Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Перник, 03.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника
Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАД № 221 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Главен
юрисконсулт Д.Д.като пълномощник на ОСЗ – К., офис Т.,
обжалва решението №260021 от 18.01.2021 г., постановено по адм.
д. №989/2020 г. на РС – К.. Релевира касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Твърди неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон във връзка с хипотезата на чл.34в във вр. с чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на жалбата срещу решението на ПК – К. в оспорената част.
В
заявление от 18.05.2021 г. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата.
В
писмен отговор и в о. с. з. адв. С.М. като
пълномощник на ответника по жалбата Ж.Б.М. оспорва жалбата като неоснователна.
На
самостоятелно основание адв. М. като пълномощник на Ж.Б.М.
оспорва решението на РС – К. в частта за дадените от районния съд указания към
органа по тълкуването и прилагането на закона по чл.173, ал.2 от АПК. Моли за
отмяна на решението в оспорената част и произнасяне по същество с указания при постановяване
на новото решение административният орган да съобрази действащата КВС към 2000
г., както и в съответствие с решението, постановено по гр. д. № 1547/1996 г. по
описа на КРС и възстановяване на имота в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници с реално съществуващата на място площ и в границите, които са
посочени в съдебното решение. В останалата част решението се счита за правилно
и законосъобразно.
В
о. с. з. адв. М. поддържа подадената жалба от името
на Ж.Б.М.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на жалбите. Моли съда да потвърди решението на районния съд
като законосъобразно и правилно.
Административен съд – Перник,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване
обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери
следното:
След
запознаване с доказателствата по делото на районния съд и становищата на
страните, съдът намира жалбата на ОСЗ – К., съответно на Ж.Б.М., за допустими
като подадени от легитимирани правни субекти с право на обжалване по смисъла на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд от Ж.Б.М. е решение №1-Р/26.01.2000г. на ПК – К.
в частта по т.2, с което е възстановено правото на собственост на н-ците на Б.А.И.в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на полска култура от 1.604 дка, шеста категория, местност ****в
землището на гр. К., имот №050189 по КЗ при посочени граници и съседи.
От
фактическата страна по спора районният съд е установил, че с решение №35-Р/19.03.1997г.
на ПК – К. на н-ците на Б.А.И.е възстановено правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на имот с
площ 1868 кв. м. в м. ****, землище на гр.К., представляващ имот с №050189 с
издадена скица към решението. Със заповед №РД 46-381/19.04.1999г. на МЗГАР е
наредена частична преработка на КВС за масив №50, в който попада имота, а с
оспореното решение №1-Р/26.01.2000г. на ПК, в изменение на решение №35-Р е
възстановен имота по т.2 с намалена площ от 1604 кв.м. В изпратената от органа
преписка се намира решение №1-Р/26.01.2000г., с което на н-ците
на правоимащото лице е възстановен имота с площ
1.547дка, като двете решения имат разлика и в членовете на колективния орган.
Съгласно писмо-отговор от СГКК – К., имот с идентификатор 41112.50.189 по данни
от ОСЗ е с площ от 1604 кв.м., а след съвместяване на данните от КВС с данните
от урбанизираната територия е установено застъпване с имот 41112.504.1735 в
размер на 45 кв.м., за което е изготвен протокол за отстраняване на ЯФГ, който
е изпратен на ОЗС за провеждане на процедура по обезщетяване.
В
изпълнение на указанията на Административен съд - К., дадени по решение №
131/18.06.2020 год. на КАС по кадм. д. № 117/2020 г.,
районният съд е събрал необходимите доказателства за това, кое от двете решения
с еднаква сигнатура и дата е първо по време. По делото са представени две
решения относно имота в м.****, с еднаква сигнатура -1-Р и дата на издаване -
26.01.2000 г., като в едното от тях площта на имота е определена на 1559 кв.м.,
което е неподписано от никой от посочените в него членове на колективния орган,
нито пък действителността му е удостоверена с подписа на председателя на
комисията и секретарят. Съдът на основание приетите като обективни,
безпристрастни и неоспорени експертни заключения на в.л. инж.С.С. и заповед № РД46-381/19.04.1999 год. на Министъра на
ЗГАР за преработка на масив 50 от землището на гр.К., в което попада процесният имот, приема, че атакуваното решение е първо по
време, а второто (с площ от 1559 кв.м.) е антидатирано.
Поради приложение на цитираната заповед площта на имота е намалена от 1868
кв.м. на 1604 кв.м., като крайно определената площ от 1559 кв. м. по второто
решение от същата дата се е получила при изготвянето на КККР на гр.К.,
включването на имота в същите и при установена т.нар „контактна зона".
КККР на гр.К. са одобрени на 28.10.2008г. с издаването на заповед № РД-18-96,
т.е към 26.01.2000 г., когато е постановено решението за имота с площ от 1559
кв. м. е нямало информация, че площта на имота на място реално е именно
посочената от 1559 кв.м. и не е възможно то да е постановено тогава.
От
правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна. С оглед на
това е постановил оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение № 260021
от 18.01.2021 г. от Районен съд – К., с което: е обявено за нищожно решение №
1-Р / 26.01.2000 г. на Поземлена комисия -К., постановено по заявление вх. №
81819/12.04.1996 г. в частта му, по която по т. 2 е възстановено правото на
собственост в съществуващи /стари/ реални граници на наследниците на Б.А.И.в
землището на гр. К., на полска култура от 1.604 дка, шеста категория,
местността ****, имот № 050189 по картата на землището на гр. К.; е указано на
основание чл.173, ал.2 от АПК на Общинска служба по земеделие - К. с офис Т.,
че следва да постанови друго свое решение, в което границите, площта и
сигнатурата на имот №050189 по картата на землището на гр. К. да бъдат
съответни на границите, площта и сигнатурата на имота по КККР на гр. К., като
изрично при постановяването му спази изискването на чл.60а от ППЗСИЗЗ, за което
я задължава същото да бъде изпълнено в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение, както и е осъдена Общинска служба по земеделие - К. с офис Т.
да заплати на Ж.Б. Мицов сторените по делото разноски.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението е същото така правилно, като липсват
нарушения на съдопроизводствените правила относно
събиране на всички относими доказателства по спора и
същото съответства на материалния закон. Съображенията за това са следните:
От
събраните пред районния съд писмени доказателства и приетата техническа експертиза
е видно, че реституционното административно производство е образувано по
заявление вх.№81819/12.04.1996г. от Ж.Б.М. като наследник на правоимащото лице Б.А.И.за възстановяване правото на
собственост върху земеделски имоти, между които и процесния,
представляващ полска култура в м. **** в землището на гр.К.. Имотът е
възстановен с решение №35-Р/19.03.1997г. на ПК – К. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници с площ от 1.868 дка с №050189 по КЗ и за
него е издадена скица №13/19.03.1997г., а по-късно и констативен нот. акт №159, том II, дело №1192/1998 г. Безспорно е и че
въз основа на заповед №РД-46-381/19.04.1999г. на министъра на МЗГАР на
основание чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.26 от ППЗСПЗЗ е извършена частична
преработка на картата на съществуващите стари реални граници за землището на
гр.К.. Преработката е засегнала целия масив 50, в който е включен имота по
възстановителното решение. Няма данни за оспорване на заповедта от
заинтересованите лица по отношение на спорния имот и за нейната отмяна.
Процесното решение №
1-Р / 26.01.2000 г. на Поземлена комисия /ПК/ -К. е постановено след заповедта
на министъра по чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.26 от ППЗСПЗЗ. и с него имотът
е възстановен с по-малка площ - 1.604 дка. Касационният съд преима,
че поради действието на чл.34в от ЗСПЗЗ, към момента на обнародване в ДВ на
заповедта на министъра за преработка на плана по чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ
/19.04.1999г./ възстановителното решение от 19.03.1997г. е обезсилено по силата
на закона, като обезсилен се явява и констативният нотариален акт в частта за процесния имот. Заповедта на министъра на МЗГАР е общ
административен акт, който е влязъл в сила. Поради това, след преработка на
картата органът дължи издаване на ново възстановително решение.
Като
мотиви в решението на ПК е посочено, че същото се издава в изпълнение на
чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №35-Р/19.03.1997г. Правилен
и обоснован е изводът на районния съд, че процесното решение
е първо по ред след процедурата по чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ, както и че е нищожно, като
постановено от незаконен състав съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /редакция към
26.01.2000 г./. По безспорен начин се установява, че не са спазени изискванията
за действителност на това решение съгласно приложимия към датата на постановяването
му ред по чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /отм./. В чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /понастоящем
отменен, но в различните и действащи по време редакции/ е определен съставът на
поземлената комисия като колективен орган, но не е посочен начинът, по който
този орган приема решенията си. Липсата на специална уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
препраща към приложение на общите правила на административното производство -
чл.15, ал.2, т.6 изр.2 от отменения ЗАП, действал към момента на постановяване
на процесното решение. Когато административният орган
е колективен, той приема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си,
а решението се подписва от председателя или секретаря. В случая правилно
районният съд е констатирал, че в решението на ПК е отразено, че е взето от
поименно посочените общо 5-петима члена, от които председателя и секретаря на комисията
и нечетен брой членове. От писмо изх.№ 24-00-499/07.08.2020 г. на кмета на община
К., става ясно, че съставът е бил незаконен, в него извън задължителните
председател и секретар, са включени нечетен брой, а не както е изисквала
нормата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ четен брой членове специалисти.
В
административната преписка органът е представил още едно решение със същия
номер и от същата дата като процесното, но с различен
състав на ПК и различна площ на възстановения имот по т.2 – от 1.559 дка.
Решението е без подписи на членовете на ПК, т.к. е електронна разпечатка от
архивна база данни на ОСЗ - К. и не се съхранява на хартиен носител. Обосновано
районният съд е приел, че това решение е антидатирано
и е постановено в действителност след решение на ПК, което е предмет на процесното дело. Правилен е изводът за нищожност на това
второ последващо решение поради наличие на предходно
решение № 1-Р / 26.01.2000 г. с площ на имота от 1.604 дка. Последващото едноименно решение е второ по ред, постановено
е без наличие на предпоставките за изменение в специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради
което е засегнато от констатирания порок нищожност. Доказва се, че в нарушение
на чл.16 от ЗСПЗЗ, административният орган не е водил регистър на постановените
решения, поради което не може да бъде извършена допълнителна проверка. Ето защо касационният съд споделя и крайния
извод на районния съд, че това второ решение е също нищожно.
Касационната
жалба на Ж.Б.М. е неоснователна. Правилно районният съд е указал на
административния орган на основание чл.173, ал.2 от АПК на Общинска служба по
земеделие - К. с офис Т., че следва да постанови друго свое решение, в което
границите, площта и сигнатурата на имот №050189 по картата на землището на гр. К.
да бъдат съответни на границите, площта и сигнатурата на имота по КККР на гр. К.,
като изрично при постановяването му спази изискването на чл.60а от ППЗСИЗЗ.
Новото възстановително решение на общинската служба по земеделие няма как да
бъде поставено със задна дата и на пренебрегне данните за имота от действащите КККР
на гр. К., които са в сила от 2008 г. Прогласена
нищожност на процесното решение не може да предизвика
задължение на общинската служба по земеделие да постанови валидно
възстановително решение с датата от 26.01.2000 г. Решението, за което са дадени
указания по реда на чл.173, ал.2 от АПК, ще бъде с актуална дата към момента на
постановяването и следва да е съобразено с действащите към този момент правила
и данни.
Предвид
изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, следва да бъде оставено изцяло в сила.
Разноски
не следва да се присъждат на страните, тъй като и двете касационни жалби са
неоснователни.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението
№260021 от 18.01.2021 г., постановено по адм. д.
№989/2020 г. по описа на Районен съд - К..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/