Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д.кият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
И. И.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 921/2017
г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Я.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
против С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** и К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на Ж.
Д. В., ЕГН **********, са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове за заплащане на обезщетение, за направените от ищеца разноски за ремонт
на покрив на обект с адрес: гр. ***, извършен в интерес на всички
съсобственици, съобразно дела на участниците в общите части на сградата, а
именно: ответникът С.Д.С. да заплати 2865,20 лева, както и обезщетение за
забава в размер на 1261,48 лева, за периода от 16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.,
а ответникът К.И.Б. да заплати сумата от 4297,80 лева, както и сумата от
1892,21 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
16.11.2012 г. до 15.03.2017 г. По искане на ищеца, на основание чл.214, ал.1 ГПК, в съдебно заседание е допуснато изменение в размера на предявените искове,
като след изменението, от ответника С.Д.С. се претендира сумата от 1263,47 лева
– главница и 556,28 лева – обезщетение за забава, а от ответника К.И.Б. –
4327,18 лева – главница и 1905,15 лева – обезщетение за забава. След смъртта на
ищеца, настъпила на 06.05.2019 г., в хода на процеса, производството по делото
е продължено с участието на правоприемниците ѝ - низходящите ѝ
наследници по закон – дъщерите ѝ К.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** /съгласно удостоверение за наследници изх. № ***
г. на Община Д./. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените
разноски по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права.
Ищецът е собственик на втори етаж
от къща с идентификатор *** и административен адрес: гр. ***. Ответниците са
собственици на обекти в сградата, както и на припадащите им се идеални части от
общите части на сградата. На 18.03.2012 г. покривът на къщата се срутил,
вследствие на което пропаднали и таваните в четири от стаите, в които живеел
ищецът. Помещенията станали негодни за обитаване, като възникнала опасност от
наводняване и срутване на целия покрив върху таваните на всички помещения на
втория етаж и унищожаване на наличната покъщнина. Това предизвикало нуждата от
неотложен ремонт на покрива. Към 18.03.2012 г. и извършване на ремонта,
собственици на сградата били ищецът - Я.Й.Б. - на целия втори етаж и на 50% от
общите части, Ж. Д. В., ЕГН ********** (с наследник К.И. В.) на 3 стаи от
първия етаж и на 30% от общите части и С.Д.С., ЕГН ********** - собственик на
две стаи от първия етаж и на 20% от общите части.
Предприети били ремонтни
дейности, включващи цялостно събаряне на старата конструкция поради
ненадеждност и физическо изхабяване, и изграждане на нова дървена покривна
конструкция. Не било възможно извършване на частичен ремонт, тъй като четири от
пет помещения под него били с пропаднали тавани. Ответникът К.И. *** за
извършваните СМР, след което с Предписание №3 от 20.03.2012г. на О.Д.
строителството било спряно до представяне на строителните книжа. Ищецът
възложил и заплатил изготвяне на Конструктивно становище, на стойност 70 лева.
Направил допълнителни разходи за снабдяване със Скица №***г. на О. град Д. за
недвижим имот с указан начин на застрояване - 30 лева и Разрешение за строеж №***
г. за сгради от VI-та категория на *** О. Д. - 63
лева. След снабдяване с всички необходими документи и издаване на разрешение за
строеж, дейностите продължили и строителството завършило успешно, като общата
стойност на СМР възлязла на сумата 14000,00 лева. Всички разноски за ремонта
били заплатени от ищеца. Останалите съсобственици - Ж. Д. В. и С.Д.С. не
заплатили разходите съразмерно на дяловете си, въпреки че цялата конструкция
била застрашена и същите приели, че дължат.
Ищецът извършил ремонта със
съзнание, че води чужда работа без пълномощие и същата е предприета в чужд и в
негов интерес, по смисъла на чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като липсата на здрав покрив застрашавала основите и цялата
конструкция на сградата. Ремонтът бил наложителен, тъй като било необходимо
отстраняване на значителни разрушени части и същите били заменени с изцяло нови
такива като била изградена нова конструкция на покрива. С направения ремонт
значително се увеличила стойността на имота, като ищецът претендира сумата за
сторените от него разноски за новия покрив. Ищецът поканил ответниците да му
заплатят претендираните суми, но до датата на подаване на исковата молба
плащане не било извършено. Ищецът претендира и обезщетение за забавата за
плащане в размер на законната лихва от датата на отправената покана на
16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
В срока
по чл. 131 ГПК всеки от ответниците представя писмен отговор, с който се
оспорва основателността на предявените искове. Ответникът С.Д.С. твърди, че не
живее и не ползва собствения ѝ недвижим имот. Сочи, че не е била
уведомена от ищеца за необходимостта от цялостен ремонт на покрива и не е
давала съгласие за извършването му. Оспорва твърденията на ищеца за състоянието
на покрива преди началото на строителните работи и твърдението, че на
18.03.2012 г. покривът на сградата пропаднал и това наложило основния ремонт,
чрез сваляне на стария и изграждане на нов покрив. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че ремонтът на покрива не е завършен, защото от
юг, югоизток, откъм входовете на жилищата на първия етаж не били поставени
олуци. Сочи, че при извършване на ремонта били нанесени повреди на тавана на
жилището, част от което притежавала, пробити били отвори за закрепване на
стоманизирани железни пръти за укрепване на дървения гредоред между етажите,
вследствие на което таваните провиснали и се напукали, като се нуждаели от
ремонт. Повреден бил покривът и стените на преддверието - антре към жилището,
част от което притежавала.
Ответникът
К.И.Б. оспорва предявените искове по основание и размер, прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че ищецът не е единствен собственик на
имота, който твърди, че притежава. Оспорва твърдението на ищеца за състоянието
на покрива преди разрушаването му и за необходимостта от цялостен ремонт.
Решението за извършване на ремонт е взето само от собствениците на жилището на
втория етаж, без да се съобрази мнението на другите собственици на обекти в
сградата. Твърди, че строителните материали за ремонт на покрива са закупени
далеч преди неговото пропадане. И двамата ответници твърдят, че не са канени от
ищеца да заплатят съответната им част от разходите за ремонт на сградата. Ответникът
К.И.Б. въвежда възражение за прихващане със суми, които твърди, че е платил за
ремонт на жилищата на първия етаж.
Д.кият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установява, че Я.Й.Б. и дъщерите
ѝ В.К.К., и К.К.Г. притежават правото на собственост върху втори етаж, а
ответниците са собственици на обекти от първи етаж от двуетажна жилищна сграда
с административен адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ №13. Първи жилищен етаж е с
идентификатор ***по *** на гр. Д., а втори жилищен етаж е с идентификатор - ***
по *** на гр. Д.. Тези обстоятелства се установяват от представени по делото
преписи от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №*** г. и Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот №***г.
– двата акта на *** – нотариус при Районен съд гр. Д., удостоверения за
наследници, договор за доброволна делба, схеми за самостоятелни обекти,
издадени от *** – гр. Д., както и от събраните по делото гласни доказателства.
Видно от Констативен протокол,
съставен на 23.03.2012 г. от „***“ АД,
на посочената дата е извършен оглед на процесната къща, след като ищцата е
съобщила за застрахователно събитие, настъпило на 18.03.2012 г. При огледа е
установено, че в три от стаите е паднала мазилка от тавана, вследствие на
измокряне, като е констатирано, че някои участъци са изсъхнали. Посочено е, че
застрахованият /ищцата/ е започнала ремонт на покрива преди извършВ. на огледа,
с цел да бъде запазено имуществото на втория жилищен етаж. Изградена е основа
на покрива с нови материали, като старите са събрани в двора на къщата.
Записано е, че застрахованата е показала снимки на старата покривна
конструкция, направени преди демонтирането ѝ. Като причини за настъпВ. на
застрахователното събитие са посочени остаряВ. на покривната конструкция и
естественото натрупВ. на сняг по покрива.
Въз основа отправеното
уведомление за щета, застрахователят регистрира ликвидационна преписка, като с
писмо изх. № 743/05.04.2012 г. /представено по делото/ отказва да изплати
застрахователно обезщетение. Причина за отказа е причината за настъпване на
застрахователното събитие, а именно – остаряване на покривната конструкция. В
писмото е разяснено, че съгласно т.4.2 от Общите условия за застраховане на
имуществото на физически лица, приети от застрахования, застрахователят не
дължи обезщетение за щети, причинени от или вследствие на нормално износване и
остаряване.
От представени по делото писмени
доказателства – заявление до главния архитект на О. Д. вх. № *** г., подадено
от Я.Й.Б. и Ж. Д. Б.; скица № *** г. на О. Д.; инвестиционен проект № *** г. с
възложител К.И.Б. и разрешение за строеж № *** г. /л.120/, се установява, че по
инициатива на собствениците на имоти в жилищната сграда с адрес: гр. Д., ул. ***,
О. Д. е издала разрешение на Я.Й.Б., ***, К.И.Б. и Ж. Д. Б., разрешение за
строеж в съсобствения им имот, а именно - ремонт на покрив с площ от 106 кв. м.
Представени са писмени
доказателства /2 бр. приходни квитанции/, от които се установява, че таксите за
издадените скица и разрешение за строеж са заплатени от Я.Б..
Двамата ответници се легитимират
като съсобственици, при равни квоти, на жилище, разположено на партерния етаж
на процесната сграда, със застроена площ от 33 кв.м, както и две избени
помещения, въз основа наследствено правоприемство и договор за доброволна
делба. Видно от НА за покупко-продажба и отстъпване право на строеж и ползване
на двор №*** г., Д.М.Е. – баща на ответника С.Д.С. и дядо по майчина линия на
втория ответник, придобива правото на собственост върху „две стаи за живеене,
салонче и две избени помещения“ от процесната жилищна сграда. Със същия акт му
е отстъпено ½ ид. ч. от правото на строеж и ползването на дворното
място, в която е изградена постройката.
Ж.Д.Б.– наследодател на втория
ответник и С.Д. са сестри - наследници на Д.М.Е., като по силата на договор за доброволна делба, сключен между тях
на 10.07.1995 г., всяка от двете получава в дял и става изключителен собственик
на по ½ идеална част от недвижим имот с адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ №13,
представляващ жилище, разположено на партерния етаж на двуетажна, трифамилна
сграда, състоящо се от две стаи и антре, с площ от 33 кв. м, ведно с две избени
помещения с площ от 8,50 и 9,50 кв. м, ¼ ид.ч. от стълбището и общите
части на сградата, а също и ¼ ид. ч. от отстъпеното право на строеж
върху държавно дворно място, в което е построено жилището, равняващо се на 117
кв.м, имот съставляващ идеална част от парцел *** в кв. *** по плана на гр. Д.,
целият с площ от 468 кв. м.
Видно от
представен протокол от проведено на 06.12.1990 г. открито съдебно заседание по
гр.д. №176/1990 г. по описа на ОС – Д., ищците *** и Я.Й.Б. и ответниците И.Г. Б.
и Ж. Д. Б., постигат съдебна спогодба, с която е прекратена съществуващата
между тях съсобственост, като ищците получават в дял и стават изключителни
собственици на втори етаж от двуетажно, двуфамилно жилище, който се състои от
четири стаи, кухня, тоалетна, балкон, с отделен вход, ведно с цялото стълбище
към втория етаж, ведно с две избени помещения, разположени в северната част на
сградата, а ответниците стават собственици и получават в дял три стаи със
самостоятелен вход към антре, разположени на партерния етаж, ведно с едно
избено помещение, разположено в южната част на сградата, ведно със стълбището
към партерния етаж, както и избено помещение намиращо се под стълбището към
партерния етаж. Предвидено е таванът да бъде за общо ползВ., като ищците се
задължават да осигурят на ответниците достъп до него, през своя имот.
Съгласно представено от втория
ответник експертно становище, изготвено от лицензиран оценител, наследниците на
И.Г.Б. и Ж.Д.Б.са собственици на: жилище от три стаи, антре, от които трите
стаи в двуетажната част на сградата, със застроена площ от 40,60 кв.м и антре –
едноетажна пристроена част със застроена площ от 4,20 кв. м – общо застроена
площ 44,80 кв. м, ведно с изба в югозападната част на сградата с полезна площ
от 11,90 кв. м.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № *** г., след смъртта на К. Е. Б., настъпила на 30.09.1997 г.,
същият е наследен от съпругата си Я.Й.Б. и дъщерите си В.К.К. и К.К.Г..
От удостоверение за наследници
изх. № *** г. издадено от Община Д., се установява, че след смъртта си,
настъпила на *** г., Ж.Д.Б.е оставила един наследник – сина си К.И.Б..
Представени от ответника Кр. Б. са
фактури и стокови разписки с дати преди датата, на която се твърди, че е
настъпило събитието, наложило спешния ремонт на покрива – 18.03.2012 г., а
именно -12.03.2012 г. и 15.03.2012 г., видно от които, за обект с адрес: гр. ***
са закупени строителни материали на обща стойност 4998,25 лева, в т.ч.
керемиди, капаци, олуци и пр.
Съгласно приетото заключение на
съдебно-графическа експертиза, подписът под № 2, положен в заявление №*** г. до
главния архитект на Община Д., е положен от Ж. Д. Б.. Този извод на вещото лице е потвърден със
заключението на допълнителна съдебно-графическа експертиза, изготвена по искане
на ответната страна.
По делото е допусната и изготвена
съдебно-техническа експертиза, като съгласно експертното заключение, ремонт на
покрива на процесната жилищна сграда е извършен, като общият размер на
разходите по средни пазарни цени за СМР, възлиза на сумата от 12254,82 лева. На
обекта са извършени следните ремонтни дйности: демонтаж на керемиди, разваляне
на летвена обшивка за керемиди по покриви, разваляне на челни дъски, разваляне
на дървена конструкция, почистване на покрив, направа нова покривна
конструкция, направа на летвена обшивка по покрив за керемиди, полагане на
фолио Брамак под керемиди, доставка, монтаж на челни дъски при покриви, при
ремонти, покриване с керемиди върху летви, покриване било с капаци, вкл. подмазване,
монтаж на висящи улуци при ремонти, подмяна на водосточно казанче от
поцинкована ламарина, подмяна на водосточна тръба от поцинкована ламарина, при
ремонти, натоварване, транспорт и депо строителни отпадъци. В общия размер на
посочената от вещото лице сума, не са включени допълнителните покриви на
терасите на втория етаж. Пропорционално на площта на притежаваните от страните
имоти, ищецът участва в този размер със сумата от 6663,56 лева, двамата
ответници – общо с 2527,56 лева, а отделно, вторият ответник - със сумата от
3063,71 лева. Експертът е определил дяловете на съсобствениците в общите части
на сградата, а именно: за Я.Б. – 54,375%, за С.С. и К.Б. – общо 20,625 %, за К.Б.
– 25 %.
По искане на ответната страна е
допуснато изготвяне на допълнителна СТЕ, от заключението, на която се
установява, че при извършване на СМР на покрива, всички използвани материали са
нови, като не е констатирана употреба на материали, които са втора употреба.
След отчитане на инфлацията за периода от 2012 до 2017 г., стойността на
извършения ремонт би била 9636 лева, от която 4765,40 лева – труд и 4870,60
лева – материали.
Видно от препис-извлечение от акт
за смърт издаден въз основа акт за смърт №*** г., ищецът Я.Й.Б. е починала на
06.05.2019 г., като след смъртта си е оставила низходящи наследници по закон –
дъщерите си В.К.К. и К.К.Г. /съгласно удостоверение за наследници изх. №
2665/13.05.2019 г. на Община Д./.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели: за ищеца: И.Е.И.–
без родство със страните, С.К.С. – внук на първоначалния ищец и В.К.К. – дъщеря
на първоначалния ищец; за ответника: П.К. С.и С.А. М.– двамата без родство със
страните.
От показанията на св. . се
установява, че в началото на 2012 г. е бил ангажиран от С.К.С. да извърши ремонт
на покрив на къща с адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ №**. Ремонтът бил наложителен, тъй
като при оглед били установени счупени греди на покривната конструкция, в т. ч.
била счупена основната греда, която била изгнила. Съществуващата конструкция
била демонтирана изцяло, а на нейно място била изградена нова, поставени били
ламперия и цигли. Всички вложени материали били нови. Ремонтът бил извършен за
една седмица, тъй като се осъществявал през месец март и работниците бързали да
го приключат. Св. И. ръководел строителните дейности, той доставял на обекта
строителните материали. Твърди, че общата стойност на ремонта била в размер на
14000 лева, като цялата сума му била заплатена от бабата на С.С. –
първоначалният ищец Я.Б.. От тази сума, 5000 лева били за положения труд. СМР
били извършени от него и от още 9 работници. Всички разплащания с работници,
както и закупуВ.то на материалите били осъществени от свидетеля. Демонтираните от
покрива материали били свалени, като старите керемиди били изчистени и оставени
настрана.
В показанията си св. С. сочи, че
през нощта, в ден, който не може да посочи от м. март 2012 г., таванът на
стаята, в която се намирала неговата баба – Я.Б., се срутил, като паднал върху
лицето на жената. След като били проведени разговори със специалисти, било
взето решение покривната конструкция да бъде подменена изцяло, защото това била
единствената възможност да се гарантира безопасността на живущите. Парите за
ремонта били осигурени от Я.Б., като общата сума била в размер на около 14000
лева. Свидетелят възприема първоначалния ищец като единствен собственик на
целия втори етаж от сградата, като с това обяснява и защо цената за ремонта е
заплатена само от неговата баба. СМР на покрива са извършени непосредствено
след инцидента с пропадане на тавана, като в ремонтните дейности били
ангажирани общо 10 работници. Твърди, че били закупени улуци за обиколка на
целия покрив, в т.ч. и за частта на Ж.Б., но последната отказала, тъй като била
ангажирала друг човек, да ги постави срещу сумата от 20 лева. Сочи, че
ответникът К.Б. завел при него лекар, като настоял да види издаденото му
решение на ТЕЛК, както и издадените му епикризи.
По делото, в качеството на свидетел
е разпитана В.К.К.. Към датата на провеждане на разпита /03.11.2017 г./, ищец
по делото все още е само Я.Б., като едва след смъртта ѝ, настъпила на
06.05.2019 г., производството продължава с участието на дъщерите ѝ.
Поради тази причина, показанията на В.К. са допустими и съдът следва да обсъди
същите. От разпита на св. К. се установява, че покривът е бил в лошо състояние още
преди да бъде извършен процесният ремонт. Конструкцията била изградена през
1960 г., като в продължение на дълги години имало течове. Сочи, че съседите
ѝ споделяли, че дървените греди били проядени от дървояд. През една нощ
от м. март 2012 г. парче от мазилката на тавана паднала върху лицето на нейната
майка – Я.Б.. Таваните и на четирите стаи, които обитавали били с паднали
мазилки. При оглед на покривната конструкция било установено, че основната
греда била счупена, дъските били прогнили. Наложило се спешно да търсят
майстори, за да могат да ремонтират покрива. Парите за ремонта били осигурени
от Я.Б., като общата стойност възлизала на сумата от 14000 лева.
Наследодателката на ответника К.Б. отказала да заплати за извършения ремонт.
Обещавала, че ще плати след ремонта, но впоследствие не изпълнила обещанието
си. Твърди, че всички фактури и касови бележки е предала на К.Б., като на
срещата присъствал и лекар. Сочи, че ремонтът е заплатен само от Я.Б., тъй като
заради влошеното здравословно състояние на сина ѝ /св. С./ се налагало
същият често да бъде опериран от непрекъснато растящ мозъчен тумор. Твърди, че
освен Ж.Б. и ответникът К.Б. е бил канен устно да заплати частта от стойността
на ремонта, съответна на притежаваната от него собственост. Последният отказал,
тъй като изплащал два заема. Обещал след като изплати заемите, да издължи и
сумата за ремонта. Според свидетеля, страните са в добри отношения, като сочи,
че до последно чакали собствениците на първия етаж да заплатят дължимите суми.
След сВ.не на демонтираните от покрива материали, същите били разделени между
собствениците на първия и на втория етаж, като работниците подредили
материалите отделени за Ж.Б., а впоследствие същите били нарязани.
Воденият от ответника св. П.К. С.заявява,
че често гостувал на ответника Б.. През м. ноември 2011 г., когато ответникът
го поканил да му помогне с беритбата на лозе, свидетелят нощувал в процесния
имот. Тогава забелязал в двора, от страната на ищеца, струпан дървен материал, който
според свидетеля, впоследствие бил използван за изграждане на покрива. По
спомени на свидетеля, покривът не се е нуждаел от ремонт, не му е известно
същият да е бил в състояние, което да налагало подмяната му. На първия етаж от
къщата живеела Ж.Б., която била против извършването на ремонта и настоявала
синът й да вземе отношение. К.Б. *** за да спре ремонтните дейности. Сочи, че
от ремонта били нанесени „някакви щети“. Имало пукнатини и се наложило да бъде
извършен козметичен ремонт.
Вторият свидетел на ответника – С.А.
М.също сочи, че през м. ноември 2011 г. е помагал на ответника К.Б. в беритбата
на лозето му и е посетил процесния имот, и също като св. С.констатирал
наличието на струпан дървен материал. Посещението в къщата на ул. *** било
първо за свидетеля, като след 2011 г. той отново гостувал в този дом.
Свидетелят не познавал и не е разговарял с Ж.Б., която живеела сама на първия
етаж на къщата, но му било известно, че последната била против предприетия
ремонт на покривната конструкция на къщата. К.Б. също бил против, но не защото
не трябвало да бъде извършен ремонт, а защото никой не бил поискал мнението и
съгласието му.
Съдът кредитира показанията на
водените от ищеца свидетели като обективни и безпротиворечиви. Като отчита
възможната заинтересованост на св. С. и св. К., преценява същите с оглед разпоредбата
на чл.172 ГПК, като кредитира същите като достоверни, доколкото се потвърждават
от събраните писмени доказателства. Установява се, че през м.март 2012 г. е
настъпила авария, при която е била увредена покривната конструкция на сградата
на ул. „Ж.“ №13. Данни потвърждаващи твърденията на свидетелите се съдържат в
жалба на К.Б. ***/, в която се сочи, че „Къщата
е с каратаван и чревояда е проял всички дървени части от конструкцията…“. В същата жалба се сочи, че след оглед извършен
две години по-рано от него приятел - архитект, ответникът е бил посъветван
къщата да бъде съборена изцяло и след това да бъде построена отново. Именно
вторият ответник представя по делото писмени доказателства – фактури и стокови
разписки за закупени строителни материали с дати, а доколкото св. К. твърди, че
всички документи, удостоверяващи извършените плащания са предадени на отв. Б.,
то тези показания следва да бъдат ценени като достоверни. По делото не се
твърди някой от ответниците да е закупувал строителни материали, с оглед извършВ.
ремонт на общата част, каквато покривът несъмнено представлява. В сферата на
предположенията остава дали ответникът Б. съхранява доказателства за закупени
материали след датата 18.03.2012 г., освен представените по делото с дати
12.03.2012 г. и 15.03.2012 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.41 ЗС вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД. Процесният случай касае претенция за
разпределение на разходи между собственици на отделни обекти в етажната
собственост, с оглед извършена от управител на чужда работа, действал както в
полза на чужд, така и на свой интерес. Налице е последователна практика на ВКС,
според която отношенията на собствениците в етажната собственост относно ползВ.то
на общите части на сградата, както и поддържането им, се уреждат съгласно
нормата на чл.41 ЗС. Така, всеки собственик на имот в сграда, съразмерно на притежаваните
общи части, следва да участва в разноските за поддържането и възстановяВ.то на
общите части на сградата. В решение №85/24.06.2014 г. по гр. д. №1157/2014 г. на ВКС, II г.о. е прието, че в случаите, когато е налице одобрение от лицето, в чийто
интерес е предприета работата /предварително, по решение на общото събрание или
последващо/, то отношенията следва да се уредят съгласно чл.62 ЗЗД. Ако
подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание, съгласно
чл.61, ал.2 ЗЗД, гесторът може да претендира от останалите собственици на
обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до
размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета
уместно. Съгласно възприетото с решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д.
№1012/2012 г. на ВКС, IV г.о, общото
събрание на етажните собственици може да задължи всички да участват в разходите
по подобряВ.то на общите части, но това не изключва възможността някой от тях
да извърши подобренията и без решение на общото събрание, при което той ще има
правата по чл.61, ал.2 ЗС.
В хода на производството по делото бе
установено по категоричен и несъмнен начин, че сторените разноски за извършВ.
на СМР на покрива на процесната сграда, по своя характер са необходими. Те са такива,
доколкото се свързват с осъществяВ.то на авариен ремонт вследствие настъпило
неочаквано събитие, което е застрашило живота, здравето и имуществото на
живеещите на втория етаж на сградата. Покривната конструкция е била стара,
амортизирана и компрометирана, като в продължение на дълги години са били
налице течове, вследствие, на които дъските и гредите са прогнили. Потвърждение
се съдържа в жалбата на Кр. Б. ***, в която се сочи, че гредите са проядени от
дървояд и е налице становище на архитект, дадено две години по-рано, след оглед
на покрива, според когото къщата следва да се събори изцяло. В констативния
протокол на ЗК „***“ изрично е посочено, че на три от стаите е паднала мазилка
от тавана, вследствие на измокряне. Къщата е строена през 1960 г., като след
изминали 52 години, без да бъде извършван ремонт, обяснимо покривът е бил в
много лошо състояние.
Безспорно,
през месец март 2012 г. е бил извършен ремонт на покрив на жилищна сграда с
адрес: гр. ***и стойността на този ремонт е била заплатена от първоначалния
ищец. Ремонтът е бил неотложен, поради което Я.Б. е пристъпила към извършВ.то
му без да се налага да изисква и да чака съгласието на ответниците, макар по
делото да са налице данни, че те са знаели и дори са били съгласни с
планираните СМР. Обстоятелството, че ищецът е закупил строителни материали дни
преди сочената дата на пропадане на покрива, е ирелевантно за спора. По делото
безспорно е установено, че покривът е бил в лошо състояние, т.е. логично и
обяснимо е живеещите на втория етаж да предприемат действия, с цел укрепване на
конструкцията и отстраняване на течовете. Падналата мазилка в нощта на
18.03.2012 г. е превърнала намерението за извършване на полезни разноски за
подобрения в необходими такива за осъществяване на неотложен ремонт. Още
повече, че същият е бил извършен през месец март, когато само нуждата от спешен
ремонт може да оправдае демонтиране на покривна конструкция. Застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение именно, защото щетите са причинени вследствие
на остаряване на покривната конструкция.
Извършените
СМР представляват необходими разноски, те нямат характера на подобрения,
увеличаващи стойността на вещта, поради което за тях не е задължително вземане
на решение на общо събрание на собствениците и на осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД,
гесторът може да претендира само съответната част от направените разноски, до
размера на обогатяВ.то, ако работата е предприета уместно.
Неоснователно е възражението на
ответниците за наличието на правопогасяващ факт, а именно изтекла погасителна
давност. Последната е институт на правото, представляващ период от време, през
който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи
правото да поиска принудително осъществяВ. на вземането си спрямо длъжника,
респективно, за последния се поражда възможността да се позове на давността. Съгласно
чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, като на основание чл.114, ал.1 ЗЗД, давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно
установеното по делото, увреждането на покрива наложило извършването на
неотложен ремонт е с дата 18.03.2012 г., а извършването на СМР, респективно
заплащането им е с дата по-късна от 18.03.2012 г. При дата на предявяване на
иска 16.03.2017 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл и възражението за
погасяване на вземането на първоначалния ищец, респективно на неговите
правоприемници, се явява неоснователно.
В
заключението на СТЕ, вещото лице подробно е посочило извършените дейности и съответните
им средни пазарни цени, поради което съдът възприема и посочения от експерта
общ размер на стойността на извършените СМР.
При
горните доводи, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.61, ал.2 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответниците, до размера на обогатяВ.то на всеки от
тях. Ответниците дължат заплащане на суми, тъй като работата е извършена както
в техен, така и в интерес на ищцата и нейните правоприемници, като същата е
предприета уместно. С оглед установените притежавани идеални части от общите
части на сградата, дължимите суми са, както следва: за първия ответник С.С.,
при притежавани 10,3125% ид.ч. от общите части на сградата, дължимата сума е в
размер на 1263,78 лева, а за втория ответник – К.Б., за притежаваните от същия
35,3125% ид.ч. от общите части на сградата, дължимата сума е в размер на
4327,48 лева. Ищците претендират суми в незначително по-нисък размер – 1263,47
лева и 4327,18 лева, поради което съдът следва да уважи претенцията изцяло.
Върху присъдените суми се дължи законна лихва считано от датата на предявяване
на иска – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
След
допускане изменение на предявените искове, предвид намалените размери на тези,
насочени против първия ответник, производството по делото не е прекратено за
горницата. С оглед това обстоятелство, съдът следва да прекрати производството
по делото, по исковете на К.К.Г. и В.К.К. – правоприемници на Я.Й.Б., против С.Д.С.,
в частта за горницата над 1263,47 лева до първоначално претендирания размер от
2865,20 лева – главница и за горницата над 556,28 лева до първоначално
претендирания размер от 1261,48 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
Съдът
намира предявените акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва върху
главните задължения, за неоснователни, като аргументите за този извод са
следните.
Нормата
на чл.86, ал.1 ЗЗД определя, че при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Вземането на ищците не е срочно, поради което не може да се приложи правилото
на чл.84, ал.1 ЗЗД и ответниците, като длъжниците, изпадат в забава едва след
като бъдат поканени от кредиторите – ищци по делото. Последните не доказаха
твърдението, че са поканили ответниците да изпълнят, в т.ч., че по отношение на
ответника К.Б. това било сторено на 16.11.2012 г. Действително, налице са
данни, че отв. Б. е знаел за извършваните ремонтни дейности, но това знание не
би могло да се приравни на покана за плащане. По отношение на ответника С.С. не
се твърди да е била канена, нито на 16.11.2012 г., нито на друга дата.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на
ищците се следват сторените разноски,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК, а именно – 711,67 лева, от която: 900
лева – адвокатско възнаграждение, 25 лева – държавна такса за 5 бр. съдебни
удостоверения и 100 лева – възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответниците също имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно: 290,40 лева, от които: 152,84 лева – адвокатско
възнаграждение и 137,56 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното, Д.кият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на К.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, починала
на 06.05.2019 г., сумата от 1263,47 лева, представляваща припадащата се за
собствения ѝ недвижим имот, част от стойността на необходимите разноски,
сторени за ремонт на покрив на жилищна сграда, с адрес: гр. ***, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на К.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, починала
на 06.05.2019 г., сумата от 4327,18 лева, представляваща припадащата се за
собствения му недвижим имот, част от стойността на необходимите разноски,
сторени за ремонт на покрив на жилищна сграда, с адрес: гр. ***, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на К.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, починала на 06.05.2019 г., сторените разноски по
делото в размер на 711,67 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, починала на 06.05.2019 г., против С.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 556,28 лева,
начислено за периода от 16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, починала на 06.05.2019 г., против К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 1905,15 лева,
начислено за периода от 16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, по исковете на К.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, починала
на 06.05.2019 г., против С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, в частта за
горницата над 1263,47 лева до първоначално претендирания размер 2865,20 лева –
главница и за горницата над 556,28 лева до първоначално претендирания размер от
1261,48 лева - обезщетение за забава, в размер на 556,28 лева, начислено за
периода от 16.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** – правоприемници на Я.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, починала на 06.05.2019 г., да заплатят на С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените
разноски по делото в размер на 290,40
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Д.кия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването то му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: