гр.Русе, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II – ри
граждански състав, в открито съдебно заседание на 28-ми май, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7129 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата А.О.Ю., чрез редовно
упълномощен процесуален представител твърди, че на 03.09.2016 г., М. Д. Д.,
управлявайки л.а. „Фолксваген“ Венто, с рег. № ... ВС, застрахован при
ответника "Застрахователна компания Лев Инс" АД, нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което причинил смъртта на С. Д. С./
наследодател на ищцата/ и освен това причинил и имуществени вреди на управлявания собствен автомобил на С.-„Фолксваген"Голф,
с рег. № .... РК.
Твърди че, за пътния инцидент е съставен КП за ПТП с пострадали лица №
1196/241/03.09.2016 г., а по случая е образувано ДП № 1772/2016 г., по описа на
ОД на МВР – Русе срещу виновния за ПТП водач – М. Д.. Към момента наказателното
производство било приключило с влязло в сила Решение № 20/07.02.2018 г.,
постановено по к.н.д. № 1174/2017 г. на ВКС, с което е потвърдено Решение № 274/29.09.2017 г., по
в.н.д.№ 296/2017 г., по описа на АС - Велико Търново, с което от своя страна е
изменена първоинстанционна Присъда № 18/29.05.2017 г., постановена по нохд №
302/2017 г. по описа на РОС.
С оглед обстоятелството, че ищцата била единствен наследник на починалия
при ПТП С. С., същата се явявала материално легитимирано лице да предяви
претенция за заплащане на имуществени вреди, нанесени на притежавания от нея
автомобил. В тази връзка отправила
претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди с молба с вх. № 9507/06.07.2018 г., по описа
на „ЗК Лев Инс" АД, по повод която е образувана щета №
0000-5000-18-101167. С посочената молба било отправено искане до застрахователя
негови служители да извършат оглед на МПС марка „Фолксваген", с цел да
бъде установено кои са увредените детайли, респективно на каква стойност
възлизат ремонтните дейности по процесния автомобил. С писмо с изх. №
7825/19.07.2018 г. ответното дружество
изискало представяне на документи, необходими за произнасяне по
образуваната преписка, които ищцата представила. Въпреки, че по преписката били приложени всички документи,
необходими за произнасяне по основателността на отправената претенция, към
настоящия момент все още не било налице окончателно произнасяне по нея.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 1274.00
лв., съгласно допуснато в о.с.з. на 30.04.2019г. увеличение на иска, частична
претенция от 2000.00 лв.-имуществени вреди, причинени на собствения й л.а.„Фолксваген"
Голф, с рег. № Р ... РК, в резултат на ПТП, причинено на 03.09.2016г. от М.Д.Д.
с МПС „Фолксваген“ Венто, с рег. № Р ... ВС на главен път I-2, за което е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателно заплащане.Претендира и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника"Застрахователна компания Лев
Инс" АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в
който счита предявения иск за
неоснователен. Не оспорва факта, че е налицевалидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ за л.а. „Фолксваген“ Венто, с рег. № ... ВС
за периода на процесното ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
От фактическа страна:
Съдът намира, че поделото са изцяло
установени механизмът на настъпване на ПТП, противоправността на поведението на
водача на застрахования при ответника автомобил и вината на този водач. С влязла
в сила Присъда № 18/29.05.2017 г., постановена по нохд № 302/2017 г., по описа
на РОС,изменена с потвърдено от ВКС Решение № 274/29.09.2017 г., по в.н.д.№
296/2017 г., по описа на АС - Велико Търново,подсъдимия Д., управлявал
застрахования при ответника л.а.Фолксваген“ Венто, с рег. № ... ВС, е признат
за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в на главен път I-2, управлявал посочения л.а. с концентрация на алкохол в кръвта-2.18
промила, причинил смърт на С.Д.С., който управлявал л.а. „Фолксваген"
Голф, с рег. № ... РК и средна телесна
повреда на други лица,поради което му е наложено наказание. От мотивите към посочената присъда се
установява, че Димитров е причинил имуществени вреди на л.а. „Фолксваген"
Голф, с рег. № Р .... РК,собствен и управляван от С..Съдът намира, че
механизмът на настъпване на ПТП, противоправността на поведението на виновния
водач и вината на същия са установени с влязла в сила присъда, която има
задължителна за гражданския съд сила по посочените въпроси съгласно чл.300 ГПК.
По делото липсва спор и че е налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „ГО“ за л.а. „Фолксваген“ Венто, с рег. № Р 6848 ВС за периода
на процесното ПТП, че ищцата е единствен наследник на починалия вследствие процесното
ПТП С.Д.С./вж.удостоверение за наследници-л.64/, че Ю. е отправила претенция до
застрахователя на виновния водач за изплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди с молба с вх. № 9507/06.07.2018 г., по описа на „ЗК Лев
Инс" АД, по повод която е образувана щета № 0000-5000-18-101167. Няма спор
и че ищцата е предоставила на ответника всички искани от него доказателства,
т.е. спазени са изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ.
Безспорно, ответникът не се е произнесъл по претенцията в срока по чл.496,
ал.1 КЗ.
Съдът намира, че механизма на настъпване на ПТП се установява и от
заключението на назначената автотехническа експертиза. От нея се установява, че
на 03.09.2016 г., около 04:00 часа, по път I-2, в посока гр.Разград, л.а.Фолксваген“
Венто, с рег. № Р ... ВС, с водач М.Д., навлиза в частта от пътя за насрещно
движение и предизвиква удар с движещия се насреща „Фолксваген" Голф, с
рег. № Р .. РК. Експертът е установил и
че разходите за възстановяване на л.а. Фолксваген" Голф от щетите,
получени в процесното ПТП възлизат на сумата от около 11000.00 лв., а средната
пазарна цена на автомобила е 1274.00 лв., т.е. е налице тотална щета.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, предвид неоспорването му
от страните и с оглед специалните знания на експерта.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 43 КЗ дава право на увредено при пътно- транспортно
произшествие лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди направо
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между водача и застраховател.
От представените по делото множество доказателства/ констативен протокол за
ПТП от 03.09.2016г., съдебни актове и т.н./ се установи по категоричен начин,
че М.Д.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата.
В резултат от противоправното деяние-нарушаване на правилата установени в
ЗДвП от водача на процесния л.а.Фолксваген“ Венто, с рег. № Р ... ВС са настъпили за ищцата/ в качеството й на
наследник на С./ имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от него, изразяващи се в тотална щета на процесния автомобил. Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние.
Съобразно това съдът намира, че е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, тъй като са налице имуществени вреди, причинени от
виновното и противоправно поведение на деликвента. Осъществяването на
елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически факт,
тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за
причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на застрахователният
риск по застраховка "Гражданска отговорност", каквато собственикът на
автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на
ответника.
Следва да се отбележи и че ищцата е спазила изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ.
В съдебната практика се приема, че действителната вреда към деня на
настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете суми – стойността
на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича от икономическата
обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са
ограничени до размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото
качество /пазарната стойност на автомобила/, т. е. ако стойността за
възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната стойност на автомобила,
е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата вещ с
нова от същото качество, вместо да бъдат влаган средства за възстановяването й.
Поради това и тази стойност определя действителните вреди на увреденото лице.
Дали увреденото лице ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване
на вредите чрез замяната на старата вещ с нова или не /както е в настоящия
казус/, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.
В конкретния казус от доказателствата по делото се установява, че е налице
тотална щета, доколкото стойността на ремонта надвишава многократно пазарната
стойност на л.а. Фолксваген" Голф, с рег. № Р ... РК, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на тоталната щета или сумата от 1274.00
лв., посочена в неоспорената от страните експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че справедливият размер на обезщетението за имуществени вреди е
1274.00 лв. Искът е предявен частично за сумата от 1274.00 лв., поради което
следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на
иска-23.10.2018г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за производството.Неоснователно е
възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
ищцата поради прекомерност, направено
от ответника. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300.00 лв. + 7 % за горницата над 1000.00 лв. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното по банков пътвъзнаграждение в размер
на 400.00 лв. с ДДС по
договор за правна защита и съдействие/л.137/. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по
чл. 36 ЗА. Този минимален размер в
случая е 319.18 лв. без ДДС.
Както бе посочено по-горе,
минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. е в размер
на 383.02 лв., с включен ДДС /319.18 лв. без ДДС/,
предвид разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. и липсата на спор, че
адвокатът на ищеца е регистриран по ЗДДС. Т.е., съдът приема, че не е налице прекомерност на заплатеното по банков
път адв.възнаграждение, предвид
проведените няколко с.з. и осъществената защита. С оглед изложеното, ответника
следва да заплати на ищцата сумата от 450.96 лв.-разноски за заплатени адв. възнаграждение
и д.т. В тежест на ответника е и заплатеното от БС възнаграждение на вещо лице
в размер на 200.00 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев
Инс" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. Черни
връх № 51 Д, представлявано от М. М.-Г. и П. В.Д. да заплати на А.О.Ю., ЕГН: ********** *** сумата от 1274.00 лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди, нанесени на л.а.„Фолксваген"
Голф, с рег. № Р ... РК,в резултат
на ПТП, настъпило на 03.09.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 450.96 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. Черни
връх № 51 Д, представлявано от М. С. М.-Г. и П.В.Д. да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 200.00 лв.
– заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Присъдените на ищцата суми следва да бъдат заплатени от ответника по
следната банкова сметка *** „Общинска банка“ АД: IBAN:***, с титуляр
Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: