№ 34
гр. Исперих , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова
Административно наказателно дело № 20213310200114 по описа за 2021
година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауър-Е, представлявано заедно от
двама от членовете на Управителния съвет - Атанас Андреев Колев, Румен
Георгиев Лалев и Георги Кошия, действащи чрез упълномощен юрисконсулт
М.Х., против Наказателно постановление № 17-000694/30.11.2020г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Разград, с което за
нарушение на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване във вр. с чл.539 от Наредба № 3 от
09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ), на жалбоподателя, в качеството му на Работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.
Жалбоподателят оспорва констатираното нарушение и моли НП да бъде
1
отменено изцяло като незаконосъобразно поради допуснато неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че цитираната Наредба № 3/2004г. урежда устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии за постоянен и променлив
ток с напрежение до 750 kV, а не безопасността на труда при експлоатацията
им, поради което изискването за трайно означение на стълбове на ВЕЛ
„Райнино” не представлявало изискване за безопасност на труда.
Електропроводните отклонения 20 кV на ТП „Райнино” били заварени
електрически уредби и електропроводни линии, заведени като ДМА в
Инвентарната книга на жалбоподателя в преиода от 1950г. до 1990г., поради
което спрямо тях не намирали приложение изискванията на същата Наредба
по смисъла на чл.3 и § 3 от ПЗР на Наредбата, като нямало нормативно
установено задължение съществуващите съоражения към момента на влизане
в сила на тази Наредба № 3 да се приведат в съответствие с нейните
изисквания. По този начин счита, че не е установено и доказано неизпълнение
от страна на жалбоподателя на негови задължения за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Освен това контролът за
техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти се
провеждал от министъра на енергетиката, съгласно чл.75, ал.1, т.1 от Закона
за енергетиката, а не от Инспекцията по труда. Твърди, че в АУАН и в НП
неправилно е възпроизведена фактическата обстановка, като не ставало ясно,
злополуката с работника А.С.С. изобщо не е настъпила на съоражение,
собственост на жалбоподатиеля, а на чуждо съоръжение - собственост на
Община-Исперих. В НП липсвало посочване на доказателствата,
установяващи настъпването на такава трудова злополука с работника А.С.С.,
в нарушение на процесуалните правила, а именно съобразно изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което жалбоподатиелят счита, че е отделно
основание за отмяна на оспорваното НП. Направено е и алтернативно искане
за намаляване размера на наложеното административно наказание до
установения от закона минимум, ако съдът прецени, че е изпълнен състава на
нарушението, описано в НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски,
съобразно приложен Списък.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Разград,
представлявана пред съда лично от Директора Катя Божидарова Филипова,
счита доводите на жалбоподателя за неоснователни, поради което моли
2
жалбата да бъде оставена без уважение, а Наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 24.09.2020г.,
около 16:45 часа, във връзка с постъпил сигнал от дежурен в РПУ-Разград за
настъпил инцидент при работа на електрически стълб с подмяна на изолатори
на електропреносна мрежа, на изхода на гр.Исперих в посока с.Свещари,
служители на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Разград -
свидетелите инж.М. ОБР. М. – главен инспектор и М. ХР. СТ. – старши
инспектор, заедно с техните колеги А.С.М. и инж.СТ. ИЛ. СТ., извършили
проверка по работни места на контролирания обект: терен/трасе на
електропреносна мрежа – въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) „Райнино”
– собственаост на „Електроразпределение (ЕРП) Север” АД, находяща се на
изхода на гр.Исперих, обл.Разградска в посока с.Свещари, общ.Исперих,
обл.Разградска. При проверката е установено, че работата се извършва по
Наряд № 128/24.09.2020г. с пълно изключване на напрежението и заземяване
за основен ремонт на ВЕЛ „Райнино” за времето от 8:00 ч. до 17:30 часа на
посочената дата. Сред длъжностните лица по Наряда е бил и работникът
А.С.С. с ІІІ кв.група. В Наряда, членовете на блигадата положили подписи за
проведен инструктаж на работно място при допускане. В наряда били
определени технически мерки за изпълнение и особени указания за
извършването на работата. При огледа на мястото на злополуката,
провераващите инспектори установили, че няма маркировка на стълбовете на
електропреносната мрежа, като Работодателят „ЕРП Север” АД не е поставил
(маркирал) на всеки стълб на ВЕЛ „Райнино” трайни означения, съдържащи
данни за: 1.пореден номер на стълба и 2.номер на въздушната линия или
условно означение (диспечерско наименование), година на въвеждане в
експлоатация. Според данните, които са съобщили работниците,
изпълняващи трудовата дейност на обекта, е станало объркване, допусната
грешка, като около 15:00 часа са се отклонили от издадения наряд за работа и
са започнали работа на стълб под напрежение по друга ВЕЛ от
електропреносната мрежа, който не е бил предвиден за рабата. По този начин,
вследствие на поражение от електрически ток, работникът А.С.С. пада от
височина около 11-12 метра от стълба, на който работи, получава множество
3
фрактури и травми по главата и тялото, и по-късно умира.
Проверяващите инспектори на въззиваемата страна, разпитани пред съда
като свидетели, установяват с показанията си описаните горе обстоятелства,
като твърдят, че стълбовете по двете въздушни линии – тази с изключеното
напрежение и другата, която е била под напрежение, не се разгриничават
видимо по никакви празници и тъй като са съседни стълбове, немаркирани,
това е довело до объркване от страна на работниците по отношение на
електропреносната мрежа, по която да продължат подмяната на изолаторите.
Констатациите от обсъжданата проверка са отразени в представения по
делото Протокол № ПР2027718/27.10.2020г. за извършена проверка от
24.09.2020г. до 27.10.2020г. по спазване на трудовото законодателство. Въз
основа на тези констатации на жалбоподателя „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК ********* бил съставен АУАН № 17-000694 от 30.10.2020г. за
извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл.539
от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии. АУАН бил връчен на упълномощен представител
на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Последвало издаване на
оспорваното НП, с което за извършеното административно нарушение, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три
хиляди) лева, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда.
Жалбоподателят представя пред съда извлечение от Инвентарна книта
на дружествоко, в което са описани като активи електропроводни отклонения
20 кв на ТП 1 Райнино, заведено на 01.12.1982г., на ТП 2 Райнино, заведено
на 01.12.1962г., на ТП 3 Райнино, заведено на 01.12.1950г. и на ТП 4 Райнино,
заведено на 01.12.1990г., както и на ТКЗС Райнино, заведено на 01.12.1961г.
По приложен Списък за разноски, жалбоподателят претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева, на
основание чл.127е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.63д, ал.3 от ЗАНН. Въззиваемата страна не претендира за
заплащане на разноски.
4
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдържа се кратко
описание на същото от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя, т.е. по своята форма и съдържание, обжалваното НП отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, не налагат извод за фактическа обстановка, различна от
възприетата такава от наказващия орган. Въз основа на същата категорично
се установява, че на процесната дата жалбоподателят «Електроразпределение
Север” АД, ЕИК ********* е извършвал високорискова трудова дейност във
връзка с поддържането и екплоатацията на работно оборудване, каквато е
подмяната на изолаторите на елетропреносната мрежа на участък,
презназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ «Райнино». По този начин
спрямо извършваната дейност категорично е стояло изискването за
съблюдаване на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, регламентирани в Наредба № 7 от 23.09.1999г., в частност и
изискването по чл.200, ал.1, т.3 за безопасността на труда при експлоатация
на електрическите уредби и съоръжения. Електрическите стълбове по
процесната ВЕЛ «Райнино» категорично са елемент от работното оборудване
при осъществяваяне на конкретната трудова дейност (арг. от § 1, т.4 от ДР на
Наредбата), поради което наличието на трайно означение върху тях
безспорно е гарантирало безопасността при осъществяване на дейността по
5
подмяна на изолораторите по тези стълбове, предвид, че това е ориентир за
работниците относно ремонтираната ВЕЛ с изключено електрическо
напрежение по нея. Изискването за маркиране (трайно означение) на
стълбовете е регламенирано именно в с чл.539 от Наредба № 3 от 09.06.2004г.
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, която
според съда намира приложение в конкретния случай и то точно във връзка с
осигуряване на безопасността на труда и опазване на живота и здравето на
работещите на обекта. Задължението за маркиране на стълбовете е за
собственика на ремонтираната ВЕЛ – жалбоподателя «Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, което задължение в случая не е изпълнено.
Възраожението на същия за неприложимост на обсъжданото изискване по
отношение на заварената електрическа уредба на ТП „Райнино”, е
неосноватено и не се възприема от съда. Случаят попада именно в
изключението на чл.3 от цитираната Наредба № 3/2004г., тъй като става
въпрос за реконструкция на съставни части на съответната електрическа
уредба и електропроводна линия.
Ирелевантни за съставомерността на нарушението са последващите
данни относно здравето и живота на пострадалия А.С.С.. Тези обстоятелства
са извън предмета на делото, порди което и непосочването на доказателства
за настъпилата трудова злополука не опорочава обжалваното НП от формална
страна. Възражението на жалбоподателя в този смисъл за допуснато
съществено нарушение пна процесуалните правила, поради несъблюдаване на
изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, също е неоснователно.
Само по себе си, констатираното нарушение е формално, като и без
реално настъпил вредоносен резултат, предпоставя висок риск за живота и
здравето на работещите лица, което предполага по-засилен контрол относно
стриктното съблюдаване на изискванията за безопасност на труда.
Въз основа на горното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил
състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла
на чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл.539
от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
6
електропроводните линии, с което ангажира и административнонаказателната
си отговорност по посочения законов текст.
Определената в Наказателното постановление имуществена санкция в
размер на 3 000.00 (три хиляди) лева е в границите, определени от закона от
1 500.00 до 15 000.00 лева, т.е. над минималния и значително под средния
размер. В този смисъл се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с
обществената опасност на деянието. Става въпрос за високорискова трудова
дейност, която изисква стрикно съблюдаване на всички изисквания за
нейното безопасно изпълнение. Административнонаказващият орган съвсем
законосъобразно е направил преценка за липсата на предпоставките по
чл.415в, ал.1 от КТ за отговорност при маловажни нарушения с оглед на
повишената обществена опасност на конкретното нарушение. Респ. не са
налице и основания за намаляване на наложената имуществената санкция.
Издаденото Наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото не се следват и претендираните от
жалбоподателя деловодни разноски, а именно възнаграждение за
юрисконсулт, която претенция приципно има своето правно основание в
действащата все още разпоредба на чл.63, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН.
Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.63д, ал.3 от ЗАНН (нова) все
още не е действаща, като влиза в сила от 23.12.2021г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000694/30.11.2020г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Разград, с което за
нарушение на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване във вр. с чл.539 от Наредба № 3 от
09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ), на жалбоподателя „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
7
със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, бул.„Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауър-Е, представлявано заедно от двама от
членовете на Управителния съвет - Атанас Андреев Колев, Румен Георгиев
Лалев и Георги Кошия, в качеството му на Работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8