Р Е Ш Е Н И Е № 117
Гр. Разград, 16 ноември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №62 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК
Образувано е по жалба на „Прима пласт“ ЕООД, гр.Разград против Ревизионен
акт (РА) №Р-03001719002378-091-001/27.11.2019г., потвърден с Решение №371/
24.02.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато
правото на данъчен кредит и е разпоредено внасяне на ДДС в размер на 28 356,
86 лв., ведно с лихва в размер на 7 573, 58 лв.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи,
че са били налице всички предпоставки за ползване на данъчен кредит по
процесните фактури, тъй като в хода на производството са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, които установяват реално извършена доставка между
страните по тях.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
І.
По допустимостта на жалбата.
РА е обжалван от „Прима пласт“ ЕООД, гр.Разград по административен ред и с Решение
№371/ 24.02.2020г. на Директора на
Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП е потвърден изцяло. Същото е
връчено по електронен път на жалбоподателя на 09.03.2020г., видно от
приложеното удостоверение (л.12), а жалбата е подадена по пощата на 23.03.2020г.,
видно от приложеното копие на пощенския плик (л.10). При тези данни съдът приема, че жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
ІІ. По валидността и
процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001719002378-020-001/11.04.2019г. (л.1
от пр.), издадена от М. Ц. М. - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна, е възложено на А. Д. П. (ръководител на ревизията) и И. В.-И. – Главни инспектори
по приходите, да извършат ревизия на „Прима пласт“ ЕООД, гр.Разград относно
задълженията по ЗДДС за посочените там периоди в срок от три месеца, като с
последващи Заповеди за изменение на ЗВР №Р-03001719002378-020-002/18.04.2019г. (л.4
от пр.) и №Р- 03001719002378-020-003/16.07.2019г. (л.6 от пр.) този
срок е удължен до 17.09.2019г. и са включени допълнителни периоди. Тези заповеди
са издадени от оправомощено лице по реда на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК съгласно
Заповед №Д-2273/20.12.2018г. и надлежно връчени по електронен път, видно от
приложените уведомления (л.7, л.5 и л.2 от пр.). В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК
инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) №Р-03001719002378-092-001/ 27.09.2019г. (л.833-л.790
от пр.), връчен на дружеството на 01.10.2019г. заедно с приложенията към него,
видно от Удостоверение за връчване по електронен път (л.835-л.834 от пр.). Ревизираното лице (РЛ) е подало възражение
срещу РД на 13.11.2019г. Същото е обсъдено от ревизиращия орган и прието за
неоснователно, поради което е издаден процесният РА № №Р-03001719002378-091-001/27.11.2019г. (л.850-л.837 от пр.), подписан от ръководителя на ревизията и възложителя
и връчен на РЛ на 04.12.2019г. по електронен път (л.851 от пр.). С него е отказано
правото на данъчен кредит по 24 фактури, издадени от „Джа и ко“ ЕООД с ЕИК *********, „Екострой 66“
ЕООД, ЕИК *********, „Бенсел"
ЕООД, ЕИК *********, „Крас КиК
инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, „Атлант 555“ ЕООД. ЕИК *********, „Севън Варна“ ЕООД, ЕИК *********, „Аутос 2015“ ЕООД, ЕИК *********, „Тераком РС“ ЕООД, ЕИК ********* и „Ди кей проджектс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.6, чл.9, чл.12,
чл.25 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и определени
допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 28 356, 86 лв. и лихви в размер
на 7 573, 58 лв.. Всички посочени по-горе документи съставляват електронни
документи, подписани с валиден електронен подпис от техните издатели, което се
установи при приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 24.06.2020г. Издаденият
РА е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ
на НАП и потвърден с негово Решение №371/ 24.02.2020г.
При тези
данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия , при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на
изискванията на чл.120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва
в производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните
обстоятелства. Данъчните органи са положили необходимите усилия за да съберат необходимите
и относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали конкретни
писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за представяне на
документи и писмени обяснения от
задълженото лице, за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за извършване на
насрещни проверки и за извършване на действия от други контролни органи.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
В хода на
ревизионното и съдебно производство са представени писмени доказателства и писмени обяснения на
трети лица. Разпитани са свидетели, голяма част от които са депозирали писмени
обяснения пред приходните органи. Съдът приема, че те са допустими съгласно
разпоредбата на чл.158, ал.1 във вр. с чл.57, ал.2, т.2, предл. последно от ДОПК, поради което възражението на процесуалния представител на ответника в
тази насока се явява неоснователно. Назначена
е и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключение съдът възприема изцяло
като компетентно, обективно и кореспондиращо на другите доказателства. При комплексна
преценка и анализ на тези доказателства се налагат следните фактически и правни
изводи:
В хода на
ревизията е установено, че ревизираното дружество e регистрирано като ООД с
наименование „Прима пласт", със седалище и адрес на управление в гр. Разград.
До 25.01.2013г. съдружници са били И. П. К.,С.К.С. и Г. С. Г. От 25.01.2013г. всички дялове са прехвърлени
на Г. С. Г., който е бил управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД
„Прима пласт" до 12.02.2019г., от когато и към настоящия момент управител и едноличен собственик на капитала е
С. Г. К. Тя е управител, представляващ и едноличен собственик/съдружник и на
други търговски дружества „Диватекс" ЕООД, с ЕИК по Булстат *********; „Варненска строителна корпорация“ООД, с ЕИК по Булстат *********; „Алумина билд" ЕООД (предишно наименование „Аврен пропъртис“ ЕООД) с
ЕИК по Булстат ********* и съдружник в ООД
„Спорт - 21" с ЕИК по Булстат *********.
През проверявания период (от мес.04.2014г. до мес. 07.2018г.)
жалбоподателят e посочен като получател на стоки и услуги по 24 фактури, издадени от „Джа
и ко“ ЕООД, „Екострой 66“ ЕООД, „Бенсел" ЕООД, „Крас КиК инженеринг“ ЕООД,
„Атлант 555“ ЕООД, „Севън Варна“ ЕООД, „Аутос 2015“ ЕООД, „Тераком РС“ ЕООД и „Ди кей проджектс“ ЕООД. С изключение на
фактурите, издадени от „Атлант 555“ ЕООД и „Аутос 2015“ЕООД, които касаят
доставка на платове, всички останали фактури имат аналогичен предмет „извършени
СМР по протокол обр.19…“ и съдържат данни за получени строителни услуги. Независимо
от това те са осчетоводени по сметка 601 „Разходи са материали“, а не по сметка
602 „Разходи за външни услуги“.
След анализ
на събраните доказателства приходните органи са приели, че не е установено по
категоричен начин реалната доставка на стоките и услугите, предмет на тези
фактури. За да обосноват този извод са посочили, че наетите подизпълнители не
са разполагали с необходимия технически и кадрови ресурс за да извършат
описаните в протоколите СМР, като са акцентирали и на обстоятелството, че
„Прима пласт“ ЕООД осъществявало аналогични дейности, разполагало с достатъчен технически
и кадрови потенциал за извършване на тези услуги. Наред с това е посочено, че в
част от договорите, сключени с възложителите на СМР изрично е договорено, че
наетите от тях изпълнители няма да ползват подизпълнители. Отделно от това са
се позовали и на установени несъответствия, както във вида и количеството на
услугите, така и в периодите на извършването. Техните фактически констатации се
споделят изцяло и от съда.
Едната група
фактури касае доставка на плат- фактура №293/28.05.2015г., издадена от „Атлант 555“
ЕООД (л.106 от пр.) и фактура №121/28.05.2016г.,
издадена от „Аутос 2015“ ЕООД (л.95 от пр.). Според твърденията
на жалбоподателя този плат е послужил за ушиване на ресторантско бельо
(покривки за маса, калъфки за стол, салфетки) от „Диимсоф –Тони“ ЕООД, доставено
на „Гранд хотел Варна“ АД. Това твърдение съдът намира за недоказано. Според
представените Приемо-предавателни протоколи (л.529 от пр.), Стокова
разписка №545/26.05.2015г. (л.528 от пр.)
и фактури с №544/15.05.2015г. и №555/26.05.2015г. (л.530 и л.531 от пр.)
заявеното количество покривки, салфетки и пр. е получено от „Гранд хотел Варна“
АД на 26.05.2015г. В съответствие с тях са и фактура №276/27.05.2015г. и Стокова
разписка към нея (л.781 от пр.), издадени от
„Диимсоф –Тони“ ЕООД, които сочат, че ушитите текстилни изделия, са предадени и получени от „Прима пласт“ ЕООД
на 26.05.2015г. С оглед на това обосновано е прието от приходните органи, че
няма как закупеният плат на 28.05.2015г.
да е послужил за ушиване и доставяне на ресторантско бельо на 26.05.2015г. Този извод не се оборва от
представените едва в хода на съдебното производство Приемо-предавателни
протоколи (ППП). От една страна протоколите не са представени по време на
ревизионното производство, въпреки връчените Искания за предоставяне на
документи и писмени обяснения от
задълженото лице (ИПДПОЗЛ), което е нелогично ако те са били съставени и подписани. От друга страна
това са частни документи, поради което отразените в тях обстоятелства и факти,
включително и дата, не се ползват с формална доказателствена сила по арг. на
чл.181 от ГПК във вр. с §2 от ДР ДОПК. При липсата на категорични
доказателства, че стоката, предмет на доставка по тези фактури, е използвана за
целите на извършваните от „Прима пласт“ ЕООД облагаеми доставки, свързани с
икономическата дейност на лицето, правилно и законосъобразно е прието, че
правото на данъчен кредит е упражнено неправомерно предвид ограничението на
чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС.
Другите
фактури касаят заплащане на СМР, за които се твърди, че са извършени от
подизпълнители на жалбоподателя, които са предоставяли само труд и работна
сила, а необходимите материали и техническа обезпеченост е била за негова
сметка. Отношенията между тях са уреждани с еднотипни договори за възлагане на
СМР, в които има само уговорена цена и срок за изпълнение, но не и конкретните
работи, които следва да се изпълнят на обекта. В тях е посочено, че
разплащането ще се извърши след приключване на възложената работа въз основа на
протокол обр.19 и фактура.
Фактури с доставчик „Джа и КО“ ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван данъчен кредит по фактури №138/11.08.2016г.
(л.277 гръб от пр.) на стойност 5 000
лв. и ДДС от 1000 лв.; №154/29.09.2016г.
(л.276 от пр.) на стойност 5 085 лв. и ДДС от 1 017 лв. и № 202/28.11.2016г. (л.276
гръб от пр.) на стойност 4 997,47 лв. и ДДС 995,49 лв.
Първите две
фактури се отнасят за извършени СМР на офиси, находящи се в гр.Варна, ул.“Бр.
Шкорпил“ №26, собственост на „Бон-тур БГ“, ООД, гр.Варна.
В хода на
производството е установено, че с Договор за строителство от 19.07.2016г.
(л.726-л.724) собственикът е възложил на
„Аврен пропертис“ ЕООД (сега „Алумина билд“ ЕООД) извършването на
ремонтни дейности и реконструкция в обекта. Същите са извършени и приети с
Протокол обр.19 на 26.09.2016г., като възложителят няма информация дали наетият
от него изпълнител е ползвал подизпълнители. В чл.20 от Договора е разписано
задължението на изпълнителя да ръководи и контролира изпълнението на отделните
СМР, като спазва изискванията на проекта, действащите нормативни актове, както
и съответните технически и технологични изисквания. В чл.21 от него е разписано
задължението на изпълнителя да осигури квалифициран ръководен персонал и
квалифицирани работници по съответните специалности. С Договор от 26.07.2016г.
(л.465 от пр.) „Аврен пропертис“ ЕООД (сега „Алумина билд“ ЕООД) е възложило на
жалбоподателя да извърши в този обект СМР, подробно описани в Приложение №1,
което не е представено. С последващ Договор от 08.08.2016г. (л.275 от пр.) „Прима
пласт“ ЕООД е възложило на „Джа и КО“ ЕООД да изпълни СМР в този обект. Във
връзка с изпълнението на този договор са съставени процесните фактури №138/11.08.2016г.
и двустранно подписан Протокол обр.19 от 11.08.2016г. (л.274 гръб) за извършени
СМР –монтаж на 250 кв.м. гипсокартон на
стойност 3 500 лв. без ДДС и монтаж на 60 л.м. подпрозоречни первази на
стойност 1500лв.без ДДС, както и фактура № №154/29.09.2016г. и двустранно подписан Протокол
обр.19 от 23.09.2016г. (л.273) към нея за извършени СМР- монтаж на 80 кв.м.
конструкция на стойност 4 080, 00 лв. без ДДС и обшивка с 67 кв.м.
влагоустойчив шпертплат на стойност 1 005, 00 лв. без ДДС. С цел
установяване на последващи облагаеми сделки във връзка с тези услуги са
представени фактури №762/18.08.2016г., №763/19.08.2016г. и №788/26.09.2016г.
издадени от „Прима пласт“ ЕООД на „Аврен пропъртис“ ЕООД, с приложени към тях
Протоколи обр.19 (л.88 гръб- л.90 от пр.).
Фактура №202/28.11.2016г.
се отнася до извършени СМР в обект, собственост на ИА „Морска администрация“. Събраните
доказателства установят следната хронология:
С Договор за
строителство от 19.10.2016г. (л.614-л.610) ИА „Морска администрация“ е възложила
на „Ел инста“ ЕООД извършването на
ремонтни дейности в нейна сграда, находяща се в гр.Варна, бул. „Приморски“ №5. Същите
са извършени и приети на 24.11.2016г. въз основа на двустранно подписани Протокол
от 24.11.2016г. и Акт обр.19
(л.л.607-л.605 от пр.), като възложителят няма информация дали наетият от него
изпълнител е ползвал подизпълнители. В чл.12 от този договор обаче е разписана
изрична забрана изпълнителят да ползва подизпълнители при изпълнение предмета
на договора.
Независимо
от това условие, с Договор от 25.10.2016г. (л.495 гръб – л.494) „Ел инста“ ЕООД
е възложило на жалбоподателя да извърши в този обект СМР, подробно описани в
Приложение №1 (л.493-л.492), като в договорената цена са включени всички
разходи - труд, материали, транспорт, печалба, монтаж и пр. Според съставените
фактура № 735/29.11.2016г. и Протокол акт обр.19 (л.601-л.600) на 29.11.2016г.
са извършени и приети възложените СМР и подлежат на заплащане в размер на
16 351, 93 лв. (без ДДС). Във връзка с тези СМР е съставена и фактура
№202/28.11.2016г. и Протокол акт обр.19 от 28.11.2016г., според които част
от СМР, описани в него са извършени от „Джа и КО“ ЕООД в полза на
жалбоподателя, който ги е приел и заплатил. Всички тези фактури и протоколи са
съставени след предаване на обекта от изпълнителя „Ел инста“ ЕООД на
възложителя ИА „ Морска администрация“ на 24.11.2016г.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на „Джа и КО“ ЕООД, като установените
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №П-03000319072902-141-001/09.05.2019г.
(244-251). Според тях дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от
05.06.2007г. (регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот) и
дерегистрирано от 14.02.2017г. поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. То не е публикувало в Търговския регистър годишни финансови отчети (ГФО)
за дейността си след 2013г., вкл. и за 2016г.
През периода
от 01.01.2014г. до 01.07.2016г. „Джа и Ко" ЕООД подава нулеви СД по ЗДДС,
а през следващия период до мес. декември 2016г. декларирало големи обороти покупки
и продажби и ДДС за възстановяване, като дружеството е получател на стоки и
услуги изцяло от доставчици с рисков профил. Дружеството е включило в
дневниците си за покупки фактури за доставки от дружества, за които не е възникнало
задължение за начисляване на данъка, защото не са издали данъчен документ, не
са включили размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и не са посочили
фактурата в дневника за продажби. По този начин ЕООД „Джа и Ко" е
обезсилило начисленият ДДС на продажбите и декларира ДДС за възстановяване. Въз
основа на тези данни е прието, че проверяваното дружество е с рисков профил по
ЗДДС.
По отношение
на кадровата обезпеченост е установено, че според декларираните трудови
договори в дружеството са работили общо шест лица- Д. Х. Д., М. А. Я., М. Й. Ш.,
Г. Б. Б., Т. Н. Т. и В. М. Б. Като за цялата 2016г. няма подадени Декларации
обр. 1 от „Джа и Ко" ЕООД за начислени осигурителни
вноски и не са плащани осигурителни вноски. Според представените ведомости (л.271-л.270
от пр.) в дружеството освен тях е работил и А. И. Л., като всички тези лица са
били на работа през всички работни дни в относимия период (месец август- месец
ноември 2016г.). След проверка в масивите на НАП е установено по отношение
на А. И. Л., назначен на длъжност
„зидаромазач" в същото време е назначен по трудов договор и в „Аква-спорт"
ЕООД на длъжност „моряк", като едновременно с това в този период лицето е
управител и представляващ на много на брой ЕООД с рисков профил. По отношение
на М. Й. Ш., назначен на длъжност „бригадир", е установено, че лицето в същото
време е назначено по трудов договор към „ТПГ Транспорт" ЕООД на длъжност
„Шофьор, тежкотоварен автомобил". За лицата М. А. Я., В. М. Б. и Д. Х. Д. е
установено, че през този период са били управители и представляващи на
множество ЕООД с рисков профил.
С оглед на
това съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че „Джа и
Ко“ ЕООД реално са разполагали с необходимите работници, с които да извършат
СМР по процесните фактури. Липсват и доказателства, които да установяват, че
дружеството е разполагало и с технически ресурс (машини, съоръжения,уреди и
т.н.), който е необходим да извърши качествено и своевременно възложените му
СМР.
Фактури с доставчик „Екострой 66“ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван кредит по фактури
№100/02.07.2018г. на стойност 2 917,50 лв. и ДДС 583,50 лв.; №101/03.07.2016г.
на стойност 4 374,31 лв. и ДДС 874,86 лв.; №133/18.07.2018г. на стойност 8 557,72
лв. и ДДС 1 711,54 лв. и №102/23.07.2018г. на стойност 4895,10 лв. и
ДДС 979,02 лв. (л.50- л.57 от пр.). Всички те са с предмет „плащане по
протокол“ от съответната дата, които са приложени по преписката. В тези
протоколи са описани по количество и стойност различни СМР. Според тях фактура №100/02.07.2018г.
касае боядисване на профили, без посочване на мястото на обекта; фактура №101/03.07.2016
г. се отнася до следните извършени и приети СМР- шпакловки, обръщане на
дограма, демонтаж на гипсокартон, полагане на боя, мазилка, монтаж на скеле,
лепене на тапети, пълнене на канали от климатици,
извършени на обект хотел Плаза - Варна; фактура
№133/18.07.2018г. се отнася за демонтаж и монтаж на водосточни тръби, зареждане
на ръбохранители, полагане на мазилки, боя по стени и тавани, топлоизолация,
също извършени на обект хотел Плаза – Варна; фактура №102/23.07.2018г. се
отнася извършени шпакловки по тавани на
обект ЖК Пчелина. С цел доказване на последващи облагаеми сделки са представени
следните фактури и двустранно подписани протоколи обр.19 между „Алумина билд“
ЕООД и „Прима пласт“ ЕООД както следва: фактура №854/16.07.2018г. (л.58) и
протокол към нея от 03.07.2018г. (без посочено място и обект); фактура №
855/16.07.2018г. (л.56) с протокол към нея от 04.07.2018г. и фактура № 823/19.07.2018
г. (л.51) с протокол към нея от 19.07.2018г. за обект хотел Плаза – Варна и
фактура №856/26.07.2018г. (л.54 гръб) и протокол към нея от 23.07.2018г. за
обект ЖК „Пчелина“. Описаните там СМР съответстват на описаните СМР в
протоколите, съставени между „Прима
пласт“ ЕООД и „Екострой 66“ЕООД.
В хода на
ревизионното производство е представен Договор от 01.05.2018г. (л.452), с който „Алумина билд“ ЕООД възлага на
жалбоподателя да извърши СМР в Жилищна кооперация “Пчелина“, описани в
Приложение №1 към него - шпакловка по тавани 1 050 кв.м. и 999 кв.м. Представени
са и Договори за извършване на СМР на жилищна сграда в с.о. „Пчелина",
сключени между „Хоум Варна" ЕООД като
възложител и „Аврен пропертис“/„Алумина билд“ЕООД от 04.09.2017г. за изграждане
на 5-етажна сграда в груб строеж (л.744 и сл. от пр.) и от 14.05.2018г. за извършване на шпакловка по тавани за същата сграда
(л.741 и сл. от пр.), ведно с протоколи обр.19, които се отнасят до извършени
СМР във връзка с изграждането на сградата. Прави впечатление, че според
цитираните договори „Алумина билд“ ЕООД е наела подизпълнител преди на
дружеството да е възложено да извърши тази работа. Не е представен и
протокол/акт обр.19, който да установява кога и какво количество шпакловка на
тавани е извършено и прието от „Хоум Варна" ЕООД.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на „Екострой 66“ ЕООД, като
установените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена насрещна
проверка (ПИНП) №П-03000319072985-141-001/09.05.2019г. (л.280-л.284). Според
тях дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано
от 28.01.2003г. Има данъчно-осигурителни задължения в големи размер, вкл. и по
ЗДДС, не е публикувало в Търговския регистър ГФО за дейността си през 2018г.
При
извършена проверка на данните, подавани на магнитен носител от задължените лица
по реда на чл.125 на ЗДДС е установено, че от 01.2014г. до 06.2018г. „Екострой
66" ЕООД подава нулеви СД по ЗДДС, а през следващия период от 07.2018г. до
03.2019г. декларира големи обороти покупки и продажби и ДДС за възстановяване,
като дружеството е получател на стоки и
услуги изцяло от доставчици с рисков профил. Дружеството е включило в
дневниците си за покупки фактури за доставки от дружества, за които не е
възникнало задължение за начисляване на данъка, защото не са издали данъчен
документ, не са включили размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и не са
посочили фактурата в дневника за продажби. По този начин „Екострой 66“ ЕООД е
обезсилило начисленият ДДС на продажбите и декларира ДДС за възстановяване. Въз
основа на тези данни е прието, че проверяваното дружество е с рисков профил по
ЗДДС.
По отношение
на кадровата обезпеченост е установено, че според сключени трудови договори в
дружеството са работили общо три лица- В. М. Б. (кофражист); А. И. Л. и Й. К. Ц. ( зидаромазачи), като за
цялата 2018г. няма подадени Декларации обр. 1 за начислени осигурителни вноски
и не са плащани осигурителни вноски.
След
проверка в масивите на НАП е установено по отношение на Й. К. Ц., че в същото време лицето е
назначено по трудов договор към „Поларис продукт" ООД на длъжност
„работник строителство", като едновременно с това е управител и представляващ
на 6 ЕООД с рисков профил, а по отношение на лицето А. И. М., че през 2018г. е
управител и представляващ на множество ЕООД с рисков профил.
С оглед на
това съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че „Екострой
66“ ЕООД е разполагало с необходимите работници, с които да извърши СМР по
процесните фактури. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
тези фактури касаят разнообразни и различни по вид СМР, които са значителни по
обем и количество. Те са извършени на различни обекти, по едно и също време,
поради което е нереално да са осъществени от наетите по трудов договор от „Екострой
66“ ЕООД лица. Наред с това липсват и доказателства, които да установяват, че
дружеството е разполагало и с технически ресурс (машини, съоръжения,уреди и
т.н.), който е необходим да извърши качествено и своевременно възложените му
СМР.
Фактури с доставчик „Бенсел“ ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван кредит по фактури
№553/31.01.2018г. ( л.62) на стойност 10 000 лв. и ДДС 2 000 лв. и №517/25.05.2018г.(л.60
гръб) на стойност 4 545 лв. и ДДС 909лв. Те са с предмет „плащане по акт 19“ от
съответната дата, които са приложени по преписката. Според тях фактура №553/31.01.2018г.
касае 100 кв. м. „поставяне на стъклопакети,
обръщане на дограма, изнасяне на счупени стъкла и почистване на обект“ в с.
Слънчево, а фактура №517/25.05.2018г. се отнася за извършени
900 кв.м. шпакловки по тавани на обект ЖК Пчелина. С цел доказване на
последващи облагаеми сделки са представени фактури и двустранно подписани
протоколи обр.19 между „Алумина билд“ ЕООД и „Прима пласт“ЕООД. Фактура
№780/23.01.2018г. (л.460) и протокол към нея от 23.01.2018г. които се отнасят
за монтаж на дограма и стъклопакети на обект фамилна къща в с.Слънчево.
Описаните там СМР не съответстват напълно по вид и количество на описаните СМР
в протокола, съставен между „Прима
пласт“ ЕООД и „Бенсел“ЕООД. Представена е и фактура №821/28.05.2018г. (л.456) и
протокол към нея от 23.07.2018г. относно шпакловка по тавани на обект ЖК
„Пчелина“. Описаните там СМР съответстват на описаните СМР в протокола, съставен
между „Прима пласт“ ЕООД и „Бенсел“ ЕООД.
Тези фактури и протоколи обаче са с дати, които предхождат датите на цитираните
по-горе документи, издадени от „Бенсел“ ЕООД. Във връзка с фактурирани СМР,
извършени на обект Жилищна кооперация “Пчелина“ съдът изложи фактически
констатации по-горе, които са относими и за настоящите отношения.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на „Бенсел“ ЕООД, като установените
обстоятелства са отразени в ПИНП №П- 03000319072955-141-001/09.05.2019г.
(л.307-л.306). Според тях дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.09.2008г. Не е публикувало в
Търговския регистър ГФО за дейността си през 2018г.
При
извършена проверка на данните, подавани на магнитен носител от задължените лица
по реда на чл.125 на ЗДДС е установено, че от 01.2011г. до 12.2017г. „Бенсел"
ЕООД подава нулеви СД по ЗДДС, а за периода 01.2018г.- 07.2018г. декларира
големи обороти покупки и продажби и ДДС за възстановяване, като дружеството е получател на стоки и услуги
изцяло от доставчици с рисков профил. Дружеството е включило в дневниците си за
покупки фактури за доставки от дружества, за които не е възникнало задължение
за начисляване на данъка, защото не са издали данъчен документ, не са включили
размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и не са посочили фактурата в дневника
за продажби. По този начин „Бенсел“ЕООД е обезсилило начисленият ДДС на
продажбите и декларира ДДС за възстановяване. Въз основа на тези данни е
прието, че проверяваното дружество е с рисков профил по ЗДДС.
Във връзка с
кадровата обезпеченост е установено, че за процесния период мес. януари 2018г.-
мес. май 2018г. е имало наети по трудов договор осем лица: Е. О. И. (от 19.01.2018г.
до 23.04.2018г.), Б. И. С. (от 19.01.2018г. до 01.07.2018г.), Н. П. Н. (от 23.04.2018г.
до 01.07.2018г.), Х. Т. Х. (от 23.04.2018г. до 01.07.2018г.), Е. Д. М. (от 9.01.2018г.
до 01.07.2018г.), К. Ж. Ж. ( от 23.04.2018г. до 01.07.2018г.), М. А. Б. (от 19.01.2018г. до 23.04.2018г.) и Е. Х. Б.
(от 19.01.2018г. до
23.04.2018г.). Следователно към месец януари дружеството е разполагало с четири
наети работници, а през месец май с пет наети работници.
По отношение
на Н. П. Н. е установено, че лицето в същото време е назначено по трудов
договор към „МКС Сервиз" ЕООД на длъжност „общ работник строителство
сгради", като освен това той е управител и представляващ на 3 ЕООД с рисков
профил. За Х. Т. Х. и К. Ж. Ж. също е установено,
че лицата през този период са назначени по трудов договор към „МКС Сервиз"
ЕООД. За М. А. Б. и Е. Х. Б. е установено, че през същия период са били
назначени по трудов договор в „Есетере България" ЕООД с ЕИК ********** за периода от
15.02.2018 до 25.10.2018г. При тези данни съдът приема, че
липсват доказателства, които да установяват, че „Бенсел“ ЕООД реално са
разполагали с необходимите работници, с които да извърши СМР по процесните
фактури. Липсват и доказателства, които да установяват, че дружеството е
разполагало и с технически ресурс (машини, съоръжения, уреди и т.н.), който е
необходим да извърши качествено и своевременно възложените му СМР.
Фактури с доставчик „Крас К и К инженеринг“ ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван кредит по фактури №
168/28.09.2017г. на стойност 7 027,96 лв. и ДДС 1 405,59 лв. (л.80 от пр.), №
110/29.10.2017г. на стойност 4 510 лв. и ДДС 902лв. (л.73 от пр.), № 200/
15.11.2017г. на стойност 7 080 лв. и ДДС 1 416лв. (л.64 от пр.), № 174/
07.12.2017г. на стойност 7 675,30 лв. и ДДС 1 535,06лв.(л.71 гръб от пр.) и №185/
21.12.2017г. на стойност 4 650 лв. и ДДС 930 лв. (л.68 гръб от пр.). Всички те
са с предмет „СМР по Акт обр.19“ от съответната дата, които са приложени по
преписката.
Според тях
фактури №168/28.09.2017г. и №200/15.11.2017г. касаят извършени СМР на обект „ЖП общежитие Варна-
превозна служба“, възложени с Договор от 22.08.2017г. от „Прима пласт“ ЕООД на
„Крас К и К инженеринг“ ЕООД (л.79- л.78 от пр. ). С цел доказване на
последващи облагаеми сделки са представени Договор от 20.07.2017г. за
изпълнение на СМР (л.478 гръб- л.476), сключен между „Мегатурс -1“ ЕООД и
„Прима пласт“ ЕООД, Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ също от
20.07.2017г. (л.479 гръб- л.478), фактури с №806/01.09.2017г.,
№805/09.08.2017г. №807/01.09.2017г., №774/09.11.2017г., ведно с протоколи акт обр.19
към тях.
В хода на
производството е установено, че фактура №806/01.09.2017г. (л.81) с предмет
„Плащане по протокол от 23.08.2017г. на стойност 9 409,98лв. и ДДС 1 882,00лв.
с приложен протокол от 23.08.2017г. (л.81 гръб) за извършени СМР на обект „ЖП
общежитие - Варна - превозна служба" не е представена, осчетоводена и
включена в Дневниците на „Мегатурс -1“
ЕООД. Тя не е отразена и в Дневниците на жалбоподателя. Наред с това описаните СМР
в приложения към нея протокол са различни по вид от описаните СМР в акт обр.19
към фактура №168/28.09.2017г.
Също така е
представена фактура №805/09.08.2017г. (л.66 гръб) с предмет „плащане по
протокол от 08.08.2017г.“ и протокол обр.19 от същата дата, приложен към нея.
Те предхождат по дата сключването на договора между жалбоподателя и „Крас К и К
инженеринг“ЕООД и съответното съставянето на ф-ра №168/28.09.2017г. и протокола
към нея.
Представена
е и фактура №807/01.09.2017г. (л.475), издадена от „Прима пласт" ЕООД, с
предмет „Плащане по протокол от 01.09.2017г.", на стойност 7 306,53 лв. и
ДДС 1 461,31 лв. с приложен акт обр.19 от 01.09.2017г. за извършени СМР на
обект „ЖП общежитие - Варна - превозна служба". В него от една страна са
описани различни по вид СМР от акт обр.19 към фактура №168/28.09.2017г., а от друга страна отново са
с дата, предхождаща датата, на която те са съставени.
Във връзка с
фактура №200/15.11.2017г. освен
посочените по-горе фактури е представена и фактура №774/09.11.2017г. (л.190 от
пр.) с предмет „плащане по протокол обр.19- №3 и Договор от 20.07.2017г.“ ведно
с Протокол обр.19 - №3 от 09.11.2017г.
(л.189). Следователно тези документи отново са с дата, които предхождат датата
на издаване на фактура №200/15.11.2017г. и съответно на съставяне на протокола
към нея.
Според фактури
с №110/29.10.2017г., № 174/ 07.12.2017г. и №185/ 21.12.2017г. и приложените към
тях протоколи обр.19 те касаят извършени СМР във връзка с ремонт на сгради,
магазия ВРЦЕХ Пловдив. В хода на производството е установено, че с Договор за
строителство №20 от 06.10.2017г. (л.588 гръб- л.585) „БДЖ- Товарни превози“
ЕООД възлага на „Ел инста“ ЕООД
извършването на ремонтни дейности в негова сграда „Магазия ВРЦ Пловдив“,
сключен по реда и при условията на чл.20, ал.4, т.1 от ЗОП. При подаване на
документите си за участие избраният изпълнител е декларирал, че няма да ползва
подизпълнители при извършване на работите (л.633). Извършените СМР са поетапно приемани с
двустранно подписани протоколи обр.19 от 27.11.2017г.; 21.12.2017г. и
31.01.2018г. (л.631-л.623). Окончателното предаване на обекта е станало въз
основа на Констативен акт от 31.01.2018г.
Въпреки
деклариранато пред възложителя с Договор за изпълнение на СМР и доставка на
материали от 20.10.2017г. (л.77-л.74) „Ел инста“ ЕООД е възложило на
жалбоподателя да извърши в този обект СМР, подробно описани в Приложение №1,
като в договорената цена са включени всички разходи - труд, материали,
транспорт, печалба, монтаж и пр. Във връзка с изпълнение на този договор е
представена фактура № 809/26.10.2017г. с предмет „аванс по Договор от
20.10.2017г., издадена от „Прима пласт“ ЕООД (л.497 от пр.), както фактура №776/01.12.2017г. с предмет „плащане по
протокол №1 от 01.12.2017г.“ (л.598 гръб), Представени са и два Протокола
обр.19 - №1 към Договор от 20.10.2017г. – от 01.12.2017г. (л.597) и от 15.11.2017г.
(л.497), в които като „възложител“ е записан „Мегатурс“ ЕООД (а не „Ел инста“
ЕООД), а като изпълнител „Прима пласт“ ЕООД. Макар и от различни дати, те са с
идентично съдържание и подписани само от посочения там изпълнител. Отново
процесните фактури и протоколи към тях са с дати, следващи датата на
фактуриране и съставяне на протоколите обр.19 от „Прима пласт“ ЕООД в
изпълнение на сключения договор от 20.10.2017г. с „Ел инста“ ЕООД.
Извършена е
и насрещна проверка на доставчика „Крас КиК инженеринг“ ЕООД, като
констатациите са отразени в ПИНП № П-03000319072927-141-001/09.08.2019г. (л.346-л.340).
При нея е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 06.04.1994г.
(регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот) и дерегистрирано от 13.03.2018г.
поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. То не е публикувало в
Търговския регистър ГФО за дейността си за 2017г.
Преди
процесния период е подавало нулеви СД по ЗДДС, а за периода септември-декември
2017г. декларирало големи обороти покупки и продажби и ДДС за възстановяване,
като дружеството е получател на стоки и услуги изцяло от доставчици с рисков
профил. Дружеството е включило в дневниците си за покупки фактури за доставки
от дружества, за които не е възникнало задължение за начисляване на данъка,
защото не са издали данъчен документ, не са включили размера на данъка в СД по
чл. 125 от ЗДДС и не са посочили фактурата в дневника за продажби. По този
начин ЕООД „Крас К и К инженеринг“ е обезсилило начисленият ДДС на продажбите и
декларира ДДС за възстановяване. Въз основа на тези данни е прието, че
проверяваното дружество е с рисков профил по ЗДДС.
Относно неговата
кадровата обезпеченост е установено, че през периода на извършване на
доставките към „Прима пласт“ ЕООД според декларираните трудови договори е имало
наети на работа 33 лица, подробно описани в ПИНП и РД. Едно от тях през този
период е назначено по трудов договор и в друго дружество, а четири от лицата са
еднолични собственици и управители на много дружества. За всички наети лица е
характерно, че са многократно назначавани за кратки периоди по трудов договор
към различни фирми, които са с изразен рисков профил, като в нито една от тях
не са осигурявани. От „Крас КиК инженеринг“
ЕООД също не са подавани Декларации обр.1 и обр.6 за начислени осигурителни
вноски, съответно няма и внесени такива.
При тези
данни съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че „Крас
КиК инженеринг“ ЕООД е разполагало с необходимите работници, с които да извърши
СМР по процесните фактури. Липсват и доказателства, които да установяват, че
дружеството е разполагало и с технически ресурс (машини, съоръжения, уреди и
т.н.), който е необходим да извърши качествено и своевременно възложените му
СМР.
Фактури с доставчик „Севън Варна „ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван данъчен кредит по фактури №
353/23.12.2015г. (л. 104 гръб) на стойност 4 000 лв. и ДДС 800 лв. и №
355/24.12.2015г. (л.102) на стойност 6 000 лв. и ДДС 1 200 лв. Всички те са с
предмет „СМР по Акт обр.19“ от
съответната дата, които са приложени по преписката. Според тях фактурите
касаят извършени СМР на обект „БТК
–технологично помещение“.
В хода на
производството е установено, че ремонтът е възложен от БТК ЕАД (Виваком) на
„Мегатурс-1“ ЕООД съгласно Поръчка № ********** (л.637 пр.) от 08.06.2016г. към
Договор № **********/01.07.2014г. (л.560) За извършените СМР „Мегатурс - 1“
ЕООД е издало фактура № **********/18.07.2016г.
с приложен акт обр. 19 към нея (л.639-л.637). от 13.07.2016г.
С Договор за изпълнение на СМР от 03.11.2015г.
(л.556- л.546 от пр.) „Мегатурс-1“ ЕООД е възложило на жалбоподателя да извършва
ежедневни, текущи и аварийни строително-ремонтни работи в сгради, собственост
на БТК ЕАД, подробно описани в Приложение №1 към него. С цел доказване на последващи облагаеми сделки
във връзка с фактура № 353/23.12.2015г. е представена фактура №684/09.12.2015г.,
издадена на „Мегатурс - 1“ ЕООД (л.104). Тя е с нечетлив предмет на доставка и
към нея липсва приложен акт обр. 19 за
извършени СМР. В хода на ревизионното производство е установено, че такава
фактура не е представена на „Мегатурс-1“ ЕООД, не фигурира в неговото счетоводство и не е
заплатена.
Във връзка с
фактура №355/24.12.2015г. са представени фактури с №682/09.12.2015г., №687/21.12.2015г.
и № 699/24.02.2016г. издадени от „Прима пласт“ ЕООД на „Мегутурс-1“ ЕООД, които
са с предмет „аванс за ремонт на батерийно и кабелно помещение“. Представена е
и фактура №732/25.10.2016г. с предмет “плащане по протокол 19 за ….технол. и
батерийно“ на стойност 9 719, 52 лв. и „плащане по протокол 19 за тоалетни за
Провадия“ на стойност 2 625, 05 лв., която е заплатена на 31.10.2016г.
Представен е и Протокол №1 обр.19 (л.538 гръб- л.535) от 15.02.2016г., в който
са посочени различни СМР от тези, посочени в протокола към фактура
№355/24.12.2015г., издадена от „Севън Варна" ЕООД. В съдебното
производство се представи и друг Протокол №1 за установяване завършването и за
заплащане на натурални СМР от 26.07.2016г., в който е посочено, че отразените там
СМР са установени към 15.02.2016г.
Съпоставката
на тези документи сочи, че според тях „Прима пласт“ ЕООД в качеството си на
изпълнител по договор с „Мегатурс - 1“ ЕООД е възложило, приело и предало
свършена от „Севън Варна“ ЕООД работа, която „БТК“ ЕАД в качеството си на
възложител на „Мегатурс - 1“ ЕООД все още не е възложило на своя изпълнител,
тъй като поръчка № ********** е от 08.06.2016г.
Извършена е
насрещната проверка на „Севън Варна” ЕООД, като установените от нея
обстоятелства са обективирани в ПИНП № П- 03000319072875-141-001/01.07.2019 г. (л.355-л.362
от пр.). При нея е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано
от 18.04.2012г. и дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от 15.07.2016г. То не е публикувало в Търговския регистър ГФО за
дейността си за 2017г.
През периода
2015г.- 2016г. декларирало големи обороти покупки и продажби и ДДС за възстановяване,
като дружеството е получател на стоки и услуги изцяло от доставчици с рисков
профил. Дружеството е включило в дневниците си за покупки фактури за доставки
от дружества, за които не е възникнало задължение за начисляване на данъка,
защото не са издали данъчен документ, не са включили размера на данъка в СД по
чл. 125 от ЗДДС и не са посочили фактурата в дневника за продажби. По този
начин „Севън Варна“ ЕООД е обезсилило начисленият ДДС на продажбите и декларира
ДДС за възстановяване. Въз основа на тези данни е прието, че проверяваното
дружество е с рисков профил по ЗДДС.
Относно
неговата кадровата обезпеченост е установено, че през периода на извършване на
доставките към „Прима пласт“ ЕООД според декларираните трудови договори е имало
наети на работа 3 лица (двама общи работници и един ръководител група в
строителството), всички те от 07.07.2015г. до 01.02.2016г.. И трите лица са
представители и управители на множество ЕООД с рисков профил. От „Севън Варна“
ЕООД не са подавани декларации обр. 1 и обр.6 за начислени осигурителни вноски,
съответно няма и внесени такива.
При тези
данни съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че „Севън
Варна“ЕООД е разполагало с необходимите работници, с които да извърши СМР по
процесните фактури. Липсват и доказателства, които да установяват, че
дружеството е разполагало и с технически ресурс (машини, съоръжения, уреди и
т.н.), който е необходим да извърши качествено и своевременно възложените му
СМР.
Фактури с доставчик „Аутос 2015“ ЕООД
Приходните
органи са приели, че е налице неправомерно ползван кредит по фактури
№109/28.03.2016г. (л.101 гръб) на стойност 8 142, 05лв. и ДДС 1 628, 41лв. с
предмет „СМР по обр.19 от 27.03.2016г.“ и № 135/13.04.2016г. (л.99) на стойност
11 669,97 лв. и ДДС 2 333,99 лв. с предмет „СМР по обр.19 от 07.04.2016г.“,
издадени от „Аутос 2015“ ЕООД на „Прима пласт“ ЕООД. Според тези фактури и
приложените към тях протоколи обр.19 те касаят извършени СМР на обект Учебен
корпус на ВСУ „Черноризец Храбър“,
В хода на
ревизионното производство е установено, че с Договор от 14.03.2016г. (л.716
гръб- л.715) ВСУ „Черноризец Храбър“ е възложил на ДЗЗД „Зеленика“ извършването на СМР, описани
в отделни Оферти-приложения (л.715 гръб-л.713). Във връзка с установяване на
извършените натурални видове СМР са съставени протоколи обр.19 от 29.03.2016г.
и от 08.04.2016г. (л.713 гръб- л.709 от пр.). С Договор от 14.03.2016г. ДЗЗД
„Зеленика“ възлага на „Билдинг Мастърс“ ЕООД (л.709 гръб- л.708) да извърши с
осигурени за собствена сметка средства и материали СМР на този обект, подробно
описани в Приложение №1 от 14.03.2016г. (л.707) и Приложение №2 от 21.03.2016г.
(л.706). С Протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове СМР от 29.03.2016г. (л.705л.704) и от 08.04.2016г. (л.704гръб-л.702) са
приети от „Билдинг Мастърс“ ЕООД описаните там СМР, индивидуализирани по вид,
количество и помещение.
От своя
страна с Договор от 18.03.2016г. (л.518- л.516)
„Билдинг Мастърс“ ЕООД възлага на „Прима пласт“ ЕООД да извърши
описаните там СМР на обект ВСУ
„Черноризец Храбър“, като посочените цени са само за единица труд. Във връзка с
приемане на свършените работи е съставен Протокол обр.19 от 07.04.2016г. и
фактура №716/08.04.2016г. към него.
При
съпоставка на посочените по-горе документи се установяват различия във вида и количеството на СМР, описани
в подписания между ВСУ „Черноризец Храбър“
(възложител) и ДЗЗД „Зеленика” (изпълнител) Протокол обр.19 от 29.03.2016г. (л.713
гръб - л.712) и тези, посочени в Протокол
обр. 19 от 27.03.2016г. (л.100), като извършени от „Аутос 2015” ЕООД. Съответно
налице са различия и в СМР, описани в представения от ДЗЗД „Зеленика” Протокол
обр. 19 от 08.04.2016г. (л.711-л.709) и тези, посочени в Протокол обр.19 от
07.04.2016г. (л.99 гръб) като извършени от „Аутос 2015” ЕООД.
Извършена е
насрещна проверка на „Аутос 2015” ЕООД, обективирана в ПИНП № П-03000319072884-141-001/04.06.2019г.
(л.370-л.369). В хода на проверката са установени обстоятелства, аналогични на
обстоятелствата, характеризиращи другите дружества, доставчици по фактурите.
Въз основа на тях е прието, че „Аутос 2015” ЕООД е с рисков профил по ЗДДС и липсват
доказателства, които да установяват, че то е разполагало с необходимата кадрова
обезпеченост за да извърши възложените СМР. Този извод се споделя и от съда,
като следва да се отбележи, че според процесните фактури и протоколи към тях се
касае до значително количество СМР, които са извършени в кратък срок, което
предполага и необходимост от значителен брой работници.
Фактури с доставчик „Тераком РС“ ЕООД
Приходните
органи не са признали право на данъчен кредит по фактури с №570/18.04.2017г. на
стойност 3 100лв. и ДДС в 620 лв. (л.82), №571/20.04.2017г. на стойност
7 500 лв. и ДДС 1 500лв. (л.85 гръб) и №573/25.04.2017г. (л.84 гръб)
също на стойност 7 500 лв. и ДДС 1 500 лв. Всички те са с предмет
„плащане строителни работи по образец 19“. Към тях са приложени Протоколи
обр.19 от 18.04.2017г. и от 20.04.2017г. Според същите фактура
№570/18.04.2020г. касае извършени СМР на обект „Екипировъчен център Самуил и гаражи“ с.
Самуил, обл.Разград, а фактури №571/20.04.2017г. и №573/20.04.2017г. касаят
извършени СМР на обект „ЖП Общежитие -
Превозна служба“ гр. Шумен.
Във връзка с
извършените ремонти работи, предмет на фактура №570/18.04.2017г. е установено,
че с Договор №250 от 10.11.2016г. (л.657-л.652) „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е
възложило на „Мегатурс-1“ ЕООД извършването на ремонтни дейности в обекти
негова собственост, в това число и ремонт на екипировъчен пункт Самуил и гаражи.
Ремонтът е започнал на 01.12.2016г. и е завършил на 31.03.2017г., видно от
приложения протокол обр. 19 от 31.03.2017 г. за приети от
възложителя изпълнени СМР (л.676).
С Договор от
28.11.2016г. (л.579-л.576) от своя страна „Мегатурс-1“ ЕООД възлага на
жалбоподателя да извърши СМР на този обект, подробно описани в приложението към
него на стойност 15 128, 31 лв. без ДДС, включваща всички разходи- труд,
доставка, транспорт, печалба, монтаж и др. Подписано е и Споразумение за съвместно
осигуряване на ЗБУТ за строежи между
главния изпълнител и неговия подизпълнител. В изпълнение на този договор от
„Прима пласт“ ЕООД са издадени фактура №741/12.12.2016г. (л.485 гръб) с предмет
„аванс за СМР- сграда екипировъчен пункт Самуил и гаражи“ и фактура №746/06.04.2017г.
(л.563) с предмет „СМР по протокол обр.19 за ремонт на сграда екипировъчен пункт Самуил“. Към нея е приложен и протокол акт обр.19 от
31.03.2017 г. (л.205-л.203)
При
съпоставка на посочените по-горе документи се установява, че възложените
ремонтни работи са предадени от „Прима пласт“ ЕООД на „Мегутурс-1“ЕООД,
съответно от него на „БДЖ- Пътнически превози“ЕООД преди да бъдат възложени на
„Тераком РС“ ЕООД и приети от
жалбоподателя.
Аналогични
са установените факти във връзка с другите фактури №571/20.04.2017г. и
№573/20.04.2017г., които се отнасят за извършени СМР на обект „ЖП Общежитие - Превозна служба“ гр. Шумен. Ремонтните
дейности са възложени на „Ел инста“ ЕООД, което от своя страна с Договор от
28.11.2016г. (л.500-л.498) възлага на жалбоподателя да извърши СМР на този
обект, подробно описани в приложението към него, на стойност 24 029, 25
лв. без ДДС, включваща всички разходи- труд, доставка,
транспорт, печалба, монтаж и др. Подписано е и Споразумение за съвместно осигуряване
на ЗБУТ за строежи между главния
изпълнител и неговия подизпълнител. В изпълнение на този договор от „Прима
пласт“ ЕООД е издадена фактура №745/03.04.2017г. (л.492 гръб) с предмет „СМР по
протокол обр.19 - ремонт на сграда ЖП общежитие Шумен“. Към нея е приложен и протокол акт обр.19 от
31.03.2017 г. (л.205-л.203)
При
съпоставка на посочените по-горе документи се установява, че възложените
ремонтни работи са предадени от „Прима пласт“ ЕООД на „Ел инста“ ЕООД преди да
бъдат възложени на „Тераком РС“ ЕООД и
приети от жалбоподателя. Наред с това е налице и несъответствие в описаните в
тях СМР по вид и количество.
Извършена е
насрещна проверка на „Тераком РС“ ЕООД
обективирана в ПИНП № П-03000319072913-141-001/04.06.2019г. (л.419-л.417).
В хода на проверката са установени обстоятелства, аналогични на
обстоятелствата, характеризиращи другите дружества, доставчици по фактурите.
„Тераком
РС“ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.11.20013г. и дерегистрирано при
установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от 29.08.2017г. То не е
публикувало в Търговския регистър ГФО за дейността си след 2015г., включително
и за 2017г.
През периода
от 07.2014г. до 11.2016г. подава нулеви СД по ЗДДС, а за следващия период
(12.2016г.-06.2017г.) декларирало големи обороти покупки и продажби и ДДС за
възстановяване, като дружеството е получател на стоки и услуги изцяло от
доставчици с рисков профил. Дружеството е включило в дневниците си за покупки
фактури за доставки от дружества, за които не е възникнало задължение за
начисляване на данъка, защото не са издали данъчен документ, не са включили
размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и не са посочили фактурата в дневника
за продажби. По този начин „Тераком РС“ ЕООД е обезсилило начисленият ДДС на
продажбите и декларира ДДС за възстановяване.
Относно
неговата кадровата обезпеченост е установено, че през периода на извършване на
доставките към „Прима пласт“ ЕООД според декларираните трудови договори е имало
наети на работа 5 лица (зидаромазач, кофражист и трима бояджии) като две от тях
са били наети по трудов договор и в други търговски дружества през същото време
са представители и управители на множество ЕООД с рисков профил. От „дружеството
не са подавани декларации обр. 1 и обр.6 за начислени осигурителни вноски,
съответно няма и внесени такива.
Въз основа
на тези данни е прието, че „Тераком РС“ ЕООД
е с рисков профил по ЗДДС и липсват доказателства, които да установяват,
че то е разполагало с необходимата кадрова обезпеченост за да извърши
възложените СМР. Този извод се споделя и от съда, като следва да се отбележи,
че според процесните фактури и протоколи към тях се касае до значително
количество СМР, които са извършени в кратък срок на обекти в различни населени
места, което предполага и необходимост от значителен брой работници.
Фактура с доставчик „Ди кей проджектс“ ЕООД
Приходните
органи не са признали право на данъчен кредит по фактура № 173/22.04.2014 г. на
стойност 6 500 лв. и ДДС 1 300 лв. с предмет „извършени монтажни работа на
конструкция“, към която е представен двустранно подписан протокол обр.19 от
22.04.2014 г. за установени и приети СМР, извършени на обект хотел „Копривщица“
в курортен комплекс Златни пясъци. Според него установените услуги към тази
дата са почистване, монтаж и грундиране на метална конструкция за стъклена
завеса и демонтаж на витрини и монтаж на конструкция за окачена фасада.
В хода на
производството е установено, че с Договор от 28.03.2014г. (л.509) „Вива клуб“
ЕООД е възложило на „Прима пласт“ ЕООД да изработи и монтира стъклена завеса на
обект хотел „Копривщица“, к.к. Златни пясъци, съгласно приложената спецификация
- 8 бр. плъзгащи панели, 2 бр. отваряемо крило с дръжка, подов автомат и
ключалка. Договорената цена е 15 136 лв. с включено ДДС, като в забележка
е посочено, че при необходимост от изработване на допълнителна конструкция тя
може да се увеличи с още 1 350 лв. В изпълнение на договора са издадени
три фактури от „Прима пласт“ ЕООД на „Вива клуб“ ЕООД- фактури с №450/28.3.2014г.
на стойност 10 600,00лв. (л.507), №617/08.05.2014г.
(л.507 гръб) на стойност 3 100,00лв. и №624/23.06.2014г. (л.506) на стойност
1 436, 00 лв. Следователно общо фактурираната и заплатена сума е в размер
на договорената цена от 15 136, 00 лв. и няма данни да е използвана
допълнителна конструкция, което би довело до увеличение според условията в
договора. Всички тези фактури са с предмет „плащане по договор от 28.03.2014г.“
Извършените услуги са приети с Приемо-предавателен протокол от 20.06.2014г.,
според който се приема без възражения изработената и монтирана окачена фасада с
капачка по вертикала и фуга по хоризонтала, витрини и дограма...“. Предвид това
не може да се направи съпоставка между тях и извършените услуги по фактура №
173/22.04.2014 г.
Извършена е
насрещна проверка на „Ди кей проджектс“ ЕООД, обективирана в ПИНП №П-03000319072884-141-001/20.06.2019г.
(л.440-л.439). При нея са установени обстоятелства, аналогични на
обстоятелствата, характеризиращи останалите дружества, доставчици по процесните
фактури. Въз основа на тях е прието, че дружеството е с рисков профил по ЗДДС и
липсват доказателства, които да установяват, че то е разполагало с необходимата
кадрова обезпеченост за да извърши възложените СМР.
Така
установените факти и обстоятелства сочат, че всички доставчици по процесните
фактури са с рисков профил. Не са представени доказателства, че те са
разполагали с необходимия кадрови и технически ресурс за да извършат
възложените СМР. От друга страна „Прима пласт“ ЕООД е със сходен предмет на
стопанска дейност, в дружеството е имало
наети работници и служители и според представената от него Справка
(л.242 гръб- л.239) в периода, когато са
ползвани услугите от подизпълнители по процесните фактури, те не са били
ангажирани с извършване на СМР на други обекти. Наред с това голяма част от
процесните фактури и протоколи обр.19 са с дати, следващи протоколите, с които
тези СМР са установени и предадени от „Прима пласт“ ЕООД на нейния клиент,
респективно от главния изпълнител на
възложителя. В някои от тях е налице несъответствие по вид и количество на СМР.
Според писмените
обяснения на ревизираното лице и показанията на свидетеля И. К., който е
действал като негов представител, необходимите материали за извършване на
фактурираните СМР са били за сметка и предоставяни от „Прима пласт“ ЕООД на
неговите подизпълнители, а те са осигурявали само необходимите работници. В
тази връзка прави впечатление, че стойността на извършените СМР по процесните
фактури е почти еднаква или еднаква, а в някои случаи и по-висока от стойността
на фактурираните и предадени СМР от „Прима пласт“ ЕООД на неговите клиенти,
което е лишено от всякаква житейска и икономическа логика. Всичко това създава
обосновано предположение, че тези фактури са фиктивно съставени и не отразяват реални доставки.
Общият
принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса изисква всяка
страна да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. В случая в тежест на жалбоподателя беше да установи по пътя
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за да му се признае
правото на приспадане на данъчен кредит за съответния данъчен период. Той
следваше да докаже по категоричен и безспорен начин, че доставките на стоки и
услуги, предмет на процесните фактури, са реално извършени. Ангажираните от
него доказателства не могат да обосноват по несъмнен начин извод за това. Жалбоподателят
счита за доказан този факт от представените по делото фактури, приемателни
протоколи, платежни нареждания/касови бонове и изслушаните свидетелски
показания. Посочените писмени доказателства са частни документи и не се ползват
с формална материална доказателствена сила. Само въз основа на тях не може да се
направи безспорен извод, че отразените там СМР по вид и количество са били реално
изпълнени от посочените доставчици. Към тях липсват съпътстващи документи,
свързани с транспортирането, доставката, количеството на необходимите
материали, съоръжения, техника и пр., предоставени от жалбоподателя на неговите
подизпълнители. Показанията на свидетелите (управители и собственици на дружествата
доставчици) са общи, непълни и по същество само потвърждават обстоятелството,
че има съставени фактури и протоколи към тях. Те не сочат ясно и конкретно
колко и кои работници са изпълнили фактурираните СМР, за какъв период от време,
как е уговорено заплащането с тях (според времетраенето на положения
труд/почасово или според изработеното).
С оглед на
това съдът приема, че липсват доказателства, които да установяват, че неговите доставчици
реално са извършили фактурираните работи. Жалбоподателят, като лице, което е
посочено за получател и претендира данъчен кредит по тези фактури, по които не
е получил нищо от сочения доставчик, не може да не знае този факт. В тази
връзка некоректно е позоваването на решението на СЕС по дело С-324/11 (Gabor Toth) от процесуалния
представител на жалбоподателя.
В хода на производството са установени
редица факти и обстоятелства, които разколебават твърдението за реално
извършени услуги по процесните фактури. По смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС наличието
на реална доставка с предмета, посочен във фактурите, следва да бъде безспорно
установено, независимо че от формална страна са изпълнени останалите законови изисквания
за да се упражни право на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура по
чл.71, т.1 от ЗДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да
обоснове право на приспадане за получателя. В този смисъл е и практиката на СЕС, част от която е цитирана от
приходните органи. Необходимостта от установяване на обективното извършване на
доставките е посочена и в Решението на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела
С-80/11 и С-142/11, който подчертава, че националният съдия следва да осъществи
конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и
въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална
доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по
дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на
данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
сделка".
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА.
Установените с него задължения и лихви са правилно и обосновано определени,
поради което подадена жалба на „Прима пласт“ ЕООД, гр.Разград следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на деловодни разноски се явява
основателно и доказано в размер от 1 607, 91 лв. - дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Прима пласт“ ЕООД, гр.Разград против Ревизионен акт
№Р-03001719002378-091-001/27.11.2019г., потвърден с Решение №371/ 24.02.2020г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато
правото на данъчен кредит и е разпоредено внасяне на ДДС в размер на 28 356, 86
лв., ведно с лихва в размер на 7 573, 58 лв.
ОСЪЖДА „Прима пласт“ЕООД, гр.Разград да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 1 607, 91 лв. ( хиляда шестстотин и седем лева и деветдесет
и една стотинки) - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/