Р Е Ш Е Н И Е
№ 1672
17.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На втори юли през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 930 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
М.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат З.Б., против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – София, представлявана от
Директора, с адрес: град София, ул. „Пиротска“ № 171
А, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 1 374 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
от него и незаплатен извънреден труд за периода от 01.01.2017
година до 31.01.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане;
сумата 150 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на исковата молба в
съда, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 01.01.2017 год. до 31.01.2020 год. ищецът е полагал труд на
длъжността „Командир на екип“ в Сектор
СОД – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на
работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие. В
исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР
чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период
01.07.2016 год. до 18.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018
год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите
наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
умножават по 0.143.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава
празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и
в случая следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните
факти в исковата молба е изложено следното:
За периода 01.01.2017 год. до
31.01.2020 год. ищецът, с оглед характера на заеманата от него
длъжност, е работил на 24 часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно
утвърдени графици, като през летния период е полагал 7 или 8 нощни смени
месечно. Ищецът е положил общо
1 600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на
1829 часа. В исковата молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към
дневен труд води до извънреден труд от 229 часа, който работодателят не му е
заплатил, поради което ищецът предявява иск си.
Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 1 374
лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
Ответникът
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР – град София,
чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Татяна Стойкова, дава писмен отговор на предявения
иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през периода,
индивидуализиран в исковата молба ищецът е бил в служебно правоотношение с
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
От името на ответника е изложено, че предявените искове
са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение,
защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на
нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8
часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Процесуалният представител на ответника излага, че да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на
йерархия на нормативните актове.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че за
периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР:
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
Посочва, че цитираната от ищеца Наредба № 8121з -908 от
02.08.2018 година препраща към Наредба № 8121з – 776 от 29.07.2016 година.
Ответникът, чрез процесуалния си представител посочва, че
в чл.3, ал.3 и от наредбата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В този текст е посочено, че
продължителността на нощния труд е 8 часа. По тази причина процесуалният представител на
ответника счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8
часа.
Поради това от името на ответника е посочено, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Процесуалният представител на ответника излага, че за
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на
Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Поради изложеното процесуалният представител на ответника
счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този
спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
На следващо място в писмения отговор ответникът, чрез
процесуалния си представител, счита, че не е налице основание за заплащане на
нощния труд като извънреден труд. В тази насока излага следните правни доводи:
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд. Процесуалният представител на ответника счита, че ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено,
че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280
часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради това в писмения отговор е посочено, че
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния
период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.”
Посочено е още в писмения отговор, че дори при общата
хипотеза /КТ, НСОР/ е налично разбирането, че часовете вповече
, които се получават при преобразуването на нощен труд в дневен труд не са
извънреден труд. Те се заплащат по реда на заплащане на нощния труд.
Ответникът се позовава на съдебна практика.
По изложените съображения ответникът отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
От
името на ответника са посочено доказателства и е изразено становище по
допускане на доказателствата, посочени от ищеца.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 830, 72 лева, за 248, 25 часа извънреден труд,
формиран по посочения в исковата молба начин и за посочения период, както и
сумата 249, 25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода, посочен в исковата молба.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Стойкова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В
писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност
на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
По
отношение на правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150
във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна
дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР за
периода от 01.07.2017 година до 31.01.2020 година, като е заемал длъжността,
посочена в исковата молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.2017 година до 01.2020 година
ищецът е положил 1 736 часа нощен труд.
Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 1 984,25 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 248,25 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката,
която се прилага при работодателя е в размер от 1 830,72 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена. На ищеца е заплатен нощен
труд за 800 часа, колкото е отчетен по
протоколи, по 0,25 лева на час.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не
изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират
различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен
труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е
обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.01.2017
година до 31.01.2020 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на11.02.2020 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
За заплашане
на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е изпаднал
в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото
се възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че
датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за
периода до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание.
Съгласно заключението на вещото лице претенциите за лихва, изчислени върху
главница в общ размер от 1 830, 72 лева поотделно от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие за
периода от 01.05.2017 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата
молба на 11.02.2020 година, определен и по правилото на чл.162 от ГПК, тъй като
отговорът на вещото лице е за стойност към тази дата е в общ размер от 243, 03 лева.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 300 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Възражението от писмения отговор за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като платената на това основание сума е в
минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и под който не може да бъде определено
възнаграждение по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК, съгласно т.3 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 6 от 2012 година на ВКС, ОСГТК. Не следва да
бъде взето предвид и последвалото изменение на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в сила от 15.05.2020 година, тъй като договорът
за правна защита и съдействие е подписан преди това – на 11.02.2020 година и
видно от отразяването в него разноските
са били платени тогава.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 73, 23 лева
за иска за главница, по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и 50 лева за иска за лихва по посоченото
правило. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата,
които са в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание
е в размер от 323, 23 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на М.М.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 830,72
лева /хиляда осемстотин и тридесет лева, седемдесет и две стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 248,
25 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017
година до 31.01.2020 година нощен труд, сумата 243, 03 лева /двеста четиридесет и три лева и три стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени върху главница в общ размер от 1 830,72 лева /хиляда осемстотин
и тридесет лева, седемдесет и две стотинки/, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 01.05.2017
година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 830,72 лева
/хиляда осемстотин и тридесет лева, седемдесет и две стотинки/, считано
от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2020 година до окончателното й
плащане, както и сумата 350 лева /триста
и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А да
плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 280 лева /двеста и
осемдесет лева/, от която сумата 323,23 лева /триста двадесет и три лева,
двадесет и три стотинки/, представляваща
разноски, направени по водене на делото, от които сумата 123, 23 лева /сто двадесет и три лева, двадесет и три стотинки/, представляваща държавна такса и сумата 200
лева /двеста лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: