О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№259
Гр. Варна, _15_.05.2018 год.
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на _15_.05. през две хиляди и oсемнанадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
като разгледа докладваното от съдията
ХРИСТОВА
В.гр.д. № 209
по описа за 2018 год.:
Производството пред ВАпС е по реда на чл. 274,
ал.2 ГПК, по частна жалба на Й.Й.Н., срещу определение № 857/11.09.2017 год. по
гр.д. 671/2014 год. на ОС Добрич, с което молбата й за допълване на решението
по делото с произнасяне по предявения срещу нея иск Е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Твърди
се, че определението е неправилно и подлежи на отмяна. Иска се след отмяната му
делото да се върне на ОС за произнасяне по същество. Твърди се, че г-жа Н. е
страна по иска за вреди, тъй като първоначалното искане тя да заплати сумата от
95571 лв. солидарно с останалите ответници по делото не е оттеглено, не е
направен отказ от иска. Прави се извод, че ДОС дължи произнасяне и по отношение
на г-жа Н. и се иска отмяна на определение и връщане на делото на ОС за
произнасяне по отношение на г-жа Н..
Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната
страна „Е. – П. п.и“ АД, гр. Варна, която е оспорила доводите в жалбата, с
твърдения, че след уточняване на предявените искове, г-жа Н. не е сред
ответниците по иска за вреди. Претендират се разноски за настоящото
производство в размер на 240 лв.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Пред ОС Добрич делото е образувано по искова
молба на „Е. – П. п.“ АД, гр. Варна при предпоставките по член 213 от ГПК
следните искове: инцидентни искове
срещу Й.Н. и тридесет на брой търговски дружества, всички със (едно и също)
седалище в град Добрич за установяване нищожността на сключени между
ответницата Н. и всяко едно от ответните търговски дружества на: 4.02.2014 г.,
5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. договори за прехвърляне на различни
части от парични притезания срещу ищеца по пет изпълнителни листа, издадени на
съдебни изпълнителни основания ( решения по гр.д. № 619/ 2014 г. ; гр.д.№
8355/2013 г. ; гр.д. № 8303/ 2013г.; гр.д. № 9530/ 2013 г. и гр.д.№ 4918/2013
г. по описа на ВРС ) на четири основания, поддържани в условията на
евентуалност: поради сключването им при злоупотреба с право и следователно в
противоречие на закона - член 57,ал.2 от Конституцията; поради сключването им
при заобикаляне на закона; поради невъзможност на предмета им (при твърдения,
че вземания, снабдени с изпълнителен лист, са неделими) и поради нарушаване на
добрите нрави – основания за нищожност по член 26,ал.1, пр.1, пр.2 от ЗЗД, член
26,ал.2, пр.1 от ЗЗД и член 26,ал.1,пр. 3 от ЗЗД,; както
и искове с правно основание член 49 от ЗЗД, член 74,ал.1 от ЗЧСИ във връзка
с член 441 от ГПК и член 53 от ЗЗД срещу същите посочени тридесет на брой
търговски дружества, всичките със седалище в град Добрич, и ответника Й. Ц. -
ЧСИ, с рег.№ … по регистъра на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд
за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени
вреди в размер на сумата от 87 138,44 лева (след частичното оттегляне за
горницата над тази сума до 95 571 ле-ва), съставляваща сбор от събраните от
неговото имущество като длъжник суми за разноски на дружествата – взискатели (такси
и възнаграждения за юрисконсулт) по всяко от образуваните общо пет на брой
изпълнителни дела № …..; № ……; № …..; № ….. и № …., ведно със законните лихви
от датата на предявяването на исковете,
при твърдения, че вредите са настъпили в резултат от съчетаните
противоправни действия на ответниците: злоупотреба от ответните търговски
дружества с правата им на принудително изпълнение и осъществяване на защитата им от ответника –
ЧСИ при допуснати нарушения на правилата за местна подсъдност по чл. 427 ГПК,
на правилото на член 456 от ГПК (и следваща недължимост на так-сата по т.11 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ), тъй като „ начислените суми за
разноски и такси в изпълнителния процес, надхвърлят многократно сумите по
изпълнителния лист ” .
Ответницата Й. Н. е оспорила пред ОС твърденията,
че сключените от нея цесии са нищожни на посочените от ищеца основания.
В решението на ОС Добрич се уважават частично
предявените искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД, а също и предявените искове за вреди
срещу 30-те търговски дружества. Искът по чл. 26, ал.1 ЗЗД е отхвърлен срещу
г-жа Н., прието е, че тя не е страна по исковете за вреди и са й присъдени разноски.
С молба по чл. 250 ГПК г-жа Н. е поискала
допълване на решението с произнасяне по исковете за вреди и по отношение на
нея. Молбата е оставена без разглеждане с обжалвания акт, тъй като г-жа Н. не е
страна по тези искове.
Съставът на ВАпС установи от материалите по
делото, че с уточнителни молби ищецът е уточнил претенциите си по чл. 49 ЗЗД,
като е заявил, че ги насочва само срещу дружествата, но не и срещу г-жа Н.,
намалил ги е по размер и това е отразено в доклада по делото. При положение, че
не е надлежна страна по тези претенции, г-жа Н. не е легитимирана да иска
допълване на решението в тази му част.
Действително, не е налице изричен
прекратителен диспозитив по отношение на г-жа Н.. Но това не е и необходимо,
тъй като претенциите срещу нея са уточнявани в производство по чл. 129 ГПК, в
което все още не е било ясно кои страни по кои претенции са ответници. След уточняване на исковете, те са били
докладвани, без г-жа Н. да е посочена като ответник. Техническите неточности в
изказа на ищеца в уточнителните молби не са аргумент за противното.
Следователно, обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Следва да бъдат присъдени исканите разноски
от насрещната страна в размер на 240 лв.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 857/11.09.2017 год. по гр.д. 671/2014 год. на ОС Добрич.
ОСЪЖДА
Й.Й.Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. – П. п.“ АД, гр. Варна, разноски за настоящото производство в
размер на 240 лв.
Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: