№ 6896
гр. С, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110134988 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С” ЕАД, чрез юрк. И, срещу С. С. К., Д.
С. Д. и Б. П. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че С. С. К., Д. С. Д. и Б. П. Д. дължат на „Т.С” ЕАД в
условията на разделна отговорност – всеки по 1/3 от следните суми: 790,95 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. "Н, *********
ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,11
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
21.10.2022 г.; 43,27 лв. - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 9,45 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2022 г. по ч.гр.д. №
60449/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. С, ж.к. Н“,
бл. ******** която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. С. К. и Д. С. Д. са подали отговори на исковата
молба, с които оспорват предявените искове по основание и размер. Релевират възражение
за давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски. На
28.12.2023 г. ответниците С. С. К. и Д. С. Д., чрез адв. М и адв. Л, са подали молба, в която
са посочили, че претендираните от ищеца суми са били изцяло заплатени, за което
представят платежни документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. П. Д., чрез адв. В., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими. Поддържа, че в качеството му
на наследник на П. Б. Д. е заплатил в пълен размер дължимите от наследодателя му суми по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Моли съда да отхвърли
предявения иск като „недопустим“. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Д Е” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, че в хода на производството ответниците са
извършили в полза на ищеца следните плащания: от Б. П. Д. - на 08.11.2023 г. сума в размер
на 195,32 лв. и на 15.12.2023 г. сума в размер на 197,89 лв., а от С. С. К. и Д. С. Д. - на
22.12.2023 г. – две плащания по 394,02 лв.
Ето защо с определение от 28.03.2024г. в проведеното открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че с извършените от ответниците
плащания в общ размер на 1181,25 лв. са погасени изцяло вземанията на ищеца, предмет на
настоящото производство, а именно: 790,95 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,11
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
21.10.2022 г.; 43,27 лв. - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 9,45 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022г.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно разясненията в т. 4 на
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и
предвид дадените разрешения във формираната последователна практика на ВКС, съгласно
разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването
или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът
е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права и съответните въведени
от страните възражения произтичат. Затова, съдът не следва да се произнася по възражение
на ответника, повдигнато за първи път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не
се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и
Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д. № 785/2021, I т. о. на ВКС).
В настоящия случай ответниците С. С. К. и Д. С. Д. в срока по чл. 131 ГПК не са
релевирали каквито и да било доводи относно квотите, при които според тях е следвало да
отговарят. Нещо повече, на 22.12.2023 г. са извършили две плащания по 394,02 лв., с които
2
са погасили претендираните спрямо тях от ищеца суми, равняващи се на по 1/3 от общо
дължимата сума. Ето защо релевираното от процесуалния им представител за пръв път в
хода на устните състезания възражение, основано на съществуващи и известни им към
момента на подаване на отговорите на исковата молба факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право, е преклудирано, поради което не
следва да бъде взето предвид.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид
изложеното следва да се приеме, че с извършеното в хода на процеса плащане на
процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответниците носят отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на исковете ответниците са имали задължения към ищцовото
дружество. Именно бездействието на ответниците е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответниците са
заплатили изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди
образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си
ответниците са предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от тях
плащане ищецът не е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите
му са основателни (в този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011
г. по описа на СГС и др.).
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски.
Видно от представените писмени доказателства в случая ответниците са заплатили и
дължимите за заповедното производството разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските за исковото производство, както следва: 600 лв. – за държавна такса; 5
лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в минимален размер от 100
лв., т.е. общо разноските за исковото производство възлизат в размер на 705 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С” ЕАД, ЕИК *********,
3
гр. С, ул. „Я” № 23Б, срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л-********* Д.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Р-К бл. *******, и Б. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ул. „К.п“ № *******, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. К., Д. С. Д. и Б. П. Д. дължат
на „Т.С” ЕАД в условията на разделна отговорност – всеки по 1/3 от следните суми: 790,95
лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. "Н,
********* ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 157,11 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 21.10.2022 г.; 43,27 лв. - главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 9,45 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., като
погасени чрез извършено в хода на процеса плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2022 г. по ч.гр.д. № 60449/2022
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л-********* Д. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Р-К бл. *******, и Б. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. „К.п“ № *******, да заплатят на „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, гр. С, ул. „Я” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на 705 лв. – разноски за исковото
производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на ФДР „Д Е” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4