Решение по дело №144/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 61
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Йордан Дамаскинов
Дело: 20214501000144
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов

Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000144 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Русенският районен съд с решение № 260477 от 27.11.2020г. по гр. д. №
122 по описа за 2020г. признава за установено че, ВЛ. П. К. дължи солидарно
с „Д.“ ЕООД на У.Б. АД сумата от 8660,00 лева - главница; сумата от 946,42
лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от договора за кредит за периода
20.12.2018 г. – 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 19.09.2019 и изпълнителен лист по гр. д. № 5571/2019 г. по
описа на РРС. Със същото решение районният съд oтхвърля предявения от
У.Б. АД срещу М. Г. П. иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на парични задължения за сумата от 8660,00
лева – главница, 946,42 лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от договора за
кредит за периода 20.12.2018 г. – 17.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 19.09.2019 и изпълнителен лист по гр. д. №
1
5571/2019 г. по описа на РРС. С решението ВЛ. П. К. е осъден да заплати на
„У.Б. АД сумата от 290.53 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 302.06 лв. разноски за исковото производство. „У.Б. АД е осъдена
да заплати на М. Г. П. сумата от 913 лв.- разноски за исковото производство.
„У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Св. Неделя“ №7, чрез адвокатско дружество „П. & П.а“ със
съдружници и управители адв. В.И. П. и адв. С.Д. П.а, подава въззивна жалба
срещу Решение №260477/27.11.2020 г. на РС-Русе по гр.д.№ 122/2020 г. в
частта, с която е отхвърлен иска срещу М. Г. П. и в частта, с която се
присъждат по-малко съдебни разноски и разноски по заповедното
производство срещу ответника ВЛ. П. К..
Жалбоподателят твърди, че единственият мотив на
първоинстанционния съд да отхвърли иска срещу М. Г. П. е обстоятелството,
че решаващият състав е приел обясненията на адв. Б., че тя била подписала
възражението срещу издадената заповед за изпълнение, а не нейният клиент.
Видно от приложеното по делото възражение, не личи то е подадено от
пълномощник на посочения ответник. Никакви последващи обяснения от
когото и да е било не могат да санират обстоятелството, че М.П. не е
подписал възражението, както категорично го е доказала приетата по делото
графологична експертиза. Срокът за подаване на възражение е 14 дневен срок
според тогавашната редакцията на ГПК а в този срок няма валидно подадено
възражение.
В обжалваното решение се присъждат в полза на „У.Б.“ АД разноски,
които другият ответник ответникът ВЛ. П. К. трябва да заплати: 302,06 лева -
разноски по исковото производство и 290,53 лева - разноски по заповедното
производство. В мотивите на решението пише, че не били представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Доказателството за заплатения
адвокатски хонорар е представено още с исковата молба и това е изрично
посочено в т.2 от описаните към исковата молба приложения. Изрично е
посочено и е представено платежно нареждане за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 2134.42 лева, както и протокол за образуване на две
искови производства срещу солидарните длъжници на „Д.“ ЕООД, от който е
видно, че възнаграждението по настоящото производство е 972,38 лева с
2
ДДС. От друга страна, ответниците ВЛ. П. К. и М.П. К. отговарят солидарно
т.е. всеки един от тях отговаря за цялото вземане.
Жалбоподателят иска от окръжния съд да отмени първоинстанционото
решение в частта, в която е отхвърлен иска срещу М. Г. П., и да постанови
ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер; да осъди
другия ответник ВЛ. П. К. да заплати изцяло съдебните разноски според
представени списък.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна. Не е постъпил
писмен отговор.
Русенският районен съд с определение № 260165 от 15.01.2021г. по гр.
д. № 122 по описа за 2020г. отхвърля молбата на „У.Б.“ АД за изменение на
решението по гр. д. № 122/2020г. РРС в частта на разноските като
неоснователна.
„У.Б.“ АД е подал и частна жалба срещу определение от 15.01.2021г. по
гр. д. № 122/2020г. на Русенски районен съд, с което се отхвърля молбата на
банката по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Русенският окръжен съд прецени доказателствата по делото,
доводите на страните и правилността на решението на Русенския районен
съд в обжалваната част и прие следното:
На 29.11.2016г. между „У.Б.“ АД и „Д.“ ЕООД, представлявано от Е.П.
К.а като кредитополучател бил сключен договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0128/601/29112016/29.11.2016г. Размерът на кредита е
20000лв. М. Г. П. чрез пълномощник Е.П. К.а подписал договора като
солидарен длъжник.
С Анекс № 8 към договора от 21.11.2018г. като солидарен длъжник
3
встъпва ВЛ. П. К.. М. Г. П. е освободен от задълженията си като солидарен
длъжник по този договор - § 5, т. 2. Това е главният мотив на районния съд да
признае, че М. Г. П. не отговаря за изпълнение на задълженията по договора
за кредит, а не посоченото във въззивната жалба.
М. Г. П. не е подписал възражението срещу заповедта за изпълнение –
това е установено от графологична експертиза. Възражението е подписано от
адвокат А.Б., която е била редовен пълномощник на М. Г. П.. Тези
обстоятелства се установяват от пълномощно от М. Г. П. в полза на адвокат
А.К. Б., нотариално заверено на 24.01.2019г. – стр. 54 от гр. д. № 5571/19 РРС
(заповедното производство), възражение от М. Г. П. – стр. 87, молба вх. №
263185/21.09.2020г. – стр. последна. Възражение срещу заповедта за
изпълнение от М. Г. П. има и установителния иск по чл. 422 от ГПК срещу
него е допустим.
Ищецът не е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение по делото пред районния съд. Фактура № 4568/13.12.2019г. с
издател адокатско дружество „П. и П.а“ и получател „У.Б.“ АД е зае
възнаграждение за исково производство срещу „Д.“ ЕООД с две
възнаграждение без ДДС 819,32 и 968,36лв. Тези две възнаграждения са
включени с ДДС във възлагателен протокол № 107/13.12.2019г. Тези
документи не могат да се свържат с настоящото дело нито като номер нито
като страни. Решението в частта за разноските е правилно, както и
определението по чл. 248 от ГПК.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260477 от 27.11.2020г. по гр. д. № 122 по
описа за 2020г. на Русенския районен съд в частта, с която съдът oтхвърля
предявения от У.Б. АД срещу М. Г. П. иск с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване съществуването на парични задължения за сумата от
8660,00 лева – главница, 946,42 лева – договорни лихви съгл. чл. 4 от
договора за кредит за периода 20.12.2018 г. – 17.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
4
й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 19.09.2019 и
изпълнителен лист по гр. д. № 5571/2019 г. по описа на РРС и в частта, с
която „У.Б. АД е осъдена да заплати на М. Г. П. сумата от 913 лв.- разноски за
исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260165 от 15.01.2021г. по гр. д. № 122
по описа за 2020г. отхвърля молбата на „У.Б.“ АД за изменение на решението
по гр. д. № 122/2020г. РРС в частта на разноските като неоснователна.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД ЕИК ********* гр. София, пл. „Света неделя“ № 7,
да ЗАПЛАТИ на М. Г. П. ЕГН ********** гр. Русе, ул. „М.“ № **, ет.2,
сумата 820 лв. (осемстотин и двадесет лева) разноски пред окръжния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5