Р Е Ш Е Н И Е
1152/29.11.2019г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2436/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от П.М.Г. ***, срещу Профилирана езикова
гимназия „Н. Й. В.“ гр. Шумен, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 17, ал. 3 ВПРЗ в ПЕГ „Н. В.“
в сила от 01.07.2016 г., вр. чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2010 г. за работната
заплата на персонала в звената от системата на народната просвета, вр. чл. 20,
ал. 3, и чл. 23 от Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, за
присъждане на допълнително трудово възнаграждение, за периода от 16.08.2016 г. до 31.12.2018 г., в
общ размер 342.00 лв. (триста четиридесет и два лева), ведно с искане за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
16.08.2019 г. до окончателно плащане.
Ищцата
обосновава исковата си претенция твърдейки, че работи по трудово правоотношение в ПЕГ „Н. В.“ от 01.09.2001
г. на длъжност „Учител по английски език“, като след 01.09.2015 г. стажът по
специалността й бил над 14 години. В съответствие с чл. 10 от Наредба № 1/2010
г. за РЗ на персонала в звената от системата на народната просвета, а след
отмяната й - с чл. 22 от Наредба № 4/2017 г. за нормите и заплащане на труда,
Директорът на училището, периодично утвърждавал Вътрешни правила за работната
заплата, с които били определяни допълнителни възнаграждения на учителите за
стаж по специалността и професионален опит - висше образование с образователно
квалификационна степен - бакалавър, магистър и с научна степен, в различен
размер съобразно продължителността на стажа. Твърди, че в Допълнително
споразумение към трудовия й договор, подписано на 23.09.2015 г., стажът й бил
под 15 г. като бил конкретизиран размер на полагаемото й се допълнително
възнаграждение по чл. 17 от ВПРЗ в размер на 58,00 лв. твърди, че към този
момент действали ВПРЗ в сила от 27.11.2014 г, според които на това основание
при стаж от 10 години до 15 години, допълнителното възнаграждение се определяло
в диапазона от 20 лв. до 60 лв. Така определеното й допълнително възнаграждение
от 58 лв. й било изплащано до м. ноември 2015 г. След увеличението на учителските заплати
от 01.10.2015 г. от декемврийската й заплата били удържани изплатените й суми
на основание чл. 17 от ВПРЗ за м. октомври и ноември 2015 г. по 40лв., след
което работодателят продължил да й изплаща допълнително възнаграждение в размер
на 18 лв. Със заповед № РД-1078/24.06.2016 г. Директорът на ответното учебно
заведение отново утвърдил ВПРЗ, в сила oт 01.07.2016 г., в чл. 17, ал. 3 от които отново било посочено, че за стаж
по специалност и професионален опит се дължало допълнително трудово
възнаграждение, което при стаж от 10 до 15 години бил от 20 лв. до 60 лв., а
при стаж от 15 до 20 години - от 30 лв. до 80 лв. Тъй като в подписаните
допълнителни споразумения към трудовия й договор след приемане на тези ВПРЗ имало
клауза, която конкретизирала размера на полагаемото й се допълнително трудово
възнаграждение по чл. 17, ал. 3 по-малък от минималния за съответния трудов
стаж, счита, че й е дължим минималния предвиден в разпоредбата размер, а
именно, 30 лв. Намира, че утвърдените от директора на ПЕГ „Н. В.“ ВПРЗ са
задължителни за изпълнение спрямо работодателя. Поради липса на клауза в
индивидуалния й трудов договор, която да конкретизира каква точно сума в
горепосочения диапазон й се дължи като допълнително трудово възнаграждение на
осн. чл. 17, ал. 3 от ВПРЗ, счита, че следва да й бъдат изплащани по 30 лв. към
основната заплата, т. е. минималния предвиден размер. Твърди, че тези
допълнителни възнаграждения не й били изплащани, като общото задължение на работодателя,
за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2018 г. определя в размер на 360 лв. Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й плати сума в общ
размер на 342 лв. представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение по
чл. 17, ал. 3 от ВПРЗ за периода от
16.08.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба; не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените
искове и по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил
възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които
същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцата поддържа исковата
претенция, като моли искът бъде уважен, както и постановяване на неприсъствено
решение по делото.
Въпреки предоставената възможност, ответникът не се явява и не изпраща
представител в първото заседание, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова.
Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение,
приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК (допускане на
предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда държавната такса в размер на 50,00 лева и 100 лв. за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
Профилирана езикова гимназия „Н. Й. В.“ гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр.
Шумен, бул. ***, да плати на П.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 342.00 лв. (триста четиридесет и два лева) за периода от 16.08.2016 г. до 31.12.2018 г., представляваща допълнително трудово възнаграждение
трудов стаж и професионален опит по чл. 17, ал. 3 ВПРЗ в ПЕГ „Н. В.“ в сила от 01.07.2016 г., вр. чл. 22
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1/2010 г. за работната заплата на персонала в звената от
системата на народната просвета, вр. чл. 20, ал. 3, и чл. 23 от Наредба №
4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, на основание чл. 128, т. 2 КТ.
Осъжда Профилирана езикова гимназия „Н. Й. В.“ гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***,
адрес: гр. Шумен, бул. ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 150.00 лева (сто и
петдесет лева) представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и 5.00 (пет) лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение,
ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако
е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл.
240, ал. 1 от ГПК.
Районен
съдия:………………………