Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1723                                     30.12.2009 година                                     гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският   районен    съд                                                             ІІ   наказателен състав

На трети декември                                                                  две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВ.И.

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И. наказателно от административен характер дело номер 823 по описа съда за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Настоящото производство е избратено в БРС по подсъдност от РС-гр.Царево. Образувано е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  по повод жалбата на И.Я.Т. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 3 от 05.01.2009 г., издадено от инж.И. Костов – Директор на ДЛС „Ропотамо”, с което за нарушение по чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание същата норма, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД същият е лишен от право на ловуване за срок от три години.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с двама процесуални представители – упълномощени адвокати, поддържа жалбата. Защитникът адв. К. от БАК излага в писмени бележки обширни вододи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, касаещи липса на посочване точното място на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и непосочване на всички релевантни законови разпоредби, които са били нарушени, необсъждане от страна на наказващия орган на направените от нарушителя възражения срещу акта за установяване на нарушението, както и липса на осъществено административно нарушение изобщо, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради нарушетния на процесуалния и материалния закон. Защитникът адв. Г. изцяло се присъединява към доводите на първия защитник, в допълнение обосновава несъставомерност на деянието поради наличие на редовно разрешително за лов, издадено на жалбодателя за процесната дата, твърди допуснато нарушение на материалния закон при избора на санкционна нарма, моли за отмяна на постановление на всички изложени основания.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено при спазване на процесуалния и материалния закон.

Съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, срещу годен за обжалване по този ред акт, от легитимирано лице.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 07.12.2008 г., жалбоподателят, заедно със свид. Т.Т. и други лица, членове на ловната дружинка в с.Ново Паничарево, Бургаска област, решили да отидат на лов. Тъй като валяло, част от ловците се отказали, а жалбодателят Т., свид. Т. и Х.Ж.решили да ловуват дребен пернат дивеч.  Жалбодателят И.Т. разполагал с разрешително за индивидуален лов № 00156114 от 01.11.2008 г. (л. 10 от материалите по НАХД № 312/ 2009 г. по описа на РС-гр.Царево), съгласно което имал право в периода 01.12.-15.12.2008 г. да ловува горски бекас, гривяк и дива патица в местностите „Лозята” и „Язовира” в ловностопански район Ново Паничарево.

Трите посочени лица, с лек автомобил „Джип”, отишли и обиколили местностите „Лозята” и „Язовира”, находящи се в близост до изхода от с.Ново Паничарево в посока с. Крушевец и гр.Бургас. Обикаляли района в течение на около два часа, стигнали и до язовира, но отстреляли никакъв дивеч.

Около 10.30 часа на същата дата, свид. С.К.- старши лесничей при ДЛС „Ропотамо”, и К.К– горски надзирател при същото стопанство, се намирали със служебен автомобил в района между селата Ново Паничарево и Равна Гора. Докато били в м. „Чобан кайряк” в близост до с. Ново Паничарево, откъм посоченото село дочули кучешки лай и малко след това – пушечен изстрел. Свид. К. се свързал  по телефона със свид. К.К. ***, и му съобщил, че в м.”Язлата”, находяща в раките на територията, стопанисвана от ДЛС „Ропотамо”, е бил произведен изстрел. Свидетелят К. и колегата му свид. П.Л. със служебен автомобил се отправили към посочената местност, разположена между с. Ново Паничарево и м. „Паничарска рампа”, на самия разклон за с.Крушевец.

Междувременно, жалбодателят и съпътстващите го лица решили да се прибират. Докато вървели към автомобила, забелязали встрани от тях предмет, наподобяващ животно. Приближили се и установили, че на тревата лежи прилично на диво мъртво прасе, с черно-сива козина и входна огнестрелна рана от дясната страна на врата. След като се подвоумили, жалбодателят Т. решил да го вземе. С помощта на останалите двама, натоварили животното в багажното отделение на автомобила, завили го в найлоново фолио и върху него натрупали раници и ловни принадлежности. Потеглили и излезли на асфалтов път в посока към с. Ново Паничарево. Там спрели, жалбодателят се обадил на баща си Я.Т., който дошъл на място да разгледа прасето. След това Я. Т. също се качил в автомобила при останалите и потеглили към с. Ново паничарево.

През това време свидетелите К. и Л. се придвижили по споменатия асфалтов път в посока язовир „Язлата” между старите лозя, а свид. К., също пристигайки в района, от лице, пасащо животни узнал посоката, от която се е чул изстрелът – на север от пътя, откъм язовир „Язлата” – територия, стопанисвана от горското ловното стопанство. Свид. К. потеглил натам, а в същото време свид. К., който вече се намирал по-напред по същия път, забелязал, че зад него от черен път излиза и се движи автомобил „Джип”. Свид. К. отбил встрани от пътя и спрял за проверка автомобила, с който се придвижвали жалбодателят и спътниците му. След проверка самоличността и ловните билети на пътуващите, свид. К. им разпоредил да отворят багажника на автомобила. Там, под раници и други принадлежности, свидетелят К. установил наличието на взетото от жалбодателят мъртво прасе. При откриването му, всички пътници в автомобила заявили, че са го намерили и отивали да го отнесат в селото. За случая бил подаден сигнал в РУ на МВР-гр.Приморско. На мястото пристигнали полицейски служители, които извършили първоначални следствени действия, с оглед наличните данни за извършено престъпление по чл. 237 ал.1 НК. Придружени от полицейски служители и свид. К., водачът на автомобила показал мястото, където открили прасето – намиращо се на около 500 метра по пътя на север от мястото на извършената проверка, и на около 300 метра вляво от самия път, в затревен район, където проверяващите установили наличие на следи от кръв и от стъпките на лицата, взели и пренесли животното. Впоследствие, по картата (л. 18) свид. К. установил, че мястото на откриване и вземане на животното попада в отдел 297, подраздел „В” от територията, стопасвана от ДЛС„Ропотамо” в местността „Язлата”. Прасето били пренесено в служебния автомобил на ловното стопанство и всички се придвижили до РУ на МВР-гр.Приморско. Там били извършени съответни разпити на проверените лица и оглед на животното, което впоследствие било предадено за съхранение в ДЛС „Ропотамо”. Пак в РУ на МВР-гр.Приморско, свид. К. съставил срещу настоящия жалбодател Акт за установяване на административно нарушение № 3 (серия З 2006, № 003/303) от 07.12.2008 г. (л.9 от материалите по НАХД № 312/ 2009 г. по описа на РС-гр.Царево). От фактическа страна посочил, че жалбодателят ловува, като взема намерен в отдел 297, подраздел „В” в местността „Язлата” на ДЛС„Ропотамо” един бр. дива свиня-глиган, без да притежава писмено разрешително за ловуване на дива свиня. Описаното деяние квалифицирал като нарушение по чл. 85 ЗЛОД. Свид. К. предявил акта на жалбодателя Т. и му връчил екземпляр срещу подпис, а последният саморъчно вписал, че ще представи писмени възражения в законния срок. Такива били депозирани на следващия ден -08.12.2008 г. (л.8 от материалите по НАХД № 312/ 2009 г. по описа на РС-гр.Царево), и съдържали аргументи в смисъл, че не е ясно дали прасето било диво или питомно, мястото, където е било открито не е това, посочено в акта и не се намирало в местността „Язлата”, а в лозята до дере, отстоящо на 200-300 м от асфалтовия път в посока с. Ново Паничарево, както и че не пренасял прасето не за себе си, а за да го предаде в ДГС-с.Ново паничарево.

Възражението било оставено без уважение, и въз основа на съставения АУАН, впоследствие било издадено атакуваното сега наказателно постановление (л.4 от материалите по НАХД № 312/ 2009 г. по описа на РС-гр.Царево), при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

Така описаната фактическа обстановка съдът извлече от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства – материалите по административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите К., Л., К. и Т., представените в съдебното производство писмени доказателства, карти, заповеди, заключението на възложената и извършена съдебна физико-химическа експертиза (л.75, 76 от съдебното производство).

При така установената фактология, съдът намери жалбата за неоснователна, по следните съображения:

В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, съществени в степен да лишат жалбодателя от право на защита, или да ограничат това негово право. Акта и наказателното постановление са съставени от компетентни за това органи (Заповед № 1006 от 23.05.2008 г. на Председателя на ДАГ и ипълномощно на л.19 и 20 от материалите по НАХД № 312/ 2009 г. по описа на РС-гр.Царево). Акта и постановлението съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН реквизити.  Описанието на извършеното нарушение, макар лаконично, е конкретно, точно, и съдържа ясна и недвусмислена информация както за самото изпълнително деяние – вземане на дивеч, така и относно мястото и обстоятелствата, при които деянието е извършено – обозначение за точното местоположение на животното, описание на животното и отразяване на факта, че нарушителя е действал без надлежно разрешително за лов на дива свиня, като в акта са изброени и иззетите в производството писмени доказателства и документи. Точно е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 85 ЗЛОД, както и санкционните норми по същия текст и по чл. 94 ал.1 ЗЛОД, въз основа на които е ангажирана отговорността на нарушителя. Съдът не споделя доводите на защитника адв. К. за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Въпросът за точното место, откъдето животното е било взето, действително има значение като задължителен реквизит за валидността на акта и постановлението, но по същество е неотносим като довод за допуснато нарушение, доколкото липсва възведено нарушение, изразяващо се примерно в ловуване в забранена за лов територия. Установяването на това място е въпрос по същество на спора, а и там е само началото на осъществяване на изпълнителното деяние, което е било преустановено при извършената проверка на асфалтовия път за с. Ново Паничарево. Не могат да бъдат приети и доводите, че наказващият орган не бил обсъдил възраженията на нарушителя във връзка с акта. Наказващият орган по силата на закона и наличните по преписката доказателства е обективирал преценката и волята си в крайния правораздавателен и по същество акт – атакуваното наказателно постановление. Обстоятелството, че е възприел изцяло констатациите на актосъставителя далеч не значи, че не е извършил обсъждане и анализ на направените по акта възражения, а само, че е намерил тези възражения за неоснователни и неподкрепени с доказателства, както и че фактическата обстановка е достатъчно изяснена и не се налага събирането и проверката на допълнителни доказателства. Трудно може да бъде споделено и съждението, че не били посочени всички нарушени законови норми, понеже в акта и постановлението, към чл. 85 ЗЛОД не бил добавен чл. 43 ал. 2 от същия закон. Последната норма съдържа единствено легалната дефиниция на понятието „Ловуване”, и то не само в ал. 2, но и в следващите до ал. 5 включително. Поради естеството си, тази определителна норма не предвижда правило за поведение, чието нарушаване да е скрепено със съответна административна санкция. Административнонаказателният състав по чл. 85 ЗЛОД пък е съвсем конкретен и изчерпателен, съдържа всички възможни форми на изпълнителното деяние и определя горната и долната граница на следващата се санкция за кое да е от тези деяния. Посочването му е съвършено достатъчно, още повече, че акта е бил съставен непосредствено след установяване на нарушението и в присъствие на нарушителя, който, освен всичко вече казано, не отрича, че действително е взел и пренасял животното. Тук като пропуск на актосъставителя и наказаващия орган следва да се посочи, че освен „вземане”, безспорно са осъществени още „пренасяне” и „превозване” по смисъла на същия текст, които е следвало също да се отразят във фактическото описание на деянието. Този пропуск обаче не само не нарушава правата на нарушителя, а е изцяло и в негова полза, доколкото осъществяването на повече на брой форми на нарушението нормално би обосновало по-тежка санкция за дееца.

Основните спорни въпроси по същество на делото се свеждат до три: мястото на откриване и вземане на животното, представлява ли намереното животно „дивеч”, т. е. дали е диво, домашно или кръстоска, и дали жалбодателят е разполагал с надлежно разрешително за лов при извършване на деянието.

По отношение опреляне точното място, откъдето Т. е взел животното, съдът намира за доказана констатацията, че се касае за точка, отстояща на около 500 метра по пътя на север ( в посока язовир „Язлата”) от мястото на извършената проверка, и на около 300 метра вляво от самия път, което място е отразено в червено на картата на л. 18 от съдебното производство. Впрочем, във възраженията си по акта, нарушителят е описал мястото приблизително по същия начин, но изразява несъгласие, че това място попада в отдел 297, подраздел „В” от територията на местността „Язлата”, стопанисвана от ДЛС„Ропотамо”. Именно това обаче следва не само от цитираната карта, но и от показанията на свидетелите К., Л. и К., последният от които е старши лесничей в ловното стопанство и познава прецизно не само територията му, но и местата, където тя граничи с други обекти и територии. За сравнение, твърдението на жалбодателя, че мястото се е намирало в територията на ловната дружинка, е чисто декларативно и неподкрепено от никакви доказателства.

По-нататък, възразява се, че откритото мъртво животно не било дива свиня, а кръстоска между дива и питомна свиня, каквито били отглеждани в близост до мястото на откриване и вземане на животното, и следователно взетото не е „дивеч” или „част от дивеч”. В тази връзка по делото бе извършена съдебна физико-химическа експертиза (л.75, 76 от съдебното производство). Видно от писменото заключение и отговорите на вещото лице пред съда, при външния оглед на останките от животното – кожа, козина и разпознаваеми части на трупа, както и при инструменталното сравнение на проби от животното със сравнителни проби от дива свиня, вещото лице е стигнало до категоричен извод, че представените за изследване останки са на животно от семейство”Свине”,  вид „Дива свиня”, на възраст около 1.7 години, от мъжки пол, без  явни признаци на кръстоска с домашна или полудива източно балканска свиня. В изслушването вещото лице е посочило множество анатомични и морфологични признаци - издържено рило, дълга кафяво-черна космена покривка без блясък, еднаква като цвят по цялото тяло, без петна в по-светъл цвят, дълга и права опашка с кичур косми в края, нарастнали кучешки зъби, леко издуващи горната устна, тънък мастен слой върху мускулатурата, дълги и изправени уши, които признаци в своята съвкупност, наред с пълното съвпадение на космената покривка от изследваното животно с пробите от дива свиня, мотивират еднозначно заключение, че животното е дива свиня, живяло свободно в естествени условия. Като отчете обстоятелството, че вещото лице е научен работник-старши асистент в катедра „Лов” в Лесотехническия университет-гр. София, и изводите в експертизата са пълни, обосновани и категорични, съдът изцяло кредитира експертното заключение. Последното, наред със свидетелските показания на очевидците, които лично са възприели външния вид на животното при извършената проверка, обосновават извода, че процесното животно е било дива свиня, а не кръстоска с домашна или полудива свиня, и следователно представлява „дивеч” по смисъла на чл. 5 ал.1 и Приложение № 1 ЗЛОД.

Съдът не обсъди и не взепредвид при постановяване на решението представените от защитата  копия от печатно издание, озаглавено „Право на лов” с автори д.р.и П.Я.. Липсва каквато и да е информация за компетентността на авторите, повода за съставяне на изданието и неговото предназначение, а и поместеното там описание на дива свиня е общо за вида, без да се базира на оглед, изследвания или сравнение на части от конкретното по настоящото дело животно. Ето защо, посоченото писмено доказателство е неотносимо, нито еот естество да допринесе за изясняване на въпросите по делото.

Най-сетне, твърди се, че животното действително е било взето от жалбодателя, но за това действие той е имал надлежно разрешително за лов за същата дата, поради което поведението му не съставлява административно нарушение. Тази теза е несъстоятелна. Вече бе споменато, че за датата на нарушението – 07.12.2008 г., жалбодателят Т. е разполагал с разрешително за индивидуален лов № 00156114 от 01.11.2008 г., даващо му право в периода 01.12.-15.12.2008 г. да ловува горски бекас, гривяк и дива патица в местностите „Лозята” и „Язовира” в ловностопански район Ново Паничарево. Не се твърди, липсват и доказателства за процесната дата Т. да е разполагал и с разрешително за лов на дива свиня. При това положение, деянието е извършено именно „без писмено разрешително за лов” по смисъла на чл. 85 ЗЛОД. В чл. 57 ал. 1 от ЗЛОД, за провеждане на лов е предвидено да се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в ППЗЛОД, а съгласно чл. 58 ал.1 от закона, в разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. С оглед цитираните правила, за всеки лов се издава съответно разрешително, в което освен останалите реквизити се посочва изрично разрешения за лов дивеч, конкретизиран като вид и брой. Това принципно положение е в съзвучие с детайлизираната нормативната уредба, регулираща сроковете за ловуване на дивеч - обект на лов, в приложение № 4 към чл. 54 ал. 1, и отделно от това дните, методите и нормите на ловуване – чрез норми в правилника за прилагане на закона.

В светлината на така установеното, жалбодателят Т. е следвало да има изрично писмено разрешително за лов на дивя свиня в деня на нарушението, за да се приеме, че не е взел животното неправомерно. Такова разрешително няма издадено, и следователно фактическият състав на нарушението по чл. 85 предл. 1 ЗЛОД е осъществен от Т. изцяло. Да се приеме тезата на защитата, че наличието на разрешително за определен вид дивеч, е годна предпоставка и основание да се ловува, в това число взема дивеч от видове, непосочени в разрешителното, директно противоречи и се опровергава от горецитираните законови разпоредби за реда, реквизитите и съдържанието на издаваните разрешителни за лов.

Настоящото деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Жалбодателят И.Т. е правоспособен ловец, и при извършване на нарушението отлично е съзнавал, че издаденото му разрешително за индивидуален птичи лов не му дава право да извършва действия по ловуване с обект на лов – дива свиня. Нарушението е правилно описано и квалифицирано, и за него законосъобразно е наложена „Глоба”. Тази санкция е индивидуализирана от наказващия орган в минималния установен в закона размер – 200 лева, поради което съдът не разполага с правна възможност да обсъжда или редуцира този размер. Що се отнася до кумулативно наложената на основание чл. 94 ал. 1 ЗЛОД санкция „Лишаване от право на ловуване”, тя се налага винаги, когато е извършено нарушение по чл. 85 ЗЛОД, какъвто именно е настоящия случай, а срокът на лишаването е определен в закона по абсолютен начин – 3 години.

Липсват фактически, процесуални или материалноправни основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, и то следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно. Мотивиран от горното и на основание чл.63  ал.1 предложение първо от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3 от 05.01.2009 г., издадено от инж.И. К. – Директор на ДЛС „Ропотамо”, с което за нарушение по чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание същата норма, на И.Я.Т. ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД същия е лишен от право на ловуване за срок от три години.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                   

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ:СВ.И.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:Ж.М.