№ 10076
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158299 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба от 28.03.2022 г. ищецът *** е отправил искане за изменение на
постановеното по делото решение № 1774/08.03.2022 г. в частта за разноските.
Твърди, че е сторил разноски в общ размер на 1 165, 61 лв., като посочените в
списъка за разноски 5 лв. държавна такса за изпълнителен лист всъщност са държавна такса
за съдебно удостоверение, както и че съобразно уважената част от исковете му се дължат
разноски в размер на 489, 55 лв., като от страна на съда е била присъдена сумата от 478, 20
лв.
Твърди и че на ответника не следва да се присъждат никакви разноски, тъй като по
делото не били представени доказателства за трудовоправните отношения между
дружеството и юрисконсулта, както и относно юридическото образование на последния.
Евентуално, счита, че ако се приеме, че се дължи юрисконсултско възнаграждение, то
следва да бъде определено в размер на 100 лв., а не на 300 лв., с оглед на което счита, че
дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 58 лв.
Моли съда да измени решението в частта относно присъдените в негова полза и
възложените в негова тежест разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника ***, с който
отправя искане за оставянето й без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактически и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от
процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1
ГПК, при своевременно представен списък на разноските по чл.80 ГПК от страна на ищеца
/който има значение за допустимостта на искането по чл.248 ГПК относно претендираните
от ищеца разноски по арг. от т.9 на ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.
С решението исковете на ищеца са уважени до размера на 915, 33 лв. от общо 2 171,
20 лв. и са отхвърлени за разликата от 1 255, 87 лв.
1
От общо претендираните от ищеца разноски в размер на 1 165, 61 лв. съобразно
списък по ч.80 ГПК съдът е взел предвид заплатена държавна такса в размер на 86, 85 лв.
/разликата до 112, 61 лв. се явява надвнесена и подлежи на възстановяване по искане на
ищеца, доколкото съдът определя дължимата държавна такса в размер на 4% от
материалния интерес, който в случая е 2 171, 20 лв. – сбор на претендираните главница и
мораторна лихва, а не поотделно за всеки от исковете, доколкото не е налице хипотезата на
защита на различни интереси/, 768 лв. адвокатско възнаграждение, 250 лв. депозит за
експертиза и 30 лв. депозит за свидетел, т.е. общо 1 134, 85 лв. Не са ангажирани
доказателства за извършване на твърдения разход от 5 лв. за заплащане на държавна такса за
съдебно удостоверение, с оглед на което в полза на ищеца се дължат, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, разноски в размер на 478, 43 лв., съобразно уважената част от исковете /1 134, 85 х
915, 33 : 2 171, 20/. С решението на ищеца са присъдени 478, 20 лв., поради което следва да
му се присъдят още 0, 23 лв.
Що се отнася до възложените в тежест на ищеца разноски, ответникът е направил
разноски в размер на 150 лв. депозит за експертиза, като е претендирал и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че доколкото страната е представлявана
от юрисконсулт, за когото по делото е представено пълномощно, юрисконсултско
възнаграждение се дължи, като същото е определено от съда в размер на 100 лв., противно
на доводите в молбата, че същото е било определено в размер на 300 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ответникът има право
на разноски в размер на 144, 61 лв., съобразно отхвърлената част от исковете / (150+100) х
1 255, 87 : 2 171, 20 лв./.
Съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че предпоставка за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява представянето на трудовия
договор на юрисконсулта и доказателства за юридическото му образование.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, решение № 1774 от 08.03.2022 г. по гр.д. №
58299/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, в ЧАСТТА за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от още 0, 23 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2