Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1057
гр.***, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2111 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
И.Н.Н. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление
№ 17-0769-003306/18.09.2017г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал.1, т.2, предл. 2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, а за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание същата разпоредба, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че не са
посочени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Твърди се, че на жалбоподателя
не е бил връчен препис от АУАН, както и че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността му. Оспорва се компетентността на АНО да
издава НП, като в допълнение се застъпва, че при определяне на наказанията не
са били взети предвид разпоредбите на чл. 27 ЗАНН.
В откритото съдебно заседание, в което
приключи разглеждането на делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. ***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно
и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената
разписка (л.7) НП е връчено на жалбоподателя на 14.05.2020г., а жалбата е
депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо от 21.05.2020г. (л.8) Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 10.05.2017г.
св. Й.Р., към онзи момент заемащ длъжността мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“-***,
бил повикан да окаже съдействие на колегите си от ОДМВР-*** (полицейските
служители - А.К.и И.Б. – и двамата вписани в последствие в акта като свидетели
- очевидци), които били спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в гр. *** по бул. „***“
срещу хотел „***“ и управляван от жалбоподателя Н.. Св. Р. извършил проверка на
водача, като констатирал, че Н. е „неправоспособен/с отнето СУМПС“.
Полицейският служител поканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо
средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, но водачът категорично отказал. Св. Р.
издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване № 0017784 (л.15), в който
изрично упоменал, че водачът може да се яви в срок до 30 минути в МБАЛ-*** и да
даде кръвна проба, ако желае. Талонът бил получен лично от водача, видно от
положения подпис, но въпреки това в определения срок (или дори след неговото
изтичане) Н. не се явил в МБАЛ-***, за да даде проба, видно от изисканата от
съда справка от лечебното заведение (л.33).
За горните
обстоятелства Й.Р. съставил на водача АУАН с бл. № 840183, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с №
0017784 за явяване в МБАЛ-***. Било посочено и че жалбоподателят управлява МПС
след като е „неправоспособен/отнето СУМПС“. Актосъставителят квалифицирал
горното като нарушения по чл. 150 ЗДвП
и чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци
– полицейските служители, спрели автомобила за проверка, след което бил
предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта, видно
от собственоръчно положения подпис и получил препис от него, което се доказва
от подписа му в графата „Разписка“ на същия документ. Н. не направил възражения
при предявяване на акта, нито се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
да подаде писмени възражения в тридневен срок.
Въз основа на АУАН
на 18.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание същата норма, наложил на Н. административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 24 месеца. По отношение на другото нарушение, АНО му дал правна
квалификация по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗДвП наложил на водача наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в която посока са и показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът
няма причина да се усъмни в добросъвестността на свидетеля, поради което цени
изложеното от него. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от
жалбоподателя, който не излага никакви конкретни доводи, оборващи възприетата
от АНО фактология.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 18.09.2017. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът не споделя доводите за липса на описание на обстоятелствата, при които са били констатирани нарушенията Тъкмо напротив – фактите са поднесени в ясен и разбираем вид, като по мнение на съда правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено по никакъв начин, доколкото в НП са описани всички съставомерни обстоятелства, относими към нарушенията, за които е реализирана отговорността на Н..
Съдът не споделя доводите за изтекла давност по смисъла на чл. 34 ЗАНН. Видно от процесуалните документи - нарушенията и техния автор са били установени на 10.05.2017г. и още на същия ден е бил съставен АУАН. НП е било издадено в рамките на шестмесечния срок от тази дата, а именно – 18.09.2017г., поради което и всички срокове по чл. 34 ЗАНН са надлежно спазени, противно на твърденията на Н.. От съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН обаче може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН от своя страна визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар. „изпълнителска давност”). Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Ако наказателното постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК. Затова, съдът принципно счита, че тази разпоредба може да се приложи, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/ е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Съгласно
практиката на касационната инстанция – Решение
№ 1664/08.10.2018г. по к.н.а.х.д. № 1573/2018г. на АдмС-*** в
производството по ЗАНН намира приложение и разпоредбата на чл.81 ал.2 вр. с
чл.80 ал.1 т.5 НК – т.е. прилага се както кратката
тригодишна давност, така и абсолютната
давност от четири години и половина, като началния момент и на двата срока
е датата на нарушението.
В конкретния случай нарушенията са извършени на 10.05.2017г. и от този момент е започнала да тече тригодишната давност. Същата е била прекъсната със съставянето на АУАН (съгласно чл. 81, ал. 2 НК – давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за преследване. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност), а в последствие с издаването на НП (18.09.2017г.) От тази дата – 18.09.2017г. е започнала да тече нова тригодишна давност, която е била прекъсната на 14.05.2020г. с връчването на НП на жалбоподателя и от тази дата е започнала да тече нова давност, която към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната давност от 4 години и половина, която е започнала да тече на 10.05.2017г. и независимо от спирането/прекъсването на давността ще изтече на 10.11.2021г. Казано по друг начин – към настоящия момент няма законови предпоставки за погасяване на административнонаказателната отговорност на водача, поради изтекла давност. Не следва да се подминава и обстоятелството, че органите на МВР са направили опит за по-ранно връчване на НП – на 15.01.2020г., но видно от изложеното в докладна записка на л.11 – жалбоподателят се е намирал в Северна Ирландия и въпреки уговорката с полицейския служител – не се е явил за получаване на НП – т.е. опитите за връчване са допълнителни факти, които водят до извод за прекъсване на давността и през януари 2020г.
Съдът не споделя и доводите за нарушено право на защита, свързано с невръчване на препис от АУАН. Видно от приложения акт (л.14) самият жалбоподател с подписа си е удостоверил, че препис от акта му е бил връчен, поради което и възраженията му в обратна посока не се споделят от съда.
По същество съдът следва да посочи следното.
По отношение на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай Н. е санкциониран с НП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като същевременно с АУАН му е „повдигнато обвинение“ за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Първата норма вменява в задължение на водачите на ППС да управляват само такива превозни средства, за които притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното средство, а втората – правоспособност на водача при управление на МПС. Разминаването в сочената за нарушена правна норма представлява съществено нарушение, доколкото следва да има тъждество между съдържанието на АУАН и НП, вкл. и относно задължителния реквизит по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. С оглед на това съставения АУАН не може да се ползва с презумптивна доказателствена сила. Той поставя началото на административнонаказателното производство и задава рамките на обвинението. Порокът е съществен, тъй като зададеният предмет на доказване с оглед материалноправната норма не се припокрива с този по НП. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Това обуславя незаконосъобразност на НП по отношение на първото от двете нарушения, който следва да се отстрани посредством отмяна на НП в тази му част. Изрично в този смисъл е практиката на съдилищата, като например – Решение от 18.02.2019г. по к.н.а.х.д. № 40/2019г. на АдмС-Кюстендил.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не се е явил и не е дал проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. В случая на жалбоподателя е даден достатъчен срок, за да може да се придвижи до МБАЛ-***, но той е отказал. При това положение доводите му, че не е извършил нарушението се намират от съда като опит за изграждане на защитна версия, която категорично се оборва от събраните доказателства.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му, което прави излишно обсъждането на възражението за неправилно приложение на чл. 27 ЗАНН.
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач
(л.20-22) – до датата на процесното деяние Н. е бил многократно санкциониран за
нарушения по ЗДвП, включително и за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради
което и неговата лична обществена опасност също е висока и изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, досежно второто
вменено нарушение, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е
поискал присъждане на разноски, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
17-0769-003306/18.09.2017г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-***, В ЧАСТТА, с която за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 2,
пр.1 ЗДвП на И.Н.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-003306/18.09.2017г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП” на ОДМВР-***, В ЧАСТТА,
с която за за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание същата разпоредба на
И.Н.Н. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и
наказание и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.