Р Е Ш Е Н
И Е
№ 123
гр.Варна, 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№264/18г. по
описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.
Въззивна жалба, подадена
от Община Добрич против решение №69/11.04. 2018г., постановено по
гр.д.№412/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които Община Добрич е
осъдена да заплати на Г.М.М.: 1/ сумата от 15 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат
на падане на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на площад
„Свобода” в гр.Добрич, на 10м. от входа на магазин „ДМ”, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането - 17.01.2017г., до
окончателното плащане; 2/ сумата от 1 338 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди -заплатена и поставена метална остеосинтеза с
плака и заплатена потребителска такса за болничен престой, настъпили в
резултат на падането на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на
площад „Свобода” в гр.Добрич, на 10м. от входа на магазин „ДМ”, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното плащане; 3/ сумата от 1020 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, както и Община гр.Добрич е осъдена да заплати по
сметка на Добрички окръжен съд сумата от 653, 52 лв. държавна такса и сумата от
104, 17 лв. разходи за възнаграждение за вещо лице.Решението е постановено при
участието на „ЕФ Си Си България” ЕООД гр.София, привлеченото като трето
лице-помагач на страната на Община гр.Добрич.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против
Община Добрич искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемият
Г.М.М. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му
представител адв.В.З. отговор по въззивната жалба поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ДОС в обжалваната му от Община Добрич част
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена
от Г.М.М. чрез процесуалния му представител адв.М.Я. против решение
№69/11.04.2018г., постановено по гр.д. №412/17г. по описа на ДОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Г.М.М. *** иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени в резултат на падане на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен
участък на площад „Свобода” в гр.Добрич, на 10м. от входа на магазин „ДМ”, в
частта му за разликата над 15 000лв. до 30 000лв.; 2/ Г.М.М.
*** сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.Решението е постановено при
участието на „ЕФ Си Си България” ЕООД гр.София, привлеченото като трето
лице-помагач на страната на Община гр.Добрич.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният против
Община Добрич иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди бъде уважен и за разликата над 15 000лв. до 30 000лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Община Добрич, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност.
Третото лице помагач „ЕФ
Си Си България”ЕООД, гр.София, представлявано заедно от управителя Красимир
Тодоров Тодоров и прокуриста С.В.П.-Р., редовно уведомено, не е депозирало
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. не се представлява,
не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Г.М.М. излага, че на 17.01. 2017г., около 16, 30ч., вървял по площад
„Свобода”, в централната част на гр.Добрич.Няколко дни преди това валял сняг,
който не бил почистен.Поради ниските температури на целия площад имало
образуван дебел слой лед, без площада да бъде опесъчен или третиран с
луга.Почистено от сняг и лед било само непосредствено /на около метър/ пред
входовете на магазини.Предвид условията се движел много бавно и
предпазливо.Намирал се на разстояние от около 10 метра от вход на магазин,
когато се подхлъзнал на леда и паднал с цялата си тежест на лявата си
страна.При падането лявата част на бедрото му се ударила в парче лед и изпитал
непоносима болка.Бил откаран с линейка и приет в Спешно отделение при
„Многопрофилна болница за активно лечение гр.Добрич”АД.След преглед било
установено, че е получил субтрохантерна фрактура на лява бедрена кост.Същия ден
бил преведен в ортопедично отделение с оглед необходимостта от извършване на
оперативна интервенция посредством поставяне на „DHS плака” с 12 отвора и 12 кортикални
винта.Непосредствено след операцията се почувствал много зле, наложило се да
бъде прегледан от кардиолог и да му бъде извършено кръвопре -ливане.За престоя
си в болничното заведение и за закупуването на метална остеосинтеза с плака
заплатил 1 338лв.След двуседмичен престой бил изписан за домашно
лечение.Вследствие получената травма търпял и понастоящем търпи както физически
болки и страдания, така и всекидневни неудобства от битов характер.След
изписването си няколко месеца бил обездвижен на легло.Разчитал изцяло на
помощта на близките си.Въпреки приема на обезболяващи изпитвал силни болки, не
можел да спи, загубил апетита си.Бавният и мъчителен възстановителен процес се
отразил сериозно на психическото му състояние.Сринал се емоционално, станал
изнервен, раздразнителен, потиснат, вкл. предвид пълната физическа зависимост
от помощта на близките му, както и предвид невъзможността да работи, за да се
издържа.Въпреки проведеното лечение и рехабилитационна програма и понастоящем
не се е възстановил от получената травма, все още има болки в левия долен
крайник, не може да стъпва на него, използва патерици. Твърди, че търпените от
него горепосочени неимуществени и имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от виновното бездействие на служители и/ или работници на ответника
Община Добрич или друг изпълнител, на когото ответникът е възложил извършването
на снегопочистването и опесъчаването на територията на общината през зимния
сезон 2016/2017г.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 30 000лв., пред - ставляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - физически и психични болки и страдания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2017г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1 338лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди/заплатена потребител -ска такса за болничен
престой и заплащане на метална остеосинтеза с плака/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът Община Добрич
в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че в изпълнение на задължението си по чл.11, ал.1 от ЗОС
да стопанисва и управлява в интерес на населението в общината териториите
публична общинска собственост/каквито са общинските площади, като имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени интереси/, като възложител е
сключил, след проведена обществена поръчка, с „А.С.А. България” ЕООД като
изпълнител договор №ДОП-189/11.11.2015г. с предмет „Зимно почист -ване на улици
и булеварди, тротоари и пешеходни зони на територията на Община
гр.Добрич”.Извършената от изпълнителя дейност по договора през м.01.2017г.
/чието изпълнение е контролирано от квалифициран и опитен персонал на
възложителя/, е прието с нарочен протокол като извършено качествено и в
срок.Предвид горното се поддържа, че ответникът е изпълнил вмененото му
задължение по чл.11, ал.1 от ЗОС, с оглед което и не би могло да се приема, че
търпените от ищеца вреди са следствие от виновното бездействие на служители и/или
работници на ответника или друг изпълнител, на когото ответникът е възложил
извършването на снегопочистването и опесъчаването на територията на общината.В
условие на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е в
изключително завишен размер, несъобразен с действително търпените вреди, както
и, че ищецът с поведението си - несъобразяване със зимната обстановка,
непредприемане на най-безопасния за него преход в сумрачната част от
денонощието, стъпване на криво, краткотрайна разсеяност, евентуално моментно
прилошаване и загуба на кондиция поради здравословни причини, както и
използване на неподходящи за сезона обувки е допринесъл за настъпването на
вредите.
По искане на ответника,
направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано като трето лице
помагач на негова страна дружеството „Еф Си Си България” ЕООД, гр.София/с
наименование до 06.02.2017г. „А.С.А. България” ЕООД/.
Третото лице помагач„Еф
Си Си България” ЕООД, редовно уведомено, не е изразило становище по исковете.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с
пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от представената по делото медицинска документация се установява,
че на 17.01.2017г. в 16, 45ч. часа въззиваемият е бил приет в Спешно отделение
при „Многопрофилна болница за активно лечение гр. Добрич”АД, докаран в
болницата с линейка от екип на това отделение, с оплаквания за болки в ТБС и
ляво бедро след падане и поставена диагноза закрита субтро- хантерна фрактура
на лява бедрена кост.На 19.01.2017г. е проведена оперативна интервенция за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.Изписан е на 27.01.2017г.От
показанията на свидетелите П.К. и Т.К./на последния ценени при условията на
чл.172 от ГПК/свидетелят е баща на приятелката на въззиваемия/, но и като
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/, ценени
като вътрешно непротиворечиви и базирани на непос -редствени възприятия, се
установява, че на 17.01.2017г., следобед, когато започнало да става сумрачно,
двамата са го видели да лежи на земята в пешеходната зона в центъра на града,
неподвижно в безпомощно състояние, с усукан крак, паднал до купчини сняг и
лед.От началото на 2017г. валяло често сняг, разтопявал се малко, после валяло
отново, образувал се много лед, имало големи купчини сняг и лед, вкл. линейката
не могла да стигне до него заради тях и трябвало свидетелят и шофьорът на
линейката да го носят до нея над 10 метра.Показанията на свидетелката относно
честотата на снеговалежите кореспондират с посоченото в изготвената справка от
НИМХ, Филиал Варна, Хидрометеорологична обсерватория Добрич от 14.02.2017,
съгласно която в района на гр.Добрич е имало снеговалежи на 05, 06, 07, 08, 09,
10, 11, 12, 16, 17 януари 2017г. /така и впоследствие на 18, 19, 22, 25 и 26
януари 2017г./.
Горните писмени и гласни
доказателства установяват факта, че въззиваемият е получил счупване на левия
крак в резултат от падане върху лед в пешеходната зона в центъра на
гр.Добрич/площад „Свобода” - свидетелите еднозначно сочат големите обществени
сгради, които се намират около този площад/.Въззивникът не е оспорвал пред
първоинстанционния съд, че теренът, на който е паднал въззиваемият, съставлява
общинска собственост.Такива оспорвания са въведени за първи път във въззивната
жалба с твърдения, че този факт не може да се установи, без да бъде представен
АОб/публична/С, извлечение от регулационния план на града, съответно и да се изслуша
заключение на вещо лице.Площад „Свобода” в гр. Добрич е собственост на
въззивника по силата на закона съгласно разпоредбите на §7, ал.1, т.4 от ПЗР на
ЗМСМА, вр. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС.За площадите, като вид линеен обект на
техническата инфраструктура, не се съставят актове за общинска собственост,
съгласно нормата на чл.56, ал.2 от ЗОС, освен ако в специален закон е
предвидено друго.В случая не е налице такова специално предвиждане, но дори и
да беше, то видно от нормата на чл.5, ал.3 от ЗОС актът няма правопораждащо
действие.Нормата на чл.11 от ЗОС задължава въззивника да управлява имотите
общинска собственост в интерес на населението и с грижата на добър стопанин.В
изпълнение на това си задължение въззивникът е сключил с третото лице помагач
след проведена процедура по ЗОП договор на 11.11.2015г. с предмет „Зимно
почистване на улици и булеварди, тротоари и пешеходни зони на територията на
община гр.Добрич” за зимните периоди 01.11.2015г.-31.03.2016г. и
01.11.2016г.-31. 03.2017г.Според клаузите в договора, освен механизираното
почистване на улици и булеварди /с посочени наименования, с определени такива
за интензивно зимно почистване /където попадат и пешеходни зони/ и останалите
обобщени в четири района с улици от първи и втори приоритет/ със специализирана
техника, се предвижда и ръчното обработване на тротоари, подлези, надлези,
спирки и други места за обществено ползване чрез разпръскване на смеси, както и
ръчното почистване от сняг и стъргане на утъпкан сняг и лед.Според представения
протокол за извършена работа по договора за м.01.2017г., подписан от
представители на страните по него, на 16 и 17.01.2017г. са извършвани дейности
по снегоринене и осоляване със специализирана техника, като към 17.01.2017г. не
са почистени от сняг и обработени със солни смеси изброените 12 улици, включени
съответно част в графика за интензивно зимно почистване и останалите в графика
на улиците с първи приоритет, между които не попада територията, на която е
паднал въззивае - мият.Горното обстоятелство не може само по себе си да
установи, че изпълнителят по договора е извършил почистване на всички останали
територии, вкл. пешеход -ните зони, което съгласно останалите събрани по делото
доказателства не е било извършено за площад „Свобода”, на мястото, където е
настъпило падането при наличните купчини лед и сняг.Предвид гореустановеното
съдът приема, че е налице виновно неизпълнение/бездействие/ от страна на
служители на въззивника, съответно на изпълнителя, на когото той е възложил
извършването на снегопочистването на територията на гр.Добрич, да се осигури
ползването на вещ общинска собственост, предназначена за масово обществено
ползване, по безопасен за населението начин.Бездействието на служителите на
въззивника, съответно на лицата, на които той е възложил извършването на
посочената дейност, е причината, довела до падането на въззиваемия и получаване
на установените травматични увреждания.Не се установиха в производството
твърденията на въззивника, чиято е доказателствената тежест за тези
обстоятелства, че въззиваемият с поведението си, а именно несъобразяване със
зимната обстановка, непредприемане на най -безопасния за него преход в
сумрачната част от денонощието, стъпване на криво, краткотрайна разсеяност,
евентуално моментно прилошаване и загуба на кондиция поради здравословни
причини, използване на неподходящи за сезона обувки, е допринесъл за настъпване
на вредите.Движението по централен градски площад в 16, 30ч. не би могло да се
възприеме като несъобразяване със зимната обстановка и непредприемане на
най-безопасния преход.Не се установи въззиваемият да е бил с неподходящи за
сезона дрехи и обувки или във влошено здравословно състояние, вкл. заболяване
на опорно-двигателния апарат, водещо до загуба на кондиция.Съгласно
представената етапна епикриза от 01.02.2018г., изготвена от личния му лекар,
същият не е имал посещения при него в периода 01.01.2014г.-01.01.2017г. и не му
е провеждано лечение.В съставения преди извършване на операцията от
19.01.2017г. лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, съдържащ
29 въпроса, изготвен с цел да се прецени анестезиологичния риск, е отбелязано,
че пациентът е имал заболяване на опорно-двигателния апарат и е боледувал от
инфекциозно заболяване.Според обясненията след въпроси по реда на чл.143 от ГПК
в първото по делото о.с.з., при деклариране на данните в цитирания протокол
въззиваемият е споделил на зададения му въпрос, че е имал стара контузия на
коляното/същият е бивш футболист/ с давност от около 7-8 години преди
инцидента, за която към датата на инцидента не е имал оплаквания. Наличието на
травма на коляното отпреди 7-8 години, без ангажирани други доказателства в
тази насока и без данни за провеждано лечение при личния лекар за такова
заболяване, не може да установи, че към 17.01.2017г. въззиваемият е бил във
влошено здравословно състояние, водещо до загуба на кондиция, довело до
нестабилна походка, а последната съпричинила падането върху
леда.
По изложените
съображения съдът приема, че понесените въззиваемия вреди поради счупването на
бедрената кост на левия му крак са следствие от виновното /презумпцията не е
опровергана, като формата на вината е непредпазливост/ противоправно
бездействие - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение от страна на лицата, на които въззивникът е възложил работата по
зимното почистване на улици, булеварди, тротоари и пешеходни зони на
територията на община гр.Добрич.С оглед установяване елементите на фактическия
състав, предвиден в нормата на чл.49 от ЗЗД, следва да бъде ангажи - рана гаранционно-обезпечителната
отговорност на въззивника за обезщетяване на причинените неимуществени и
имуществени вреди.
Съгласно нормата на
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Както е посочено в ППВС №4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извър -шено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Съгласно показанията на
св.Т.К. първите 7-9 дена след операцията въззиваемият не можел да става от
леглото, изпитвал силни болки.После ставал, но винаги с чужда помощ/обслужвали
го свидетелят и дъщеря му/.Забранили му да стъпва на крака си през първите три
месеца.До деветия месец ходел с проходилка и патерици.Сега почти винаги, когато
излиза от дома си, ползва бастун.Чувства се несигурен и продължава да изпитва
болки.Докато бил в болницата, идвал рехабилитатор, после сам правел след
шестия, седмия месец/от тогава можел/ ежедневно упражненията, които лекуващият
лекар му препоръчал.Станал раздразнителен и депресиран от това, че е обездвижен
и зависим от чужда помощ.
Съгласно заключението на
в.л. д-р М.Ж. от 03.01.2018г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 12.03.2018г.
полученото от въззиваемия множествено счупване в горния край на лявата бедрена
кост с дислокация/разместване/ на фрагментите може да настъпи по твърдяния от
него начин/подхлъзване и падане върху лед/. Обичайната продължителност на
възстановяването/костното зарастване/ е шест месеца като в първите четири не се
натоварва крайника/т.е. придвижването е с патерици/.Обичайното възстановяване
на работоспособността е за около 8-10 месеца.При извършения от в.л. медицински
преглед на въззиваемия е установено, че мускулатурата на левия долен крайник е
с хипотрофия, предимно в бедрената област, ограничени са движения в лявата
тазобедрена става за сметка на рота -цията, лявата колянна става е с ограничено
сгъване до около 95 градуса, походката е самостоятелна, накуцваща, без помощни
средства.Възстановяването в костната структура е приключило.Ограничените
движения на тазобедрената и колянната става са във връзка както с
продължителното ненатоварване, така и с посттравматичните изменения. Не се
налага допълнителна хирургична намеса, а провеждане на активна рехабилитация и
санаториално лечение.Пълно излекуване би могло да настъпи до след не по-малко
от 5-6 месеца/при преглед м.12.2017г./.Хипотрофия се получава при такива
травми, но е в различна степен при различните случаи.При въззиваемият е забавен
възстановителният процес.
Съобразявайки
продължителността/сравнително голям период/ и интензитета на търпените
физически болки и страдания/много висок/, наложени от вида на травматичното
увреждане - множествено счупване с дислокация на фрагментите, периодът на
възстановителния процес - над 1 година, в началната част на който въззиваемият
е бил изцяло обездвижен на легло, зависим от чужда помощ, след което в
продължение на месеци предвижващ се с патерици и търпящ обичайните за това състояние
значителни неудобства със сериозни ограничения в бита, ограничените и към края
на едната година от счупването движения в тазобедрената и колянната става на
левия крак, налагащи ползването на бастун към м.12.2017г., негативното
отражение, което е дало увреждането и търпените физически болки върху
психичното му състояние/изпадане в депресивни състояния/, съдът приема, че
обезщетението, което да възмезди същите, следва да се определи в размер от
15 000лв.Размерът е наложен и от обстоятелството, че травматичното
увреждане не е довело до трайна увреда на счупения крайник, съответно
невъзможност да се възстановят функциите му и доживотно осакатяване.Видно от
неоспореното заклю -чение на СМЕ пълното възстановяване на крайника е възможно
при провеждане от страна на въззиваемия на необходимата активна рехабилитация
/така щото да се възстанови обема на мускулните влакна, което е възвратим
процес/ и санаториално лечение в период от няколко месеца.Възможност за
получаване на посттравматична артроза в съседните на счупването ставите е,
както е посочено от в.л. в цитираната СМЕ и обясненията му в о.с.з., единствено
теоретична, като би могла да се появи на по-късен етап.Понастоящем, обаче не е
налице.Трайни негативни последици за психичното състояние на въззиваемия също не
се установени в производството.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск за присъждане обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размера от 15 000лв., в който следва
да бъде уважен, съответно следва да бъде отхвърлен за разликата над
15 000лв. до 30 000лв.Върху главницата от 15 000лв. следва да
бъде присъде -на законна лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане-чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Претендира се и присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 338лв. в
следствие заплащане на такса за болничен престой и заплащане на поставено при
операцията от 19.01.2017г. в крака на въззиваемия Г. М. медицинско изделие.От
представените фактури и фискални бонове, издадени от „МБАЛ-Добрич”АД, се
установява, че Г.М. е заплатил на 19.01.2017г. сумата от 1 280лв. за
медицинското изделие и на 27.01.2017г. сумата от 58лв. за болничен престой за
10 дни.Заплащането на всяка от сумите е наложено от претърпяното физическо
увреждане, довело до необходимост от престой в болнично заведение и до
поставяне на медицинско изделие в крака на въззиваемия, така щото да може да се
намести и зарасне костта.Претърпените имуществени вреди, стоящи в пряка
причинно-следствена връзка с виновното бездействие на лицата, на които
въззивникът е възложил работата по зимното почистване на улици, булеварди,
тротоари и пешеходни зони на територията на община гр.Добрич, следва да бъде
обезщетени в посочения размер, ведно с присъждане на законна лихва така, както
е претендирана - от датата на исковата молба - 01.09.2017г. до окончателното
изплащане.
Предвид съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Всяка от страните
претендира присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция.Искането
на ищеца е основателно съразмерно с основателната част от исковите претенции, а
на ответника съразмерно с неоснователната част от тях.Г.М. е представил доказателства
за направени разноски в размер на 2 400лв./с включен ДДС/, представляващи
адв.възнаграждение, с представени доказателства за действителното им
заплащане.Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.Съобразно материалния интерес по делото - 31 338лв.
минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС
възнаграждение без включен ДДС възлиза на 1 470, 14лв. и съответно с
включен, т.к. адв.дружество е регистрирано по ЗДДС, на 1 764, 17лв.Делото
не се отличава с висока фактическа и правна сложност, предвид което съдът
приема, че възражението е основателно.Възнаграждението следва да се редуцира до
размера 2 000лв./с включен ДДС/.От това възнаграждение, съразмерно с
основателната част от исковите претенции/16 338лв./ следва да се присъди сумата
от 1 042лв.Община Добрич претендира разноски, включващи заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.Държавната такса не следва да се
присъжда, т.к. разноската касае неоснователната въззивна жалба на Община
Добрич.От юрисконсултското възнаграждение в общ размер от 450лв./чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.2, вр. ал.1 от НЗПП/ съразмерно с
неоснователната част от исковете следва да се присъди сумата от 215лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№69/11.04.2018г., постановено по гр.д.№412/17г. по описа на ДОС, гр.о.
ОСЪЖДА Община Добрич да
заплати на Г.М.М., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1042лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН
**********, адрес ***, да заплати на Община Добрич сумата от 215лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Решението е постановено
при участието на „ЕФ Си Си България”ЕООД гр. София като трето лице-помагач на
страната на Община гр.Добрич.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: