РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 27.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1000 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.Ц.Д., ЕГН**********.***, чрез:
Пълномощник: адв.Н.и. от ВТАК. със служебен адрес: гр.ВеликоТърново, Ул.”Хан
Аспарух”, №5/съдебен адрес/, против:
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУРС-Г.
бул.Владислав Варненчик 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет, П.С.С., Я.М.Д. и Г.к., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи суми по 2 /два/ броя фактури, както следва -
от 08.10.2008 г. - за 290.58 лева; от 08.03.2013 г. - за 71.98 лева, като погасени
по давност.
С исковата молба ищецът И.Д.
излага, че е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в
с.Стамболово, общ.Павликени, с Кл. № ********** и Аб. №**********, по договорни
отношения с ответника за доставка на електрическа енергия. Излага, че при
проверка в онлайн системата на ЕНЕРГО ПРО установил, че към 03.11.2020 г. за
посочения имот в системата съществуват задължения към ответника по 2 /два/ броя
фактури, както следва - от 08.10.2008г. - за 290.58 лева; от 08.03.201Зг. - за
71.98 лева. или общо за сумата 362.56 лева. Излага, че е извършил проверка и на
място в центъра за обслужване на клиенти на Енерго-Про в гр.Горна Оряховица,
където служители на ответника го уведомили, че сумите по посочените фактури са
дължими. За начислената сума по партидата му като потребител на електроенергия,
не са получавани документи, които да посочват основанието и причината за
заплащането. С Разпореждане №512/27.02.2019г. по ч.гр.дело №4/2019г. на ГОРС е
обезсилена издадената Заповед №17/03.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение, издадена в полза на заявителя „Енерго - Про Продажби“АД,
ЕИК103533691, против него за сумата 362.56 лева, представляваща неплатено
задължение за консумирана ел.енергия, за обект с адрес с.Стамболово, общ.Павликени,
Кл.№ ********** и Аб.№********** по издадени фактури за периода 08.10.2008г. -
08.03.2013г.. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите, лихва за забава и
направените разноски по делото. Излага, че въпреки обезсилването на заповедта
за парично задължение, към 03.11.2020 г.
за посочения адрес в системата на ответника съществуват като неплатени
посочените задължения, поради което за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Поддържа, че сумите са недължими, поради погасяването им по
давност. Излага, че съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Излага, че с оглед
представените с доказателства е видно, че за исковия период от 08.10.2008г. -
08.03.2013 г., вземанията на електроразпределителното дружество „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, представляват претенция за неплатена ел.енергия и са погасени с
изтичане на кратката тригодишна давност, започнала да тече от датата на падежа
на всяка от двете издадените фактури и изтекла към датите - 08.10.2011 г. за
първата фактура и датата 08.03.2016г. за втората, т.е. много преди датата на
предявяване на настоящата искова молба. Поради изложено моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, депозира отговор, с който счита иска за
недопустим, поради липса на правен интерес, поради което моли, на основание чл.
130 от ГПК, да се прекрати производството
по делото и да им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78. ал. 4 от ГПК. Твърди, че позоваването на изтекла
погасителна давност представлява способ за материалноправна защита в случаите,
в който кредиторът потърси принудително изпълнение от длъжника след изтичане на
определен в закона срок, като то не представлява самостоятелно правно основание
за завеждане на исково производство. Установителният иск, че вземане няма, тъй
като е погасено по давност, по характера си представлява иск да се приеме за
установено, че правото на иска на ответника е погасено, тъй като същият не може
да пристъпи към принудителното му реализиране. Дълг продължава да съществува по
смисъла на чл. 118 ЗЗД. При евентуално плащане въпреки изтеклата давност за
ищеца няма как да е налице право да претендира връщане па платеното, като
същото се приема, че е платено не без основание, то и правното задължение
съществува. Счита, че позоваването на изтекла погасителна давност законодателят
е предвидил като защитно възражение срещу осъдителен иск, предявен срещу ищеца,
а не и като основание на предявен от ищеца иск. Предвид изложеното, моли да се
постанови определение, с което да се прекратите производството. В условията на
евентуалност, оспорва иска като неоснователен. Излага, че безспорно установено
между страните е, че ищецът е потребител на електрическа енергия за имот,
находят се в с. Стамболово. общ. Павликени по смисъла на чл. 4. ал. I от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУДПЕЕ). За имота
съществува разкрита партида на абонат с кл.№ ********** и аб.№ **********.
Процесиите фактури са издадени именно за обекта с посочения клиентски и
абонатен номер. Твърди, че съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) регулирането на
дейностите в енергетиката се осъществява от "ДКЕВР". На основание
чл.21 от ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и
разпределението на електрическа енергия и търговията с електрическа енергия
КЕВР издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензни в случаите,
предвидени в закона и одобрява Общите условия на договорите. Съгласно чл.25 от
ЗЕ ДКЕВР води публични регистри за издаваните лицензни, в които се вписват
всички лицензианти, издадените лицензни и други обстоятелства. Решенията за
издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензните, както и
решенията за утвърждаване на цените се публикуват в бюлетина на ДКЕВР. С Общите
условия на договорите за продажба па електрическа енергия (ОУДПЕЕ) на
Дружеството се урежда продажбата на ел.енергия на територията на
административни области с центрове Варна. Добрич, Шумен. Търговище, Велико
Търново, Русе, Разград. Силистра и Габрово, за което Дружеството притежава
Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-139-11/13.08.2004 г., издадена
от ДКЕВР. В случая Дружеството изпълнява ролята на краен снабдител за указаната
територия. Ма основание чл. 46. ал.2 от ОУДПЕЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на ОУДПЕЕ потребителите, коиго не са съгласни с общите условия на
Дружеството имат право да внесат писмено заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от Дружеството
специални условия, различни от публикуваните ОУДПЕЕ, се отразяват в
допълнителни писмени споразумения между страните. На основание чл.8 от
действащите ОУДПЕЕ Дружеството продава ел. енергия на потребителите, които от
своя страна са задължени да заплащат доставената и консумирана ел.енергия в
срок. Съгласно чл.26 от ОУДПЕЕ клиентът има задължението в посочените срокове
да заплати възникналото задължение, като съгласно ал.6 неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума
в срок. Ищецът е клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с кл.№ ********** и аб.№
********** във връзка с продажба на ел.енергия за място на потребление с.
Стамболово, общ. Павликени. Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е
указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия (ОУ). а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Както вече бе изтъкнато, Дружеството притежава Лицензия за обществено
снабдяване с ел.енергия № Л-139- 11/13.08.2004г., издадена от КЕВР по надлежния
ред и изпълнява ролята на краен снабдител за територията на административни
области с центрове Варна, Добрич. Шумен. Търговище. Велико Търново. Русе,
Разград. Силистра и Габрово. Счита, че от всичко изложено безспорно се
установява, че ищецът е потребител на ел. енергия, респективно клиент на
Дружеството и по отношение на него важат ОУДПЕЕ. Съгласно ОУДПЕЕ потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. Цената на доставената ел.енергия за периода е
определена с решение на КЕВР, посочена е във фактурите, които представяме на
съда и на ответника. Излага, че видно от приложените като доказателство по
делото фактури, последните са начислени за реално консумирана ел.енергия по
фактура № ********** от 08.10.2008г. и лихва за просрочие ЛП ********** от
08.03.2013 г. На основание чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими и към настоящия
момент, „потребителят“ се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на
същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен,
че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. На основание чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който
не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден". За задълженията-предмет на настоящия спор ищецът се
намира в забава, тъй като не е спазил срока за плащане но чл.27 от ОУ. В тази
връзка съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД „когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му".
Предвид гореизложеното, и тъй като задължението е лимитирано в определен срок
се обосновава правният извод, че законът не изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на
изпадане в забава. Ето защо, счита, че не е налице правно основание предявеният
иск да бъде уважен, а е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като дължимостта
на сумата от 362.56 лв. следва да бъде потвърдена. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С
оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът
следва да установи, че през процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца определено
количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на процесната сума,
респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните по делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в с. Стамболово. общ.
Павликени по партида на абонат с кл. № ********** и аб. № **********.
При служебна проверка на допустимостта на предявения иск, която следва
да бъде осъществявана в хода на цялото висящо производство, съдът намира възраженията
на ответника, че предявените искове са недопустими за неоснователни. При
предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена
извънсъдебна претенция от ответника за плащане на оспорените вземания.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията – дали ответникът е титуляр на претендираното от него и отричано от
ищеца облигационно право (в този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013
г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай от твърденията
в отговора на исковата молба се установява, че ответникът оспорва да е налице погасяване
на процесния дълг по давност, поради което само на това основание следва да се
приеме, че предявеният иск е допустим. В допълнение следва да се посочи, че от
представените към исковата молба доказателства, а именно Заповед
№17/03.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена в полза на заявителя
„Енерго - Про Продажби“АД, против ищеца е видно, че процесните задължения се претендират
от ответното дружество.
От приетите като писмено доказателство фактури от 08.10.2008 г. и от
08.03.2013 г. се установява, че оспорените вземания представляват стойността на
начислена потребена електрическа енергия, в имота на ищеца на посочения адрес.
Предвид изричното оспорване от последния, че вземанията срещу него са
възникнали, в тежест на ответника-кредитор е да докаже тяхното съществуване и
изискуемост, но по делото не са представени доказателства, че енергия в
претендираното количество действително е била доставена и потребена от
длъжника.
Съдът счита, че отразяването в процесните фактури на претендираните
парични задължения не доказва реалната доставка на
съответстващото количество електрическа енергия. Доказателствената им сила не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи. Фактурите са частни свидетелстващи документи, чиято формална
доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и
неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът
свидетелства. Ето защо доказателствената им сила следва да се преценява по
вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства и доказателства по
делото по арг. чл. 182 ГПК. В този смисъл
– постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. №
478/2010 г., III г. о., ВКС. На следващо място процесните фактури представляват
са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от ответното дружество
и съдържат изгодни за автора факти (за доставка на определено количество
електрическа енергия и възникнали в негова полза парични вземания).
При преценка на събрания по делото доказателствен
материал съдът намира, че едностранно съставените от ответника фактури не
доказват доставката на претендираното количество енергия и следователно не
потвърждават достоверността на вписванията в тях.
При липсата на пълно и главно доказване от
ответника за извършена от него доставка на посоченото количество електрическа
енергия по валидно облигационно правоотношение между страните, по делото не се
установява твърдяното основание за възникване на претендираните вземания,
поради което предявените искове за установяване на недължимостта на сумата
следва да се уважат. С оглед на наведените доводи в отговора на исковата молба
и за пълнота следва да се отбележи, че дори и да бъде установена доставката на
претендираното количество електрическа енергия през процесния период, по делото
е доказано наведеното основание за недължимост на сумите, тъй като вземанията
са погасени по давност.
Оспорените вземания са такива за периодично плащане (в този смисъл
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК), поради което се погасяват с тригодишна по арг. чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Същата е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно твърденията на ответника и видно от Общите му
условия за продажба на електрическа енергия, и процесните фактури падежът на
паричните задължения настъпва с изтичането на десетдневен срок от издаване на
фактурата, т.е. за задължението по фактура издадена на 08.10.2008 г.,
давностният срок е започнал да тече на 18.10.2008 г. и е изтекъл на 18.10.2011
г., а за задължението по фактура издадена на 08.03.2013 г., давностният срок е
започнал да тече на 18.03.2013 г. и е изтекъл на 18.03.2016 г..
Противно на възраженията на ответника, давността не е била
прекъсната с депозиране на заявление за издаване в негова полза на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като видно същата е била
обезсилена на основание Разпореждане
№512/27.02.2019г., по ч.гр.дело №4/2019г. на ГОРС, следователно давността не се
счита прекъсната по арг. чл. 116 ЗЗД. По делото липсват данни или твърдения за
настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на
давностния срок, поради което дори при доказано по същество съществуване на
претендираните от ответника вземания, същите се явяват погасени по давност и
възможността за принудителното им изпълнение следва да бъде отречена. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от нео разноски по делото и доколкото е бил
представляван от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно представените
доказателства, то на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв...
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.Ц.Д., ЕГН**********.***, чрез:
Пълномощник: адв.Н.и. от ВТАК. със служебен адрес: гр.ВеликоТърново, Ул.”Хан
Аспарух”, №5/съдебен адрес/, против:
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУРС-Г.
бул.Владислав Варненчик 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет, П.С.С., Я.М.Д. и Г.к., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че И.Ц.Д., ЕГН**********
не дължи на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД, ЕИК *********, сумата от 290.58
лева, по фактура от 08.10.2008 г. и сумата от 71.98 лева, по фактура от 08.03.2013
г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУРС-Г.
бул.Владислав Варненчик 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет, П.С.С., Я.М.Д. и Г.к.ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н.и., ВТАК, ЕГН: **********, БУЛСТАТ: *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“, № 5, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА