№ 973
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152281 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЕЛ. ДЖ.,
действаща чрез законен представител АЛБ. АНЮ. ДЖ. против [фирма], с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
1290,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволено увреждане, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 06.11.2020 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2020 г., 07.11.2020 г. и на 09.11.2020 г.
на ищцата, нейната майка АЛБ. АНЮ. ДЖ. и нейната баба Б.И.А., били извършени
изследвания за Covid 19 в лаборатория на ответника, по повод участие/роля на ищцата
в аудио-визуално произведение. Сочи се още, че съгласно сключения на 23.10.2020 г.
договор с [ФИРМА]Д, участието на ищцата следвало да се осъществи в дните от
28.09.2020 г. до 14.11.2020 г. Тъй като последната била малолетна, щяла да се
придружава от нейната баба Б.И.. Поддържа се, че на първата дата – 06.11.2020 г.
направения на детето тест бил отрицателен, а на бабата – положителен. Вследствие
предходното, участието на детето в продукцията било прекратено, тъй като е било в
контакт с бабата и цялото семейство било карантинирано. На 07.11.2020 г. на детето и
баба му отново били направени тестове в същата лаборатория, като резултатите и на
двете били положителни. Твърди се още, че на тази дата /07.11.2020 г./ майката на
детето закупила от аптека т.нар. “бързи тестове“, които били направени в домашни
1
условия и отчели отрицателни резултати. На 09.11.2020 г. на детето и баба му отново
били направени тестове, при които и на двете резултатите били отрицателни.
Поддържа се, че въпреки опитите на майката на детето да получи обяснение от
служители на ответника по повод противоречивите резултати, същите останали без
резултат. Поради неяснота дали детето е заразено или не и липсата на обяснение от
медицинско лице - служител на ответника, договорът за участие на детето в
продукцията бил прекратен. Поддържа се, че случилото се отразило негативно на
психиката на детето, което освен, че изпитвало съжаление и разочарование, че няма да
изпълни поетия ангажимент, било притеснено и за здравето на всички около него и
най-вече на баба си. Детето се притеснявало, че по негова вина може да се случи нещо
лошо със семейството му, че заради него брат му не може да ходи на училище, а майка
му следвало да остане вкъщи и да отложи работните си ангажименти. Твърди се, че в
резултат на действия на служители на ответника, били претърпени имуществени,
свързани с направените разходи за тестове и пропуснат хонорар, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на несигурност, тревожност и вина,
притеснение от невъзможността да се изпълни поет ангажимент. По изложените в
исковата молба факти и обстоятелства се обуславя правния интерес от предявените
искове, като се претендира и законна лихва, считано от 06.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорват
изложените в исковата молба твърдения, че на 06.11.2020 г., на 07.11.2020 г. и на
09.11.2020 г. на Е. Д. са извършени лабораторни изследвания за наличие или липса на
частици на SARS-CoV-2 в биологичен материал чрез PCR метод, както и резултатите
от същите. Сочи се, че изследванията са извършени в различни дни, което предполага
динамика на вирусните частици в човешкия организъм, като в този смисъл получените
резултати са непротиворечиви помежду си и показват последователност, характерна за
всеки вирусен процес. Сочи се, че [ФИРМА] разполага със съвременна апаратура и
консумативи, което позволява процесът по анализиране на биологични проби чрез PCR
метод за наличие или липса на SARS-CoV-2 в човешкия биологичен материал в
неговата цялост да бъде автоматизиран, което изключва възможността за човешка
грешка. Твърди се, че [ФИРМА] е първата частна лаборатория в страна, която
извършва това изследване и поради технологичния и организационен капацитет е
успяла да осигури достъп на населението да специализирани тестове. Лабораторията е
преминала и продължава да преминава ежедневно одити на чуждестранни
акредитационни организации, както и проверки на всички компетентни здравни
власти. Поддържа се, че получените резултати от изследванията на ищцата извършени
в лаборатория на ответника са обективно лабораторно доказани, не са противоречиви,
логични са и не пораждат съмнение в достоверността им. Сочи се, че наличните в
2
аптечната мрежа бързи тестове са основани на друг метод, имат значително по-ниска
чувствителност и са несъпоставими с изследвания, извършвани в специализирана
лаборатория чрез PCR метод. Излага се още, че лабораторните резултати са обективно
свидетелство за наличие на вирус в биологична проба, но поради естеството и
медицинското им значение не могат само по себе си да бъдат диагноза, за което всички
пациенти са уведомени в листовете с лабораторни резултати. Дейността на
лабораторията се изразява в анализиране на биологични проби и предоставяне на
обективен лабораторен резултат от анализа, като служителите не могат и нямат право
да променят резултати, независимо от наличие или липса на симптоми у пациента.
Карантината не се налага от лабораториите, а от здравните власти и няма за цел да
въздейства върху лицето, носител на вирусни частици, а е превенция към обществото.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответникът не е разяснил на
ищцата резултатите от лабораторните изследвания. Твърди се, че служители на
ответника да провели десетки телефонни разговори с майката на ищцата и неин
законен представител, като е разяснено значението на всяко изследване, резултат и
връзката между отделните резултати. Оспорват се твърденията за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в сочения в исковата молба размер, които да са в
причинна връзка с поведение на служители на ответника. По изложените в исковата
молба доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и се
претендират направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор, сключен на 23.10.2020 г. между [ФИРМА], в
качеството на възложител и Е. Д., в качеството на изпълнител, представлявана от
законния й представител А.Д., по повод заснемане на аудиовизуално произведение, с
планиран период на реализация и заснемане от 31.08.2020 г. до 27.09.2020 г. и от
28.09.2020 г. до 14.11.2020 г., в което ищцата да участва като специален статист, срещу
заплащане.
В гореописания договор е предвидено, че възложителят се задължава да заплати
на изпълнителя възнаграждение в размер, определен по протокола по чл.4(1)
/“Извършването и приемането на дейностите, възложени по договора, се
удостоверява и потвърждава само и единствено чрез протокол по образец
/Приложения № 1 към договора/, който се подписва от възложителя и изпълнителя“/,
в срок от 30 работни дни от подписването на протокола по чл.4(1).
В Раздел „Безопасност“ от договора е предвидено задължения на изпълнителя –
настоящ ищец да спазва всички правила, установено и приложими за територията на
[ФИРМА], по време и в хода на аудио-визуални продукции, по повод предпазване от
COVID 19.
3
Съгласно чл.9 от договора, възложителят има право да прекрати същия по всяко
време, без предизвестие и без да дължи каквото и да е обезщетение на изпълнителя.
По делото е приложен протокол за извършени и приети дейности на 23.10.2020
г., съгласно Приложение № 1 от горепосочения договор, от който се установява, че на
ищцата, чрез нейната майка и законен представител е изплатено възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
По делото е приложен календар за м.ноември 2020 г., с ръкописно изписани
бележки върху част от датите, който съдът не обсъжда, тъй като представлява
неподписан частен документ. По аргумент от чл.180 ГПК частният документ се ползва
с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на
съставянето на документа. В конкретния случай приложения календар няма автор,
поради което не разполага и с доказателствена сила съгласно горепосочената правна
норма. Ето защо, съдът намира същия за неотносим към предмета на спора.
По делото са представени разпечатани лабораторни резултати от проведени
изследвания за SARS CoV2 на ищцата, от които се установява, че на 06.11.2020 г. е
отчетен негативен резултат, на 07.11.2020 г. – позитивен, а на 09.11.2020 г. –
негативен.
По делото са приложени разпечатани лабораторни резултати от проведени
изследвания за SARS CoV2 на Б.И.А. /баба на ищцата/, от които се установява, че на
06.11.2020 г. и на 07.11.2020 г. същата е била с положителен резултат, а на 09.11.2020
г. резултатът е отчетен като негативен.
По делото е приложена жалба до управителя на СМДЛ Рамус от майката на
ищцата, изпратена по елекронна поща на 26.03.2021 г., с която се претендира
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултата от
проведените изследвания и техните резултати, описани по-горе.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.И.А. и
Б.Г.П.П.
В показанията си св.Б.И. /баба на ищцата/ разказва, че придружавала ищцата
/тъй като последната е малолетна/, при заснемане на филмова продукция в студио Б..
Изискването било един ден преди провеждане на снимки, на участниците и техните
придружители да бъдат правени ПСР тестове. В един от дните – петък, заварила
дъщеря си и детето да плачат, тъй като били уведомени, че при свидетелката е отчетен
положителен резултат за коронавирус. Детето било много притеснено, тъй като бабата
на негов съученик починала от това заболяване. На следващия ден изследването на
свидетелката отново било положително, а също и на ищцата. Тъй като нямали
симптоми, свидетелката, ищцата и нейната майка повтори изследванията в понеделник.
Резултатите и на трите били отрицателни. Според свидетелката детето било разстроено
и от прекратеното участие в филмовата продукция, тъй като мечтаело със събраните
4
пари да отиде на участие в европейско първенство в Чехия.
В показанията си св.Б.П. /медицински директор в ответната лаборатория/
разказва, че е запозната със случая и се е срещала с майката на ищцата. Обяснява, че
различните резултати от изследванията са нещо нормално и това се държи на имунната
система на пациента. Някои пациенти задържат кратко носителство, без да се
разболеят. Разказва за процеса на вземане на проби – взетата проба се затваря в
епруветка, след което се извършва екстрактция с автоматичен екстрактор, след което
екстрахираната РНК се пренася с робот към друг автоматичен апарат. Когато пациента
е негативен излизат три нули за трите гена. Когато е позитивен излизат три цифри,
които се интерпретират допълнително. В зависимост от това колко са високи спрямо
препоръчания метод, резултатът се отчита като позитивен или негативен. За да бъде
подаден като позитивен един пациент, трябва да е дал резултати за трите гена.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени
вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
При предявен иск по чл.49 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да
установи по несъмнен начин противоправно и виновно действие или бездействие на
ответника, от които да са причинени съответните вреди. Ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди, виновни и
противоправни действия на служители на ответника при изпълнение на служебните им
задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между противоправните
действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена
5
последица от увреждането. С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото
не се установи такова виновно и противоправно действие от страна на ответника, за
което той да отговаря спрямо ищцата за претърпени от последната имуществени и
неимуществени вреди. Действително, от приложения по делото договор сключен на
23.10.2020 г. между трето за делото дружество и ищцата се установява, че последната
се е задължила да извърши дейности във връзка с реализация и заснемане на АВП.
Видно от разпоредбите на договора е, че ищцата, в качеството на изпълнител се е
задължила да спазва всички правила, установени и приложими на територията на
[ФИРМА] по повод предпазване от COVID-19. Не се установява при отчитането на
положителен резултат на ищцата от проведеното на 07.11.2020 г. изследване в
ответната лаборатория да е налице противоправно действие или бездействие от страна
на работник или служител. Нещо повече, в исковата молба не се сочат конкретни
доводи в тази насока, а се поддържа единствено липса на обяснение относно
„,разминаване“ в резултатите и на кой от тях да се вярва, което категорично не би
могло да се приеме като противоправно поведение.
Видно от показанията на св.Б.П., които съдът кредитира като обективно и
компетентни е, че съществува възможност за два различни резултата в два поредни
дни, тъй като някои пациенти задържат кратко носителство, без да се разболеят.
Свидетелката дава пример с лице, което е под карантина и е с негативен резултат,
преболедували и ваксинирани. Сочи, че това обстоятелство се дължи на реакцията на
имунната система на човека. Видно още от показанията на свидетелката е, че процеса
за анализ се извършва посредством автоматични апарати, а при отчитане на
резултатите не е възможна грешка /подобни твърдения не са изложени в исковата
молба/, тъй като се изследва не един, а три гена.
Предвид гореизложеното, при липсата на доказано противоправно поведение на
ответника, съдът не следва да обсъжда причинена на ищеца вреда, която да е при или
по повод изпълнението на възложената работа, съответно да се установява причинна
връзка между противоправно поведение на прекия причинител и причинения
вредоносен резултат. Въпреки предходното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че по делото не се установи наличие на причинна връзка между вредоносен резултат и
противоправно поведение. По делото няма данни процесния договор да е прекратен
или изпълнителя – настояща ищца да е отстранена по реда на чл.4, ал.3 от договора.
По изложените съображения съдът обосновава извод, че не са налице
предпоставките на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника
за причинени вреди на ищцата. Представеното към писмената защита от процесуалния
представител на ищцата решение на Административен съд – Благоевград не
представлява задължителна за настоящия съд съдебна практика, а и не касае
аналогична хипотеза, а допуснати нарушения в производство по издаване на
административен акт.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
405,00 лева. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е,
че същото е заплатено в брой, за което договорът служи като разписка. Заявеното в
хода на устните състезания от процесуалния представител на ищцата възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в
размер на 404,30 лева. В случая заплатеното и претендирано от ищеца адвокатско
възнаграждение надвишава минималния размер с 0,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. ДЖ., ЕГН **********, действаща чрез законен
представител АЛБ. АНЮ. ДЖ., ЕГН ********** против [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] обективно съединени искове с правно
основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 1290,00 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от противоправно
виновно поведение на работници и/или служители на ответника, ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕЛ. ДЖ., ЕГН **********, чрез
законен представител АЛБ. АНЮ. ДЖ., ЕГН ********** да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 405,00 лева,
представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7