
че също работел при ответното дружество, като работодателят му обяснил, че два
пъти преценяват колко добре се справят служителите. Ако не се справят добре, се
назначава план, с който се цели да се подобри работата и да се вземат мерки.
Вторият път ако преценят, че не се справя добре, прекратяват договора.
Свидетелят посочва, че знаел на каква длъжност ще бъде назначен, получил
длъжностна характеристика и задачите, които получавал, били в съответствие с
нея.
Св. С.Р.посочва,
че работи при ответника на длъжност „инженер мениджър“ и ръководел отдела, в
който работел ищецът. Били поставени задачи на ищеца във връзка с работата.
Ищецът участвал в сроковете за изпълнение на поставените задачи. Практиката
била да изискват от съответния служител потвърждение за срока за изпълнение. Последно
с поставените му зададени задачи ищецът определено не се справял, както и с
поставените срокове. Свидетелят посочва, че в проектите, по които работят,
участват много екипи от различни държави и комуникацията е изключително важна
за тези успехи. В случая с ищеца срещали затруднения с комуникацията с него и с
колеги, които работят в други локации. Неизпълнението на поставените му задачи
се отразявало върху дейността на дружеството, тъй като имало сериозен риск от
неспазване на поставените срокове и закъснения към клиента. При неуспешно
доставяне на продукта навреме се дължали сериозни неустойки. На ищеца през
2012г. по време на годишната атестация му поставили оценка ниско представяне. В
рамките на три месеца проявили търпение. В този период имали редовни срещи, за
да проследят неговото представяне и да подобрят представянето му. В последните
седмици срещите били всяка седмица. Не се подобрила работата при срещите, дори посоката
от последните срещи била, че повече от месец не свършил никаква работа.
Свидетелят посочва, че езикът Питон го използват като спомагателно средство в
тяхната работа. Спазването на сроковете и добрата комуникация била от
изключителна важност, тъй като в автомобилната индустрия всяко едно забавяне
или доставяне на ниско качество може да рефлектира в изключително големи
неустойки и загуби за компанията. Езикът Питон бил спомагателен език и нивото
на познаване не било задължително да бъде високо. Колегите в повечето случаи се
справяли с подобни задачи. На ищеца му били посочени колеги, които да му
помагат с реализирането на поставените задачи. Такъв тип задачи обикновено
давали на колеги, които тепърва започвали работа при тях, с цел да се запознаят
с технологиите и продукта, с който работят, и смятали, че ищецът, който работи
при тях от по-дълъг период от време, ще се справи със задачата. Според
свидетеля ищецът не бил мотивиран да си свърши работата, въпреки че
първоначално приел поставената задача. Съобразили се със срока за реализиране
на задачата – две седмици. След това ищецът реализирал приблизително 1/6 от
задачата и не последвал по-нататъшен прогрес в следващите седмици. Ищецът
започнал да изтъква причини за това, че е възпрепятстван да извърши задачата. Лошото
му представяне определено настроило колегите негативно, защото работата по
проектите е важна и когато някой не изпълнява неговата част е необходимо
останалите да я реализират. А.Я. не се вписал успешно в този екип. Според
свидетеля базови знания са такива знания, които даденият инженер разбира от
ключови думи от езика и може да реализира не сложни програми със средства на
този език.
Обстоятелствата,
изложени от свидетеля Р.в показанията му пред съда, са отразени и в изготвени
от него доклади до работодателя относно представянето на ищеца.
Изложените от
свидетеляР.обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетеля В., тъй
като същият заявява в показанията си пред съда, че не е работил в един екип с
ищеца и няма преки наблюдения върху възлаганата му работа. От показанията на
свидетеля В. се установява, че процедурата по преценка от работодателя относно
справянето с работата от страна на служителите се извършва на два етапа, като,
ако служителят не се справя добре, се назначава план, с който се цели да се
подобри работата и да се вземат мерки, т.е. приложеният спрямо ищеца план за
подобрение на работата е стандартна процедура за работодателя, приложима спрямо
служителите му.
От изслушаното и
прието от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че в длъжностната характеристика на жалбоподателя не са включени
изсквания за компетентност по отношение на средства за програмиране, като
според думите на ищеца, същият никога не е изпълнявал задачи, свързани с езика
„Питон“. Изхождайки от общоприети практики, броят на използваните в процеса на
проектиране на дадено софтуерно приложение програмни средства и технологии
най-често се движи в рамките от няколко до няколко десетки. В длъжностната
характеристика на ищеца няма опис на инструментите, с които служителят трябва
да си служи при изпълнение на служебните си задължения. В длъжностната
характеристика на жалбоподателя няма опис на инструментите, по които трябва да
има компетентност и да използва при изпълнение на служебните си задължение. В
длъжностната характеристика на жалбоподателя не бил посочен инструментариумът,
който той да използва в качеството си на „старши продуктов развоен инженер“. В
длъжностната характеристика на жалбоподателя не било посочено изискване за
програмиране.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и изразените от страните становища в хода на
производството, въззивната инстанция намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че не се установява какви са конкретните трудови
задължения на ищеца, заемащ длъжността „старши програмист, софтуерни
приложения“, както и качествата, които трябва да притежава за ефективното й
изпълнение, тъй като представената длъжностна характеристика била за длъжност
„старши продуктов инженер“, а по делото не били ангажирани доказателства за
изменение на трудовото правоотношение. Не е спорно между страните по делото, че
именно това е длъжностната характеристика, която е била връчена на ищеца при
сключване на трудовия договор, като се твърди и от ищеца в исковата молба, че
именно с нея се определят основните задачи и отговорности на заеманата от него
длъжност. Настоящата инстанция приема, че разминаването в описанието на длъжността
в представената длъжностна характеристика и в трудовия договор е формално, като
за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а
правата и задълженията на служителя, определящи съдържанието на трудовите му
функции. Поради това, с оглед липсата на спор между страните, че именно това е
длъжностната характеристика, приложима към процесното трудово правоотношение,
следва да се приеме за установено по делото, че със същата са определени
основните задължения и трудови функции на ищеца.
Въззивната
инстанция приема за установено по делото въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че естеството на извършваната от ищеца работа изисква
комуникативност и умения за работа в екип, логическо и аналитично мислене,
усвояване на нови знания, срочност при изпълнение на възложените задачи, тъй
като изпълнението на проектите в екип са обусловени от работата на отделните
специалисти. Установено е, че ищецът не комуникирал с колегите от екипа, работел
бавно и немотивирано, не показвал стремеж за нови знания и умения, не се
справял със задачи, давани на служители, които тепърва започвали работа при
ответното дружество, като лошото представяне на ищеца настроило колегите му
негативно, тъй като било необходимо останалите да реализират неговата част от
работата по проектите.
Поради
изложеното, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, въззивната инстанция приема, че по несъмнен и категоричен
начин са установени описаните в заповедта за уволнение конкретни пропуски,
неефективно изпълнение и неизпълнение на служебни задължения на ищеца.
Установено е и че това е вследствие и се дължи именно на липсата у ищеца на
описаните в заповедта, конкретни качества, които несъмнено са необходими за
професионалното и ефективно изпълнение на трудовите му функции. Установено е и
че това обективно състояние е било налице в един сравнително продължителен
период от време - няколко месеца, като въпреки дадената от работодателя възможност
на ищеца да подобри представянето си, същият не е демонстрирал подобряване на
качеството на работата си. Поради това настоящият състав приема, че ответникът –
работодател законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, а предявеният иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен.
Предвид
неоснователността на главния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.
3 от КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за исковия период.
Поради изложеното и предвид несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3680,40 лева за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд, както и за държавна такса за въззивното производство в
размер на 418,04 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло решение №75-6/26.02.2015г.,
постановено по гр.д. №30875/2013г. по описа на СРС, 75 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Надежда Ковачева,
срещу „Д.К.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед
№06-028/17.05.2013г. на ответника, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „старши програмист, софтуерни приложения“ и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18402 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 20.05.2013г. до 20.11.2013г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Г.Я.
да заплати на „Д.К.Е.Б.“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в
размер на 3680,40 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на
418,04 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.