СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
20.02.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Г.И.
Разгледа в съдебно
заседание на 24.01.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13857/17г. и констатира следното:
Предявени са искове:
От А. Д. против И. В. с
правно основание чл. 191 от ЗЗД за сумата 43 028 лева /обезщетение за
имуществени вреди/ и
От А. Д. солидарно
против И. В. и СО с правно основание чл. 191 от ЗЗД във
връзка с чл. 53 от ЗЗД за сумите: общо
23 729, 4 лева
/обезщетение за имуществени вреди/ и 5 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 23.05.12г.
ответницата е продала на ищеца недвижим имот за цена в размер на 44 000
евро. Сделката е обективирана в нотариален акт № 131 от 23.05.12г. на нотариус
К. А. /където имота е описан, индивидуализиран подробно/. С влязъл в сила
съдебен акт /решение на СРС 124 състав от 06.12.16г. по г.д. № 36126 от 13г./ ищецът
е бил „отстранен“ /по смисъла на чл. 191 от ЗЗД/ от закупения имот /до размера
на ½ ид. ч. от същия/.
Искът срещу И. В. за сумата 43 028 лева е основателен – изцяло:
Изложените обстоятелства /които са
надлежно удостоверени със събраният по делото писмен доказателствен материал, в
това число - с влязъл в сила съдебен акт, като тези обстоятелства на практика
не са и спорни между страните/ удостоверяват принципната предпоставка на чл.
191 от ЗЗД. С оглед това – в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 22 000 евро /половината от платената цена по сделката от 23.05.12г. – доколкото процесната евикция
е разпростряла своето действие само до размера на ½ от правото на
собственост върху имота/. Заявената сума следва да се присъди именно в евро /а
не в левова равностойност/ с оглед правилото на ТР № 4/15г. на ОСГТК на ВКС. Отговорността
на продавача в случая /и винаги в хипотеза на евикция/ е обективна /поради това
знанията, съответно незнанията на страните - по смисъла на чл. 188 от ЗЗД и чл.
192 от ЗЗД или добросъвестността на договарящите при сключването на процесната
сделка се явяват – ирелевантни досежно правото да се претендира връщане на
платената цена по сделката/. От друга страна /в същата връзка/ – по делото
липсват доказателства /не са заявени и възражения в тази насока/ ищецът да е
знаел за наличието на права на трети лица по отношение на имота. Неприложимо в
случая е и правилото на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД /ответницата е била изрично
привлечена от ищеца в рамките на производството по г.д. № 36126 от 13г. на СРС,
съответно срещу нея е бил предявен и обратен иск; определенията на съда в тази
връзка обаче са били отменени при условията на чл. 253 от ГПК - единствено
заради наличие на пречката по чл. 219, ал. 2 от ГПК; с оглед това – посочените
съдебни актове не могат да рефлектират негативно в правната сфера на ищеца по
смисъла на посоченият чл. 191, ал. 2 от ЗЗД/.
Искът /предявен
солидарно/ срещу И. В. и СО за сумата 23 729, 4 лева е –
частично основателен:
В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени /с оглед изричното правило на чл. 191, ал. 1, предл. –
последно от ЗЗД и на чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро, предл. - второ от ЗЗД/ сума в
размер на 5 629, 47 лева
/разноските, за които е бил осъден А. Д. в рамките на производството по г.д. №
36126 от 13г. на СРС/, сума в размер на 2 062 лева /разноските, които е
сторил за своята защита А. Д. в същият процес/, както и сума в размер на общо 645
лева /разходите, които ищецът е сторил в рамките на производството по
нотариалното изповядване на процесната сделка - в нотариалният акт е записано изрично,
че всички разноски са за сметка на – купувача/. Последната сума не е
удостоверена конкретно по размер по делото, но същата не се оспорва пряко от
ответниците /с оглед което подлежи на присъждане в случая при условията на чл.
162 от ГПК/. Обстоятелството, че ищецът се е защитавал активно в рамките на
процеса по евикция принципно не може да се окачестви като съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Това обстоятелство се явява и ирелевантно с
оглед изричната редакция на чл. 191, ал. 1, предл. – последно от ЗЗД.
Конкретните възражения на ответницата в тази връзка са – неоснователни.
По изброените претенции
в случая следва да бъде ангажирана освен отговорността на продавача /ответницата/
и тази на СО /при условията на чл. 191 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл.
53 от ЗЗД/ доколкото:
В рамките на
производството по г.д. № 36126 от 13г. е установено изрично /в това число и в
дизпозитива на съдебното решение/, че – общината е издала документ
/удостоверение за наследници/ с невярно съдържание и, че именно този документ
на практика е довел до съдебното отстраняване на ищеца. В този смисъл -
процесната евикция се явява следствие от действията и на ответницата, и на СО /т.е.
– процесната имуществена вреда се явява съпричинена от двамата ответници по
смисъла на чл. 53 от ЗЗД, а в такава хипотеза отговорността на делинквентите е
– солидарна/. С оглед факта /в съответствие с изложеното по-горе/, че
отговорността в хипотезата на чл. 191 от ЗЗД е обективна – възраженията на
общината /и тези на ответницата/, касаещи знанието /или незнанието/ на обстоятелствата,
свързани с процесните родствени връзки се явяват – ирелевантни.
В останалата си част процесната
имуществена претенция е неоснователна:
Съгласно изричното правило на чл.
189 от ЗЗД обективната отговорност на продавача – ответницата /в случая и на общината
в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД/ се разпростира само по
отношение на задължението да върне на купувача /ищеца/ платената по договора
цена, разноските по договора и платените /съответно сторените/ съдебни разноски
в рамките на съдебното производство по евикция /посоченото по-горе гражданско
дело/. Останалите евентуално претърпени вреди се дължат в хипотезата на чл. 82
от ЗЗД във връзка с чл. 189, ал. 1, изр. 3-то от ЗЗД /което предполага, налага
- изрично и конкретно доказване на причинно следствена връзка между евикцията и
съответната вреда/. Във връзка с изложеното:
Действително – представените по
делото писмени доказателства удостоверяват /този факт не е и спорен между
страните/, че ищецът е закупил процесния недвижим имот с банков кредит.
Погасяването на последния обаче /и всички други плащания в рамките на това кредитно
правоотношение/ нямат пряка връзка с процесната евикция /тези плащания се
явяват текущи по тази договорна връзка и не могат да се окачествят като
непременно, задължително следствие от съдебното отстраняване/. Поради това – за
разликата над общо 8 336, 47 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Искът /предявен
солидарно/ срещу И. В. и СО за сумата 5 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/ също е основателен:
Отговорността на
ответниците и по тази претенция е солидарна /по изложените по-горе
съображения/. По делото е доказано конкретно /надлежно/ - със свидетелски
показания, че заради процесната евикция ищецът е претърпял физически и
психически неудобства /в личен и семеен аспект/. Отделно от това –
председателят на състава намира, че в хипотези като процесната /когато купувачът
не е могъл да придобие права върху вещта и е преминал през съдебно производство
по отстраняване от имота/ наличието на неимуществени вреди следва - и да се и
презумира. Заявената сума /в размер на 5 000 лева/ се явява справедлива по
размер /преценена в контекста на правилото на чл. 52 от ЗЗД и в контекста на показанията
на разпитания по делото свидетел, които очертават конкретното измерение на
процесните, претърпени от ищеца неимуществени вреди/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Б.В. ЕГН ********** да плати на А.В.Д. ЕГН **********
сумата 22 000 евро – на основание чл. 191 от ЗЗД и законната лихва върху
тази сума от 26.10.17г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Б.В. *** платят солидарно
на А.В.Д. сумите общо 8 336, 47 лева и 5 000 лева – на основание чл. 191
от ЗЗД и законната лихва върху първата сума от 26.10.17г. до цялостното й
изплащане.
ОСЪЖДА И.Б.В. *** платят на А.В.Д. общо
4 517 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите над посочените
по-горе.
ОСЪЖДА А.В.Д. да плати на И.Б.В. 751
лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА А.В.Д. *** лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: