Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативният
специализиран наказателен съд, втори въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на шести юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛЯ
Г. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
с участието
на секретаря Калина Христова
и в
присъствието на прокурора Андрей А.
разгледа
докладвано от съдията Росенова в.н.о.х.д №171/2020 г. ,по описа на АСНС за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по протест на СП и въззивни жалби на подс.С.П.А., Г.В. Т.,К.Х.К.,Б.А.Д.,П.И.Г., Д. Севгин Ю., подадени чрез защитниците им, против присъда №
43 от 25.09.2019г.,по
н.о.х.д.№ 2689/2018г., на Специализираният наказателен съд , 6 състав.
С присъдата:
Подс. К.Х.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321
ал.3 пр.2т.2 вр.ал.2 НК и при условията
на чл.5 НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три
години, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал.1 НК , е отложено за срок
от пет години. Подс. К.Х.К. е признат за невиновен и оправдан в групата да са участвали с него
подс. Н.П.М. и Г.К.К..
Подс. Б.А.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3
пр.2 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „
лишаване от свобода„ за срок от три
години, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал.1 НК , е отложено
за срок от пет години. Подс. Б.А.Д. е признат за невиновен и оправдан в групата да са участвали с него
подс. Н.П.М. и Г.К.К..
Подс.С.П.А. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК
му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година изпълнението, на което, на основание чл. 66
ал.1 НК , е отложено за срок от три години. Подс.С.П.А.Д. е признат за
невиновен и оправдан в групата да са
участвали с него подс. Н.П.М. и Г.К.К..
Подс.Н.П.М. е признат за
невиновен и оправдан за извършено
престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2
вр.ал.2 НК
Подс. П.И.Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2
т.2 вр.ал.2 НК. и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от една година,изпълнението на което,на основание
чл. 66 ал.1 НК , е отложено за срок от три години. Подс. П.И.Г. е признат за
невиновен и оправдан в групата да са
участвали с него подс. Н.П.М. и Г.К.К..
Подс Г.К.К. е признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК
Подс.Г.В.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2
т.2 вр.ал.2 НК. и при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от една година, изпълнението, на което, на
основание чл. 66 ал.1 НК , е отложено за срок от три години. Подс. Г.В.Т. е
признат за невиновен и оправдан в
групата да са участвали с него подс. Н.П.М.
и Г.К.К.
Подс. Д. С.Ю. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3пр.2
т.2 вр.ал.2НК. и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „ лишаване
от свобода „ за срок от три години ,изпълнението, на което,на основание чл. 66
ал.1 НК , е отложено за срок от пет години. Подс. Д. С. Ю. е признат за
невиновен и оправдан в групата да са
участвали с него подс. Н.П.М. и Г.К.К.
Подс.
Д. С. Ю. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
обвинение за престъпление по чл. 301 ал.1 НК .
На основание чл. 189 ал.3 НПК
подсъдимите Д. С. Ю. , Г.В.Т., Б.А.Д., С.П.А., П.И.Г. и К.Х.К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на държавата
направените по делото разноски в размер на 593.04 лв. на досъдебното
производство и 1571.10 лв. в съдебното
производство, като разноските в размер на 713.38 лв., съдът е постановил да
останат за сметка на държавата.
С присъдата съдът е постановил веществените
доказателства по делото да останат на съхранение до приключване на
наказателното производство.
Протестът на СП оспорва присъдата
по отношение оправдаването на подс.Н.П.М. и Г.К.К. за престъпление по
чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК като неправилна, незаконосъобразна и постановена
при превратно тълкуване на доказателствата.Поддържа се ,че обвинението се
подкрепя от събраните доказателства , които установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се присъдата по отношение на оправданите подсъдими
да бъде отменена и на основание чл. 336 ал.1т.2 вр.чл. 334 т.2 НПК , да бъде
постановена нова, с която подсъдимите М. и К. бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени справедливи наказания.
С протестът се предлага присъдата да бъде
отменена и по отношение на подс. К.Х.К.,Б.А.Д.
, С.П.А. ,П.И.Г.,Г.В.Т. и Д. С. Ю.,относно оправдаването им ,че престъплението по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК е извършено
с участието на подс. на подс.Н.П.М. и Г.К.К..
Присъдата като неправилна и незаконосъобразна се протестира по отношение
на подс Д. С.Ю. за оправдаването му по чл.301 ал. НК.Според СП събраните
писмени, гласни и ВДС събрани със СРС, подкрепят обвинението за това престъпление, което е
безспорно доказано. Интерпретират се показанията на св. М.У. и С.У. съпоставени
с фактическата обстановка описана от обвинението в процесуалния акт на държавното
обвинение,без да се излагат конкретни аргументи, се оспорва приетата от
съда фактическа обстановка.Предлага се присъдата да бъде отменена и
постановена нова , с която подс Д. С.Ю.
бъде признат за виновен и по обвинението за престъпление по чл.301 ал. НК ,
като му бъде наложено справедливо наказание.
По отношение на подс. С.П.А.,П.И.Г.
,Г.В.Т. се предлага, на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК, да бъдат увеличени
наложените наказания „лишаване от свобода„ до три години.Излагат се аргументи ,че наложените наказания не могат да постигнат
целите на чл. 36 НК,защото не съответстват на високата степен на обществена
опасност на престъплението и тази на подсъдимите лица.
Въззивните жалби на подс.С.П.А.,Г.В.Т. и Д.
С.Ю. , подадена чрез защитника им , съдържат
кратки и идентични оплаквания срещу
осъдителната част на присъдата, по отделно , за всеки един от
подсъдимите , като се посочва, че е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна.В допълнение към въззивните жалби,за всеки един от подсъдимите
, се доразвиват конкретни съображения чрез интерпретиране на проверените
доказателства по делото Предлага се присъдата да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани.
Въззивната жалба на подс.К.Х.К.,подадена чрез защитника му, обжалва
присъдата като неправилна и постановена
в нарушение на материалния, и процесуалния закон. В подкрепа на тези доводи се
излагат съображения ,че изводите на съда
за виновност на подс. К. са в противоречие със събраните и при отсъствие на доказателства..Според защитата обвинението
за ОПГ се подкрепя единствено от показанията на свидетели с ТС 228 и ТС 229.Тези
свидетели ,според защитата, са едновременно с тайна и явна самоличност, което е
процесуален парадокс, в противоречие със
смисъла и целта на закона.Поддържа се ,че отсъстват други доказателства за
съществуване на престъпна организация между подсъдимите ,освен доказания факт ,
че всички са работили заедно, на едно и също място.Твърди се,че са допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство изразяващи се в разпити на свидетели пред съдия без да са участвали
подсъдимите, което е довело до ” некачествени разпити” и разпитите са извършено
при съществени процесуални нарушения.По отношение на разпитаните двама
свидетели от Дирекция „Вътрешна сигурност“ защитата изразява становище за
ненужност от показанията им за разкриване на обективната истина и
обстоятелствата по делото.
Подадената въззивна жалба и допълнение към нея
,от подс. Б.Д., чрез защитника му, съдържа оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Излагат се съображения, че са събрани необходимите и
достатъчни доказателства за изясняване на фактите по делото, но те не подкрепят
фактическите изводи на съда.Защитата намира ,че неправилно е приложен закона
поради отсъствие на преки и косвени доказателства за участието на подсъдимия в
извършване на инкриминираното деяние. Според защитата оценката на доказателства
е извършено при съществено нарушение на процесуалните правила, но без да се посочва конкретно в какво се
изразяват.Посочените нарушения са допринесли за постановяване на съдебен акт в нарушение на закона.Наложеното наказание е явно несправедливо. Предлага подс.Д. да бъде
признат за невиновен.Алтернативно, присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални
нарушения или да бъде намалено наложеното наказание тъй като е явно
несправедливо .
В основна и
допълнителна въззивна жалба подс. П.Г.,чрез защитника си, обжалва присъдата
като незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения,а наложеното наказание като явно несправедливо.В подкрепа на доводите за отмяна на съдебния акт защитата излага следните
аргументи: Допуснато е процесуално нарушение изразяващо се в несъответствие на
съдържанието на обвинителния акт с процесуалните реквизити въведени в нормата
на чл. 246 ал.2 НПК и в дейността по обсъждане на доказателствата. Обвиненията
за престъпление по чл.321 НК,според защитата, не очертават от фактическа страна
изпълнителното деяние по място и начин на извършване, а времето на извършване
на деянието не е конкретизирано.Възражение с подобно съдържание е било
направено при провеждане на разпоредително заседание пред съда, но е оставено
без уважение.След постановяване на съдебния акт това нарушение е било
мултиплицирано в обжалваната присъда.Защитата намира ,че има нарушение при обсъждане и оценка на доказателствата от съда.Неправилното обсъждане на проверените доказателства по
делото имат обективно значение за
правния резултат по делото. Това нарушение конкретно се проявява в различния стандарт при оценка на
доказателствата по делото, което се изразява в кредитиране на доказателствата
подкрепящи обвинението като тези на служителите ДВС и неправилно игнориране на
обяснения на подсъдимите, не оценяване на показанията на свидетелите с тайна
самоличност № 228 и №229, св.Т. и А. Т. , които имат своето съществено
значение при установяване на обстоятелствата по делото.Във въззивната жалба защитата
анализира изводите на съда при оценка на показанията на свидетелите с тайна самоличност,Т.А.
и Ц. като обръща внимание на тяхното съдържание.Определя ги като несъстоятелни по отношение обстоятелствата за участието на
подс. Г. в инкриминираното му престъпление.Защитата счита ,че решаващият съд не
е направил фактически изводи за участието на подс.Г. в ОПГ, при конкретна фактическа обстановка по време на неговите дежурства с
другите подсъдими,които да потвърждават
очертаните действия в инкриминираната престъпна група и да потвърждават
фактите, и обстоятелствата по обвинението.Тези пропуски в обсъждане на
доказателствата и неправилната им оценка с преобладаващо внимание към
обвинителната теза,според защитата, са довели до нарушение на закона и
неправилно прилагане на чл. 321 ал.3 вр. ал.1 НК. Предлага на въззивната
инстанция след като се увери в основателността на въззивната жалба да отмени
присъдата и постанови нова,с която да признае подс.Г. за невиновен или да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, ако приеме наличието на
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимите редовно
призовани се явяват лично и със своите защитници .
Прокурорът поддържа протеста като прави обстоен анализ на доказателствата ,които са проверени
от първоинстанционния съд в подкрепа на
обвинението.Моли да бъде уважен протеста
като основателен, а въззивните жалби на
подсъдимите оставени без уважение.
Защитата на подс. К.К. посочва ,че
обжалвания съдебен акт е процесуално опорочен поради недостатъци на
обвинителния акт.Обвинението за участие в ОПГ с цел извършване на престъпления
по чл. 301 НК ,според защитата ,не може да съществува тъй като подкупа е реално
престъпление.В него отсъства описание на действията на членовете на групата за
да се определи тяхната цел.По отношение на
свидетелите с тайна самоличност сочи ,че материалите са странни тъй като
на всички било известно,че са свидетелите А. и К. Т..В различните си
процесуални качества тези свидетели давали различни показания.Конкретно сочи ,че
не е разбираема оценката на показанията на св. Р.Д.,за които неправилно е
прието че са на очевидец. По отношение на другата група свидетели съда е игнорирал заявеното от тях за допуснати нарушения при разпита им на
досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК.Освен това съдът не е обсъдил противоречията в показанията им от досъдебното
и съдебното производство,което обстоятелство е от значение за установяване на обективната
истина по делото . Предлага подс. К. да бъде оправдан по обвинението за участие
в ОПГ , или ако съдът приеме за основателни възраженията за процесуални
нарушения, да върне делото за ново разглеждане или на досъдебното производство за отстраняване на недостатъците в обвинителния акт.
Подсъдимият К. посочва ,че се присъединява
към становището на защитника си. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитата на подс. П. Г моли да бъдат приети като
основателни изцяло оплакванията във въззивната жалба и допълнението към нея, които
поддържа. Посочва,че след запознаване с мотивите на съдебния акт са видими
нарушенията на процесуалния и материалния закон.Според защитата нарушенията
в обвинителния акт са съществени.Обвинителният
акт не отговарят на стандартите въведени
в чл. 246 ал.2 НПК и са основание за
отмяна на проверявания съдебен акт.Присъдата следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а не на
досъдебното производство, поради актуалната процесуална уредба на НПК от 2017
г.Посочва,че съставът на престъплението по чл. 321 НК предполага по обширно
описание, но и конкретика относно
фактите, и обстоятелствата включени в състава на престъплението.Това са обстоятелствата
относно деянието като време, място,
активно поведение, конкретно за подс. Г,
и длъжностните качества на подсъдимите.По отношение на доказателствата
защитата счита,че са допуснати съществени нарушения при разпита на едни и същи
свидетели като тайни и явни свидетели , което не само не допринася за
разкриване на обективна истина ,но води до опровергаване на защитната версия на
тези свидетели.Според защитата тези нарушения са довели до ограничаване правото на защита на
подс. Г, защото по отношение на него не са
описани конкретни действия и участие в инкриминираното му престъпно
деяние.В допълнение защитата отбелязва
,че по делото отсъстват изобщо доказателства за вторична престъпна дейност
осъществявана от подс. Г. Отсъства описание за това как е бил съпричастен към
другите членове на инкриминирана
престъпна група и въз основа на какви доказателства са направени
изводите за неговата вина.По тези съображения моли да бъде отменена присъдата , а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или да бъде
оправдан подс. Г. Алтернативно предлага, ако въззивния съд не споделя доводите
на защитата за отмяна на съдебния акт да
намали наказанието ,защото е явно несправедливо.Неправилно са отчетени обстоятелствата за налагане на
справедливо наказание. Конкретно защитата обръща внимание, че е отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство неговата роля и поведение в ОПГ.Според защитата
в обвинението не му е преписана конкретна роля в групата и обстоятелства очертаващи конкретно поведението, освен формално членство в
престъпното сдружение.
Подсъдимият
П. Г заявява ,че няма какво да добави поради изчерпателното изказване на
защитника си. В последната си дума посочва
,че желае да бъде отменена присъдата на първата инстанция и да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Б.Д. поддържа изцяло основната и допълнителната си
въззивна жалба.Присъдата като неправилна , необоснована и незаконосъобразна
счита ,че следва да бъде отменена.Поддържа ,че са допуснати множество съществени
процесуални нарушения, които са свързани с начина на оценка на събраните по
делото доказателства.При изясняване на обстоятелствата по делото за разкриване
на обективната истина са използвани изцяло показанията на свидетелите от
досъдебното производство, а не тези дадени пред съда.Според защитата този
подход е бил използван,защото показанията от съдебното следствие не са били харесани
и
съда е избрал онези от тях
подкрепящи тезата на обвинението.Според защитата на подс. Д. подхода на
съда към доказателствата е едностранчив и нелогичен. Мотивът ,че показанията от
досъдебното производство са правдиви,защото са дадени във време по близо до
инкриминирания период, е не споделим.Акцентира върху обстоятелството ,че всички
свидетели пред съда са заявили ,че по време на разпитите в досъдебното
производство им е оказан психологически натиск ,били са заплашвани за да
разкажат това, което искали да чуят
разследващите.Посочва , че мотивите не отговарят на изискванията поставени в
НПК, защото представляват препис на обвинителния акт.Процесуалният документ на
държавното обвинение защитата намира като повърхностен и порочен.В заключение
поддържа,че по отношения на подс.Д. обвинението не е било доказано по несъмнен
и категоричен начин. Осъдителната присъда ,според защитата, почива на предположения
и догадки. По изложените съображения
предлага да бъде отменена присъдата и въззивната инстанция да постанови нова , с
която признае подс.Д. за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно
предлага присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане.
Подс. Б.Д. подкрепя изцяло становището на защитата си
.В допълнение заявява ,че е силно смутен от обстоятелството за начина на оценка
на доказателствата от първоинстанционния съд.Не е разбрал причината да не бъдат
кредитирани показанията на свидетелите дадени пред съда.Според подсъдимият това
е нарушение на чл. 6 т.3 б.”д” от ЕКПЧ ратифицирана от Република България през
1992 г. Неправилният подход при оценка на доказателствата използван от
решаващият съд нарушава правата на всички подсъдими, които не са присъствали на
разпитите на свидетелите в досъдебното производство.Подсъдимият счита, че при
този подход е нарушен и принципа на равенство на страните
в наказателния процес.Подсъдимият счита ,че от показанията на свидетелите пред
съда може да се приеме,че на досъдебното производство те са давали показанията
си при упражнена спрямо тях принуда и
заплаха от водещите разследването.Този факт според под. Д. е
останал незабелязан и необсъден от съда,
който е направил неправилна интерпретация
на тези доказателства. С оглед професионалната си репутация и тази на другите
подсъдими се позова на показанията на Началника на граничния пункт дадени пред
съда в съдебно заседание на 18.12.2018
г. Подсъдимият също така оспорва като манипулативни и необективни изводите на
съда при оценка на ВДС събрани със СРС. Изрично посочва тези с номера
23,32 и 34 като твърди,че има неточност или смесване
между действително казаното от него и коментираното от съда. В последна си дума заявява
,че настоява да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде обявен за
невиновен. Защитата на подс. С.П.А., Г.В.Т. и
подс. Д. С. Ю. поддържа въззивните жалби и допълнението към тях, в едно
с изложените доводи против обжалваната присъда. Посочва,че съдебният акт е постановен при отсъствието доказателства за
вина на тримата подсъдими.По изложените съображения предлага да бъде отменена
присъдата и постановена нова , с която С.П.А., Г.В.Т. и
подс.Д. С.Ю да бъдат признати за невиновни. По отношение на подс.Д. С.Ю да
бъде оставен без уважение протеста и потвърдена присъдата за оправдаването ме
по чл.301 ал.1 НК.
Съпругата на подс.Д. С.Ю,която е конституирана
като защитник , моли да бъде оправдан подсъдимия.Подсъдимият Юстеинов не желае
да допълва защитниците си и се присъединява към казаното от тях.
Подсъдимият
С.П.А. в последната си дума посочва ,че
е невинен и моли да бъде оправдан.
Подс.Г.В.Т. в последната си дума заявява ,че е невинен и моли да бъде
оправдан.
Подс.Д. С.Ю в последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан .
Защитникът на
подс.Н.М. пледира ,че присъдата по отношение на подсъдимия е правилна, обоснована
и съобразена с фактите по делото.От разпита на свидетелите от вътрешна
сигурност е установено,че оперативната разработка в Малко Търново е била насочена към трета
смяна,която е ръководена от подс. Б. Д.
Подс.К. е бил Началник на първа смяна като подс. М. е работил с него.Не е
установена връзка между подзащитният му и другите смени на граничния пункт, няма
събрани ВДС със СРС за него.Единственото
доказателство срещу този подсъдим е жалбата подадена от св. Л. О. до ГД
„Гранична полиция”, че е спрян от неизвестно лице. По изложените съображения моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.Подс.Н.М. изразява съгласие с доводите на
защитата. В последната си дума заявява
,че се счита за невинен и моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.
Защитникът на подс. Г.К. се присъединява към
казаното на предишния защитник.Посочва,че още на досъдебното производство е
била присъединена служебна докладна или предварителна проверка,която е
приключила с отказ да бъде образувано дисциплинарно производство.Единствено от
разпита на св. Л.О. се установявало,че е предполагал че може да му поискат пари,което не
се е случило. Други доказателства за инкриминираните действия, които да
причисляват подс. К. към останалите подсъдими не са били събрани. По изложените
съображения моли да бъде потвърдена присъдата.Подс. К. не желае да добави съображения към изложеното
от своя защитник. В последната си дума
моли протеста да бъде оставен без уважение.
Апелативен
Специализиран Наказателен съд като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и провери служебно изцяло съдебния акт намери за
установено следното :
Въззивните жалби с доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд са основателни. Неоснователни са доводите за пропуски в
обвинителния акт.В разпоредително заседание проведено на 28.09.2019 г.,адв. Б. защитник на подс.Н.М. и
адв. Л. защитник на подс.Г.К., са направили възражение пред съда за допуснати
съществени процесуални нарушения в изготвения обвинителен акт, които водят до ограничаване на правата на подсъдимите.Защитниците
са поискали прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.Съдът е приел,че тези искания са
неоснователни, защото в обвинителния акт са допуснати пропуски , които могат да
бъдат отстранени в хода на съдебното следствия и не представляват съществени
процесуални нарушения. Определението по чл. 248 ал.1 т.3 НПК е подлежало на обжалване, на основание чл. 249
ал.3 НПК, по реда на глава 22 НПК. Подсъдимите и техните защитници не са се възползвали от това си право,поради
което не могат да излагат доводи на това основание пред въззивния съд и
съгласно чл.248 ал.3 НПК.Съдът не е конкретизирал кои са несъществените
процесуални нарушения.В обвинителният отсъстват констатации за това въз основа
на какви доказателства е прието ,че подсъдимите са били назначени на заеманата
от тях длъжност гранични полицай . Такива доказателства няма събрани в
досъдебното производство, както и от съда.По силата на служебното начало съдът
е следвала да събере доказателства в тази насока като заповеди за назначаване и
длъжностни характеристики. Качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93
т.1НК е обстоятелство от значение за действия на ОПГ създадено с цел получаване
на подкупи .
Допуснати са съществени процесуални нарушение, които са от
категорията на абсолютните и основание за отмяна на съдебният акт.
Мотивите към присъдата не отговарят на
изискванията на чл.305 ал 3 НПК.В ал.3 на чл. 305 НПК е поставено изискване към
тях , а именно: „В мотивите се посочват
установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение.При противоречия на
доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат
,а други се отхвърлят „.
Допуснатото нарушение се
приравнява на липса на мотиви,което съгласно чл.335 ал.2 вр.чл. 348 ал.3
т.2 НПК е основание за отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Първоинстанционният
съд не е формирала вътрешното си
убеждение въз основа на обективно,всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.Не е спазено изискването
на чл.107 ал.5 НПК „ Всички събрани
доказателства подлежат на внимателна проверка. „
В мотивите са възпроизведени буквално
обстоятелствата посочени в обвинителния акт като установени и доказани.Мотивите
са
противоречиви ,защото не е посочена
връзка на приетите за установени обстоятелства и факти с проверените
доказателства. Обсъжданите доказателства са изолирани от фактическите
констатации, а други са обсъдени без
връзка с фактическите изводи на съда. Анализът на гласни доказателства е пестелив и непоследователен, с оглед съдържанието и приноса им за приетите за
установени факти.Съдът е обсъждал
доказателства, които не са част от фактическата обстановка приета като установена .
Фактическите констатации на съда не съдържат
необходимата обосновка въз основа на
установените факти, чрез способите на закона и чрез коректна интерпретация на показанията на участниците в нея , каквито са лицата
разпитани като свидетелите от съда,
другите проверени и приобщени доказателства от досъдебното производство, като протоколи
за доброволно предаване, ВДС със СРС и писмените доказателства проверени от съда.
Изводи на съда по същество представляват твърдения за действията на подсъдимите като
неточно са посочени множество дати за получени суми приети въз основа на показания на свидетели с
тайна самоличност, отсъства конкретика за поведението на подсъдимите, която да
е подкрепена от показанията на други разпитани свидетели като шофьори на
туристически автобуси, стюарти или преминаващи пътници през ГКПП Малко Търново.Съдът
е разказал показанията на тези свидетели вместо да ги анализирани, в съвкупност с всички проверени
доказателства,всестранно,пълно и обективно.Това препятства възможността да бъде
проверена волята на съда при формиране на крайните изводи за виновност на подсъдимите.Освен теоретичната
постановка описана на л.38-л.39 в мотивите какво представлява организирана престъпна
група по смисъла на чл. 93 т.20 НК отсъстват фактически изводи за такава в
приетата и очертана фактическа обстановка.Вместо това са изложени
твърдения, които не се подкрепят от обсъдените , отделно от фактите , доказателства
проверени от съда. Въззивната инстанция
е последна по установяване на фактите по делото и е длъжна да извърши проверка
на правилността на присъда съобразно изискванията на чл. 313 и чл.314 НПК.Като
втора, първа инстанция, може да направи собствен анализ на доказателствата, в
резултат на който е възможно да
промени фактическите констатации на
първата инстанция,да добави нови или да приеме установените от решаващия съд.Съдебен
акт,който няма изготвени мотиви съгласно въведените стандарти в наказателния процесуалния закон не дава
възможност за проверка начина на формиране на волята на съда.Присъдата
и мотивите са единно цяло и логически
свързани,защото именно чрез тях се проследява начина на формиране на убеждението на решаващия съд,
при определяне или не виновността на
подсъдимите, процеса на изясняване на обстоятелствата по делото и оценка на
доказателствата по делото.Този процес следва да съответства на чл.14 ал.1 НПК тъй като противния подход сочи на постановяване на акт в съгласие със забраната въведена в ал.2 на чл.14 НПК.
Във фактическите изводи не точно са
компилирани данни придобити чрез ВД чрез използване на СРС.Неправилни са
изложените съображения за начина на оценка на показанията на свидетелите с тайна самоличност и приноса им във фактическите изводи на съда .
Във отделна част на мотивите л.22 е направено формално разделяне на свидетелите
на групи , което разделение е
изгубило своето значение след като хаотично са изложени съображения за отделни
свидетелските показания от формално определените различни групи показания.. Например : На първо
място съдът е посочил свидетели разкриващи организацията на работа на ГКПП Малко Търново и
такива от вътрешна сигурност.Впоследствие
към тези свидетели са
присъединени показанията на пътници ,шофьори и стюарди.” Анализът на
показанията на свидетелите е изолиран от приетата фактическа обстановка. Например
: Съдът е коментирал показанията на св. Р. Д. и В.Ц., но във фактическата
обстановка тези свидетели не присъстват, както и по – голяма част от
свидетелите. Не става ясно обсъдените
показания на отделни свидетели относно какви факти и обстоятелства са използвани от съда при фактическите му изводи.
Отсъстват ясни и конкретни съображения за приноса на
ВДС със СРС в доказателствената дейност на съда.Този неправилен подход основателно
е породил съмнение в страните за отсъствие на обективното ,всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото.
На л 28 са изложени съображения на съда за кредитираните ВД събрани със СРС , които не установяват
факти и обстоятелства въз основа, на които са направени фактически изводи. Напр.цитирания разговор №
49 от 25.02.2017г. ,който ,според съда , подкрепял показанията на свидетел с ТС
№ 228. На л. 36 и 37
в мотиви са използвани некоректно извадки от тях .Това
са посочените видеозаписи и звукозаписи , които съдът ги е кредитирал като
подкрепящи показанията на свидетел с ТС 229. Това са видеозапис трак 23, разговор
№45 /19.02.2017 г ,тези от 26.02.2017 г. и тези описани подробно на л.37 от
р.10 до ред 19 , които описват дати отсъстващи от фактическите изводи на съда в
обстоятелствената част на мотивите,освен датата 19.12.2016 г. Такива са и обсъжданията на „ видео- запис„ № 68 от 27.02.2017 г. за получени пари
от св.ТС 229 от подс.К. и този от
26.02.2017 г.За тези доказателства съдът е изложил съображения ,че са
подкрепени от показанията на св.ТС 228 и ТС 229.В показанията на тези свидетели
не се съдържа информация за поведение на
подс.К. от посочената дата и отсъстват фактически констатации в мотивите от
л.15 до л.20.В с.з. на 8.12.2018 г. двамата свидетели с тайна самоличност са посочвали различни дати от тези посочени в мотивите като събрани със СРС , а именно проведени
разговори и изготвени видеозаписи.
Свидетелят с ТС 229 е посочил пред съда
: „ Раздавани са пари на 8.12 2016 г ,на
7.12.2016 г.Б.Д. е дал пари на Д.Ю. ,на 1.02 .2017 г.знам ,че когато е бил
началник Б.Д.,Д.Ю. и Г.Т. са събирали
пари и на 2.02.2017 г. са събирали пари Г.Т.
и Д.Ю. „.Св. ТС 228 сочи следните дати „
7.12 2016 г , 8.12.201 г. и на 11.12.2016г. пари е раздавал Б.Д. на Д. ,К. и
Йордан. „ Тези неясни изводи на съда пораждат противоречие между фактическата обстановка
и коментираните доказателства, както и какви обстоятелства са установени в хода
на съдебното следствие и отговарят ли на обективната истина по делото.
Не е съобразено от съда ,че българското
законодателство , подобно на Съда в Страсбург ,е приело ,че обвинението и
присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели с тайна
самоличност – чл. 124 НПК,както и само на тези показания, и на събраните със
специални разузнавателни средства чл.177 ал.1 НПК.
Основателни са възраженията на защитниците
срещу начина на кредитиране и оценка приноса на показанията на свидетелите с
тайна самоличност за изясняване на
обективната истина по делото.Съдът е допуснал нарушение при формирането на
вътрешното си убеждение като е кредитирал само тези различни доказателствени
средства - ВДС събрани със СРС и показания
на свидетели с ТС за да обоснове изводи от съществено значение за обективната
истина и без да се позове на тях
коректно в своята интерпретация,като не ги е използвал и във фактическите си изводи.
Разпитът на свидетел с тайна самоличност се
характеризира с особености ,които го отличават от разпита по общите правила.Те водят до различни ограничения в правото на защита
на обвиняемите, респективно подсъдимите, и хвърлят сериозно съмнение върху
възможността за достигане до обективната истина. Практиката на Съда в Страсбург
е константна – осъдителната присъда не може да се основава единствено или в решаваща
степен на показанията на свидетел с тайна самоличност.Показанията на няколко
свидетели с тайна самоличност не могат да се подкрепят едни с други .По делата Doorson
v. The Netherlands и
Visser v
The
Netherlands Съдът е
приел ,че националните съдилища трябва да се отнасят към показанията на такива
свидетели „с изключително внимание „.
„Изключителното внимание „ се свързва със
степента, в която трябва да бъдат подкрепени от други доказателства по делото,за да могат
да се използват при постановяване на присъда.
Показанията на свидетели с тайна самоличност №228 и 229 са интерпретирани не съобразно тяхното съдържание.Съдът е заявил,че
ги кредитира изцяло и ги приема като„ основен източник за изясняване на
обективната истина„.„Техните показания са обективни, логични, изключително
подробни, последователни, непротиворечиви и житейски правдиви.Свидетелите с
тайна самоличност непосредствено са възприели релевантни за предмета на делото
факти и техните показания са преки доказателствени средства”. Този извод е
неясен,защото не съдържа отговор спрямо
кои факти и обстоятелства, от приетите за установени , тези показания са „обективни, логични и изключително подробни„.Отсъства и конкретика кои разказани показания на тези свидетели се подкрепят, в коя част, от кои други доказателства и какво точно се
установява ,с оглед предмета на доказване по делото. По отношение показанията на св. ТС 229 съдът е
посочил на л. 27 мотивите , че в показанията си потвърждава тези на ТС 228 „
относно схеми свързани със създадената
организация от подсъдимите за получаване на неследващи им се материални
облаги .„ Този извод е незаконосъобразен и в разрез, не само според константната практика на Съда
в Страсбург, но и съгласно чл.124 НПК.По
нататък,че те кореспондират с „останалите показания на свидетели „ е изцяло
необоснован извод , защото няма посочен нито един конкретен факт. По сходен начин е неясна
волята на съда кои ВДС събрани със СРС и
писмени доказателства по делото се подкрепят от тези показания.Отсъствието на анализ какво конкретно е установено от
показанията на тези свидетели и кои
„релевантни факти за предмета на делото изясняват ,какви обстоятелства от тях разкриват
обективната истина „, са ограничили правата на подсъдимите да могат да разберат
въз основа на какви факти и обстоятелства , които са установени, са признати за
виновни. Подобен неясен подход от своя страна препятства и възможността за
пълноценна защита на подсъдимите.
Съществено процесуално нарушение, препятстващо
правото на адекватна защита на подсъдимите лица е не съответната интерпретация
на съдържанието на показанията на свидетелите с тайна самоличност на л.27 –
л.28 от мотивите. Свидетелите с идентификационни номера 228 и 229 са разпитвани от съда в с.з. на 18.12.2018 г
От стр. 285 гр. до 261 с.д. т.1 са показанията на св. 228.В същото съдебно
заседание е разпитат и св. 229. Освен
посочените по – горе нарушения при коментиране на ВДС със СРС са допуснати други
при обсъждане на техните показания. Свидетелят с ТС 228 в разпита си записан на стр. 261 до стр.. 267. ТС 228 е посочил факти свързани с действия на
подсъдимите.Тези факти са по същество множество дати, на които твърди, че подсъдимите в различни
конфигурации са получавали неправомерно
суми от пътници на автобуси.За
получените на тези дати пари се посочва ,че са били разделяни от подсъдимите.Съдът е посочил
изрично ,че кредитира показанията на свидетеля с ТС 228 по отношение на подс. Б.Д.
записани на л.266 гръб в с.з от 18.12.2018 г., относно посочените дати. В
мотивите като установяващи неправомерното поведение на подс. Д. съдът е посочил „ситуация „ ,която се е случила на
8.12.2016 г. края на л.27 мотиви. Във приетата от съда фактическа обстановка
описана в л.15 до л.19 в мотиви отсъства
фактически изводи относно посочената дата.
Друг пример на явно несъответствие между фактическите изводи в мотивите и анализа на
показанията на свидетеля с ТС № 228 е
този на л.17 изречението започващо с думите „ Ясно изразената роля на подс. Б.Д. като
участник в ОПГ, който мотивирал служителите си да вземат пари ,които не им се
следват по право се доказва от случай на 7.12.2016 г.. изрично напомнил на извършващия проверка граничен полицай ,че от жена, която
често пътува ,........ следвало да се вземат пари тъй като тя без проблеми, редовно давала
пари.......,”. В мотивите анализа на доказателствата, върху които са направени
тези изводи на л.27 последния абзац. Започва
по следния начин :” От показанията на свидетеля с идн.№ 228 – очевидец
„.........................В подкрепа на депозираните от свидетеля показания е
протокол за доброволно предаване от 20.12.2016 г./т.3 л.14 д.п. /,с който
св.228 предава три банкноти с номинал двадесет лева ,част от които е
тази,получена от подс. Д. именно в края на нощната смяна на 8.12.2019 г.Със
същият протокол от свидетеля е предадена една банкнота български лева с номинал
десет лева.....получена от подс. Б.Д. на 7.12.2016 г.,след дневната смяна.” От
съдържанието на целия абзац се установява противоречие между фактическите
констатации в посочените дати
Налице е противоречие между фактическите
констатации на съда и анализа на доказателствата.Необосновани са изводите на
съда,защото отсъства конкретика свързана
с лицата участвали в описаната ситуация на датата 7.12 2016 г. и от кои други доказателства се подкрепят показанията на
свидетеля с тайна самоличност.
По същият начин е налице неяснота и
противоречие в мотивите относно приемане с доверие показанията на този свидетел
за неправомерно поведение на подс.Ю. , К.К. и Й. И. на 8.12.2016 г.,защото няма фактически изводи
в мотивите, като последното лице И. не е
подсъдим.Това лице не е разпитано и като свидетел по делото. По подобен начин са коментирани показанията на свидетел с ТС 229.
При обсъждане на тези показания съдът е
направил изводи,че от тях приема конкретни периода на действие, пропуснато вероятно,
на ОПГ, на л.27 мотиви.А именно : „от началото на месец декември 2016 г. до
февруари 2017 „ – свидетел тайна самоличност 228 и от показания на свидетел 229
„ ноември 2016 г до края на май 2017 г”. Други доказателства за инкриминираният
период няма събрани по делото и по същество очертаните периоди от свидетелите с
тайна самоличност не съвпадат с този , за който подсъдимите са признати за
виновни , а именно„месец декември
2016 г. до 22.01.2018г.
В контекста на тези неясноти и противоречия са
основателни възраженията на подсъдимите
,че са налице основателни съмнения за
самоличността на свидетелите с ТС и разпитани свидетели с явна самоличност.Ако
съдът беше извършил задълбочен анализ на показанията на тези свидетели и оценил
съвкупно с писмените доказателства би
достигнал до мотивирано и правилно решение как да отговори на тези съмнения на
подсъдимите за да не бъдат ограничени правата да разберат въз основа какви
доказателства са признати за виновни и в
съгласие с чл.12 ал.2 НПК.В Р № 239 от 31.01.2019 г. по н.д. № 922/2018 г. ,
Н.К ., II НО
, касационната инстанция е приела : „Прокурорът или съдът следва да ползват
възможността за скриване на самоличността на свидетеля след много внимателна
преценка не само на евентуалната опасност , която би възникнала за него или
близките му, но и на реалния ефект , който този процесуален способ би произвел
„
В чл. 305 НПК, както беше посочено по – горе,
се изисква в мотивите да бъде посочено
какво е установено и въз основа на кои доказателства , а не произволно какво е съдържанието на показанията на свидетелите
по принцип пред съда и какви
доказателства са събрани чрез различните доказателствени средства в досъдебното
производство.
В
мотивите по отношение на показанията на свидетели, които са приобщени по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК,
са изложени минимални съображения,а при анализ на някои изобщо отсъстват
аргументи , какви противоречия са установени, кои показания се приемат като
правдиви и кои отхвърлят, дали тези от досъдебното
производство или дадените пред съда.Затова е основателно възражението на
подсъдимите ,че е формален отговора за кредитиране
изцяло на тези от д.п. ,защото са дадени в „по близко време до събитията, които
разказват„. Основателни са и възраженията на част от защитниците ,че неправилно
са приобщени голяма част от показания на свидетелите от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК. По отношение на
този процесуален способ за приобщаване
на показанията на свидетели от досъдебното производство в хода на съдебното
следствие е подходящо да бъде посочено становището на върховната инстанция застъпено в решение № 239/ 31.01.2019г. по н.д. № 922 /2018 г ,НК,
II
Н.О.на ВКС. А именно , „
Обстоятелството ,че заявеното от свидетелите на досъдебното производство е било
приобщено към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.4 НПК изисква
становище дали е допустимо въз основа на тях
да бъде постановена осъдителна присъда като се има предвид разпоредбата
на чл.281 ал.8 НПК, естеството на останалите доказателства и доказателствените
средства,и най – вече възможността подсъдимите да се конфронтират с тях и да ги
оборят.”
От протоколите за проведените съдебни заседания,в които са
приобщени показанията на свидетелите по тези ред , се установява ,че не винаги
е било наложително чрез използване на този процесуален начин да бъдат
приобщавани изцяло показанията на свидетелите. Като такъв пример са показанията на св. Г в с.з.на 28.11.2018 г. л.251 с.д. От този
разпит не става ясно кои конкретни факти и обстоятелства не е могъл да си спомни
свидетеля. Св.Г, след като са били прочетени показанията му от досъдебното
производство от т.4 л. 146- л.148, е отрекъл записаното в протокола. Заявил е
,че е много грешно писано, не е вярно,не съм го чел и ми казаха да подпиша. Съдът
не му е предявил протокола за да се увери дали
го е подписал за да може да прецени тяхната доказателствена стойност и
спазване на процесуални изисквания.В мотивите съдът е посочил ,че тези показания
,в едно с показанията на други свидетели,
ги кредитира изцяло, защото са
последователни и логични л.31 мотиви. Съществено значение относно
предмета на доказване за съществуване на престъпна организация по смисъла на
чл. 321 ал.3 вр. ал.2 НК имат показанията на свидетелите от служба „Вътрешна
сигурност.„Техните показания са обсъдени формално и не е изложено от съда
становище по повод причините за
приобщаване ,на някои от тях, по реда на чл.281 ал.4 НПК.Така например на св.Ц.,който е участвал в оперативни
мероприятия за установяване на корупционни практики на ГКПП Малко Търново. Този свидетел е бил разпитан в с.з.7.11.2018 г. от съда.В
разпитът активно са участвали и защитниците на подсъдимите упражнявайки
своите права за осигуряване на пълноценна защита на подсъдимите. Съдът не е
осигурил възможност за пълноценното им упражняване, защото без да поиска съгласие на подсъдимите и по своя
инициатива е допуснал прочитане на
показанията, за обстоятелства, извън контекста на въпросите задавани от адв. М.
, защитник на подс.К.К.. Непълен е анализът на показанията св. М.М.. Свидетелят е
разпитан от съда в с.з. на 18.06.2019г. Съдът е посочил ,че кредитира изцяло тези
гласни доказателства.В мотивите на л.34
отсъства оценка по повод изнесените конкретни обстоятелства и изразеното становище
на свидетеля по отношение на предявените
му видеозаписи .
За тези и други показания на свидетелите
,които съда е посочил,че кредитира не може
да се проследи волята му за приноса им в
фактическите изводи.Това е така , защото както беше посочено многократно
персонализиране в тях на свидетели отсъства.Освен
това отсъстват по своето съдържание фактически изводи с оглед показанията
на другите свидетели , но в
мотивите, са разказани техните показания на л. 29
-35.
Писмените доказателства каквито са протоколите
за доброволно предаване от свидетели с тайна самоличност № 228 и №229 са приети от съда.Използвани са
за фактически констатации по отношение на конкретни дати , за които съда е
приел, че са раздавани неправомерно получени пари от подсъдимите.В мотивите изцяло отсъства
надлежен анализ как се кредитират с
оглед приноса им за обективната истина по делото.В т.3 от досъдебното
производство са приложени протоколите за
доброволно предаване от свидетел с ТС
228 от 20.12.2016 г и 1.02.2017г.Тези от свидетел с ТС 229 от 20.12.2016
г. ,31.01.2017 г. и 23.03.2017 г. Съдът в мотивите си л.20 е приел ,че пари
получени от различни подсъдими са предадени от свидетел с ТС 229 на 23.03.2017 г./т.3 л.73/ с протокол за
доброволно предаване. На л. 27 мотивите е посочен и протокол от 20.12.2016 г. с предадени банкноти от свидетел с ТС 228. Посочени
са в мотивите дати на получаване на пари от този свидетел на
1.02. 2017г.,2.02.2017 г. и 8.12 2016 г.
/ вероятно сбъркана година 2019 /. Банкнотите са описани със серийни номера и
стойност по номинал, но без съображенията на съда не може да стане ясна волята му
и как е приел, че са предадени именно
банкнотите получени на посочените дати установени във фактическите
констатации на съда. От друга страна е налице и явно противоречие във
фактическите изводи на съда по този въпрос , защото още на л.16 – л.17 мотиви, са
описани други случаи от 6.02. – 7.02. 2017 г. „на раздаване на пари „ , където е
прието :„Част от раздадените пари отново
са предадени с протокол за доброволно предаване. „ Необоснован е и този извод,защото не е ясно за какви пари се
приема за установено и от кого са били предадени
доброволно .
Необосновани са фактически изводите в мотивите
изградени на конкретни писмени
доказателства - справки и графици.Тези изводи на съда не подкрепят констатациите за изградена организирана престъпна група
Графиците за работа установяват кои от
подсъдимите са били дежурни на съответните дати – л.18 и л.19 мотиви.Справките пък установяват кой от граничните полицаи са извършили контрола на посочените , но
отново, не конкретизирани автомобили или
автобуси.За тези писмени доказателства също отсъства анализ по какъв начин са
допринесли за изясняване на обективната истина и от кои доказателства се
потвърждават изводите на съда .
Основателни са възраженията на защитници за
отсъствие оценка на обясненията на
подсъдимите дадени пред съда в хода на съдебното следствие.В мотивите формално
и непълно са коментирани обясненията на подс. Д.,подс. М. и подс. Ю..Заключенията
на съда,че в по – голямата си част обясненията
са израз на защитната им позиция се приравнява
изобщо на отсъствие на оценка за значението им като гласни доказателствени
средства за разкриване на обстоятелствата
и обективната истина по делото.
Обясненията на подсъдимите са не само средство за защита ,но и източник на
доказателства , затова подлежат на оценка, наравно с другите такива събрани и
проверени чрез способите на НПК. В ходът на съдебното следствие подсъдимите са
се възползвали от принципите в наказателния процес предоставящ право на състезателност и равни процесуални права на страните. Подсъдимите активно са
участвали при провеждане на разпитите на свидетелите от съда и задавали въпроси
съпроводени с частични обяснения, като ако са били оценени съвкупно с останалите доказателства биха имали своя
принос за всестранно изясняване на обективната
истина по делото. Подс.Б.Д. в с.з на
22.01.2019 г. е участвал в разпита на
св. Османов и направил фактическо
уточнение от значение за предмета на делото,а именно ,че свидетеля не е бил
върнат при преминаване на граничния пункт от граничен полицай,а от служители на
Митницата, които са отделна служба. Оценка в мотивите л.23 изобщо отсъства относно тези
обяснения на подс. Д. , а направения анализ е необоснован и несъответен на съдържанието
им. Отделно от тези обяснения този подсъдим е дал обяснения на 10.04.2019 г. В с.з. на 18.06.2019 г. е задавал конкретни и по
същество, съдържателни въпроси, при разпита на св.М. и св. К.Т. , като е дал
обяснения по повод обстоятелства съдържащи се в показанията на свидетелите..Подс.
Д. е дал обяснения и на 20.06.2019 г. По повод разпита на св. Л. К.О. в с.з. на
28.11.2018 г. подс. Н.М. е дал частични
обяснения.Тези обяснения носят съдържание,което има отношение за изясняване на обстоятелства,
от значение към предмета на делото. Подсъдимият Д.Ю. е давал обяснения , освен на
28.11.2018 г., но така също на 10.04.2019 г.и 18.06.2019 г. Подс. Т. на
20.05.2019 г,а подс. Г.К., освен ,че е задавал въпроси в с.з на 28.11 .2018 г.,
и е давал обяснения ,а също в с.з на
24.09.2019 г.На същата дата е давал обяснения и подс.М. Тези гласни доказателствени средства са били
изцяло пренебрегнати от решаващия съд.
Съществува противоречие между диспозитив и
мотиви по отношение на веществените доказателства.В присъдата е постановено да
се пазят до приключване на наказателното производство.В приложението към
обвинителният акт е посочено ,че няма приложени веществени доказателства. В с.з.
на 24.09.2019г. съдът е посочил ,че същите са предявени в предходното заседание
т.е. на 20.06.2019г. не е сторено това предявяване . В мотивите л.62 съдът не е изложил съображенията си кои веществени доказателства оставя на
отговорно пазене .
Констатираните конкретни нарушения при
очертаната фактическата обстановка и анализ на доказателствата, при отсъствие на
ясно формулирана воля на съда , се
приравнява на отсъствие на мотиви.Без мотиви въззивния съд не може да
провери начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Вътрешно убеждение
е както приема върховната инстанция „ съзнателна
увереност,основана на доказателствени материали ,непосредствено събрани и
проверени при предвидените в НПК условия , след всестранно изследване на
обстоятелствата по делото ,обсъдени и оценени поотделно и в съвкупност.„ Относимо към посоченото по – горе е становището на
тази инстанция в същото решение„ Логическа последица от визираното
несъблюдаване на нормата на чл. 305 ал.3 от НПК при постановяване на съдебния
акт са и основателно възникналите съмнения у осъдения в непредубеденост на
решаващите органи. Съгласно чл. 6 т.1 КЗПЧОС, всяко лице има право на справедлив
процес пред независим и безпристрастен съд,създаден в съответствие със
закона,който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното
обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази
разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от
започването до неговото финализиране с
влязъл в сила съдебен акт.В контекстът на установения в чл. 6 т.1 КЗПЧОС регламент, практиката на Европейския съд по
правата на човека е константна и последователна ,че вътрешните съдилища трябва
да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решението си, въз
основа на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, като
предоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на
съображения ограничава справедливостта в процеса „ – Р № 62/ 26.02.2014 г., по
н.д № 30/2014 г.,НК , III
Н.О. ,ВКС на Р.Б.
Предвид изложените до тук съображения
първоинстанционната присъда подлежи на отмяна изцяло и по отношение на всички
подсъдими.Делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд при спазване на процесуалните правила и правата на
всички страни регламентирани в наказателно процесуалния кодекс.
Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2
вр.чл.334 т.1 НПК, АСНС , втори въззивен
състав :
Р Е Ш
И:
Отменя
присъда от 25.09.2019г. на СНС, 6
състав, по нохд № 2689/2018 г..
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на Специализирания Наказателен Съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.