№ 17301
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110112915 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Д. Н., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република
България да заплати на ищеца сумата в размер на 23000,00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2018 г.
до окончателното плащане на сумите, и сумата в размер на общо 1900,00 лева
- обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие.
Ищецът твърди, че на 11.05.2018 г. около 12,00 часа в гр. София, в парка
зад църквата „Свети Николай Софийски“ бил задържан и отведен в 03 РУ-
СДВР, където му е съставена Заповед за задържане за срок от 24 часа по
ЗМВР. Образувано било досъдебно производство № ЗМ 1045/2018 г. по описа
на 03 РУ-ЗМВР, пр. пр. 13356/2018г. на СГП. На 12.05.2018 г. на ищеца било
повдигнато обвинение с постановление от същата дата, одобрено по реда на
чл. 219, ал. 1 от НПК от прокурор при СГП и ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт.
1 от НК. Предявено му било постановление на прокурор от СГС за задържане
за срок от 72 часа и бил отведен в следствения арест. На 14.05.2018 г. с
постановление на прокурор от СГС било отменено задържането за 72 часа и
била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева -
внесена на 17.05.2018 г. На 09.04.2019 г. в Софийски градски съд бил внесен
1
обвинителен акт срещу ищеца и било образувано НОХД 1540/2019г. по описа
на СГС, НО, 24 състав. Заявява се, че били проведени три съдебния заседания,
на които били разпитани 7 свидетели и 1 вещо лице, като на 12.06.2019 г.
първоинстанционното производство приключило с Присъда № 152 от същата
дата, с която ищецът ми бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. На 24.06.2019 г. бил внесен протест срещу оправдателната
присъда, вследствие на което било образувано ВНОХД № 1185/2019 г. по
описа на САС, НО, 1 състав. Проведено било едно съдебно заседание, като с
Решение № 37 от 30.01.2020 г. въззивната инстанция потвърдила
оправдателната присъда, която влязла в сила на 05.03.2020 г. Наказателното
производство срещу ищеца продължило 1 година и 10 месеца - от образуване
на делото до приключването му с окончателен съдебен акт. През периода на
наказателното производство ищецът твърди, че е изпитвал силно психическо
и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх, не можел да спи,
стоял буден по цяла нощ, дни наред около всяко съдебно заседание, което
довело до влошаване здравословното му състояние. От незаконното
обвинение ищецът твърди да е претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното
производството в общ размер на 1900,00 лева.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове,
като навежда доводи за неоснователност на същите. Сочи се, че не са
ангажирани доказателства за твърдените вреди и за това, че те са пряк и
непосредствен резултат от обвинението съгласно очертаните в чл. 4 от ЗОДОВ
предели на отговорността на ответната страна. Сочи се, че ищецът не е
представил доказателства за влизане в сила на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу него обвинение. Поддържа се, че не са представени
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
релевираните неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно
производство. Оспорва се размерът на претендираното от ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, като счита същият за завишен. Наказателното
производство било протекло в разумни срокове, а по отношение на ищеца е
била приложена най- леката мярка за неотклонение „гаранция в пари“, която
не е повлияла значително върху обичайния му живот. Сочи се, че при
определяне размера на претендираните неимуществени вреди следва да се
вземе предвид факта, че ищецът има криминално минало. Прави се
възражение срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прави
се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на производството ищецът е починал. На основание чл. 227 от
ГПК с определение от 12.01.2023 г. на мястото на починалия ищец е
2
конституиран неговият наследник – Х. Х. Н..
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е била приобщена преписка по НОХД № 1540/2019г. на СГС,
НО, 24 състав, ведно с ВНОХД № 1185/2019г. по описа на САС и ДП № 3373
МК 1045/2018г. по описа на 03 РУ – СДВР.
С постановление от 12.05.2018 г., предявено на същата дата, ищецът е
бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.
1, изр. 1, предл. 4 , алт. 1 от НК. С постановление от 12.05.2018 г. спрямо
ищеца е взета мярка „задържане под стража за срок от 72 часа“. С
постановление от 14.05.2018 г. мярката е отменена, а спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева. С
последващо постановление от 25.01.2019 г., предявено на ищеца на 12.02.2019
г., последният е привлечен като обвиняем по прецизирано обвинение по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК.
На л. 97 от досъдебното производство се намират пълномощното в полза
на адвокат З. В. и договорът за правна защита и съдействие със същата. Видно
от вписаното в договора, за процесуално представителство на ищеца е
уговорено възнаграждение в размер на 300,00 лева, платимо в брой. В
договора не е отбелязана графата касателно заплащането на сумата, поради
което съдът не счита, че договорът може да служи като разписка за платената
сума. Други доказателства в насока плащане на посочената сума не са
представени. При второто по ред привличане на лицето като обвиняем и
предявяването на разследването е участвал адвокатът в качеството му на
защитник.
На 09.04.2019 г. е внесен обвинителния акт срещу ищеца, а на 10.04.2019
г. е образувано пред СРС производството по НОХД № 1540 по описа за 2019 г.
на СГС, НО, 24 състав. По делото са проведени 4 открити съдебни заседания,
на които ищецът е бил представляван от адвокат В.. На л. 18 от делото се
намират пълномощното в полза на адвокат З. В. и договорът за правна защита
и съдействие със същата. Видно от вписаното в договора, за процесуално
представителство на ищеца е уговорено възнаграждение в размер на 800,00
лева, платено в брой. С присъда № 152/12.06.2019 г. ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Видно от мотивите на съда, същият
е постановил оправдателна присъда, тъй като е стигнал до извода, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. С протоколно определение от
същата дата мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „парична
гаранция“ в подписка.
3
С протест от 24.06.2019 г. оправдателната присъда е била обжалвана
пред САС. Образувано е ВНОХД № 1185/2019 г. По делото е проведено 1
открито съдебно заседание, на което ищецът е бил представляван от адвокат
В.. На л. 14 от делото се намират пълномощното в полза на адвокат З. В. и
договорът за правна защита и съдействие със същата. Видно от вписаното в
договора, за процесуално представителство на ищеца е уговорено
възнаграждение в размер на 800,00 лева, платено в брой. С решение от
30.01.2020 г. САС е потвърдил първоинстанционната присъда. Решението не е
обжалвано или протестирано пред ВКС и е влязло в сила на 05.03.2020 г.
Видно от свидетелството за съдимост на ищеца същият е бил осъждан
преди процесното производство за престъпления против собствеността, като
няма данни за настъпила съдебна реабилитация.
От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетеля
Таня Димова Григорова се установява, че по време на наказателното
преследване ищецът изживял притеснение, станал е затворен и психичното му
състояние се е отразило върху здравословното, което се е влошило.
Свидетелят разказва, че ищецът е изпитвал притеснение от разгласяването за
наказателното преследване сред съседите му и обстоятелството, че това се
обсъжда сред тях. Съдът кредитира показанията на свидетеля поради тяхната
логичност и последователност, както и предвид обстоятелството, че
свидетелят се явява също съсед на ищеца, като е имал непосредствено
наблюдение върху същия и обкръжението му, и е имал контакт с роднина на
ищеца по време на висящността на наказателния процес, от който е разбрал и
по-лични детайли за състоянието му. Следва да се посочи, че показанията на
свидетеля в частта относно здравословното състояние на ищеца и
влошаването му намират опора в находящите се на л. 98 и л. 99 от
досъдебното производство епикризи, видно от които в хода на досъдебното
производство ищецът е имал белодробни проблеми.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да възникне правото на
увредения за обезвреждане на имуществени и неимуществените вреди,
причинени му вследствие на повдигане на незаконно обвинение, следва в
обективната действителност да са се осъществили следните материални
предпоставки: на ищеца да е било повдигнато обвинение от Прокуратурата за
извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в
сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно;
подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени вреди и
причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото
4
незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е
предпоставена от виновното поведение на длъжностно лице при
Прокуратурата – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ. Отговорността се
поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на
Прокуратурата като държавен орган. Възникването е поставено единствено
в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение.
Налице са основанията за ангажиране на отговорността на ответника по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди от незаконно
повдигнатото обвинение на ищеца. Видно от събраните писмени
доказателства на ищеца е било повдигнато обвинение за държане на
високорискови наркотични вещества с цел разпространение по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК, което престъпление е наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“ до 2 до 8 години и глоба до пет хиляди до двадесет
хиляди лева, за което впоследствие е бил предаден и на съд. С
първоинстанционната присъда същият е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение. С крайния съдебен акт във въззивното производство, въззивният
съд е потвърди първоинстанционната присъда.
Настоящият съд приема, че в конкретния случай при обвинение в
извършване на престъпление рискът е за Прокуратурата, на която е
предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй
като без повдигане на неоснователно обвинение не биха настъпили каквито и
да било вреди. В този смисъл следва да се отбележи, че след привличане на
лицето като обвиняем в досъдебното производство, Прокуратурата е внесла и
обвинителен акт и в хода на развилите се производства пред различните
съдебни инстанции е поддържала обвинението, включително подавайки
съответен протест срещу първоинстанционната присъда. Държавата отговаря
чрез Прокуратурата по искове за обезщетение за вреди и в случаите, в които
лицето е било оправдано по повдигнатото обвинение.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в преживяни стрес, безпокойство и притеснение от развоя на
наказателното преследване срещу него и знанието на други лице за висящото
производство, което е рефлектирало върху живота му негативно в социален и
здравословен аспект. Районният съд обаче счита, че не се доказват
твърденията за нарушен битов ритъм с оглед твърденията за преустановяване
на редовния сън на ищеца, доколкото по делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока, а събраните гласни доказателства сочат
5
единствено преустановяване на храненето на ищеца, което обаче не се
релевира като съставомерно за претенцията.
Неоснователни са възраженията за недоказаност на претърпените
неимуществени вреди и липсата на причинно – следствена, предвид събраните
по делото доказателства и обстоятелството, че при водено наказателно
производство срещу лицето без съмнение настъпват неимуществени вреди и е
налице негативно повлияване на психиката му, дори и без наличие на
формални доказателства, доколкото липсват такива, установяващи обратното
(Решение № 457/2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
480/2012 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО).
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията за обезщетение на
ищеца за неимуществени вреди е доказана по основание. За преценката
относно справедливия размер, съдът следва да вземе предвид установените по
делото обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната при спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По въпроса за
съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип по чл. 52 от
ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/ 23.12.1968 г.
и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС,
ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на
чл. 290 от ГПК. Според посочените справедливостта, като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение на съда. В този смисъл, съдът счита, че исковата
претенция следва да бъде уважена в размер на 3000,00 лева, а искът над тази
сума до пълния предявен размер от 23000,00 лева следва да бъде отхвърлен.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази, от една страна, установената продължителност на наказателното
преследване, а имено: над една година и половина – от първоначалното
привличането на ищцата в качеството на обвиняем на 12.05.2018 г., до
постановяване и влизане в сила на решението на въззивния съд; тежестта на
обвинението – по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; възрастта на ищеца – на 44-45 години към
момента на водене на наказателното преследване; продължителността и
интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца, както и
естествения страх от неоснователно осъждане, съдебното му минало, че
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е затруднило личния и
6
социалния му живот. Спрямо ищеца е била взета втората по лекота мярка за
неотклонение от 14.05.2018 г. до 12.06.2019 г., заменена след постановяване на
първоинстанционната присъда с най-леката. По делото са налице данни за
настъпването на промени в начина на живот на ищеца в насока влошаване на
здравословното му състояние, за което се събраха гласни доказателства, че е
било свързано от стреса и безпокойството от повдигането на конкретното
обвинение. Съдът счита, че размерът на определеното като дължимо
обезщетение за неимуществени вреди отговаря и на съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот за периода, през който
се твърди да са търпени вредите.
Когато подсъдимият бъде оправдан, в наказателното производство в
тежест на държавата не се възлагат разноски по аргумент от чл. 190, ал. 1 от
НПК. При това положение отговорността на държавата за направените
разноски в наказателното производство следва да се реализира по реда на
специалния закон за отговорността на държавата – чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Сторените разноски срещу незаконното обвинение представляват
имуществена вреда – претърпяна загуба, претърпени по повод на това
обвинение – чл. 4 от ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от
правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да
не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинените
вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ (в този смисъл Решение № 126
от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 433 от
23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 781 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 355 от
3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 255 от
2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., ГК). Следователно на
репариране подлежат и претърпените от ищеца имуществени вреди – разноски
за възнаграждение за адвокат за защита в наказателното производство. По
делото се доказа в хода на досъдебното и съдебното производство, че ищецът е
бил представляван от адвокат В., като по делото се представят доказателства
за уговарянето на адвокатски хонорари за досъдебната и съдебната фаза на
процеса в общ размер от 1900,00 лева. По делото обаче се доказа заплащането
на хонорарите за правна защита в съдебното производство в размер на 1600,00
лева, до който размер следва да се приеме, че е настъпила претъпряната загуба
като сторен разход в патримониума на ищеца. Допустимо в настоящето
производство се явява направеното от ответника възражението за
прекомерност на разноските в наказателното производство, своевременно
заявено от ответника (Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 на ОСГК на ВКС
по тълк. д. № 1/2017). При разглеждането на това възражение следва да бъдат
отчетени следните обстоятелства – дали увреждането е причинено поради
7
изключителна вина на пострадалия, т. е. дали е имало недобросъвестно
процесуално поведение от негова страна, недобросъвестно забавяне или
опорочаване на процесуални действия, прикриване на определени
обстоятелства или друго недобросъвестно процесуално поведение, дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
Без значение в случая е фактическата и правна сложност на делото, която е
предвидена в чл. 78, ал. 5 от ГПК. В настоящия случай, съдът намира, че
ищецът, в качеството си на подсъдим в наказателното производство, водено
срещу него, не е имал недобросъвестно процесуално поведение. В случая
следва да се отчетат естеството на обвинението за престъпление, което е
тежко, е с предвидена наказуемост с кумулативно предвидени две наказания –
едно от които „лишаване от свобода“, и проведените действия по
разследването и открити съдебни заседания пред СРС и САС, при които е
участвал процесуалният представител. В Наредба № 1/09.07.2004 г. е
определен минимално допустимият размер на адвокатското възнаграждение
по съответния вид дела. Адвокатът не може да договори по-малко
възнаграждение за съответния вид дело под страх от дисциплинарна
отговорност за нелоялна конкуренция. Подсъдимият не полага дължимата
грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него
не може да се изисква обаче да уговори адвокатско възнаграждение, което да е
точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото – в началото
на производството, когато се упълномощава адвокат, същият и не може да
прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито точно какви
съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвоката (в този
смисъл този см. Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017
г., IV г. о., ГК). Предвид това съдът счита, че възражението за прекомерност се
явява неоснователно и искът за обезщетение за имуществени вреди следва да
се уважи в доказания размер от 1600,00 лева и да се отхвърли за сумата над
тази до пълния претендиран размер от 1900,00 лева.
Що се отнася до акцесорната претенция за законна лихва, съдът счита
същата за основателна като дължима върху уважената от съда претенция за
обезщетение за неимуществени вреди. Основателни се явяват възраженията в
отговора на исковата молба касателно началния момент на претенцията. С
влизане в сила на окончателния акт за оправдаване на лицето вземането за
вреди на ищеца е изискуемо и от този момент се дължи законна лихва, т.е.
считано от 05.03.2020 г., а не от датата, на която ищецът е бил привлечен като
обвиняем. Следователно претенцията следва да се отхвърли за периода от
8
12.05.2018 до 04.03.2020 г., а за периода от 05.03.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането следва да се присъди. Направеното възражение за
погасяване по давност, заявено за пръв път от ответната страна на етап устни
състезания, се явява преклудирано и като такова не следва да бъде
разглеждано.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски съобразно уважената част от исковите претенции, а
ответникът не е претендирал разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК,
включващ разноски за държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 2500,00 лева. Направено е възражение за
прекомерност от ответника. Съдът счита същото за основателно предвид
фактическата и правна сложност на делото и многобройността на делата от
този вид. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
настоящият състав приема, че не е обвързан и от минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение. Съдът счита, че адвокатският хонорар следва да бъде
намален до минимума, предвиден в актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. към датата на сключване на договора за правна защита, а
именно – 1277,00 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 237,76 лева за държавна такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, по предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Х. Х. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ...................... (конституирана по
реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на процеса Х. Д. Н.,
ЕГН **********) сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Х. Д. Н. неимуществени вреди, изразяващи се
преживян стрес, притеснение, влошаване на личния, социалния и
здравословния живот, вследствие на незаконно повдигнато му обвинение по
354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда
от 12.06.2019 г. по НОХД № 1540 по описа за 2019 г. на СГС, НО, 24 състав,
потвърдена с Решение от 30.01.2020 г. по ВНОХД № 1185 по описа за 2019 г.
на САС, НО, I въззивен състав, ведно със законна лихва от 05.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над присъдената сума от 3000,00 лева до
9
пълния предявен размер от 23000,00 лева и иска за законна лихва за периода
от 12.05.2018 г. до 04.03.2020 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ да заплати на Х. Х. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ...................... (конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса Х. Д. Н., ЕГН **********) сумата в
размер на 1600,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Х. Д.
Н. имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство по НОХД № 1540 по описа за 2019 г. на СГС, НО,
24 състав и ВНОХД № 1185 по описа за 2019 г. на САС, НО, I въззивен състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдената в размер на 1600,00 лева
до пълния претендиран размер от 1900,00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на Х. Х. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ...................... (конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса Х. Д. Н., ЕГН **********), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 237,76 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за първоинстанционното
исково производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10