№ 414
гр. гр.Несебър, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100972 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Етажна
собственост на сграда с идентификатор ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, представлявана
от Председателя Г.О., против С. В. Г., роден на **********г., гражданин на Руска
Федерация, с постоянен адрес: ***, Л. В. Г., родена на **********г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес: *** и А. С. Г., роден на **********г., гражданин на Руска
Федерация, с постоянен адрес: ***. В исковата молба се сочи, че с влязло в сила решение №
260071 от 06.11.2020г. на Районен съд- Несебър, постановено по гр.д.№ 27/2020г. по описа
на същия съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. Г., в качеството му
на собственик на АПАРТАМЕНТ № 5 (пет), представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.5 по КККР на гр. Свети Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м.,
прилежащи части - 7,13 кв.м., дължи на ищцовата Етажна собственост на сграда с
идентификатор *** със седалище и адрес на управление гр. ***, БУЛСТАТ ***, на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, сумата от общо 1970 лева, от които 900 лв.- вноска за 2018г.
за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, 900 лева- вноска за
2019г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, 85 лева-
годишна вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване“ и 85 лева - годишна вноска за
2019г. във фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 09.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото
решение първият ответник бил осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски общо в размер на 539,40 лева, както и разноските, направени в заповедното
производство- общо в размер на 239,40 лева. След влизане в сила на решението етажната
собственост се снабдила с изпълнителни листи, като им бил издаден Изпълнителен лист №
1
260307/22.12.2020г. по ч. гр.д.№ 786/2019г.- заповедно на PC-Несебър, за сумата от общо
1970лв. и Изпълнителен лист № 260032 от 08.01.2021г. по гр.д.№ 27/2020г. на PC-Несебър
за сумата от общо 783,80 лв.- за присъдените им разноски в исковото и в заповедното
производство, и за сумата от 5 лв.- държавна такса за издаване на изпълнителния лист. След
снабдяване с изпълнителните листи, с писмо изх.№ 1 от 20.01.2021г., изпратено от
управителя на ЕС на електронната поща на ответника С. Г.- ***, същият специално бил
поканен да изпълни задължението си към Етажната собственост, като му били изпратени и
копия от изпълнителните листи, била посочена и банкова сметка, по която да бъде
извършено плащането, макар такава вече да била указана от съда и в постановеното
решение. В отговор на поканата, по имейл, Г. отговорил, че той не дължи нищо на етажната
собственост, че няма собственост в България и че няма никакви неплатени дългове. В хода
на производството по гр.д.№ 27/2020г. по описа на РС- Несебър, процесуалният
представител на ответника представил доказателства- копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 16, том XI, peг. № 14193, дело № 2127 от 27.09.2019г. на нотариус per. №
208 на НК с район на действие- района на РС-Несебър, от който било установено, че първият
ответник и неговата съпруга- втория ответник, са дарили на сина си- третия ответник,
процесния недвижим имот. Сочи се, че отказът на ответника С. Г. да изпълни доброволно
установеното със съдебни актове ликвидно и изискуемо задължение и липсата на друго
негово имущество, което да е известно на ищцовата страна в страната, обосновало правния
интерес от предявяването на настоящия иск за обявяване на относително недействително
извършеното от длъжника С. Г. разпореждане с неговия имот, безвъзмездно и в полза на
сина му- А. С. Г.. Навежда се, че уважаването на този иск ще върне в имуществената сфера
на длъжника имущество, от което впоследствие ищецът ще може да се удовлетвори
вземането, удостоверено в изпълнителните листи. Сочи се, че задълженията на първия
ответник към Етажната собственост са свързани и произтичат именно със собствеността му
върху този апартамент. Твърди се, че ищецът има качеството кредитор, установено по
съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение. Вземането не било погасено и към датата на
подаване на исковата молба. Неизпълненото задължение съществувало към датата на
разпоредителната сделка. Сочи се, че видно от мотивите на съдебното решение,
неизпълненото задължение на С. Г. е за неплатени вноски във фонд за управление и
поддържа на общите части и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. и 2019г. Размерът на
вноските бил определен с решение на Общото събрание на етажните собственици,
обективирано в Протокол № 2 от 14.09.2017г. и Протокол № 4 от 03.10.2018г., а падежът на
задължението- до 01.07. на текущата година, за която се отнася плащането, е установен в чл.
33 от Правилника за вътрешния ред в сградата. Излага се, че от приложения нотариален акт,
обективиращ дарение на имота, се установява, че безвъзмезното разпореждане е било
извършено след възникване на дълга, тъй като сделката е била изповядана пред нотариус на
27.09.2019г., като задълженията са били ликвидни и изискуеми към 01.07.2019г. и не са
били погасени, поради което се счита, че при извършване на сделката длъжникът С. В. Г. е
знаел, че с това действие уврежда кредитора си. На следващо място се сочи, че ответниците
са страните по сделката, с която длъжникът безвъзмездно намалява имуществото си-
2
дарителите са съпрузи, а дареният- техен син. Излага се, че предвид този факт на
безвъзмездност на разпоредителното действие не е необходимо и приобретателят на
имуществото да е знаел. Сочи се, че наличието на тази близка родствена връзка, предвидена
в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, от друга страна предполага, че и другите участници
в сделката- съпругата- дарител и синът- дарен, също са знаели за увреждането, което се
причиняване на кредитора. Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищеца да
поиска от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на
ищеца, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 16, том XI, peг. № 14193, дело № 2127 от 27.09.2019г. на нотариус peг. №
208 на НК с район на действие - района на PC-Несебър, по силата на който С. Валентиноч Г.
и съпругата му Л. В. Г. даряват на сина си А. С. Г. недвижим имот- АПАРТАМЕНТ № 5,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.5 по КККР на гр. Свети
Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м., прилежащи части - 7,13 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, като общата площ на апартамента възлиза на 54,47 кв.м. кв.м.,
който апартамент е разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ***, изградена в
поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, община Несебър,
област Бургас, ул. *** (бивша улица „М.“), комплекс „С.“, ет. ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответниците особен представител- адв. Т. П. Т. от АК-Бургас, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска. Твърди се,
че не са налице законовите основания по чл. 135 от ЗЗД. Ответниците С. В. Г. и съпругата
му Л. В. Г. напълно законосъобразно са дарили процесния недвижим имот на техния син- А.
С. Г.. Сочи се, че тези действия по никакъв начин не увреждат кредитора- ищеца по делото.
Разпоредителната сделка е извършена през 2019г.- много преди да бъде заведен в РС-
Несебър искът по гр.дело № 27/2020г. Навежда се, че при завеждането на исковата молба в
PC- Несебър ищецът е могъл при справка в Имотния регистър при Агенция по вписванията
да установи, че е била извършена такава разпоредителна сделка, съответно да насочи своята
парична претенция към актуалния собственик на имота- сина А. С. Г.. Твърди се, че в
процесния случай ответниците по делото не са имали съзнанието, че със своите действия
увреждат евентуални кредитори. Сочи се, че разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД
категорично повелява, че когато действието е извършено преди възникване на вземането, то
е недействително, само ако е предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял,
да увреди кредитора. Предвид гореизложеното се сочи, че така предявеният иск е
неоснователен
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Павловият иск подведен под
цитираната норма има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го
3
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и
е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,
както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав,
визирани в чл. 135, ал. 1 ЗЗД- ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил
конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е
договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.
По делото не се спори, че с влязло в сила решение по гр.д. № 27/2020 г., РС- Несебър
е осъдил С. Г. да заплати на ЕС сумата от 900 лв.- вноска за 2018г. за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост, 900 лева- вноска за 2019г. за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, 85 лева- годишна вноска
за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване“, 85 лева - годишна вноска за 2019г. във фонд
„Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 778.80 лева- разноски. Безспорно се установява и
обстоятелството, че за сочените суми са били издадени изпълнителни лист.
Не се спори и относно това, че с н.а.№ 16, том XI, peг. № 14193, дело № 2127 от
27.09.2019г. на нотариус peг. № 208 на НК с район на действие- района на РС-Несебър, С. Г.
и съпругата му Л. Г. са дарили имота на своя син А. Г.. Няма спор относно родствените
връзки на сочените три лица.
С оглед на изложеното по- горе следва да се приеме, че качеството длъжник на
ответника следва да се приеме за доказано. Посочените по- горе вземания са възникнали
преди отчуждаването на имота от ответника. До този извод съдът достигна, като взе
предвид отбелязаното в решението по гр.д. № 27/2020 г., че падежа на сумите е настъпил
най- късно на 01.07.2019 г. Именно в този момент С. Г. е придобил качеството длъжник
спрямо кредитора- ищцовата ЕС. Дарението е извършено на 27.09.2019 г., т.е. след
възникване на вземането.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно
длъжникът да е извършил конкретно увреждащо действие спрямо кредитора, съдът намира,
че и тя е налице. От представеният по делото нотариален акт е видно, че имота е бил дарен
на третия ответник. Доколкото по делото няма доказателства, че апартамента е бил
придобит в режим на СИО, съдът намира, че макар и в дарствената сделка да е участвала Л.
Г., в качеството й на дарител, не следва да се приема за безспорно доказан този факт.
Доколкото безвъзмездното прехвърляне е извършено след възникване на вземането,
увреждане е налице, имуществото на длъжника се намалява, още повече, че се касае за
безвъзмездна сделка, по която срещу отчуждената вещ не се получава насрещна престация.
Що се касае до знанието за увреждане, то съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 от
ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника- в случая дарения е син на дарителите.
4
Предвид на така изложеното съдът намира претенцията по чл.135, ал.1 от ЗЗД
досежно сделката, обективирана в н.а.№ 16, том XI, peг. № 14193, дело № 2127 от
27.09.2019г. на нотариус peг. № 208 на НК с район на действие- района на РС-Несебър, за
основателна и като такава следва да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъде уважено искането за
присъждане на сторените по делото разноски. Видно от представените доказателства в тази
насока и нарочен списък, на страната се следва сумата от общо 3076.62 лв. Не се споделя
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид на това,
че същото е в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г., вземайки предвид цената
на иска.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Етажна
собственост на сграда с идентификатор ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, представлявана
от Председателя Г.О., договор, обективиран в н.а.№ 16, том XI, peг. № 14193, дело № 2127
от 27.09.2019г. на нотариус peг. № 208 на НК с район на действие- района на РС-Несебър, с
който С. В. Г., роден на **********г., гражданин на Руска Федерация, с постоянен адрес:
***, и Л. В. Г., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес: *** са дарили на А. С. Г., роден на **********г., гражданин на Руска Федерация, с
постоянен адрес: *** АПАРТАМЕНТ № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.5 по КККР на гр. Свети Влас, със застроена площ от 47,34 кв.м.,
прилежащи части - 7,13 кв.м. идеални части от общите части на сградата, като общата площ
на апартамента възлиза на 54,47 кв.м. кв.м., който апартамент е разположен на втори етаж в
сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с
административен адрес: гр. ***, община Несебър, област Бургас, ул. *** (бивша улица
„М.“), комплекс „С.“, ет. ***.
ОСЪЖДА С. В. Г., роден на **********г., гражданин на Руска Федерация, с
постоянен адрес: ***, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор ***,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, представлявана от Председателя Г.О., сумата от 3076.62 лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5