Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Бяла Слатина, 18.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 11 май,
Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
При секретаря Ивка Вълкова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр.д.№ 4/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Р., с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника М.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, за сумата от 616.62 лв. главница, дължима на основание
сключен договор за кредит, за покупка на стоки или услуги с № CREX 15558865/10.12.2017г.
между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, С.А., клон България и длъжника,
договорна лихва в размер на 196.98 лв. за периода от 20.01.2018г. до
20.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 116.94 лв., считано от
21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК –30.09.2019г. до окончателното изплащане на
вземането,както и направените по делото разноски по заповедното производство и
в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В
хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение
в цялост, че ответникът не е намерен на посоченият адрес.
От
приложена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника е видно, че
лицето М.Р.Н. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.
С
определение от 15.07.2020г. съдът допуснал правна помощ на ответника М.Р.Н. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
С
определение от 15.09.2020г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП назначил адв. К.Д.К.
от ВрАК за особен представител на ответника М.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, който да го представлява по гр.д.№ 4/2020г. по описа на РС
– Бяла Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. от
депозитната сметка на съда.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника не е
депозирал писмен отговор.В съдебно заседание адв.К. се явява лично, като
посочва, че не оспорва иска и моли съдът да постанови решение съобразно
събраните по делото доказателства.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1287/2019г. на
РС-Б.Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1287/2019г. на
РС-Б.Слатина срещу длъжника М.Р.Н. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 797/02.10.2019г. в полза на заявителя
„АСВ” ЕАД-София, за
сумата от 616.62 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит,
за покупка на стоки или услуги с № CREX 15558865/10.12.2017г. между БНП „Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, С.А., клон България и длъжника, договорна лихва в размер
на 196.98 лв. за периода от 20.01.2018г. до 20.06.2019г., обезщетение за забава
в размер на 116.94 лв., считано от 21.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –30.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25.00
лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В останалата част до поискания
размер от 200.00 лева съдът го отхвърлил.
Заповедта
на длъжника М.Р.Н. е връчена по реда на
чл.47 от ГПК.
На
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и
такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково
производство по гр.д.№ 4/2020г. по описа на БСлРС.
Ищецът
твърди, че на 10.12.2017г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника М.Р.Н.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** бил сключен Договор за кредит
№ CREX 15558865/10.12.2017г., по силата на който кредитодателят се задължил да
отпусне на кредитополучателят кредит в общ размер на 616,62 лева, от който: 539,00
лв. за закупуването от „Технополис България” ЕАД на смартфон SAMSUNG J7 и застрахователна премия по застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“ в размер на 77,62 лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор, е била преведена от кредитора по сметка на
упълномощеният търговски партньор по начина, уговорен в чл.1 от договора, с
което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнил задължението си по него. Въз
основа на чл. 1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема
на 18 месечни вноски- всяка от които в
размер на 45,20 лв., като първата погасителна вноска ес падеж 20.01.2018г. а
последната е с падеж 20.06.2019г. Месечните вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на
разходите – 42,25 % и годишния лихвен процент –35,76 %, посочени в параметрите
по договора.
От приетите по делото доказателства,
включително приложения по делото погасителен план, се установява, че М.Р.Н. не
е извършил плащане по кредита.
На
основание чл.3 от договора вземането на кредитодателя станало изискуемо в пълен
размер, тъй като било уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, вземането става предсрочно изискуемо за целия размер. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 20.06.2019г.(датата на последната погасителна
вноска) поради което не е обявен за
предсрочно изискуем.
Ищецът
твърди, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила
правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД, видно от направена
служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е
прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
„А.з.с.н.в.” ЕАД в уведомлението за цесия по
реда на чл.99 от ЗЗД от 12.09.2018г./л.26 от делото/, изпратено до ответника
съобщил на същият за допуснато просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора, като в това писмо отправил и
покана за доброволно изплащане на задължението. Видно от приложената обратна разписка
уведомлението не е получено от длъжника, тъй като бил преместен на друг адрес.
Изпратено е второ уведомително писмо с дата 10.12.2019г. до длъжника, но същият
отказал да го получи, видно от приложената обратна разписка/л.29 от делото/.
Въпреки
това с исковата молба ищеца прилага копие от уведомлението от 12.09.2018г. за извършената цесия, ведно с
покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея.
Назначеният
особен представител на ответника в с.з. не оспорва иска по основание и размер.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ОТНОШЕНИЕ ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯТ
ИСК:
Предявеният
иск е допустим, тъй като е налице правен
интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването
му произтича от наличие на издадена
заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5
от ГПК,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение № 797/02.10.2019г. издадена по ч.гр.д. № 1287/2019г. по
описа на РС-Б.Слатина, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение
основателността на предявеният иск:
Уважаването
на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя
от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства, а ответника следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
В
този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок и
е основателен, по следните съображения:
При
служебна справка в търговския регистър съдът констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен
поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание
чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005
г. между "БНП Париба Пъръсънъл
Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище ***.
От
приетите по делото и неоспорени от страните Договор за потребителски паричен
кредит № CREX 15558865/10.12.2017г. и извършен превод към търговският партньор
на банката, се установи, че на посочената дата – 10.12.2017 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Р.Н. са постигнали съглашение, по силата на което
дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 616,62
лева, при годишен процент на разходите 42,25 % и лихвен процент 35,76 %, с
цел плащане на смартфон „SAMSUNG J7“ на стойност от 539,00 лв. и
застрахователна премия в размер на 77,62 лв., при насрещното задължение
сумата да бъде върната на 18 равни месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителен план обективиран в Договора, всяка в размер на 45,20
лв., като падежът на първата погасителна вноска бил 20.01.2018 г., а
падежа на последната погасителна вноска бил 20.06.2019 г.
С
подписването на Договора заемателят удостоверил, че сумата е платена
от заемодателя изцяло на търговския партньор, при предаване на стоката
– смартфон, който той получил - по арг. от съдържанието на поле
„Удостоверявания“, от подписания договор. Самият договор има характер на
разписка за предаване на средствата и други доказателства не са необходими,
поради което следва да се приеме, че длъжникът е удостоверил получаването на
заемната сума в пълен размер. Постигането на съгласие между страните относно
предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и
предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по
несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила доказателства
за изпълнение на задължението в пълен размер.
Установява
се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на новия
кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, с който е уговорена възможността за
бъдещо прехвърляне на вземания в срока на договора. Представено е
Приложение № 1/12.07.2018г. към договора, с което са продадени
конкретно определени вземания. Сред тях е и вземането към ответника, видно от
съдържанието на приложението. Посочено е името на ответника М.Р.Н. и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. В него
се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило посочената сума.
Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ищеца от ответника за сумата от 616,62 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за паричен кредит № CREX
15558865/10.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –30.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №
797/02.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1287/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина.
II.ДОГОВОРНА ЛИХВА
С
исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/ лихва в размер на
196.98 лв. за периода от 20.01.2018г. до 20.06.2019г.
Договорната
лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният
договор за кредит е сключен на 10.12.2017г., т.е. след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът
на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет процентни пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР
от 42,25 % не надвишава пет пъти размера
на законната лихва, а договореният лихвен процент е 35,76 %, Следователно
клаузата за възнаградителна лихва не е
нищожна поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
Налице
са всички материално правни предпоставки за уважаване на иска за
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на 196.98 лв. за периода от
20.01.2018г. до 20.06.2019г.
III. По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Ищеца
претендира мораторна лихва в размер на 116.94 лв. за периода от 21.01.2018г. до 30.09.2019г./датата на
подаване на заявлението в съда/. Съдът преценя като дължима на основание чл.3
от договора, който предвижда, че при забава на една или повече погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Следователно
акцесорният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в темпорално отношение,
равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е
обусловен от изхода на правния спор по главния иск, поради което с оглед изхода
на спора по главния иск се явява основателен и акцесорният иск за сумата от 116.94
лв. за периода от 21.01.2018г. до
30.09.2019г./датата на подаване на заявлението в съда/.
Ето
защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е изцяло основателен и следва да се
уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1287/2019 г. на БСлРС, а именно: сумата от 616.62 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за кредит, за покупка н.стоки или услуги с
№ CREX 15558865/10.12.2017г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
длъжника, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.на в.“
ООД/правоприемник н.който е „А.з.с.на в.”ЕАД/ по силата на Приложение №
1/12.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/
от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и "А.з.с.на
в.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда по чл.410 ГПК – 30.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 196.98 лв. за периода от
20.01.2018г. до 20.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 116.94 лв., за
периода от 21.01.2018г. до 30.09.2019г./датата
на подаване на заявлението в съда/ за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 797/02.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1287/2019г. по описа на РС-Бяла
Слатина.
IV.РАЗНОСКИ:
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от
ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца
е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По
заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна такса и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По
исковото производство ищеца поискал присъждане на 125.00 лв. заплатена държавна
такса, 350.00 лв.юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за
особеният представител на ответника
Размерът
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Въз основа на
посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за
юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която
разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая,
сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото.
В
настоящия случай ответника М.Р.Н. следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** направените по ч.гр.д. № 1287/2019г. по описа
на БСлРС разноски в общ размер на 75,00 лв.
Ответника
Н. следва да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, направените в настоящото исково
производство по гр.д. № 4/2020. по описа на БСлРС разноски в общ размер от на
575,00 лв.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника М.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт
Е.Р., сумата от 616.62 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за кредит, за покупка н.стоки или услуги с
№ CREX 15558865/10.12.2017г.
между БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по което е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.на в.“ ООД/правоприемник н.който е „А.з.с.на в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 1/12.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне н.вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и "А.з.с.на в.“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 ГПК –
30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 196.98 лв. за периода от 20.01.2018г.
до 20.06.2019г., обезщетение за забава в
размер на 116.94 лв., за периода от
21.01.2018г. до 30.09.2019г./датата на подаване на заявлението в съда/, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 797/02.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1287/2019г.
по описа на РС-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Р.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “ А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Е.Р., направените разноски в настоящото исково
производство по гр.д.№ 4/2020г. по
описа на БСлРС в общ размер на 575,00
лв., както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1287/2019г. по описа на БСлРС в
общ размер на 75,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И.Йорданов)