№ 3
гр. Троян, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340100473 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, предявени
от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С****”, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц,
Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез Т.К. – юрисконсулт, против
ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е предявен във връзка със сумата, по
отношение на която е частично отхвърлено заявлението, подадено по посоченото ч.гр.д.
В молбата се твърди, че между кредитора-ищец и длъжника-ответник е съществувал
и валидно е действал договор за потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 4 200.00 лв., който той
се задължил да върне на 36 равни месечни вноски, всяка по 204.94 лв. Твърди се също, че
ответникът закупил и съответно дължи сумата на пакет от допълнителни услуги-общо 3
273.12 лв., вноската по който е определена на 90.92 лв. По този начин дължимата месечна
вноска се формирала в общ размер 295.86 лв., а общото задължение – в размер на 10 650.96
лв.
В ИМ се сочи, че към процесния договор бил сключен Анекс № 1 на 14.09.2018г., с
който страните уговорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, която да бъде
заплатена в края на погасителния план като погасителна вноска № 37.
1
Твърди се, че отв.В. е изплатил 13 пълни и една непълна вноска, поради което
ищецът е упражнил правото си да обяви пресрочна изискуемост на цялото задължение, за
което се твърди, че е направено на 11.08.2020г.
В настоящето производство се претендира установяване съществуването на вземания
на ищеца, като той е направил искане съдът да постанови решение, по силата на което да
бъде признато за установено по отношение на ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН
**********, наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 223
по описа на Троянски районен съд за 2021 г., а именно: сумата 3 196.83 /три хиляди сто
деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща остатъчна
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 1162.48 /хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки/ лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за
периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост ; сумата 250.58
/двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – законна лихва, дължима за
периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021г.
Предвид, че по заповедното производство съдът е отхвърлил искане за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 2 000.24 лв. за пакет за допълнителни услуги, ищецът е
предявил осъдителен иск за тази сума срещу ответника на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.3 ГПК.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът ИВ. М. В. е представил писмен отговор, в който е взел становище за
неоснователност на иска. В отговора са изложени твърдения, че клаузи на процесния
договор, уреждащи възнаградителната лихва и пакет за допълнителни услуги, са нищожни
поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се също, че е недължимо и
вземането за мораторна лихва предвид недействителността на договора и съгласно чл.23 от
ЗПК.
Предвид релевираните възражения и твърдения, ответникът В. е предявил насрещен
иск срещу „Профи кредит България“ ЕООД. В НИ се твърди, че ищецът по него е заплатил
на ответника по НИ по сключения между тях договор за кредит сумата от 4 781.07 лв., а е
получил сума в размер на 4200.00лв. На основание чл.23 от ЗПК В. твърди, че договорът е
недействителен и като кредитополучател той дължи единствено главницата по кредита.
Поради което е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът по НИ да му заплати сумата от 581.07 лв., заплатена от него на „Профи кредит
България“ ЕООД без основание в изпълнение на изначално недействителен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г.
Ответникът по НИ е представил отговор, в който е изложил твърдения за
недопустимост, респ. неоснователност на предявения насрещен иск, поради което е поискал
2
прекратяване на производството, респ. отхвърляне на насрещната искова претенция.
Съдът, като съобрази задължителните разяснения, дадени в ТР № 4 от 2014г. пж т.д.
№ 4/2013г. на ОСГТК ва ВКС, т.11.б., в които е посочено, че е допустимо да се приеме за
съвместно разглеждане в производството по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК предявен от ответника насрещен иск. В мотивите на ТР е посочено, че тази
процесуална възможност стои на разположение на ответника, който може да
противопостави всякакви възражения, които биха довели до отхвърляне на иска, вкл.
възражение за прихващане. Предвид което съдът счита предявения насрещен иск за
допустим.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /
ответник по НИ, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява
от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника
юриск.*** с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат
уважени, както и да бъдат присъдени направените разноски. По отношение на насрещния
иск е поискано същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът/ищец по НИ ИВ. М. В., р.пр., не се явява в съдебно заседание и не се
представлява от своя пълномощник адв.Д.Ф. от САК. От последната е постъпила писмена
молба-становище, в която е направено искане да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, а насрещния иск да бъде уважен по съображенията, изложени в
отговора на ИМ и в посочената молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Ищецът претендира установяване съществуването на следните вземания: сумата 3
196.83 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва, считано от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
1162.48 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до
11.08.2020г.; сумата 250.58 – законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 23.03.2021г., като
основава претенцията си на Договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2018г., сключен с ответника, по силата на който ищецът му предоставил заем в размер
на 4200.00 лв.
Видно от представения договор, срокът на същия е 36 месеца при месечна вноска
204.94 лв., ГПР 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 %, общо дължива сума 7 377.84 лв.
В договора на стр. 3 е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни услуги,
възнаграждението по който е определено на 3 273.12 лв. По този пакет размера на вноската
е 90.02 лева. Посочено е на стр.3 от договора, че общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е 10 650.96 лв., общ размер на вноската 295.86 лв.
Представено е споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги / стр.5 от
договора/, в което е отразено, че предметът на споразумението е предоставяне на една или всички
3
от посочени пет услуги, а именно - за приоритетно разглеждане и изплащане на кредит,
възможност за отлагане на погасителни вноски и за намаляването им, възможност за смяна
на падеж и за улеснена процедура за допълнителни средства.
От приложеното ч.гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 24.03.2021 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като същото е частично уважено и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 128 от 26.03.2021 г., с която е
разпоредено ИВ. М. В. да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***,
сумата 3 196.83 /три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 1 162.48 /хиляда сто шестдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост
; сумата 250.58 /двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – законна лихва,
дължима за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021г. , както
и разноските за ДТ и юлисконсултско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че
вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски
кредит № ********** от 26.04.2018г .
С разпореждане № 145 от 26.03.2021г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в
частта на претендираната сума 2 004.24 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Тъй като И.В. е подал възражение срещу издадената заповед, съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си, респ.
осъдителен иск за сумата, по отношение на която е отказано издаване на заповед за
изпълнение.
По искане на ответника/ищец по НИ е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено то специалист, притежаващ
необходимата компетентност. От него се установява, че размерът на ГПР, чрез включване в
него и на възнаграждението за допълнителни услуги, е 106.99%. Направените изчисления от
вещото лице, показани в табличен вид , се припокриват от данните, посочени в погасителния
план, с изключение на ГПР, като в договора е записано , че той е 41.17 %, а изчисленията
показват 106.99 %.
От ищцовото дружество не са представили справка, за която са задължени от съда,
без да включват сумите по пакет за допълнителни услуги. Вещото лице е изчислило, че без
да се включват суми за погасавяне на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, с
платените от ответника суми в общ размер 4781.07 лв., са погасени главница в размер 1760.
63 лв.; лихва в размер 2381.86 лв. и лихва за забава в размер 487.36 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
4
следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение;
3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само
до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от
сключения между тях договор за кредит № ********** от 26.04.2018г . Представено е
преводно нареждане, от което се установява, че на 27.04.2018 г. ищецът е привел по сметка
на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 905.49 лева, представляваща остатък
след рефинансиране на старо задължение на ответника с част от сумата на отпуснатия заем в
размер на 3 294.51 лв. Представено е извлечение от сметка към процесния договор, от което
се установява, че има постъпили плащания от ИВ. М. В. във връзка с погасяване на
задължението му по отпуснатия кредит в общ размер 4 781.07 лв. Посочените документи не
са оспорени от ответника.
Ответникът е посочил в отговора на ИМ, че сключеният между него и ищцовото
дружество договор е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от
неговото съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК-договорна лихва, която не е породила
валидни правни последици поради противоречието й с добрите нрави.
По възраженията за нищожност на клаузите на сключения Договор за кредит №
5
********** от 26.04.2018г. съдът намира, че същите за основателни. Клаузите, уреждащи
задължения за ответника В. за договорни лихви, както и тези, уреждащи фиксирания
годишен лихвен процент и ГПР противоречат на разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5, чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид разпоредбите на чл.22 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, това води до
недействителност на целия договор за кредит.А съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Основателно е възражението, релевирано в отговора на ИМ, че уговореното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги не е включено от ищеца в обхвата на ГПР в
самия договор, но видно от заключението по ССчЕ, същото се явява начислено в ГПР, с
оглед на което същият се явява не 41.17%, а 106.99 %.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблюждаваща
търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответникът не дължи
лихви и други разходи по кредита.Предвид изложеното и с оглед заплатената от него по
кредита сума в общ размер 4781.07 лв., неоснователен се ява искът по чл.422 вр. ч.415, ал.1,
т.1 от ГПК и същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК
В случая претенцията на ищеца е за възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги. В случая сам кредиторът твърди, че предоставената сума е под формата на
потребителски кредит, който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит.
В случая възнаграждението по закупения допълнителен пакет е в размер 3 273.12
лв., което е почти колкото размера на предоставения кредит - 4200 лв. и се явява
прекомерно.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът
намира, че претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията межу кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми-
разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
6
Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата на посоченото допълнително
възнаграждение по т. нар. пакет от допълнителни услуги в размер на 3 273.12 лева се явява
нищожна поради противоречие с императивна правна норма, с оглед на което
претендираното вземане се явява недължимо.
С оглед на което осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ГПК
Ищецът по НИ претендира сумата от 581.07 лв., заплатена от него на „Профи кредит
България“ ЕООД без основание, в изпълнение на изначално недействителен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г.
По делото е безспорно, че ИВ. М. В. е заплатил на ответника по НИ сума в общ
размер 4 781.07 лв. Предвид, че съдът е приел, че договорът за кредит, сключен между
страните, е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, то ищецът по НИ
дължи само сумата по кредита в размер на 4 200.00 лв. Предвид което платената сума над
тази посочена в размер на 581.07 лв., се явява платена без основание. Предвид което
предявеният насрещен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът/ ответник
по НИ „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника /
ищец по НИ ИВ. М. В. направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер 1
039.56 лв.
Процесуалният представител на „Профи кредит България“ ЕООД е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на И.В. -
адв.Д.Ф. от САК. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като възнаграждението е
определено в размер 689.56 лв. и е съобразено с минималните размери на адвокатски
възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С****”, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез Т.К. – юрисконсулт,
против ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********, с който се иска да бъде признато за
установено съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
7
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен съд
гр.Троян, за сумата 3 196.83 /три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки/ лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1162.48 /хиляда сто
шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. – дата на
предсрочна изискуемост ; сумата 250.58 /двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/
лева – законна лихва, дължима за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост
до 23.03.2021г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК,
предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С****”, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез Т.К. – юрисконсулт,
против ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********, с който се иска да бъде осъден
ответника да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, сумата от 2 000.24 ( две
хиляди лв. и 24 ст.) лева, представляваща възнаграждение по пакет за допълнителни услуги
по договор за кредит, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
***, със седалище и адрес на управление: гр. С****”, представлявано от управителите
Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева, да заплати на ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********,
сумата 581.07 ( петстотин осемдесет и един лв. и 07 ст.) лева, представляваща заплатена
без основание сума, в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит №
********** от 26.04.2018г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 и ал.3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. С****”, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и
Ирина Харалампиева Георгиева, да заплати на ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН
**********, сумата 1 039.56 ( хиляда тридесет и девет лв. и 56 ст.) лева,
представляваща разноски в настоящето исково производство,
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8