Р Е Ш Е Н И Е
№ 726/06.07.2023 г., град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 21.06.2023
г., в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 679 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.7 от Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Х.П.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** против Заповед № УРИ 3292з-135/03.02.2023 г. на Началника на IV РУ Бургас, с която на основание чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ е отнет в полза на държавата пистолет ТТ, кал. №7, 62x25, с № НС2187.
Жалбоподателят Х. иска отмяна на заповедта и връщане на
отнетия пистолет. Сочи, че оръжието му е необходимо за самоотбрана в случите,
когато ходи в гората да събира гъби и билки, както и че няма средства за снабдяване
с ново разрешително.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
явява лично, излага доводи за отмяна на заповедта, идентични с тези в жалбата.
Ответникът – началник на IV РУ Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, намира оспорването
за неоснователно.
Факти:
На 14.05.2015 г. началникът на IV РУ Бургас издал разрешение № 20150119718 (л.6) на Х.П.Х.
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Разрешението
е издадено за оръжие: пистолет ТТ, кал. №7, 62x25,
с № НС2187 (л.7). Издаденото разрешение е със срок до 14.05.2020 г. След изтичане
срока на валидност на разрешението, на 04.06.2020 г. жалбоподателят предал оръжието
на служител в IV РУ Бургас, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол (л.5).
Със заповед № УРИ 3292з-135/03.02.2023 г. на началника
на IV РУ Бургас (л.4), на основание чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, в полза на държавата, било отнето оръжието – пистолет ТТ, кал. №7, 62x25, с № НС2187. В мотивите на заповедта е посочено, че
от предаването на оръжието в полицейското управление е изтекъл предвидения в
чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ едногодишен срок, в който Х. не подал заявление за
подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.03.2023 г.,
а жалбата подадена на 31.03.2023 г. (л.3).
Правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, адресат на
акта, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.
Съгласно чл.213,
ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху
вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за
връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2 или 4, вещите се отнемат в
полза на държавата със заповед на органа по чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът регламентира две хипотези за издаване
на заповед за отнемане в полза на държавата на взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия, а именно: 1. когато собственикът не
прехвърли собствеността и 2. когато не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2 или
ал.4.
С препращане към чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ се определя компетентният орган – този, който е издал разрешението.
Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, законодателят е свързал
с конкретни срокове и препращането към алинея втора е само относно определените
в тази разпоредба преклузивни срокове (Решение № 5417 от 9.05.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 877/2016 г.).
При издаване на оспорената заповед са спазени изискванията
за форма, като в нея се съдържат фактически и правни основания, въз основа на които
административният орган е изразил волеизявлението си. В заповедта е разпоредено
отнемане в полза на държавата, което е обосновано с непредприемането на действия
по прехвърлянето на собствеността и с неподаване на заявление за издаване на
съответно разрешение в срока по чл.213,
ал.2 от ЗОБВВПИ. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта – разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси и приложението към него, които са с изтекъл
срок, както и протокол за предаване на оръжието.
В случая, от фактическа страна по делото не е спорно,
че на 04.06.2020 г. оръжието е предадено от жалбоподателя на представител на
четвърто районно управление Бургас. Началният момент на срока е датата на
протокола за доброволно предаване на вещите, което се удостоверява с протокола
за изземване – официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179,
ал.1 от Гражданския процесуален кодекс. Целта на предаването е вещите,
предмет на разрешителния режим, да не бъдат притежание (собственост или
държание) на лице, което няма съответното разрешение.
В едногодишен срок, считано от датата на предаването,
жалбоподателят е имал правната възможност да прехвърли собствеността си върху
вещта или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение. В случая той
не се е възползвал от това свое право в срока по чл.213,
ал.5 от ЗОБВВПИ. Поради това за държавата е възникнало правото да отнеме
вещта. Срокът по чл.213,
ал.5 от ЗОБВВПИ е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на
лицето да се разпорежда с вещта и този юридически факт поражда правото на
държавата да я отнеме (Решение № 3775 от 07.04.2023 г. на ВАС по адм.д. №
7363/2022 г.).
Съдът намира, че относно неприкосновеността на правото
на собственост по смисъла на чл.17,
ал.3 от Конституцията следва да се посочи, че съгласно алинея първа на тази
конституционна разпоредба правото на собственост се гарантира и защитава от
закона, като правото на собственост на оръжие, с оглед факта, че дейностите,
изискващи използване на огнестрелно оръжие, са източник на повишена опасност, е
под специален разрешителен режим от страна на държавата, като наложените
ограничения са изрично регламентиран в ЗОБВВПИ.
Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в
обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със
съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил
пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени
обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да
отговаря. В конкретния случай ирелевантен е фактът на доброволното предаване на
оръжието, още повече че това е станало извън срока на издаденото на
жалбоподателя разрешително. Към датата на издаване на оспорената заповед
правото на жалбоподателя да прехвърли собствеността върху оръжието на друго
лице или да поиска издаването на ново разрешение е било погасено.
Предвид изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, в съответствие и при правилно приложение на
процесуалните и материалноправните разпоредби, на които се основава, и при
съобразяване с целта на закона. Следователно, жалбата срещу него се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** против Заповед № УРИ 3292з-135/03.02.2023г. на Началника на IV РУ Бургас.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: