Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1161 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Ж.Г.Т. срещу решение от 06.11.2020 г. по гр.д. №56576/2019 г. на
Софийския районен съд, 72 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 848,72 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода мес.03.2016 г. –
мес.12.2017 г., ведно със законната лихва от 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата от 157,25 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 08.03.2019 г., сумата
от 34,82 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода мес.03.2016 г. – мес.12.2017 г., ведно със законната лихва от
19.03.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 6,36 лв., представляваща
лихва за забава за периода 30.04.2016 г. – 08.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №15629/2919 г. по описа
на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния
закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като през процесния
период не е обитавал процесното жилище. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, поради което е влязло в сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на
топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност
за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че е собственик на процесния имот през
процесния период, като това обстоятелство се установява от представения по
делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №143, т.ХІІІ, н.д. №2078/22.12.2017
г. на нот. И.Д.. Освен това по делото е представена и изходяща от ответника до
ищцовото дружество молба-декларация от 21.06.2001 г. за откриване на партида, а
доводите на въззивника, че не е обитавал имота през процесния период са ирелевантни
за задълженията на всеки потребител да заплаща доставената до имота му топлинна
енергия, а освен това са и напълно недоказани.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв.,
представляваща депозит за особен представител и сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20246120 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д. №56576/2019
г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ж.Г.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 250,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.