Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 226
29.10.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 721 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Пловдив
при Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, против Решение
№260101 от 10.06.2021 г., постановено по НАХД №64 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно – постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно районният съд обосновал, че процесното НП №100/27.01.2021г. следва да бъде отменено. Сочи се, че НП било издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след получен в Агенция „Митници“ отказ да се образува досъдебно производство с Постановление на РП Димитровград от 19.11.2020г. Неправилно районният съд на стр.5 от решението коментирал, че ставало въпрос за съставен и връчен АУАН. Твърди се също, че съдът изброил нормативни актове, с които се съобразил, за да постанови своето решение, но част от тях били неприложими към конкретния казус. Наистина, прага за въвеждане на цигари за лична употреба от държави-членки на ЕС бил 800 броя, съгласно Директива 2008/118/ЕО на Съвета, която Директива съгласно Споразумение за асоцииране се прилагала и за Турция, в случаите, когато ставало дума за внос. Тук обаче следвало да се отбележи нещо много важно – в процесния случай не се касаело за внос на акцизни стоки, защото нарушението не било установено на границата на Р България – не било нито на ГКПП „Капитан Андреево“, нито на друг граничен пункт. Държането на процесните акцизни стоки било установено при проверка на полицейските служители, извършена на паркинга на РУ – Димитровград, след като автобус бил спрян на изхода на АМ „Марица“ и отведен за последваща проверка на пътниците на същия този паркинг. В този смисъл, полицейските служители извършвали проверка за държане на акцизни стоки на територията на Република България, като същата не била за спазването на правилата за внос и нормативните разпоредби на Закона за митниците, т.е. дали има подадена митническа декларация за процесните цигари. Процесното НП било издадено, тъй като била нарушена разпоредба на Закона за акцизите и данъчните складове, което нарушение било установено на територията на страната ни. За да е налице легален внос, за какъвто се твърдяло в решението на районния съд, следвало да бъде подадена митническа декларация. Твърди се също, че стоки с обозначение „D. f.“ не можело да се придобият законно в митническите граници на страната ни. Те само можело да бъдат внесени отвън в лимитирани количества, надлежно посочени в правилника за прилагане на ЗАДС и при определени хипотези. Тъй като нямало данни или поне индикации за продажба евентуално в лицензиран обект или че са закупени от такъв в допустимо количество, се налагал извода, че за тези цигари, като акцизна стока, също бил задължителен и изискуем акцизен бандерол. В границите на страната ни те можело да се определят единствено като стоки без бандерол, за които не е платен дължимия акциз. Надписът „D. f.“ определял предназначението за продажба само в обекти за безмитна търговия. Нещо повече – закупени били от безмитен магазин при пътуване до Р Турция и открити на територията на Р България. Цигари с такъв надпис не можело да се продават на територията на страната ни и съответно не били регистрирани в публичен регистър, тъй като сами по себе си това били стоки, забранени за продажба на вътрешния пазар и самата им продажба извън обектите за безмитна търговия по смисъла на чл.2 от Закона за безмитната търговия, предвид, че тютюневи изделия с надпис „D. f.“ били предназначени за продажба единствено и само в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия – чл.22 от ЗБТ, във вр. с чл.64 от ЗАДС, което представлявало нарушение на чл.123, ал.6 от ЗАДС. Сочи се, че не било вярно твърдението в т.24 от обжалваното решение, че забраната на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС да не се държат тютюневи изделия с надпис „D. f.“ била условна и в параметрите на чл.99, ал.5, т.3 от същия закон. Последната разпоредба касаела единствено и само въвеждане и внос на акцизни стоки, процедура, която имала строги правила – подаване на митническа декларация, обмитяване на стока, заплащане на акциз и др. Изразява се несъгласие и с твърдението в т.37 от решението на РС – Димитровград. Сочи се, че административнонаказващият орган правилно съобразил нормата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, като приел, че случаят не е маловажен, с оглед дължимия акциз на държаните цигари. Навеждат се доводи, че не било вярно твърдението в т.15 от решението на РС, защото в Публичен регистър на цените на цигарите и тютюневите изделия на Министерство на финансите се публикували цени на различни марки тютюневи изделия, но не и когато те съдържали надпис „D. F.“. Твърди се, че този публичен регистър бил само за цигари и тютюневи изделия без бандерол, а държането на такива (без бандерол) било нарушение на съвсем друга разпоредба от ЗАДС. На следващо място се сочи, че завишавали степента на обществена опасност на конкретното деяние и мотивите, по които то било извършено, видно от обясненията на самата Л.С., а именно – че закупила цигарите и ги поставила в кутии от сладки, за да не бъдат открити при евентуална проверка, за синовете ѝ, които били пушачи. Твърди се също, че бил налице субективния елемент от състава на нарушението – вината. Сочи се, че се явявало абсурдно твърдението на районния съд в т.64 от решението, че държането на 20 броя кутии с цигари, с надпис „D. f.“ било легално и че цигарите следвало да бъдат върнати. Същото било в пряк разрез със законоустановената забрана на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС. Отнемането в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушение, било императивно указано в чл.124, ал.1 от ЗАДС, с което АНО се съобразил. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага по изложените в касационната жалба доводи да бъде отменено решението на Районен съд – Димитровград и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №260101 от 10.06.2021г., постановено по НАХД №64/2021г., Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление №100/2021г. от 27.01.2021г., издадено от И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на Л.А.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева на основание чл.123, ал.6 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и са отнети стоките, предмет на нарушение, в полза на Държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС – акцизни стоки цигари, марка „A. S.“ – общо 20 бр. кутии (по 20 бр. къса) – общо 400 бр. къса цигари с надпис на кутиите, който съдържа думите „D. f.“ и е върнал на Л.А.С. цигари, марка „A. S.“ – общо 20 бр. кутии (по 20 бр. къса) – общо 400 бр. къса цигари с надпис на кутиите, който съдържа думите „D. F.“.
За да постанови решението си, районният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които е направил заключение, че НП е неправилно, защото в случая държането на 15 кутии (300 бр.) цигари от жалбоподателя не е нарушение по чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, защото то е в установените нормативни количества и попада в хипотезата на чл.99, ал.5, т.3 от ЗАДС, по тази причина не може да бъде ангажирана отговорност по чл.123, ал.6 от ЗАДС. Приел е, че държането на тези цигари е легално и че същите са притежание на жалбоподателя. Посочил е, че НП следва да се отмени изцяло като неправилно, a цигарите следва се върнат на жалбоподателката.
Касационната инстанция намира, че правилно РС – Димитровград е възприел липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, както и че последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Независимо от това при напълно изяснена фактическа обстановка решаващият съд е направил неправилни изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Изложените от ревизираната инстанция аргументи за неправилност на процесното наказателно постановление са неотносими към фактите и обстоятелствата обосноваващи съставомерността по посочената в наказателното постановление разпоредба на чл. 123, ал.6 от ЗАДС. Непонятни остават и изводите на районния съд, че намерение у жалбоподателката цигари са за лична употреба, както и че същите са закупени от магазин в безмитна зона на РТурция. По делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока, а освен това и последното обстоятелство е неотносимо съм състава на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката.
Настоящата инстанция намира, че от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че Л.А.С., като държи акцизни стоки- цигари, марка „A. S.“- 20 бр. кутии /400 къса/ с надпис, който съдържа думите D. F. е осъществила от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС и в случая административнонаказателната отговорност е ангажирана именно за това. Правилно, обосновано и законосъобразно наказващият орган е квалифицирал така извършеното нарушение и е приложил съответната санкционна норма. В наказателното постановление детайлно са описани всички кутии цигари, които са намерени в държане на жалбоподателя, както и колко къса цигари съдържа всяка от тях. Изпълнени са законовите изисквания наказателното постановление да съдържа пълно, точно и ясно описание освен на елементите от състава на визираното административно нарушение, но и обстоятелствата, при които са извършени, поради което несъмнено не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление и да налага отмяната му. Не е било нарушено правото на защита на Л.А.С., тъй като тя се е запознала с наказателното постановление, а и своевременно и в пълнота е осъществила правото си на защита да оспорва издаденото наказателно постановление пред съда. Безспорно нарушителят е могъл да разбере конкретните рамки на вмененото му нарушение, тъй като в наказателното постановление детайлно е описана приетата за установена от административнонаказващия орган фактическа обстановка, точно и изчерпателно са посочени всички релевантни за случая факти, посочени са съставомерните елементи на конкретното административно нарушение и изпълнителното деяние на извършеното от Л.А.С. административно нарушение, както и посочена е правната норма, която е нарушена.
Настоящият състав счита за неправилни изводите на съда и по отношение на приложението на разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, като намира, че в случая не се разкриват белезите на маловажен случай на административното нарушение. Маловажни случаи съгласно посочената разпоредба са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лева, а в настоящия случай няма спор, че дължимия акциз за 20 бр. кутии, общо 400 бр. къса, е в размер на 81,10 лева.
Касационната инстанция намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно от формална и процесуалноправна страна. При така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила описаното нарушение, както и че то било правилно квалифицирано и правилно била приложена санкционната норма, като няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за осъществената защита, предвид своевременното им предявяване. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2
от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260101 от 10.06.2021 г., постановено по НАХД №64 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г., като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №100/2021г. от 27.01.2021г., издадено от И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Л.А.С. да заплати на Агенция
„Митници“ разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.