СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 29.09.11г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 2452/10г. и констатира следното:
Предявен е иск /искане/ от КУИППД
против П. Ч. с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД за – отнемане
в полза на Държавата на имущество – недвижими имоти и парични суми по банкови
влогове /подробно индивидуализирани – в исковата молба/, придобито от ответника
– в резултат на престъпна дейност.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
С влязъл в сила /на 16.11.09г./ съдебен
акт – на наказателен съд /по нохд № П8 от 09г. на СВС/ - ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 304б от НК. В рамките на проверка /извършена по визирания в ЗОПДИППД ред/ е констатирано, че
ответникът притежава имущество
– недвижими имоти и парични средства - подробно
индивидуализирани в исковата молба /процесното мотивирано искане/. Именно това имущество /в
съвкупност/, оценено от ищеца /извън-съдебно/
в размер на общо 452 400 лева
– се претендира да бъде отнето в
рамките на настоящото съдебно производство. По делото не се спори /а този факт е и удостоверен с надлежни писмени
доказателства/, че – процесното
имущество е собственост на – ответника.
Удостоверено е и обстоятелството, че имуществото е със „значителна стойност” – по смисъла на чл. 3 от ЗОПДИППД във връзка с пар.
1-ви, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД.
Горните обстоятелства /факти/ – установяват – наличието на част от
предпоставките на закона /елементите от фактическия и правен
състав на настоящото искане/ - визирани в чл.
3, ал. 1, т. 19 от ЗОПДИППД във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД и чл.
27, ал. 2 от ЗОПДИППД.
Председателят на настоящия съдебен състав обаче намира, че в процесната
хипотеза е налице – принципна пречка
– искането да бъде уважено:
Принципно законово изискване е – да е налице зависимост /причинно-следствена връзка/
между – придобиването /притежаването/
на съответното имущество и извършената
/извършваната/ от ответника – престъпна дейност – доколкото –
именно такава е логиката /целта/
на процесния специален /санкционен/
закон – да се отнеме в полза на Държавата – само противоправно /престъпно/ придобито имущество. В този
смисъл – не е достатъчно да се
констатира само наличие на имущество на значителна стойност и наличие на
осъдителна присъда, а е необходимо /задължително/
да се установи /и то конкретно,
категорично, недвусмислено/, че – това имущество е било придобито именно – заради /чрез/ - съответната
престъпна дейност. В процесната хипотеза ищецът /чиято е доказателствената тежест/ не удостовери надлежно – причинно-следствена връзка от посоченото
естество /в тази връзка следва да се има предвид, че – нормата на чл. 4 от ЗОПДИППД не въвежда пряка, директна презумция „в полза” на
Комисията/. На практика – периодът
на придобиване на процесното имущество – предхожда – момента на санкциониране на ищеца – с процесната
осъдителна присъда. Това
обстоятелство от една страна /и от друга страна – естеството е
тежестта на самото процесно престъпление – визирано в горната присъда - преценено от
гледна точка, в контекста на конкретният
размер на получения „дар”, „облага” – парична сума/ не позволяват да се направи еднозначен /категоричен/ извод – досежно наличието на връзка между
придобиването на процесното имущество и конкретно
установената престъпна дейност /конкретно престъпление/ на ищеца.
С оглед изложените по-горе принципни съображения
– председателят на състава не обсъжда
наличието на предпоставката по чл. 4 от
ЗОПДИППД – „законен източник” за
придобиване на процесното имущество /независимо от това обаче – следва
да се отбележи обстоятелството, че – застъпваната от ищеца теза в исковата
молба, в процесното искане – частично се
опровергава чрез представените от ответника в хода на делото писмени
доказателства, съответно и от дадените – свидетелски показания/.
Изложеното по-горе принципно
становище – председателят на състава обосновава и с факта, че – предвидената в
закона санкционна мярка е изключително тежка
по своето естество – така че – нейното налагане /постановяване/ следва
да се допуска само в хипотези на категорично /и конкретно/
удостоверяване на всички
предпоставки – визирани в нормативния акт.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /мотивираното искане/ по
чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД на К. за у.
на и. п.от п. д.– град С., ул. Г. С. Р., № *** против П.К.Ч. ЕГН **********.
ОСЪЖДА КУИППД да плати
на П.К.Ч. – 11 865 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: