МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 16/2016г. по описа на РС Бяла
Подсъдимите С.Ф.С. и А.Д.Д.
***, са предадени на съд за това, че :1/ На 01.01.2016г. в гр.Б., обл.Р., ул."М.", № . двамата
в съучастие като съизвършители причинили
на А.Б.Й. от с.гр., лека телена повреда, изразяваща се в кръвонасядания на
лицето, кръвонасядания на гръдния кош, на дясно рамо и дясна предмишница,
охлузване и кръвонасядане на дясна седалищна област, като установените
увреждания са причинили на Й. болка и страдание - престъпление по чл.130, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
2/. На 01.01.2016г. в около 03.00 часа, в гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул.“М.“, № . двамата в съучастие като съизвършители причинили на Ц.А.Б., лека
телена повреда, изразяваща се в
повърхностни порезни рани на
лицето и лявото рамо, като установените увреждания са причинили на Б. болка и
страдание - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият С.Ф.С. е предаден на съд за това, че: На 01.01.2016г. в
около 03.00 часа в домът на А.Б.Й. и Ц.А.Б.,*** е унищожил противозаконно чужда
движима вещ врата, със стъклопакет РВС с размери 680мм/ 1070мм на стойност
50,00лв. /петдесет лева/ - престъпление по чл.216, ал.4 от НК,
Частните тъжители чрез повереника си – адв.Р.Т. от АК Разград поддържат
тъжбата си. Заедно с нея са предевили всеки един от тях граждански иск в размер
на по 500лв срещу двамата подсъдими за причинените неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания. Двамата тъжители са предявили граждански иск
срещу подсъдимия С.Ф.С. в размер на 50лв за причинените имуществени вреди –
унищожен ПВЦ стъклопакет. Съдът прие, на основание чл.85 от НПК, предявените
граждански искове за съвместно разглеждане в наказателния процес и на основание
чл.87 от НПК конституира тъжителите като граждански ищци в процеса. Ангажираният
повереник пледира доказаност на обвинението по безспорен начин. Моли
подсъдимите да бъдат осъдени и гражданските искове да бъдат уважени. Претендира
с тъжбата, за присъждане на законните
лихви върху присъдените суми - обезщетения, както и за направените съдебни и
деловодни разноски за производството.
Подсъдимият С.Ф.С. –
явява се в с.з. По негово искане на основание чл.94, ал.1,т.9 от НПК съдът му
назначи сл.защитник – адв.Д.К. ***. Подсъдимият С. не се признава за виновен. Твърди,
че самият той е пострадал от тъжителя А. Б.Й., който в инкриминираната вечер му
нанесъл средна телесна повреда – счупил му зъба.
Подсъдимият А.Д.Д. –
явява се в с.з. По негово искане на основание чл.94, ал.1,т.9 от НПК съдът му
назначи сл.защитник – адв.Л.Б. ***. Подсъдимият Д. не се признава за виновен.След
получаване на препис от тъжбата защитникът на подс.Д. е депозирал отговор, с
който оспорва като невярна, отразената в тъжбата фактическа обстановка. Твърди,
че е придружил внука си – подс.С. - пострадал в инкриминираната вечер от
тъжителя А. Б.Й., който му нанесъл удар и му счупил зъба. Твърди, че стъклото
на врата в дома на тъжителите е счупено от самия тъжител, който силно блъснал
вратата при затварянето и.
След
като изслуша обясненията на подсъдимите
и свидетелските показания, след като обсъди и прие приложените писмени
доказателства по делото, съдът установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. и св.М. били близки приятели. В
Новогодишната нощ на 01.01.2016г. двамата отишли в дома на тъжителите в гр.Б., ул.“М.„ № ..
Там в приземния етаж на къщата, където по-рано имало заведение, се събрали
техни познати от квартала, в който живеели. Всички били в настроение,
употребили алкохол, забавлявали се, тъжителят Й. ги обслужвал срещу заплащане.
В един момент между посетителите възникнало напрежение и тъжителят решил да
прекрати събирането. Казал на присъстващите да си тръгват. Подсъдимият С. се спуснал да разтърве свои познати, които се
сбили. Тъжителят Й. се намесил. След това подсъдимият С. и св.М. се прибрали в
дома на подсъдимия Д. – дядо на подсъдимия С. ***. Тогава
подсъдимия С. видял, че има кръв по лицето си и че
има счупване на коронката на втория горен ляв зъб. Подсъдимият Д. също видял,
че внукът му е пострадал. Установеното силно ядосало подсъдимия С. и той решил
да се върне и да потърси сметка на тъжителя Ѝ., който според него му счупил зъба по време на скандала в заведението.
Подсъдимият С. тръгнал сам по улицата до къщата на
тъжителя. Преминал през пътната входна врата и достигнал до входната врата на
къщата. Тя била със счупен стъклопакет РВС. Там подсъдимият С. нанесъл удари на тъжителя Й..
После излязъл на улицата. През това време при него дошъл неговият дядо - подсъдимият Д. и св.М.. След
кратко време на мястото с полицейски автомобил пристигнали св.Д. и св.И. –
служители на РУПолиция гр.Бяла, които по време на работна смяна изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред. Тъжителите ги чакали навън. През
това време към тях се приближили двамата подсъдими. На улицата възникнал
скандал между страните по делото – разговаряли на висок глас, скарали се. Св.Д.
останал с подсъдимите на улицата, а св.И.
влязъл с тъжителите в двора пред къщата им. Видял, че е счупен стъклопакета на
алуминиевата входна врата на къщата и по
земята има разпиляни стъкла. В остъклението пред къщата било тъмно. На
двора тъжителите обяснили на св.И., че
подсъдимият С. е влязъл в двора им, счупил стъклото на вратата и се сбил с тях
на двора пред антрето. Полицейските служители не установили по двамата тъжители да има видими следи от наранявания. Св.Д.
видял кръв по лицето на подсъдимия С., от устата му се стичала кръв и се виждал
счупен зъб.
През това време св.Р.Д. – съсед на тъжителите чул
шум на улицата, излязъл навън и видял тъжителите да разговарят на висок глас,
със скандален тон с подсъдимите. Прибрал се, облякъл се и отново излязъл на
улицата, като видял, че през това време са пристигнали полицеските служители.
Вечерта св.Р.Д. не разговарял с никоя от страните по делото, само наблюдавал за
известно време от разстояние разправията между тях.
Двамата полицейски служители съставили на
тъжителите и на подсъдимите протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР.
Подсъдимият С. бил откаран с автомобил до спешна помощ.
Същия ден тъжителката Б. подал сигнал/л.60/ срещу двамата подсъдими до РУПолиция гр.Б., като по него била назначена полицейска проверка.
На 05.01.2016г.
двамата тъжители посетили кабинет на съдебен лекар в гр.Р., където били освидетелствани и издадени съответно
на двамата СМУ. При прегледа на тъжителя Й.
били установени следните телесни увреждания: Кръвонасядания по лицето,
кръвонасядания по гръдния кош, дясно рамо и дясна предмишница, охлузване и
кръвонасядане на дясна седалищна област. При прегледа на тъжителката Б.
били установени следните телесни увреждания:
повърхностни порезни наранявания на лицето и ляво рамо.
Същия ден –
05.01.2016г., подсъдимият С. посетил
кабинет на съдебен лекар в гр.Русе, където бил
освидетелстван и му било издадено СМУ, според което при прегледа са установени
следните телесни увреждания: охлузване на дясно коляно, охлузване на трети
пръст на дясна ръка, увреждане на кожата на лицето, счупване на коронката на
втори горен ляв зъб.
На 29.01.2016г.
тъжителката Б. предприела ремонт на ПВЦ
врата, бил й доставен и монтиран стъклопакет с размери 680мм / 1070мм.
За услугата тя заплатила 50лв, за което била издадена фактура /л.119/.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните писмени и
гласни доказателства. В
с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на допуснатите по
искане на частното обвинение свидетели – Д., И. и Д.. Допусната св.М. упражни
правото си по чл.119 от НПК, предвид това, че същата през м.октомври е сключила
гр.брак с подс.С.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй
като те са непротиворечиви, взаимно се
допълват, логически издържани са. Свидетелите
Д. и И. пресъздават впечатленията си от непосредственото общуване със страните
по делото веднага след инкриминираното в тъжбата деяние. Св.Р.Д. от недалечно
разстояние е възприел поведението на страните след инцидента между тях. Няма
данни разпитаните свидетели да са предубедени или заинтересовани от изхода на
делото, поради което съдът изцяло възприема техните показания като отговарящи
на обективната истина.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.Д.,
като отчита, че те освен основно средство за защита са и процесуален способ за
събиране на доказателства по делото. Същите обективно съответстват на
установените чрез другите доказателствени средства факти по делото, без да е
налице противоречие помежду им. Подсъдимият не признава вината си,
последователно и логично описва събитията,
на които е бил очевидец. В показанията си той не изнася данни за
престъпното поведение на подс.С., като за съда това е обяснимо, предвид
обстоятелството, че е отишъл на местопроизшествието известно време след
подсъдимия С..
Съдът приема за отговарящи на обективната истина в
по-голямата им част и обясненията на подс.С.. В началото те изцяло се
потвърждават от посоченото в тъжбата – че подсъдимият е посетил заведението на
тъжителите и в него е имал конфликт с подсъдимия Й.. Състоянието на подсъдимия
след прибирането му от заведението – разкървавеното му лице и счупен зъб се
потвърждават от показанията на втория подсъдими Асенов и от представените
писмени доказателства – СМУ. Всички обяснения на подсъдимия след извършване на
престъпното му деяние спрямо личността на тъжителя Й. се потвърждават от
разпитите на независимите свидетели – полицаи. Съдът счита, че показанията на
подсъдимия в частта, в която отрича да е влязъл в дома на подсъдимия и да му е
нанесъл побой не отговарят на обективната истина. За съда те са част от
неговата защитна линия, която се опровергава от събраните други доказателства,
обективирали причинените телесни увреждания на тъжителя Й.. В издаденото му съдебно-медицинското
удостоверение са отразени наличието на телесни увреждания, които по произход и
начин на причиняване, по медикобиологични признаци отговарят да са получени по
начин, както съобщава тъжителят. Те нямат установен друг произход, поради което
съдът няма причина да не се съобрази с тяхното съществуване и становището на
съдебния лекар за тяхната етиология. По делото е поискана и назначена
съдебно-медицинска експертиза на двамата тъжители, като заключението на в.л.
изцяло потвърждава описаното в тъжбата – възможният произход и механизъм на
получаване на телесните увреждания. Съдът приема и кредитира заключенията на
в.л. по двете изготвени СМЕкспертизи като обосновани и компетентни. В тях в.л.
е отговорило напълно на поставените задачи, определило е вида на причинените
телесни повреди. За изясняване на делото от фактическа страна допринасят
представените от страните писмени доказателства: СМУ–3бр., фактура на стойност
50лв., справки за съдимост на двамата
подсъдими, копие от Преписка № 336-ЗМ-./2016г. на
РУПолиция гр.Б..
Съдът приема изисканата от страна на тъжителите полицейска преписка, като кредитира съдържащото се в нея
СМУ, издадено на подсъдимия С., протоколите за предупреждение – 2бр., издадени
на подсъдимия С. и тъжителя Й.. Снетите писмени обяснения от тъжителите,
подсъдимите и св.М. нямат стойност на годни доказателствени средства, предвид
това, че не са снети по правилата на НПК, поради което съдът ги изключва от
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът
изведе следните правни изводи: 1.Относно причинената лека телесна
повреда на тъжителя Й. в съучастие от двамата подсъдими: Съдът обсъди по това
обвинение събраните по делото доказателства, всяко едно по отделно и всички в
тяхната съвкупност. Събрани са множество косвени доказателства –СМУ,
заключението на в.л. по назначената СМЕ, според която на тъжителя е причинена
лека телесна, изразяваща се в причинени болки и страдания. Установено е от
събраните гласни доказателства, че в инкриминираната нощ двата подсъдими се
намирали на улицата пред дома на тъжителя. От показанията на св. И. се
установи, че непосредствено след пристигането им тъжителят е обяснил, че само
подс.С. се нахвърлил срещу него и съпругата му. По делото няма събрани преки доказателства - свидетели
преки очевидци на срещата между тъжителя Й. и подсъдимите в двора на тъжителя.
Същевременно от показанията на подсъдимия С. ясно се установява, че той е
тръгнал да се саморазправя именно с тъжителя Й., за това, че му е счупил
зъба:“Когато той ме удари, аз се върнах, за да му потърся сметка защо ми счупи
зъба?“/л.158/. Очевидно е от така
посоченото, че подсъдимият С. и имал мотив, заради който да предприеме
саморазправа с тъжителя, да нахлуе в двора му и там да му нанесе побой. Наличните
множество косвени доказателства – разпитите на свидетели, обсъдени в
съвкупност с обективно
съществуващите травматични увреждания на
пострадалия и установения от в.л. механизъм за тяхното получаване са в
състояние да изключат всякакъв друг възможен произход на причинената телесна
повреда. В този ред на мисли съдът
намира обвинението за доказано само по отношение на подсъдимия С., дори само на
плоскостта на косвените доказателства. По изложените съображения съдът призна
подсъдимия С. за виновен в това, че с действията си – нанасяне на удари по
тялото на тъжителя Й. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
претърпени болки и страдания. По
отношение на втория подсъдими Д. не се събраха необходимите доказателства –
преки или косвени, въз основа на които съдът да приеме обвинението за безспорно
доказано, поради което съдът го оправда за това, че в съучастие с подсъдимия С.
е причинил лека телесна повреда на тъжителя Й..Деянието е извършено от
подсъдимия С. виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят удари – юмруци по
главата, тялото и крайниците деецът цели най-малко с действията си именно това
– причиняване на неприятни физически усещания – болка, която с оглед
по-голямата си продължителност придобива характер на страдание. Установи се, че
подсъдимият е имал мотив за постъпката си – предходния конфликт между него и
тъжителя, при който според подсъдимия му е счупен предния горен зъб. Съдът не
отчита това като смекчаващо вината обстоятелство, защото здравето на човека е
сред основните ценности в нашето общество и неговото накърняване не е оправдано
по никакъв начин, поради което и най-малкото му засягане, както в процесния
случай, е инкриминирано от закона деяние.
2.Относно причинената лека телесна повреда на тъжителката Б. в съучастие
от двамата подсъдими: По делото не се
събраха доказателства, които да потвърдят изложените в тъжбата обстоятелства,
че на тъжителката са нанасяни удари по тялото от подс.С., докато тя се е
опитвала да помогне на съпруга си. Твърди се в тъжбата, че от блъскането тя
паднала на земята. При медицинското
освидетелстване/л.12/ и в заключението по СМЕ /л.131/по тялото на
тъжителката не са установени телесни увреждания, които да подкрепят твърденията
й. Установени са две повърхностни
порезни рани – на кожата на горната устна с дължина 0,5см и по лявото рамо с
дължина 0,8см. В обстоятелствената част на тъжбата не се съобщават никакви обстоятелства, при които са получени
двете порезни рани. Липсата в тъжбата на посочен механизъм на получаване на
телесното увреждане не дава възможност на съда да провери неговата достоверност
чрез събраните доказателства в с.з. В заключението си по СМЕ в.л. посочва
механизъм, за който няма категорични данни по делото – при блъскане и падане
върху твърда повърхност или удар с предмети с остър режещ ръб, респективно
стъкла от счупен стъклопакет/ по данните на освидетелстваната по време на
прегледа/. В подкрепа на възможния механизъм за получаване на телесните
увреждания не е представено нито едно пряко или косвено доказателства, освен
показанията на св.И. и Д., че стъклото на входната врата на къщата е счупено и
по земята се намирали отломки от него. Въз основа на това единствено косвено доказателство
съдът не може да обоснове доказаност на обвинението спрямо подсъдимия С.,
поради което го оправда за причиняване в съучастие с подс.А. на лека телесна повреда на тъжителката Б..
Относно обвинението спрямо подс.А.,
че като съизвършител с подс.С. е причинил лека телесна повреда на тъжителката Б.,
следва да се посочи, че в обстоятелствената част на тъжбата не е посочено в
какво се изразява участието на Асенов, какви действия е извършил, с които е
причинил лека телесна повреда на тъжителката. В хода на проведеното съдебно
следствие не се събраха никакви доказателства за това подс.Асенов да е влизал
през нощта в двора на тъжителите и да е имал с тях физическо съприкосновение.
Липсата на каквито и да е доказателства, за това, че е въздействал по някакъв
начин върху телесния интегритет на тъжителката Б., мотивира съда да го признае за
невиновен и на основание чл.304 от НПК да го оправдае по така повдигнатото
обвинение.
Спрямо подс.С. е повдигнато и обвинение по чл.216,
ал.4 от НК, за това че на 01.01.2016г. в около 03.00 часа в домът на А.Б.Й. и Ц.А.Б.,***
е унищожил противозаконно чужда движима вещ врата, със стъклопакет РУС с размери
680мм/ 1070мм на стойност 50,00лв. /петдесет лева/. От показания на св.Д. и И.
се установи, че при посещението им в дома на тъжителите е бил счупен
стъклопакета на входна ПВЦ врата. По
данни на тъжителя подс.С. счупил стъклото на вратата. Така посочения ограничен
доказателствен материал за съда не е достатъчен да формира вътрешно убеждение,
че подс.С. е извършител на вмененото му престъпление. Няма спор, че стъклото на
вратата е счупено, въпросът е кой е автора на деянието, като се има предвид, че
освен подсъдимия същата вечер в къщата на тъжителите е имало множество
посетители, които са празнували в новогодишната нощ. Не се спори и в тъжбата е
посочено, че в тяхно присъствие е възникнал скандал, по време на който е имало
и сбиване, последвало е преждевременно приключване на празничната вечер. Всички
тези установени обстоятелства изключват еднозначния отговор, че подс.С. е
единствения възможен извършител на престъплението по чл.216, ал.4 от НК.
Предвид липсата на безспорни доказателства за авторството на деянието, съдът
призна подс.С. за невиновен по така повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
Съдът призна подсъдимия С. за виновен в това, че на
01.01.2016г. в гр.Б.,
обл.Р.,
ул."М.",
№.
причинил на А.Б.Й., с ЕГН:********** лека телена повреда, изразяваща се в
кръвонасядания на лицето, кръвонасядания на гръдния кош, на дясно рамо и дясна
предмишница, охлузване и кръвонасядане на дясна седалищна област, като установените
увреждания са причинили на Й. болка и страдание - престъпление по чл.130, ал.2,
вр. ал.1 от НК, като отчете, че са
налице кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, тъй като: 1/За извършеното
от него престъпление е предвидено наказание до 6м. ЛОС или пробация, както и
глоба от сто до триста лева. 2/ 2а/Деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер/реабилитиран по право/. 2б/Установено
по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от
престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени. Предвид
това съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба, в размер на 1000лв.
При определяне наказанието “глоба”, съдът съобрази
размера и с материалното положение на подсъдимия. Същият е безработен,
реализира доходи без трудово договор. По изложените причини съдът прие, че
минималния размер на глобата е достатъчен за реализиране на наказателната
превенция спрямо подсъдимия, като в същото време ще въздейства възпиращо на
него и останалите членове на обществото срещу извършването на други
противообществени прояви в бъдеще.
Съдът се произнесе
и по предевените граждански
искове, като прие, предвид осъдителната част на решението, че основателен и доказан е само гр.иск, предявен
от тъжетеля Й. против подсъдимия С. за
причинените неимуществени вреди – болки и страдания. Същият следва да бъде
уважен в размер на 300лв., предвид вида и характера на причинените телесни
увреждания. По категоричен и безспорен
начин, описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че събитието, от което
произтичат неимуществените вреди за
пострадалия действително е
настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е
извършено виновно от подсъдимия, както, че настъпилата вреда се намира в пряка
и непосредствена връзка с деянието му.
Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението
/т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./, съдът прие, че са
налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до
размера на доказаното обвинение, като
следва да бъде присъдена законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението. В останалата си част до 500лв
предевеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът,
предвид
оправдателната част на решението отхвърли като неоснователни останалите
предявени граждански искове.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,
като на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия С. да възстанови на
тъжителя Й. направените съдебни и деловодни разноски в размер на 572 лв.
/петстотин седемдесет и два лева/, в т.ч. 300лв за
адвокатски хонорар, 220лв депозит за в.л., 12лв – д.т., 20лв за СМУ,
20лв за призоваване на свидетели, както и да заплати 4% върху уважения размер на гр. иск
– минимална такса в размер на 50лв по бюджета на съдебната власт , по сметката
на РС - Бяла.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ : /п/