№ 137
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Вера Чочкова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Д. Е. Х. срещу присъда от
22.03.2022г.,постановена по нохд № 60/20г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил,с която
подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.214 ал.2 т.2
вр.чл.213а ал.3 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК за това ,че в периода 01.03.2016г. до 13.05.2016г. в
гр.*** в условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна
облага/пари и вещи/ е принудил М. Х. А. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно
на волята й-да се разпореди със сумата от 23 611.27 лв. и вещи на обща стойност 1695.71лв.
и с това й причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 25 306.98лв. като
изнудването е при условията на чл.213а ал.3 т.2 от НК,поради което го е осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от шест години,което да изтърпи при първоначален общ
режим,глоба в размер на 6 000лв. и конфискация на 1/3 от имуществото на
подсъдимия,подробно описано.Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и
оправдан по част от обвинението за извършени на 23.02.2016г. и на 24.02.2016г.
деяния,включени в обхвата на продължаваното престъпление като е коригиран и размера на
имуществените вреди.Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия,който е
осъден да заплати на М. А.,действаща лично и със съгласието на попечителя си сумата от
25 306.98лв.,представляващи обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди.В
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и ДТ.
С жалбата на подсъдимия се оспорва правилността на първоинстнационния съдебен
акт като се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалните
правила,необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания.
1
В съдебно заседание, представителят на СГП счита, че атакуваният съдебен акт е
правилен ,поради което моли да бъде потвърден.
Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца пледира за потвърждаване
на атакуваната присъда.
Защитникът на подсъдимия,поддържа жалбата си и изложените в нея доводи..Моли
присъдата на СРС да бъде отменена като неправилна ,като вместо нея да бъде постановен
съдебен акт ,с който подсъдимият да бъде оправдан.Посочва ,че действията на подсъдимия
не са субсумират под признаците на престъплението по чл.214а от НК,тъй като не се
установява Х. да е упражнил насилие върху А..Алтернативно се релевира искане за
намаляване на размера на наложеното наказание.
Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Делото се разглежда за втори път пред въззивната инстанция.Във връзка с изпълнение
на указанията ,дадени с отменително решение на ВКС от 17.07.2024г.настоящият съдебен
състав назначи повторна СПЕ на частната обвинителка А. и допусна повторния й разпит
пред въззивния съд.След приобщаването на заключението на вещите лица и показанията на
А. към доказателствената маса по делото,въззивният съд не намери основания да ревизира
възприета от първия съд фактология,която е изяснена съобразно точния смисъл на
доказателствата ,без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно
тълкуване.Първоинстнационната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, според която:
Подсъдимият Д. Е. Х. е роден на ********г. и е неосъждан. Същият живее в къща,
намираща се на ул.“***“ / „***“/ № **, ет.*, в гр.***. Видно от медицинска документация -
л.253 и следващи от нохд 60/2020г., същият страда от заболяване вследствие на претърпяно
счупване на гръбнака. С решение на ТЕЛК от 11.09.2017г. му е призната с 50% трайно
намалена работоспособност.
На 11.09.2012г. подсъдимият сключил „ОББ“ АД договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение - л.26 от т.1\/ на ДП, по силата на който получил
сумата от 3968лв, която следвало да погасява с равни месечни вноски от по 54.21лв.
Пострадалата М. Х. А. е родена на ********г. и живее в гр.***. От 1983г. същата
страда от шизоафективна психоза с непрекъснато протичане и устойчив личностов дефицит.
Първоначално заболяването е овладявано амбулаторно от близките, но през 2003 и 2011г. А.
била настанявана в Психиатрично отделение на МБАЛ гр.Кюстендил. Към м.февруари
2016г. заболяването на А. налагало редовен прием на предписаните й лекарства.
С решение на ТЕЛК / л.ЗО от т.1 на ДП/ на А. била опредЕ. 80% трайно намалена
работоспособност и същата получавала инвалидна пенсия, която била превеждана по нейна
банкова сметка в Банка „Уникредит Булбанк“.
Към началото на 2016г. по тази сметка А. получавала и други суми - обезщетение за
отглеждане на дете, интеграционни добавки за хора с увреждания, обезщетение за
2
безработица. Освен това, към м.февруари 2016г. свидетелката имала открити сметки в евро в
три банки - „Токуда Банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Централна кооперативна
банка / ЦКБ/“ АД. Към 01.02.2016г. салдото по тези сметки в евро било, както следва :
По сметка в „Токуда Банк“ АД наличността била от 2300 евро;
По 3 сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с № **********, ********** и
********** наличността била съответно от 10 981 евро, от 1586 евро и от 0 евро;
По сметка в „Централна кооперативна банка / ЦКБ/“ АД наличността била от 0 евро.
С влязло в сила на 25.01.2017г. решение на ОС Кюстендил по гр.д.140/2016г. / л.308
от т.Ш на ДП/ М. А. била поставена под ограничено запрещение. Въз основа на съдебното
решение, със свое такова от 02.03.2017г. ОНП при Община Кюстендил назначил за
попечител и заместник попечител на пострадалата съответно св.В. А. и св.Е. К., двете от
гр.Кюстендил. След образуването на нохд 60/2020г. по описа на ОС Кюстендил, заедно с А.
в качеството й на пострадала, а впоследствие и като частен обвинител и граждански ищец, е
призовавана и нейния попечител В. А.. На 19.01.2021 г., в хода на производството по делото
от страна на ОНП при Община Кюстендил са назначени нови попечител и заместник -
попечител, съответно И. П. и И. П. / л.164 от нохд/.
На 23.09.2004г. от фактическото съжителство между М. А. и св.Б. Д. се родила
дъщеря - св.Е. Д.. А. и Д. живеели заедно с детето в апартамента на жената, намиращ се в
бл.ЗЗ на ул.“***“ № *** в гр.***. След няколко години двамата се разделили и Д. напуснал
жилището. Към м.февруари 2016г. детето живеело в апартамента заедно с майка си.
През периода 2007 - 29.05.2015г. св.М. А. работила като сервитьор в заведение
„Шишманица“, собственост на св.Е. К.. След напускането си, А. често посещавала
заведението като клиент, тъй като познавала много добре собственика и персонала.
На 22.02.2016г. сутринта А. срещнала в района на пазара в гр.*** подсъдимия Д. Х.,
когото познавала от работата си като сервитьор в „Шишманица“. Подсъдимият я помолил да
му купи кутия цигари, като свидетелката се съгласила. По - късно през деня двамата отново
се срещнали, докато А. преминавала покрай магазин „Дарис“, намиращ се на ул.“Цар
Освободител“. Казала му че отива да обядва в „Шишманица“ и Х. тръгнал заедно с нея. В
заведението влезли заедно, но подсъдимият излязъл с обяснението, че ще се върне след
малко. А. си поръчала пържола и докато я обслужат, Х. се върнал, като носил със себе си
бутилка с вода и парче баница. Дал баницата на свидетелката, която помислила че я черпи за
това, че му е купила цигари. След като поръчаната пържола била сервирана, А. я дала на
подсъдимия.
След известно време двамата излезли от заведението и подсъдимият предложил да я
заведе до един от балнеосанаториумите в града, известен като „Миньорския дом“. Там я
запознал с една от настанените пациенти и тримата се уговорили вечерта да се съберат
отново в нейната стая, като А. закупи преди това храна и напитки.
Около 17.00ч. А. и Х. отишли пред едно от училищата в града, известно като 111-то
основно училище, за да вземат дъщерята на свидетелката - св.Е. Д.. Когато детето излязло от
училището, тримата отишли в магазин „Кауфланд“, където подсъдимият избрал храна и
напитки, платени на касата от А.. Подсъдимият и дъщерята на А. отишли с покупките в
балнеосанаториума, а свидетелката се върнала в училището, за да присъства на родителска
среща.
След като срещата приключила, св.А. също отишла в балнеосанаториума, където
3
изпила известно количество алкохол. По - късно вечерта двамата и детето отишли с
таксиметров автомобил в къща в града, където имало познати на подсъдимия, които пиели
алкохол. Постояли известно време, докато на детето му се приспало. Напуснали компанията
и тримата отишли пеш до апартамента на А.. Детето легнало да спи в стаята си, а А. и
подсъдимият - в хола.
На следващата сутрин Е. Д. отишла на училище, като преди това заявила на майка си,
че вечерта ще спи при своя баща - св.Б. Д.. Х. и А. отишли в къщата на подсъдимия,
намираща се на ул.“***“ № ** в града. Х. предложил на свидетелката да я заведе на разходка
в планина Осогово, като й казал да остави дамската си чанта в жилището. А. го послушала,
като взела от чантата само парите си. Освен паричната сума, в чантата, си А. държала
фотоапарат „Канон“, лична карта, дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД,
мобилен телефон и ключовете от апартамента.
До хижа „Три буки“ двамата отишли с таксиметров автомобил, като А. заплатила
превоза. Разходили се по пътя към хижа „Иглика“, като подсъдимият й предложил тази
вечер да преспи в неговото жилище. Предложил също да й помогне за ремонт на битова
техника и на апартамента. В района на втората хижа подсъдимият поръчал по телефона
таксиметров автомобил, като предварително поискал от свидетелката пари за превоза.
Автомобилът ги оставил пред къщата на подсъдимия и двамата влезли в къщата.
Оттам Х. взел използван компютър, като обяснил на жената че иска да го подари на дъщеря
й. С таксиметров автомобил отишли отново до апартамента на А., като взели компютъра.
В апартамента си свидетелката дала на подсъдимия 1 000 лв, които била приготвила
за ремонт на хладилника и на входната врата на жилището.
На следващия ден - 24.02.2016г., Х. завел А. до гр.Благоевград с таксиметров
автомобил, управляван от негов познат. По - късно през деня се върнали обратно в
Кюстендил със служебен автомобил на Митница Югозападна, като подсъдимият обяснил, че
това са негови колеги. В града се върнали по тъмно и отишли в къщата на подсъдимия,
където Х. напълнил две големи пътни чанти със свои дрехи. Обяснил, че трябва да бъдат
изпрани в жилището на А., тъй като неговата пералня е развалена. Отишли в апартамента на
свидетелката и там А. пуснала пералнята с дрехите на подсъдимия.
Докато чакали изпирането да приключи, подсъдимият казал на св.А. да намери две
големи пътни чанти и да ги напълни с неща за ежедневно ползване, тъй като ще се премести
да живее в неговата къща и в скоро време няма да се връща в апартамента. Свидетелката го
послушала, извадила две чанти и започнала да ги пълни със свои вещи. Същевременно, Х.
започнал да пълни своите две чанти с вещи на А. - 8 бр. класьори, в които жената
съхранявала свои и на дъщеря си документи / медицинска документация, банкови
извлечения, нотариални актове, гаранционни карти и др./, както и битова техника -
фотоапарат „Олимпус“, ДВД „Кроун“, декодер „Стронг“, тостер „Фригор“ и пречиствателна
кана за вода. Заедно с ДВД плеъра, взел и ДВД дискове, някои от които били на Д..
Около полунощ пералнята приключила и подсъдимият прострял дрехите си. Двамата
с А. взели пълните чанти и напуснали жилището, като Х. го заключил и прибрал ключовете
от апартамента в себе си. Двамата отишли с чантите в къщата на подсъдимия и прекарали
нощта там.
След като класьорите с документите на А. били пренесени в дома на подсъдимия, Х.
се запознал с финансовото състояние на пострадалата, наличностите по банковите й сметки
и решил да присвои притежавани от нея парични суми, скъпоценности и други вещи. За
4
целта, в следващите няколко месеци - до края на м.май 2016г., през което време жената
живяла в неговото жилище, подсъдимият осъществил по отношение на М. А. поредица от
действия, имащи за цел да подчинят волята й на неговите желания - напълно ограничил
контактите й с нейните близки и приятели, не й давал да пие предписаните й лекарства,
прибрал у себе си нейните лична карта, мобилен телефон и ключове от апартамент, държал я
заключена в жилището си, когато излизал навън по работа, упражнявал психическо и
физическо насилие, като отправял заплахи по отношение на нея и нейната дъщеря, удрял я,
отрязал косата й за наказание и др.
На 25.02.2016г.сутринта, подсъдимият Х. отвел А. в офис на „Виваком“ и обяснил на
служителя, че свидетелката е изгубила телефона си и иска да й предложат нов със СИМ
карта. След изготвянето на документите, А. ги подписала и получила нов мобилен телефон.
Старият й останал у подсъдимия, който продължил да го ползва. След като се върнали в
къщата на подсъдимия, в жилището дошъл негов познат от ромски произход. Х. го
представил на А. като лекар, като заявил че е довел човек да я лекува, включително и от
болки в гърба, от които жената се оплаквала. Новодошлият й дал бяло хапче като обяснил,
че трябва да го сложи в устата и да го смуче. От хапчето А. се почувствала замаяна и
започнало да й се гади.
На следващата сутрин подсъдимият Х. излязъл от къщата и взел А. със себе си, като
й обяснил, че ще я води в офиси на „ОББ“ и на „Пощенска банка“, за да си обслужи
кредитите. Вечерта на същия ден двамата отишли в заведение за дюнери, намиращо се в
близост до магазин „Малкия принц“, тъй като А. имала уговорка с дъщеря си да се видят.
Детето дошло на срещата, но А. се чувствала зле и неадекватна. Момичето поискало да се
приберат в апартамента на майка й и тримата отишли при блока на ул.“Цар Освободител“.
Подсъдимият заявил, че ключовете от апартамента не са в него, но със сензорния чип на
дъщеря си А. отворила входната врата на блока и тримата влезли вътре. Жената отново се
почувствала зле и излязла отвън, като седнала на пейка пред входа. След малко станала и
започнала да се разхожда безцелно из улиците на града.
Подсъдимият и св.Д. също излезли отвън и след като не намерили А., отишли в
къщата на подсъдимия. Там Х. отвел момичето в хола и го оставил да гледа ДВД диск.
След известно време М. А. се опомнила и отишла при къщата на подсъдимия.
Забелязала, че прозорците на жилището светят и позвънила. Подсъдимият отворил и след
като свидетелката влязла в кухнята, Х. я ударил по главата. А. започнала да плаче, а от
раната потекла кръв. След малко се осъзнала ,че седи на пода, а подсъдимият слага лед на
раната.
На 27.02.2016г. сутринта подсъдимият събудил А. и й обяснил, че двамата ще ходят
на пазар, а Д. през това време трябва да стои сама и да гледа телевизия. Х. и А. отишли до
магазин „Фантастико“, а след като се върнали обратно в къщата, подсъдимият изгонил Е. Д.,
като не й дал да вземе ученическата си чанта. Момичето започнало да плаче, заявило на Х.,
че ще си плати за всичко и напуснало къщата. А. не се опитала да се противопостави на
подсъдимия.
След като детето си тръгнало, подсъдимият поискал от свидетелката да му каже ПИН
кода на дебитната си карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД. След като А. отвърнала,
че не го помни, Х. започнал да я удря и да я рита. Жената се сетила, че е записала ПИН кода
в паметта на стария си мобилен телефон и го съобщила на подсъдимия. Същият ден Х. я
заплашил, че ако му се противопоставя, ще убие първо дъщеря й и после нея.
5
На следващият ден - 28.02.2016г., в къщата на Х. дошъл негов познат и в хола
започнал да диктува на А. жалба до полицейското управление. В жалбата, която
пострадалата написала под диктовката на мъжа, се твърдяло че е изгубила ключовете от
апартамента си. Към този момент А. знаела, че това не отговаря на истината, както и че тези
ключове са у подсъдимия. След написването на жалбата, Х. я съпроводил до сградата на ОД
МВР Кюстендил, като стоял заедно с нея при подаването на документа.
На 01.03.2016г. А. отишла в аптека, за да купи по рецептурна книжка предписаните й
лекарства, като подсъдимият бил заедно с нея. След като излязла от аптеката, Х. издърпал
лекарствата от ръцете на жената и ги изхвърлил в кофа за боклук.
За последно А. била пила от хапчетата си на 22.02.2016г. сутринта, преди да срещне
подсъдимия.
След като се върнали в къщата, Х. казал на А., че иска да я заведе в гр.Куманово и
трябва да се нагласи, като облече хубави дрехи и си сложи златни накити. Допълнил, че
трябва да отидат до апартамента на А., за да си вземе дрехи и накити. Взел двете си чанти за
багаж, като и тези на А. и двамата отишли в апартамента на жената. Подсъдимият отключил
жилището с ключовете на А., които държал у себе си, и двамата влезли вътре. Жената
извадила найлонова торбичка, в която държала златни накити, правени по поръчка от 14-
каратово злато : 4 пръстени с общо тегло от 16гр., пръстен с жълт камък с тегло от 4.5 гр.,
пръстен под формата на осморка с тегло от 2.8 гр., три златни халки с общо тегло от 3.8 гр. и
кръстче с тегло от 3.5гр. В торбичката имало и монети на Царство България от 1912г. с лика
на Цар Фердинанд.
След като А. извадила торбичката, подсъдимият веднага я взел и прибрал у себе си.
Започнал да пълни чантите с вещи от апартамента, а през това време пострадалата също
започнала да слага в своите чанти дрехи и обувки, с които да се облече за пътуването до
Северна Македония.
След излизането от апартамента, подсъдимият Х. заключил и отново прибрал у себе
си ключовете. На площадката пред жилището ги срещнала св.М. П., която живеела в същия
блок. През този период от време П.а на няколко пъти виждала Х. и А. да идват в жилището и
да изнасят багаж, а понякога подсъдимият идвал и сам.
Х. и А. отнесли чантите в къщата на подсъдимия, където жената се преоблякла.
Златните накити останали у подсъдимия и А. повече не ги видяла. По - късно двамата
отишли до гр.Куманово с лек автомобил и още същия ден се върнали обратно.
От класьорите с документи на А. подсъдимият знаел в кои от банките същата има
сметки, съответно в какви валута и размер. След няколко дни, на 07.03.2016г. подсъдимият
Х. заявил на А. да отиде до клона на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и да изтегли сума от
2500 евро. Настоял също така паричния остатък по сметката А. да преведе по друга своя
сметка в „ЦКБ“ АД, като обяснението му било, че банковият клон на втората банка е по -
близо до неговата къща. Тъй като А. на няколко пъти била заплашвана от подсъдимия, че
трябва да прави това, което той иска, защото в противен случай ще убие дъщеря й, а после и
нея, жената се уплашила и решила да не му се противопоставя. Двамата отишли до банковия
клон и оттам А. изтеглила на каса сума от 2500 евро, а остатъка от 8300 евро наредила да
бъде преведен по сметката й в „ЦКБ“ АД. При изпълнение на транзакциите банковият
служител най - напред прехвърлил цялата сума от сметка № ********** в тази с №
**********, по която до този момент нямало наличност - преводно нареждане на кредитен
превод / л.301 от т.Ш на ДП/.
6
След като двамата се прибрали в къщата на подсъдимия, Х. взел паричната сума от
А., както и се обадил на майстор, който трябвало да монтира видеокамери на входната врата.
Подсъдимият Х. решил да присвои и паричната сума, притежавана от А. по сметка в
„Токуда Банк“ АД. В началото на м.март започнал да я притиска да изтегли парите и по този
повод пострадалата се обадила на св. Е. А. - дъщеря на попечителя. Е. А. също познавала
добре А. и от майка си вече била научила, че тя е заживяла с някакъв мъж. Освен това, А.
работила в офис на „Токуда Банк“ АД в гр.София и този факт бил известен на А..
След като М. А. се обадила на св.Е. А., последната я попитала къде се губи, защото
двете с майка й не могат да се свържат с нея, а апартаментът е заключен. А. отвърнала, че
сега не може много да говори и иска да я попита дали може да изтегли 2000 евро от депозита
си в банката. Е. А. отвърнала, че може да изтегли парите от депозита, но ще загуби част от
лихвата. Попитала А. за какво са й парите и получила отговор от пострадалата, че й трябват.
Тогава А. я посъветвала - ако тегли парите под натиск или „въпросният господин“ я кара да
ги тегли, да не го прави. Допълнила, че той не е добър човек и по този начин се опитва да й
вземе парите. А. не отвърнала нищо и затворила телефона.
Е. А. веднага се обадила на майка си и разказала за разговора си с пострадалата,
както и че същата иска да тегли пари.
По това време св.В. А. вече била научила от дъщерята на А., че майка й е заживяла
при мъж на име „Д.“. А. не само била попечител на пострадалата, но и я познавала от дете,
като нейното семейство било в близки отношения с дядото, бабата и родителите на
пострадалата. След като заживяла при Х., А. престанала да й вдига телефона и това
накарало А. да се свърже с Е. Д..
Момичето разказало също така, че е стояло само една вечер в къщата на мъжа и той е
ударил майка му по главата. На сутринта си тръгнало и в момента нямало дрехи и учебници,
а апартаментът е заключен. Детето показало и къщата, в която се намира майка му.
След като научила къде се намира М. А., св.В. А. отишла с лек автомобил при къщата
на подсъдимия. Забелязала, че на входната врата са монтирани две видеокамери. Натиснала
звънеца няколко пъти, но никой не отворил. А. седнала в автомобила и зачакала някой да се
покаже. В един момент А. се показала на терасата и А. излязла от автомобила. Подвикнала
на пострадалата, че детето няма дрехи и учебници, но А. се прибрала вътре и повече не се
показала.
След като Е. А. се обадила на майка си и споделила за проведения разговор с А.,
двете много се притеснили. През уикенда Е. А. се прибрала в гр.*** и двете с майка си
отишли до къщата на подсъдимия. Видели, че М. А. е на терасата и я повикали.
Пострадалата ги видяла и им казала, че сега ще слезе да им отвори. Двете свидетелки
отишли при входната врата, но никой не им отворил и си отишли.
На 15.03.2016г. подсъдимият Х. принудил М. А. да отиде да клона на „Токуда банк“
АД в гр.***, за да изтегли цялата сума от 2300 евро. Паричната сума била събирана от
пострадалата от 2003г. и била предназначена за дъщеря й. Подсъдимият отново придружавал
жената до банковия клон, като предварително настоял сумата да бъде изтеглена в левове. В
банковия клон бил нервен и веднага след получаване на сумата от А., взел парите и я
обвинил, че го е забавила.
По същото време в банковия клон на „Токуда банк“ АД сред клиентите бил и св.К. Б..
Същият познавал А., с която преди години работил в бившия завод за кондензатори в града,
7
и знаел че има психично заболяване. Забелязал, че жената е заедно с подсъдимия Х., когото
също познавал като жител на града. Направило му впечатление, че А. била в лошо
състояние - превъзбудена, с изпито лице и изцъклени очи. Б. видял и взимането на парите от
подсъдимия - докато А. говорила на висок глас с Х., същият ги издърпал от ръцете й.
На 23.03.2016г. М. А. трябвало да посети Бюрото по труда в гр.***, но подсъдимия не
я пуснал. Вследствие на това, изплащането на обезщетение за безработица било
преустановено. Същият ден Х. започнал да удря А., а след падането й на пода, продължил
да я рита. Обяснил й, че на следващия ден ще отидат при нотариус и там тя трябва да
подпише пълномощно, като се държи естествено и е усмихната.
На 24.03.2016г. Х. и А. отишли в нотариалната кантора на св.Б. А., където жената
подписала пълномощно с рег.№ 1513/24.03.2016г. / л.31 от т.1 на ДП/, по силата на което
упълномощила подсъдимия с множество права, сред които да тегли и внася суми в левове и
валута, да трансформира, открива и ликвидира всякакъв вид влогове, депозити и сметки при
банки в Република България, включително при Централна кооперативна банка, Обединена
българска банка и др. Пълномощното било изготвено в нотариалната кантора, а нотариусът
познавал подсъдимият като клиент от предходни нотариални действия. Освен това, св.А.
познавал отдавна бащата на подсъдимия.
След като излезли от нотариалната кантора, подсъдимия накарал А. да отидат до
клона на „ЦКБ“ АД, откъдето тя трябвало да изтегли 2296 евро. След като банковият
служител предал сумата на А., парите били взети от подсъдимия.
По - късно през деня в къщата на подсъдимия дошъл негов познат с джип. С него Х.
имал намерение да отиде до жилището на А. и да вземе пералнята машина. Взел А. със себе
си и тримата отишли до апартамента, откъдето подсъдимия натоварил автоматична пералня
м.“Електролукс“, перилни препарати, телевизор м.„Самсунг“, сгъваема маса и одеяла. С
помощта на своя познат подсъдимият пренесъл вещите в дома си и монтирал пералнята.
В близките дни Х. предприел ремонт на къщата, като започнали да идват строителни
майстори, които поправяли покрива, подменяли вътрешни врати, прозорци и улуци. Сред
ремонтиралите покрива майстори били св.И. Н. и неговия син. Докато се извършвал
ремонтът Н. забелязал, че в къщата живее и жена. Научил, че се казва М. и останал с
впечатлението, че същата не е добре, тъй като понякога викала и пеела на висок глас.
Подсъдимият я гонел в друга стая, когато общувал с майсторите и я заключвал в къщата,
когато излизал навън. Освен това, непрекъснато заключвал вратата и това затруднявало
качването на покрива. На вратата били монтирани видеокамери.
След известно време майстори започнали да монтират и външна изолация на фасадата
на къщата.
Тъй като се оказало, че пералнята има технически проблем и е в гаранционен срок, на
01.04.2016г. Х. се обадил до сервиз „Ботев“, намиращ се в сградата на магазин
„Технополис“. От сервиза изпратили техник - св.И. П., който посетил дома на подсъдимия.
Оказало се, че П. познава по лице както подсъдимия, така и А.. Направило му впечатление,
че жената е в еуфория и не се държи адекватно - докато оправял пералнята, А. влязла в
стаята полугола и започнала да се смее. Докато общувал с подсъдимия, научил от него че е
инсталирал видеокамера на входната врата и се заключва, за да не могат да влизат външни
хора.
По - късно през деня П. се прибрал вкъщи и споделил с жената, с която живее - М. Н.,
каква жена е видял в дома на подсъдимия. Н. се досетила, че това е М. А., която е
8
братовчедка на бившия й съпруг. От своя позната - св.М. Н., знаела също така, че към този
момент близки на М. А. я издирват и се опитват да се свържат с нея. Поискала от П.
телефонния номер на подсъдимия и му се обадила, за да го попита дали може да се види с
А.. Х. отговорил, че тя сега не може да говори и затворил телефона. Тогава М. Н. решила да
отиде до къщата на подсъдимия и попитала П. за адреса.
На следващия ден Н. се обадила на своя позната - св.М. Н., като двете отишли при
къщата на подсъдимия. Подсъдимият Х. не бил у дома си, но в същото време се извършвал
ремонт и вратите били отключени. Н. и Н. влезли в къщата и успели да разговарят с А., като
останали при нея. По - късно се обадили на П. и му съобщили, че са в къщата. След работа
св.П. също отишъл в дома на подсъдимия и заварил там домакина, М. А., М. Н. и М. Н..
Четиримата седели на маса и употребявали алкохол. Подсъдимият отново обяснил, че е
сложил видеокамери в двора и следи постоянно кой къде ходи. Добавил, че зер никой не
може да влезе в неговия дом. П. останал с впечатлението, че А. е неадекватна - била
облечена по халат и не носела бельо. По този повод възникнала разправия между нея и
св.Н., доколкото последната настоявала А. да се облече. Св.Н. била снаха на племенник на
св.Н. Н. - вуйчо на А., и също знаела, че близки на пострадалата се опитват да се свържат с
нея. Започнала да й говори, че трябва да си тръгне и да ходи на лекар, но Х. отговарял
вместо А..
По някое време М. Н. повдигнала темата, че близки на М. А. я издирват и искат да се
свържат с нея. Продължила да пита А. за различни неща и това подразнило подсъдимия,
който я ударил по лицето. От носа на М. Н. потекла кръв и след малко тя си тръгнала.
П. и Н. останали до сутринта, като пренощували в дома на подсъдимия. След
тръгването на Н. продължили да си говорят, като подсъдимия споделил, че дава на А. чай,
вместо предписаните й лекарства. Допълнил, че с лекарствата близките на А. я тровят.
След около седмица Х. и А. гостували в дома на св.П., като в началото всичко било
нормално. По - късно подсъдимият се ядосал на А. и на два пъти й плиснал ракия в лицето.
След известно време П. срещнал в града Х. и А., като му направило впечатление, че
дългата коса на жената е отрязана. Поговорил за кратко с подсъдимия и Х. му обяснил, че я е
остригал за наказание.
На 04.04.2016г. подсъдимият завел А. в магазин за техника на „Герматех“ ЕООД,
намиращ се в гр.*** на ул.“***“ № 159. Оттам закупил кафе машина и телевизор, за които
му били издадени гаранционни карти - л.271 и 272 от т.Ш на ДП.
Впоследствие, на 14.04.2016г. подсъдимият Х. отвел М. А. в клона на „ЦКБ“ АД, за
да й бъде издадена дебитна карта за опериране с паричните суми по сметката. Бил сключен
договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта - л.287 от т.Ш
на ДП. В уводната част на договора било посочено, че клиентът М. А. е с адрес на ул.“***“, а
в края като адреси на страните за водене на кореспонденция били посочени : ул.“***“ № **
за Банката и ул.“***“ № **, ет.2 / този на подсъдимия Х./ за клиента. Освен това, в договора
името и мобилният телефон на подсъдимия били добавени под името на А..
Договорът бил подписан от А., а след получаване на дебитната карта и ПИН-кода за
нея, същите били прибрани от подсъдимия. В следващите дни Х. започнал да тегли чрез
банкомат парични суми от сметката на А., като за месец изтеглил общо 5 740 лв.
Най - напред, на 16.04.2016г. изтеглил 1800 лв - четири пъти по 400 лв и веднъж
200лв. След два дни, на 18.04.2016г. изтеглил 1600 лв - четири пъти по 400 лв. На
9
20.04.2016г. изтеглил 600 лв - веднъж 400 лв и веднъж 200лв, на 23.04.2016г. изтеглил 100
лв. На 28.04.2016г. изтеглил 800 лв - два пъти по 400 лв, на 03.05.2016г. изтеглил 100 лв, на
10.05.2016г. изтеглил 200 лв. На 11.05.2016г. изтеглил 500 лв - веднъж 400 лв и веднъж
100лв, на 13.05.2016г. изтеглил 40 лв.
Освен това, на 21.04.2016г. подсъдимият Х. отишъл в клона на „ЦКБ“ АД и като
представил пред служителите пълномощното с рег.№ 1513/24.03.2016г. на нотариус Б. А.,
изтеглил от банковата сметка на А. / № **********/ сума от 4 000 лв.
Паричните суми, които взел от пострадалата, както и изтеглените лично от него въз
основа на пълномощното и чрез дебитната карта, подсъдимият изхарчил за свои лични
нужди.
След като А. заживяла при подсъдимия, нейният вуйчо - св.Н. Н., също не могъл да се
свърже с нея. На няколко пъти ходил до апартамента й, но жилището било заключено. От
св.В. А. научил, че племенницата му се намира в къща до пазара на гр.Кюстендил. Заедно с
нея отишъл до къщата, но никой не се показал след позвъняването.
На 06.05.2016г. Х. отвел А. при свои познати, които празнували Гергьовден в
местността „Доктор Джианки“ в лесопарк „Хисарлъка“. В един момент жената станала от
компанията и отишла зад барбекюто, подсъдимият дошъл при нея и я ударил по корема. А.
паднала на земята.
В края на м.май 2016г. св.Н. подал жалба до РП Кюстендил във връзка със
случващото се с А.. След известно време срещнал М. А. в града и тя му обяснила, че е била
държана затворена и без документи.
По повод на подадената от Н. жалба адреса на подсъдимия бил посетен от
униформени служители на полицейското управление в гр.***. Докато същите стояли пред
външната врата и чакали някой да излезе, подсъдимият ги наблюдавал на монитора, към
който били свързани видеокамерите. А. излязла на задната тераса, но полицаите обиколили
двора и я видели. Попитали я с кого живее, но тя отвърнала че до 16.00ч. не може да излиза.
След известно време полицаите си тръгнали.
Тяхното посещение стреснало подсъдимия и той решил да преустанови връзката си с
А.. Върнал й ключовете от апартамента, личната карта, мобилния телефон и дебитната
карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД. Събрал дрехите й в чанти и я предупредил да
мине през една от градинките, за да не я види някой. Добавил, че трябва да му купува хляб,
тъй като няма пари.
Няколко дни, след като А. се върнала в апартамента си, подсъдимият Х. изпратил
своя познат с джипа да върне обратно автоматичната пералня. Мъжът заедно със своя син
качил пералнята до апартамента и я монтирал. По - късно Х. върнал и класьорите с
документи.
Докато А. живяла в къщата на подсъдимия Х., двамата имали интимни контакти.
Понякога подсъдимият пускал музика и карал А. да танцува, като й правил комплименти за
фигурата и споделял, че му е приятно да прави секс с нея. Често я водил със себе си в
кв.“Изток“ на гр.Кюстендил, включително и по повод погребението на бащата на св.С. И., а
веднъж я завел на гости у сестра си в с.Таваличево. Част от неговите познати и приятели,
които понякога го виждали заедно с А., останали с впечатлението че подсъдимият се грижи
за жената и отношенията помежду им са нормални - св.М. Д., В. С., П. С., Б. Б., Г. Х..
Към 01.02.2016г. М. А. е била титуляр на сметки в евро в три банки - „Токуда Банк“
10
АД / една сметка/, „Интернешънъл Асет Банк“ АД / три сметки/ и „Централна кооперативна
банка / ЦКБ/“ АД /една сметка/. Към 01.02.2016г. салдото по тези сметки в евро е било,
както следва : по сметка в „Токуда Банк“ АД - 2300 евро, по сметките в „Интернешънъл
Асет Банк“ АД с № **********, ********** и ********** – съответно 10 981 евро, 1586
евро и 0 евро, по сметка в „Централна кооперативна банка / ЦКБ/“ АД - 0 евро.
През м.март, април и май 2016г. движенията на суми по банкови сметки с титуляр М.
А. били следните:
на 07.03.2016г. сума от 16233.39 лв е преведена от една сметка в „Интернешънъл Асет
Банк“ АД в друга сметка в същата банка, след което тази сума е преведена по сметка в
„ЦКБ“ АД. Друга сума от 4889.58 лв е изтеглена на каса в „Интернешънъл Асет Банк“ АД;
на 15.03.2016г. сума от 4498.53 лв е изтеглена на каса в „Токуда Банк“ АД;
на 24.03.2016г. сума от 4483.16 лв е изтеглена на каса в „ЦКБ“ АД;
на 15.04.2016г. е нареден и получен превод на сума от 9760 лв по сметка в „ЦКБ“ АД;
За периода от 16.04. до 13.05.2016г. от тази сума от 9760 лв са изтеглени общо 9740
лв, както следва:
на 16.04.2016г. с дебитна карта са изтеглени 4 пъти по 400 лв и веднъж 200 лв - общо
1800 лв;
на 18.04.2016г. с дебитна карта са изтеглени 4 пъти по 400 лв - общо 1600 лв;
на 20.04.2016г. с дебитна карта са изтеглени веднъж 400 лв и веднъж 200 лв - общо
600 лв;
на 21.04.2016г. сума от 4000 лв е изтеглена на каса в „ЦКБ“ АД, като наредител е
подсъдимия Д. Х.;
на 23.04.2016г. с дебитна карта са изтеглени 100 лв;
на 28.04.2016г. с дебитна карта са изтеглени 2 пъти по 400 лв - общо 800 лв;
на 03.05.2016г. с дебитна карта са изтеглени 100 лв;
на 10.05.2016г. с дебитна карта са изтеглени 200 лв;
на 11.05.2016г. с дебитна карта са изтеглени веднъж 400 лв и веднъж 100 лв - общо
500 лв;
на 13.05.2016г. с дебитна карта са изтеглени 40 лв;
От приложените договори, стокови бележки ,разписки, касови бележки, фискални
бонове се установява,че през периода 01.02.2016г. - 31.05.2016г.подсъдимият Х. е закупил :
кафе машина, телевизор „Филипс“, РУС дограма, стол и строителни материали на обща
стойност 7819.63лв.
Пазарните цени на вещите, предмет на обвинението, са общо 1905.71 лв, както
следва:
Фотоапарат „Канон“ - 60 лв;
ДВД - 90 лв;
Тостер - 60 лв;
Телевизор Самсунг- 190 лв;
Четири броя златни пръстени - 784 лв;
Три златни халки - 170.24 лв;
11
Златен пръстен с жълт камък - 244.98 лв;
Златен пръстен под формата на осморка - 132.22 лв;
Златен кръст - 174.27 лв.
Съгласно заключението на изслушаната и приета комплексна СПЕ на пострадалата
А.,същата страда от биполярно афективно разстройство,с различни прояви,в различни
клинични варианти през различните етапи на боледуване.В заключението е отбелязано,че
към момента на изследването А. е в ремисия,което състояние при нейното заболяване
предопределя налични годности правилно да възприема фактите,които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях.По отношение на това дали е разбирала
свойството и значението на извършеното от подсъдимия и могла е ли да му се
противопостави в инкриминирания период,вещите лица не дават еднозначен отговор,тъй
като липсва медицинска документация,която да може да бъде обсъдена в подобен
контекст.Според заключението,отговорът на въпроса се съдържа в състоянието,в което я
описват околните,в своеобразната анамнеза,която очертава или не клинична симптоматика
на нейното психично заболяване.
В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК в мотивите към присъдата
правилно са отчетени обстоятелствата, по отношение на които са налице конфронтиращи
доказателства-има ли свидетелска годност пострадалата,могла ли е да възприема правилно
фактите и да им се противопоставя,упражнена ли е психическа и физическа принуда от
страна на подсъдимия спрямо нея-като са изложени подробни съображения при
обсъждането на доказателствената стойност на всяко доказателство.
Спецификата на казуса поставя в центъра на доказателствената съвкупност
показанията на пострадалата А.,което налага преди всичко да бъде обсъден въпроса за
свидетелската й годност.В хода на наказателното производство по отношение на психичния
статус на пострадалата са изготвени две заключения,първото от тях по време на досъдебното
производство от лекуващия психиатър на пострадалата, и второто по време на съдебното
следствие пред настоящият съдебен състав.Въззивната инстанция счита ,че следва да
кредитира изготвеното заключение от комплексната експертиза ,първо защото в изготвянето
му са участвали експерти,по отношение на които не възникват съмнения за предубеденост, и
второ ,защото изготвеното от тях заключение е пълно,обосновано и изцяло компетентно.В
него е направен анализ на цялата медицинска документация ,съпровождаща лечението на
пострадалата,посочени са разминаването в поставените диагнози и несъответствията им с
описаната клинична картина като е извършен личен преглед на пострадалата и са изложени
подробни съображения в подкрепа на формираните от експертите изводи. Посочената от
вещите лица диагноза-биполярно афективно разстройство/БАР/ от която страда
пострадалата се свързва с особености в състоянието, което се характеризира най-вече с
промяна в настроенията. Епизоди на депресия и меланхолия са последвани от периоди на
еуфория. Именно това състояние психиатрите наричат мания,с всички особености
характеризиращи го-облекло,поведение,сексуалност.Тези епизоди са циклични, но между
тях може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването. Основните
симптоми в маниините епизоди са силно повишеното настроение, двигателна активност и
мегаломанните идеи. Според експертите повишеното настроение варира до еуфория, но
някои болни са гневни и раздразнителни. Мисленето е ускорено, а речта — бърза.Експертите
са категорични,че това заболяване не изключва свидетелската годност на пострадалата,тъй
като същата макар и болна е могла да възприема случващото се ,да го запомня и да го
12
възпроизвежда.Отделен въпрос е дали към процесния период е съзнавала случващото се и
дали е могла да му се противопоставя.По отношение на този въпрос както бе отбелязано
вече по-горе ,експертите не се ангажират с категоричен отговор ,тъй като липсва
медицинска документация ,която да обективира едно или друго състояние на
пострадалата,като поставят в зависимост отговора от анамнезата снета от показанията на
свидетелите ,общували или срещали пострадалата в процесния период.
За изразено болестно поведение на пострадалата говорят в показанията си
свидетелите К. Б.,И. Н.,,И. П.,В. А.,М. П.а,,Е. А.,Е. К.,,Е. Д. и С. И..Всички те са от близко
или по далечно обкръжение на пострадалата ,които я познават от години и са знаели за
заболяването й,поради което според съда са могли и по-лесно да отграничават циклите му.
Съдът счита ,че показанията на тези свидетели следва да се кредитират като достоверни, а
те от своя страна илюстрират достатъчно ясно и красноречиво състоянието на пострадалата
по време на престоя й в дома на подсъдимия.Комплексната картина ,която тази група
свидетели очертават с показанията си, водят до извода,че към този момент състоянието на
пострадалата е било изразено болестно,което я е лишавало от годността да разбира
свойството и значението на извършеното с нея и да му се противопоставя.
От другата страна са показанията на свидетелите Г. Х.,,В. С.,,К. Н.,П. С.,които са в
близки отношения с подсъдимия,но не познават добре пострадалата, а са имали епизодични
срещи с нея и подсъдимия в процесния период.Общото между техните показания е,че са
фрагментарни,незадълбочени и не дават достатъчно информация за състоянието на
пострадалата.
Възззивната инстанция не намира ,че двете групи показанията са в особено
противоречие,доколкото втората група свидетели няма почти никакви конкретни и трайни
възприятия за личността на пострадалата..Въззивният съд приема ,че техните показания
също следва да бъдат кредитирани,тъй като не са недобросъвестни и отразяват личните им
впечатления въз основа на които обаче не могат да се формират фактически изводи за
психичното здраве на пострадалата,както и за отношенията между пострадалата и
подсъдимия.
Макар и на базата на друго експертно заключение,първият съд също е заключил ,че
към изложеното от пострадалата следва да се подходи с доверие,поради което правилно им е
дал вяра и ги е поставил в основата на фактическите си изводи.
Аналитичната оценка на показанията на пострадалата,които са залегнали в основата
на внесения обвинителен акт,респективно в основата на възприетата от първия съд
фактология обуславя извод ,че същите следва да бъдат кредитирани.Пострадалата е
разпитвана два пъти в хода на досъдебното производство,веднъж по време на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция и накрая пред настоящия съдебен състав.Важно е
да се отбележи ,че всичките й разпити се отличават с последователност на
изложението,точност и конкретност за дати,,места, срещи,суми,вещи и дори грамажи на
златните изделия.Показанията й са подредени и не страдат от сериозни противоречия,които
да внасят съмнение в тяхната достоверност.Несъответствието в някои детайли ,съобщаване
на нови обстоятелства, и пропускане на други сами по себе си не налагат извод за
недостоверност,тъй като в цялост твърденията й уличаващи подсъдимия в противоправни
действия спрямо нея се запазват.Пострадалата неизменно твърди,че подсъдимият е
извършил поредица от действия, с които я е принудил да извърши разпоредителни действия
в инкриминирания период.Пострадалата е конкретна както в датите,на които са се случили
13
процесните събития,така и в начина, по който са осъществени от подсъдимия.Съобщава
както за вербално ,така и за физическо насилие..Действително в протокола от разпита на
пострадалата пред съдия/който е най-подробен/ от досъдебното производство е вписано ,че
пострадалата е чела от написан ръкописен текст.Подобни бележки същата е била подготвила
и по време на изследването за нуждите на КСПЕ,но експертите посочиха в съдебно
заседание пред въззивния съд,че след като пострадалата е помолена да говори без да ползва
бележки,същата е разказала подробно за случилото се,без да прибягва до тях.Пред
въззивния съд пострадалата в свободен разказ възпроизведе процесните събития без да си
служи с бележки или да чете.Между последните и по-старите й показания не се откриват
сериозни несъответствия или разминаване.В този смисъл ,въззивния съд приема ,че
показанията й дадени пред съдия и приобщени по реда на чл.281 от НПК от първия съд не
са дискредитирани и представляват устно депозиране на свидетелски показания,доколкото
очевидно предварителната самоподготавка на свидетелката изразяващата се в излагане в
писмен вид на процесните събития,с цел да се себеулесни, не представлява пречка да ги
възпроизведе впоследствие и без да чете.
В показанията си пострадалата подробно е описала действията на подсъдимия от
първите две срещи с него,за промяната на поведението му спрямо нея,упражнените насилие
и отправени заплахи за живота й и този на дъщеря й,за посещенията им в банковите
институции,за сумите ,които е теглила принудена от него,както и за последващото
разпореждане с изтеглените средства.Изложеното от нея не се опровергава от несъмнено
установени доказателства и не се дискредитира на собствено основание заради
неясноти,необясними празноти , а и в разказа й не се съдържа обективно невъзможна
версия.Едновременно с това,показанията на пострадалата не са и изолирани,защото същите
намират опора и в други гласни и писмени доказателства в много от основните пунктове: за
упражненото насилие от страна на подсъдимия,за разпоредителните действия плод на
принуда,изолирането й от близките и и ограничаването й в неговата къща,тегленето на пари
от сметката й,използването им от подсъдимия за ремонт и поддръжка на собствената му
къща и закупуването на електроуреди с изтеглените й от сметката пари.Така в показанията
си св.К. Б. заявява ,че в процесния период е виждал пострадалата три пъти,посочва ,че
същата се е намирала в окаяно състояние,че вниманието му е било привлечено от това ,че
подсъдимият „й викал“,в друга от срещите забелязал двойката пред клон на Токуда банк и
видял подсъдимият да грабва от ръцете й пари ,които прибрал в джоба си.Показанията на
свидетеля Б. кореспондират с писмените доказателства по делото,че през месец
март,пострадалата е изтеглила от банковата си сметка сумата от 4 498.53 лв.,цялата налична
сума по депозитната сметка,като закрила същата.Свидетелят И. П. съобщава ,че при
посещение в дома на подсъдимия е видял Х. да я хвърля чаша с ракия в лицето на
пострадалата,държал се като с господар с нея, видял е синини по тялото й като заявява ,че
косата на пострадалата била остригана от подсъдимия за наказание,като за последното сам
подсъдимият информирал свидетеля.Същият свидетел споделя,че подсъдимият му казал ,че
не дава на пострадалата да си е пие хапчетата , защото ще я лекува с чайове.Показанията на
П. опровергават тезата ,че Х. не е подозирал за заболяването на пострадалата.Изложеното от
свидетеля П. в този пункт намира потвърждение и в показанията на св.В. А..Особено
показателни за психичното състояние на пострадалата са показанията на св.М. Н., според
която при посещение в дома на подсъдимия е видяла пострадалата гола от кръста
надолу,нещо което направило силно впечатление на свидетелката,която й направила
забележка и сама се уверила ,че пострадалата е с влошено психично здраве.За това ,че
14
пострадалата е била лишена от възможност да общува свободно с други хора ,ограничена от
подсъдимия в контактите и движението си показания дават свидетелите М. П.а и Е. К.,както
и Е. А..Най-пълни и подробни са показанията на свидетелката Е. Д.,-дъщеря на
пострадалата,която пряко е възприела отношенията между пострадалата и подсъдимия.Д.
съобщава ,че майка й се оплаквала от поведението на подсъдимия, от упражненото насилие
спрямо нея,че я биел ,,заплашвал,заключвал,че я принуждавал да тегли пари,както и че сам е
теглел пари от сметките й,с помощта на пълномощно,което отново чрез заплахи я принудил
да подпише. В показанията си св.В. А. посочила,че телефонът й на пострадалата е бил
непрекъснато изключен, а в късните часове на денонощието получавала съобщения ,че
същия може да бъде избран.Съобщеното от пострадалата ,че подсъдимият е взел телефона й
намира опора и в показанията на св.Д..
Показанията на гореизброените свидетели кореспондират с писмените доказателства
по делото,банкови извлечения,стокови разписки,договор за разплащателна сметка и издаване
на международна дебитна карта,които илюстрират тегленето на средства от сметките на
пострадалата през процесния период ,както и пълномощното ,с което е разполагал
подсъдимия ,за да се разпорежда с посочените средства.
Вярно ,че разказът на пострадалата за процесните събития съдържа описание на
ситуации,в които на пръв поглед жена без болестни страдания би могла да избяга или да
потърси помощ.Следва да се държи сметка обаче ,че пострадалата е жена с психично
заболяване,което не позволява контрол на волята и емоциите, поради което дори в такива
ситуации пострадалата не би могла да реагира според очакванията ,съответстващи на
нормален индивид.В този смисъл,твърденията на св.Н.,че е видял подсъдимия и
пострадалата да тичат в парка не поражда съмнение в достоверността на показанията му,тъй
като същата не отрича,че с подсъдимия заедно са напускали къщата му,както и града,но в
нито един момент същата не е помислила,че може да избяга,тъй като се страхувала от
подсъдимия.Многократно в разпитите си пострадалата повтори думите на подсъдимия,че
ако не прави това ,което й казва „ще я изпрати там ,където птичките не пеят“,че ще убие нея
и дъщеря й.Пострадалата не е имала достъп до хапчетата си и макар ,че липсата им според
експертите не е задължително условие за влошаване на състоянието й,то в психичното
състояние което се е намирала,отсъствието на предписаната й поддържаща терапия,със
сигурност е довело до по-бързо достигане на състояние на безпомощност.
Опитите на защитникът на подсъдимия да представи случилото се като резултат от
нормални отношения на възрастна двойка във фактическо съжителство въззивния съд счита
за неудачни.И това е така ,тъй като подсъдимият е имал пълен контрол върху тялото и
психиката на пострадалата ,като възползвайки се от болестта и с помощта на упражнена
физическа и психическа принуда е успял да го постигне.Наред с факта ,че според
експертите,изготвили КСППЕ пострадалата е жена с нисък интелект и при примитивен
психичен строй ,следва да се отбележи ,че страхът ,който е изпитвала от подсъдимия е
парализирал всякакви опити за съпротива,поради което и подсъдимият си е осигурил
безропотно подчинение от нейна страна.В същото време е успял да усвои сериозни суми от
сметките на пострадалата,която е употребил изцяло в своя полза.От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза са установени по несъмнен начин наличните салда по
сметките на Токуда банк АД, Интернешънъл Асет банк АД и ЦКБ АД с титуляр
пострадалата както и постъпилите суми по сметките в Юробанка България АД и ОББ АД с
титуляр подсъдимия за периода от 01.02.2016г. 31.05.2016г.,както и направените покупки от
подсъдимия на движими и недвижими вещи за същия период.
15
Въззивната инстнация споделя доказателствения анализ на първостепенния съд по
отношение на обстоятелството ,че по делото не са събрани доказателства,че подсъдимият
Х. е принудил пострадалата да изтегли сумата от 2300 евро от депозитната сметка в Токуда
банк на 15.03.2016г.В подкрепа на такъв извод са приложените по делото банкови
извлечения,от които се установява ,че сумата е изтеглена на 12.03.2016г., а на същата дата
сметката е закрита.На тази дата,св.Бецов съобщава ,че е видял подсъдимия и пострадалата
пред офиса на банката,както и ,че подсъдимият е издърпал пари от ръцете на
пострадалата,така както А. разказва в показанията си.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,поради
което според САС не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл.305 ал.3 от НПК.
В обобщение, въззивната инстанция счита ,че събраните по делото доказателствени
материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305 ал.3 от НПК като не е допуснато
превратното им тълкуване,вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е
правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
На тази фактическа основа следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата за
допуснати нарушения на материалния закон.
Въззивната инстнация счита ,че първият съд е дал верен отговор на въпроса дали
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинени и извършил ли го е виновно.
Правилно,първият съд е посочил ,че с поредица от действия под контрола на
съзнанието подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по чл214 ал.2 т.1
вр.чл.213А от НК както от обективна, така и от субективна страна.Изложените съображения
в тази посока са правилни и напълно се споделят от въззивния съд.
Налице обаче са основания за ревизия на първоинстнационния съдебен акт по
отношение на периода на продължаваното престъпление,броя на деянията включени в
обхвата му и стойността на причинените имуществени вреди в резултат на противоправните
действия.По дефиниция, отделните деяния включени в рамката на продължаваното
престъпление следва да осъществяват всички признаци на състава на престъплението,в
случаят такова по чл.214 от НК.Липсата на всички елементи от състава на престъплението
от обективна или субективна страна води и до липсата на съставомерност на конкретното
деяние.В случаят,първият съд се е отнесъл напълно безкритично ,към описаната в
обвинителния акт деятелност ,в периода от 14.04.2016г. до 13.05.2016г. в който подсъдимият
според обвинението, а и според установените по делото факти е получил достъп до
дебитната карта,издадена по негово настояване за разпореждане със сметката на А. в ЦКБ
АД.Без съмнение това е дало възможност на подсъдимия да тегли безпрепятствено суми от
сметката,което е сторил на изброените в обвинителния акт дати от 14.04.2016г. до
13.05.2016г. без съгласието на титуляра- пострадалата.Неправомерното ползване на
банковата карта и тегленето на суми ,без съгласието на титуляра не е престъпление по чл.214
от НК и макар ,че за да си осигури достъп до картата на пострадалата подсъдимия е
използвал принуда ,последващите му действия със самостоятелното теглене на пари от
сметката не са в резултат на упражнена принуда,поради което и според въззивната
интонация не попадат в обхвата на продължаваната престъпна дейност.В случая се касае за
друго престъпление,за каквото липсва обвинение,поради което е недопустимо ангажираното
на наказателната отговорност на подсъдимия за него.Ето защо о подсъдимият следва да
бъде признат за невиновен и оправдан да е извършвал престъплението по чл.214 от НК в
16
процесния период,респективно от стойността на имуществените вреди следва да бъде
извадена сумата,която е изтеглил.
Въпреки направените корекции,общата деятелност отново попада в рамките
,очертани от задължителната съдебна практика за продължавано престъпление по чл.26 ал.1
от НК, като остава и квалификацията „значителни вреди“,защото общата стойност на
имуществените вреди надхвърля 14 минимални работни заплати или сумата от
5880лв.Работната заплата към 2016г. е била 420лв.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства същите несъстовомерни
факти,които е съобразил и първостепенния съд: чистото съдебно минало и влошеното
здравословно състояние.Същевременно,наред с изброените обстоятелства като факт със
самостоятелно смекчаващо значение въззивният съд съобрази отдалечеността на
присъдата/2022г./ от деянието/2016г./,която несъмнено влияе върху обществената опасност
на конкретното деяние,като я намалява.Следва да се отбележи и обстоятелството,че
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за част от деянията ,включени
в обхвата на продължаваното престъпление.
Поначало при индивидуализацията на санкционната отговорност на всеки подсъдим
следва да се извърши обстойна преценка на всички обстоятелства,които имат значение за
оразмеряване на наказанието,така че то да постигне целите без да е безсмислено
жестоко.Основният принцип при определяне на справедливото наказание е то да бъде
наложено с минималната тежест,която е годна да реализира целите му по чл.36 от НК.Иначе
казано,ако наказанието бъде определено с тежест,по-голяма от достатъчната,за да постигне
законоустановените цели,то е прекомерно и несправедливо.Поради това като отчете
относителната тежест на всички изложени факти,въззивният съд прие,че определеното от
първия съд наказание в размер на шест години е прекомерно и следва да бъде редуцирано с
една година.
Редукцията води и до ревизия на определения от първия съд първоначален режим за
изтърпяване на наложеното наказание от строг на общ.
В същото време,размера на кумулативното наказание глоба е справедлив и не се
налага да бъде ревизиран,както и наложеното наказание конфискация,за част от което е
налице и влязъл в сила съдебен акт на САС,при първото разглеждане на делото.
След като е достигнал за правилен извод за виновността на подсъдимия и неговата
деятелност,законосъобразно първия съд е ангажирал и деликтната му отговорност.С оглед
приетото по –горе относно част от деянията ,включени в обхвата на продължаваното
престъпление,въззивният съд намира ,че уважения размер на гражданския иск следва да
бъде намален от 25 306.98лв на 19 566.98лв.
Накрая ,с оглед изхода на делото, правилно първият съд е решил съпътстващите
наказателно правното осъждане въпроси,свързани с присъждането на разноските и ДТ върху
подсъдимия,като последната също следва да бъде коригирана от 1012лв на 782.64 лв.
С оглед изложените съображения, в обобщение на резултатите от извършената на
основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата,въззивната инстанция не
констатира други основания за нейното измененение или отмяна,поради което прие,че в
останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното въззивния съд на осн.337 ал.1 т.1 вр.чл.334 ал.1 т.3 и т.6
17
вр.чл.338 от НК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 22.03.2022г. постановена по н. о. х. д. № 60/2020 год. По описа на
Окръжен съд-Кюстендил, НО като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от шест на
пет години.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода вместо строг
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Е. Х./ с установена самоличност/ за невиновен и го
оправдава за деянията включени в обхвата на продължаваното престъпление считано от
14.04.2016г. до 13.05.2016г.включително съгласно първоначалното повдигнатото обвинение..
НАМАЛЯВА размера на причинените имуществени вреди от престъплението от
23 611.27лв на 17 571.27лв.
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск за имуществени вреди от
25 306.98лв на 19 566.98лв.КАТО отхвърля същия до пълния предявен размер като
недоказан.
НАМАЛЯВА размера на опредЕ.та ДТ върху уважения граждански иск от 1012лв. на
782.64 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18