№ 59
гр. Търговище, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Боряна Ст. П.а
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. П.а Гражданско дело №
20213530100957 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника имат договор за
доставка на ВиК услуги. За периода 20.02.2017 г. до 23.12.2020 г.,
ответникът не е заплатил консумираната от него питейна вода, на
стойност 1 181.98 лв., за което дължи и лихва за забава, в размер на 127.86
лв., за периода 03.04.2017 г. до 04.01.2021 година. Ищецът е поискал и в
негова полза е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за сумата от 1 181.98 лв. главница и лихва в размер на 127.86 лв. Тази заповед
е била връчена на от ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което е предявен и иск за установяване съществуване на вземането. С оглед
на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуване на вземането му към ответника в размер на 1 181.98 лв.,
главница и лихва за забава в размер на 127.86 лв. Претендира заплащане на
разноските в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, упражни
правото си на отговор. С отговора се навеждат твърдения, че не е
1
потребител на ВиК услуги за посочения партиден номер. Въвежда и
правопогасяващото възражение за изтекла давност, по отношение на
претенцията за периода 03.04.2017 г. до 26.01.2018 година. Освен горното се
твърди, че от 03.09.2020 година не е потребител на ВиК услуги, с оглед на
това, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на друго
лице.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 133/21 по описа на Районен съд-
Търговище, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 1 181,98 лв. - главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и
канА.зационни услуги за питейно-битови нужди в периода 20.02.2017 г. -
23.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.2021 год. и лихва за забава в размер на 127,86 лв. за периода 03.04.2017
г. - 04.01.2021 год., както и направените по делото разноски – 26,20 лв.
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта е издадена по реда на чл.410 от ГПК, като е връчена на
длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Видно от представения нотариален акт на л.65 от делото,
ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр.Търговище,
ул.“Росица“, № 22, ет.1, ап.2, като не се спори, че партидата на този имот
е № 674077. Поради което, съдът приема за безспорно, че за претендирания
период 20.02.2017 година до 03.09.2020 година, ответникът е потребител на
доставени от ищеца ВиК услуги за имот. С постановление за възлагане на
недвижим имот от посочената датата 03.09.2020 година, собствеността
върху имота е била прехвърлена на трето лице.
От приетата и неоспорена от страните съдебно икономическа
експертиза, се установява, че за периода 03.04.2017 г. до 04.01.2021 година
задълженията за предоставените услуги възлизат на стойност 1 181.98 лв.,
а задължението за лихва за забава за същия период възлиза на 201.87 лв. За
периода 26.01.2018 г. до 04.01.2021 година съответно размерът на
задълженията е 1 004.30 лв. главница и 140.79 лв., лихва. За периода
2
26.01.2018 г. до 03.09.2020 година, съответно главница, в размер на 874.00
лв., лихва в размер на 111.07 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предявения иск е частично основателен. По предявен иск за установяване на
вземане, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е
възникнало вА.дно облигационно правоотношение по повод предоставяне на
услуга -доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение
от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за
процесния период в твърдяното количество. Във връзка с представените
писмени доказателства, обсъдения по-горе нотариален акт, съдът приема,
че за 20.02.2017 г. до 03.09.2020 година, последният е бил потребител на
тази услуга, както и че между страните съществува облигационното
правоотношение по повод предоставяне на тази услуга. След 03.09.2020
година, ответникът е загубил права върху имота, по силата на
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител.
С оглед на това следва да бъде разгледано правопогасяващото
възражение за изтекла погасителна давност за определен период. Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по
смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя
ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Търговище.
Ответникът е бил собственик на процесния имот до 03.09.2020 година,
който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същият
се явява "потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба N 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канА.зационните
системи /Наредбата N 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канА.зационни услуги. В случай, че
имотът е отдаден под наем, наемателят на водоснабден имот може да
заплаща услугите на ВиК, от името на наемодателя, като в случай, че
наемателят не изпълнява тези свои задължения, то отговорен за тях е
наемодателят, в случая ответницата. Данни по делото, че имотът е бил
отдаден под наем няма, а и не се твърди от страна на ответника.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са нА.це повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите
3
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в
който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече. Съгласно
Общите условия, достъпни на интернет страницата на ищцовото
дружество и публикувани в местната преса, чл. 33, ал.1 ВиК операторът
издава ежемесечни фактури при нА.чие на консумация и/или служебно
начисляване на количества, а съгласно ал.2 потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за
всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта. За периода
от 26.01.2021 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, до три години преди тази дата, от когато исковата молба се
счита предявена, давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане
на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията за
периода 20.02.2017 г. до 26.01.2018 г. По делото липсват доказателства за
спиране течението на давността или за прекъсването на същата за периода
от 26.01.2018 г. до 23.12.2020 година, поради което задължението е вА.дно и
съществува, за този период. Доколкото ответникът е бил собственик на
процесния имот до 03.09.2020 година, то задължението му към ищеца е
вА.дно и съществува, за периода 26.01.2018 г. до 03.09.2020 година.
Ищецът твърди, че ответникът е признал вземането си, поради което
и съгласно чл.116, б.“А“ от ЗЗД , давността е била прекъсната. Ищецът се
позовава на признание на вземането, основавайки се на, приложеното на л.88
от делото съобщение. Въпросното съобщение изхожда от ищеца и е
отправено до ответника, като с него последният е уведомен за размера на
задължението за използваните към 23.06.2020 година ВиК услуги. Съгласно
установената съдебна практика признание по смисъла на закона е нА.це,
когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на
признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което
длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е нА.це признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на
4
самото задължение, а не само до нА.чието на фактите, от които
произхожда. Писмото, на което се позовава ищеца, очевидно не може да се
приеме като изявление от страна на ответника, с което последният пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора- ищеца.
По отношение на дължимите лихви за забава, те както и главницата,
са погасени по давност за определен период. Дължи се такава за периода от
26.01.2018 г. до 03.09.2020 година задължението е вА.дно и съществува.
Съгласно приетата експертиза, за периода 26.01.2018 г. до 03.09.2020
година, размерът на дължимата главница за използвани от ответницата
ВиК услуги, възлиза на 874.00 лв. лв., а размерът на дължимата лихва за
забава, възлиза на 111.07 лв. лв.
По изложените съображение, следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че вземането на ищеца от ответника
съществува за сумата от 874.00 лв., представляваща стойността на
консумирани ВиК услуги за периода 26.01.2018 г. до 03.09.2020 година, за
сумата от 111.07 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.01.2018
г. до 03.09.2020 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 111 от 10.02.2021 година по ч.гр.д.№ 133/21 по описа на РСТ,
на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
По разноските: В заповедното производство ищецът е сторил
разноски в размер на 76.20 лв. Съобразно уважената част от претенцията,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по ч.гр.д.№ 133/21 по описа на
РСТ, в размер на 57.31 лв.. В настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса, вещо лице, особен представител на ответника
и юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 897.89 лв.
Съобразно уважената част от претенцията, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в производството, в размер на 675.26 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на „Водоснабдяване и
канА.зация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК ********* от
ЗЛ. АЛ. П. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*** представляван от
5
назначения му особен представител адв. С. А. АК-Търговище, за сумата от
874.00 лв., представляваща стойността на консумирани ВиК услуги за
периода 26.01.2018 г. до 03.09.2020 година, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 111 от 10.02.2021 година по ч.гр.д.№
133/21 по описа на РСТ , като ОТХЪВРЛЯ иска до пълния размер от 1 181.98
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на „Водоснабдяване и
канА.зация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК ********* от
ЗЛ. АЛ. П. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*** представляван от
назначения му особен представител адв. С. А. АК-Търговище, за сумата от
111.07 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.01.2018 г. до
03.09.2020 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 111 от 10.02.2021 година по ч.гр.д.№ 133/21 по описа на РСТ,
като ОТХЪВРЛЯ предявеният иск до пълния размер от 127.86 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗЛ. АЛ. П. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***
представляван от назначения му особен представител адв. С. А. АК-
Търговище да заплати на от „Водоснабдяване и канА.зация” ООД
гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК *********, направените по
ч.гр.д.№ 133/21 разноски в размер на 57.31 лв.
ОСЪЖДА ЗЛ. АЛ. П. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***
представляван от назначения му особен представител адв. С. А. АК-
Търговище, направените в настоящото производство разноски, в размер на
675.26 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6